Етикети

, , , ,

Отец Матей Преображенски — Миткалото, наричан от народа Очматей или Очката, е възрожденец, просветител и националреволюционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски.

Моно Петров Сеизмонов е роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Великотърновско. Има двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст. На деветгодишна възраст става чирак. Учи терзийство в Дряновския манастир. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в родния си край. По-късно посещава Варна, Тулча, манастир Света Троица и Троянския манастир.

През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с османски отряд и побеждава. През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Тогава облича отново расото и започва да пътува из великотърновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славеноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.

 Прякорът му — Миткалото — идва от глагола миткам, означаващ ‘скитам‘. Родоворо име Сеѝзмонов идва от името и занятието на дядо му – коняр – от тур. сеиз[1]. Моно е кратка форма на Симон или Пантелеймон (Заимов 1994, 159) – име което по стара традиция се пренася между дядо и внук. В село Момин сбор, недалеч на изток от родното място на Миткалото се открива местност Мо̀нова гора̀ (Ковачев 2019, 204). При село Мусина, североизточно от Ново село пък се намира Моновска воденица. При село Самоводене – Монова чешма. При село Ветренци, разположено източно от Ново село е Мо̀нова ду̀пка – пещера в скала, близо до имота на дядо Моно (Ковачев 2019, 204). Като цяло топоними с това лично име се откриват предимно в северна централна и северозападна България (РГН).

Ето какво пише Д. Мантов в книгата си „Манастирска кухня”: „И досега в Търновско, Дряновско и Севлиевско се сее „очматеев пипер” – особен сорт светли чушки с остър връх и тънка люспа.[2]


БЕЛЕЖКИ:

[1] http://treasures.zonebg.com/dict.htm < 12.11.2019 >

[2] https://augusta-books.com/?p=95 < 12.11.2019 >


ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Ковачев 2019 – Ковачев, Николай. Местните имена във Великотърновско, В. Търново, 2019.

РГН – Регистър на географските названия в България.

<  http://inspire.cadastre.bg/ >