Етикети

, , , , , , ,

В рубриката „На картата“ показваме забележителни топоними, открити върху картни листове. С напредъка на технологиите много трудно достъпни и редки издания на географски карти и атласи са на един клик разстояние. Някой може да се изненада от заглавието, но то не е преувеличено, както е правило – с цел приковаване на вниманието на четящите.

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живели и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Имената на местностите никак не са случайни. Те са избирани по конкретен повод, по конкретна причина и без дори да подозираме съдържат в себе си интересна, но закодирана информация. Те маркират събития, случки, преживелици от дълбока древност, граничат дори с мистериозното.

Данни за източника: географска карта, издадена в град Гота, Германия през 1867 г. Мащабът й е 1: 1 850 000 и покрива територията на Южна Гърция и островите в Егейско (Бяло) море[1]. Автор е Адолф Зилер. В прозорец е даден района на град Атина в мащаб 1: 150 000. Именно на това късче от картата откриваме село Gaidari,  което е разположено северозападно от Атина, недалеч от пътя за Елевсина.

Откъслек от карта, издание 1867 г.

Откъслек от карта, издание 1867 г.

  Историко-географски данни: Най-старите писмени източници, свидетелстващи за използването на гайдата по българските земи, са от I в. пр. н. е. Древногръцки пътешественици свидетелстват, че още в този период древните траки познавали този музикален инструмент и си служили с него. Страбон, който е живял около 63 г. пр. новата ера пише „…Някога Атика се държеше от траките, които дойдоха с Евмолп“[2]. Атика е областта на град Атина, една от 13-те области на съвременна Гърция. Едва ли село Гайдари може да се датира от времената преди новата ера, но името е показателно за присъствие на българи. В чертите на мегаполиса Атина се откриват още два топонима с български произход – предградията Варибоби (Βαρυμπόμπη) и Горица (Goritsà). В областта Атика, отразена на ползваните карти има още един топоним с български езиков произход – Врана (дн. Маратон). В труда на немския славист Макс Фасмер „Die Slaven in Griechenland“ (1941) са отразени общо 18 топонима само в Атика. Гайдари и Горица не се отразени.

Топографска карта от 1873 г.

Село Гайдари има в Ардинско. Гайдаревци е заселка (махала) на Ябланица, Ловечко и на село Станчов хан, Тревненско. Срещат се още Гайдаров дол, Гайдарски геран, Гайдарджиева кория, Гайдарица и т.н.

Ойконимът (селищното име) Гайдари е възникнал на български език и съвсем основателно ще да е основано от българи. Не само това, ами подобни имена се дават от съседи, говорещи същия език. Следващият по старост запис, с който разполагаме е от 1873 г. Там селото е Kaidari. През 1883 г. топонима се промена на Chaidari. Днес селото е със статут на градска община, силно урбанизирано. Името се изписва Χαιδαρί, Χαϊδάρι. Тъй като край селото се е състояла битка от 1826 г., по време войната за освобождение на Гърция, названието е съхранено за историята, макар и леко променено, за да не боде очите. Създадена е и сответна легенда за възникване на името – от някакъв турски Хайдар паша.

Топографска карта на Атика (откъслек), издание 1883 г.

За отбелязване на картата от картата е село Gypseli. Gypseli днес се пише Cypseli. Последното изглежда е като Кипсала[3], днешния град Ипсала в Източна Тракия, в древността град в земите на одрисите. Кога и от кого е основан този град не е известно. През първата половина на ІV в. пр. н.е. Кипсела е резиденция на одриските царе Хебризелм (387/386-383/382 г. пр. н.е.), Котис І (383/382-360/359 г. пр. н.е.) и Керсеблепт (359-341 г. пр. н.е.), които секат свои монети в нея. По-късно, тук се локализира дейността на династа Адей (270/260-245/240 г. пр. н.е.)[4].

Рисунка на Михаил Карапаунов (https://muzruk.net)

Установяваме закономерсност топоними от български произход да мимикрират, да се прикриват в гръцкия език със замяна на -к- вместо -г-. Този преход ще покажем със следните примери:

Voulkaria, Βουλκαριά – езеро в Етолоакарнания. Безспорно от Voulgaria тоест Българско езеро. При гърците липсва буква и звук -б-;

Gardiki, Gardhiki, Kardhitza, Karditsa – градец в областта Фтиотида, за който разполагаме с тези записи. Без съмнение, от едно по-старо Гардики, Гардица, преди ликвидната метатеза, днес звучи Градица, Градец. Иначе населени места с тези имена има из цяла днешна Гърция, често преименувани на Perivoli, Περιβόλι.

Има една планина в Гърция с име Каликуда (Καλιακούδα, Kaliakouda). Името ѝ се превежда на български като чавка или гарга. Чавката (Corvus monedula), наричана гарга, в някои райони на Северна България е известна като галица. Заменим ли началната буква с -г- получаваме Галякуда.

Gypseli днес се пише Cypseli (виж по-горе).

Γκορυτσά е транслитерирано Goritsà (виж по-горе).

Γκαμήλα, транслитерирано Gamila, но “ The highest peak „Gamila“ derives from the Greek word for „camel„.“ – от страницата на планината Тимфи. То ест Камила.

Галанджа или Каланджа е старото име на дн. Синеморец, Странджа. Видно от завършека е изкривено под османско влияние. Колебанието Г-К е под гръцко. На карта от А. Клемент, издание във Виена с мярка 1: 200 000, селището е нанесено Galadzio. Картата за жалост е късна – от 19хх година (факсимиле от нея виж при статията за Папия).

За финал как се пише Гоце Делчев на гръцки? Γκότσε Ντελτσέφ.


ИЗТОЧНИЦИ:

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=encdetail&id=186

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хайдари

https://el.wikipedia.org/wiki/Χαϊδάρι

https://en.wikipedia.org/wiki/Varibobi

http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_12.htm


БЕЛЕЖКИ:

[1] https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~242190~5512909:Griechenland-und-der-Griechisch-Tur?sort=Pub_List_No_InitialSort%2CPub_Date%2CPub_List_No%2CSeries_No&qvq=w4s:/who%2FStieler%25252C%2BAdolf%2Fwhen%2F1867;q:Adolf%20Stieler;sort:Pub_List_No_InitialSort%2CPub_Date%2CPub_List_No%2CSeries_No;lc:RUMSEY~8~1&mi=23&trs=26 <18.12.2019 >

[2] http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html < 18.12.2019 >

[3] http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=518&Itemid=102 < 18.12.2019 >

[4] http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=518&Itemid=102 < 18.12.2019 >