Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Село Черенча е отдалечено на петнадесетина километра от областния град Шумен. То е сгушено на полегат склон с южно и западно изложение. От изток и запад се ограничава от два водни потока, които се явяват леви притоци на река Пакоша (Пакуша), последната ляв приток на река Врана. Забележително е възвишението Фисека (Фишека) с конусообразната си форма, разположено северозападно от Черенча. От североизток заслужава внимание височината Хороташ (Ороташ). На изток Черенча граничи със село Средня и Новосел, на североизток с Градище, на запад с Буховци и Острец от юг.

Друго име на река Пакоша е Чираджи дере, а в 1878 г. самото село Черенча е записано Чиранджи (РТК). Чиранджи изглежда е друг образ на Черенча. Самото то е подобно на имената Косовча, Марковча, Кюлевча. Това са турцизирани облици на имена, които са звучали Косовец, Марковец и Кулевец. За правдивостта на този извод спомага микротопоним от землището на село Вукан, Трънско – Черèнъц (Цветкова 2016, 564). По-интересно е, че е съществувало село с име Черенец при село Злогош, община Трекляно. При селскостопански залесителни дейности в района са намирани стени, тухли, питоси, монети и други находки от стопанска дейност. Днес мястото му не се обработва и в по-голямата си част е залесено[1]. В средновековна грамота, издадена от цар Иван-Александър през 1347 г. се споменава селище Черѣнъць[2], разположено в едноименната местност. Не остава съмнение, че името Черенча е старинно – най-вече поради факта, че то е изгубено днес в езика ни. За старинността на селото, поради липса на писмени извори за основаването му, може да се съди по друго мерило – наличие на старини около селото и местностни имена със старинни наставки и други показатели. В страната се срещат топоними с подобна основа Черена (към село Чурен), Черенево блато (Сатовча), Черенково (Виево). Пряко засвидетелствано е в т. нар. Новгородски брезови грамоти личното име Черень, което го прави съществувало на широка славянска основа. В османски документи името на селото срещаме най-рано като Черанчо в 1573 г., Черенча в 1597/8 г., в 1623/4 г и 1676 г. В 1856 г. то е изписано Черанича (Андреев 2013, 121). Според особеностите на арабското писмо името на селото се възстановява Череница.

Днес топонимията на село Черенча е преобладаващо турцизирана. Все пак са останали няколко изконно български имена – вече споменатата река Пакоша (или Лакоша, Чираджи, Чиранджи). Единственото мнение за значението на името Пàкоша или Пàкуша е на Йордан Заимов. Според него името произлиза от *О-пак-уша : *опакуша ‘опака, зла (река)‘. Смислово като Зла река, Зли дол и подобни. Според него началното О- е отпаднало, защото е било схващано като предлог. За сравнение дава Ряхово, което е от Оряхово. В Русия е забелязал речното име Опакуша, в областта Кострома (Заимов 2012б, 464).

Откъслек от топографска карта, 1878 г. (Източник: kade.si)

Други топоними в землището на Черенча са:

Божица – овощни градини на северен склон;

Граща, Граща алтъ – местност, заета от гора, недалеч от Хороташ;

Дракалък – изоставени места, северозападно и недалеч от селото, от драка и -лък;

Индже кьой (Ендже кьой) – днес ниви, край р. Пакоша. Името сочи изчезнало селище;

Исарлък – местност в северните склонове на Фисека. Името сочи (х)исар=асар – укрепено място. Според К. Шкорпил е късноантична крепост с размери 150 на 180 м;

Малино – ниви в северната част от землището;

Пазарино – местност, заета от ниви, близо до местността Малино;

Потик алтъ/ Потекалт – днес ниви край река Пакоша, северно от селото, в близост до главния път Шумен – В. Търново;

Станко дермен – днес лозя, северно от селото. Името сочи воденицата на някой си Станко;

Хороташ (Масата) – 2 км СИ от Черенча. Тук се намират останки от късноантична крепост. Тя е с неправилна четириъгълна форма с приблизителни размери 50×35 м. Добре е запазен южния зид, изграден от ломен камък и хоросан, със счукана керемида. Крепостта е съществувала през IV-VI век[3]. Хороташ е с кота 440,9;

Чакъца – възвишение, предимно голина с дребна растителност, разположена западно от село Градище;

Червената пръст – останки от селище;

Черенче кале – средновековна крепост на 1,3 км североизточно по права линия от центъра на село Черенча, на най-северния рид от Шуменското плато. Има неправилна, триъгълна форма с площ от над 20 дка. Крепостният зид, изграден от ломен камък и хоросан, се очертава добре, въпреки гъстата растителност. Крепостта е съществувала през Втората българска държава[4]. Намирани са монети, датирани в периода XII-XV в.

От тия имена най-голямо внимание заслужават Божица, Граща и Чакъца. Те са старинни, поне на 4-5 века. Наличието на останки от три укрепления от различни периоди говори в полза на поселищен период от най-ранни времена.

В днешна източна Албания, недалеч от град Дебър, Македония същества село мак. Черенци или алб. Çerenec i Sipërm. На трета карта е срб. Ceren. В западната част на Македония е планината Череништа, Čerenisjta = Черенища. Същото име носи и село на поречието на река Осум, югоизточно от Белград, Албания.

Тъй като в една ранна работа на Димитър Яранов той стига до извода за наличието на постоянно, в течение на няколко века – между XV-XIX, изселническо движение на българи от западните етнически краища – днешните земи на Албания и Македония, на изток, включително района на Варна, Провадийско, Разградско, е любопитно дали името Черенча няма връзка с това движение.

В съседното село Градище внимание заслужават имената на географски обекти: Батулча – род. вин. падеж от име Батулчо = ‘На Батулчо‘ или като Черенча; Въртлък – от стб. върт ‘градина‘; Грува, Гяурова – от гяур ‘неверник, християнин‘ и ова ‘поле, равнина‘; Маловин, Мини поток, Осене.

В Средня: Бяла вода, Ламара, Страшник.

В Нососел: Баблец, Баламица, Балкана, Вурби, Селището, Св. Илия. Баблец е от ‘баба‘ – изчезнал географски термина за малко бърдо, рит.

В 1900 г. село Черенча е съставно на община Новосел, заедно със Средня. По това време е наброявало 700 души, обитаващи 146 къщи. За сравнение в Новосел са преброени 850 души, а в Средня 817[5]. По това време съседното село Градище има 166 къщи и 707 жители[6].

През 1910 г. населението нараства до 893 души в 184 къщи. По това време Средня е с 1035 човека и 187 къщи. Новосел е с 1180 и 290 къщи.

В 1920 г. сградите вече са 192 в Черенча, а жителите 1099. В Средня съответно 204 и 1176. В Новосел – 238 и 1344[7].

През 1926 г. числата се променят както следва:

Новосел – 279 къщи и 1502 ж.

Средня – 251 къщи и 1295 ж.

Черенча – 240 къщи и 1218 ж[8].

За 1934 г. и следващите години данните са дадени графично в Уикипедия[9]. В статистиката за 1893 г. съответната страница в електронната библиотека на НСИ не е сканирана.


КНИЖНИНА:

Андреев 2013 – Андреев, Стефан. Речник на селищните имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV – началото на XX век, Сф., 2013.

Заимов 2012б – Заимов, Й. Български водопис, а – том I, б – том II, В. Търново, 2012.

Цветкова 2016 – Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016.


ИЗТОЧНИЦИ:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пакуша

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фисек

Click to access istorikii-tom4.pdf

https://info-grad.com/slavyanskiye-imyena-iz-byeryestyanykh-gramot/


БЕЛЕЖКИ:

[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/Черенец < 14.12.2019 >

[2] Йордан Захариев. Кюстендилско краище. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. 1918 г., с. 516.

[3] http://bulgariancastles.com/bg/node/2675 < 14.12.2019 >

[4] http://bulgariancastles.com/bg/node/2676 < 14.12.2019 >

[5] https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000208&page=106            < 14.12.2019 >

[6] https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000208&page=105            < 14.12.2019 >

[7] https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000597&page=100            < 14.12.2019 >

[8] https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000844&page=107            < 14.12.2019 >

[9] https://bg.wikipedia.org/wiki/Черенча < 14.12.2019 >