Етикети

, , , , , ,

Имената на местностите – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки съществен елемент от народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между история, география, езикознание. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея.

Бу̀болица или Боболица (РГН) – склон и равнина с ниви, ЮЗ 1 км от село Марково, Провадийско. „От буба, буболица“, без последващо по-пълно обяснение (Симеонов 2010, 107). На друго място авторът е записал името Бобу̀лмалесѝ – махала в северозападната част на същото село Марково, образувано по прякор (Симеонов 2010, 104). Днес вече може да се уточни – от неотбелязано в селото лично име *Бубол и наставка –ица. Разновидност на името се среща в тимарски регистър от 15-и век (1445-1461), отнасящ се за Търновско – „Кръстьо, син на Бобул“, „Петро, син на Бубул“, „Бубул, син на Лазар“ (ТИБИ 1, 54, 59, чрез Стоянов 2000, 236). Според Стоянов е възможно тези имена да се обяснят с кумански елементи в езика.  Откриват се следните успоредици: Боболица – селищно име в Полша; местност Боболов кръст край Рашково, Ботевградско (Илчев 1969, 78); Боболина нива при Лакатник, Свогенско (РГН); Боболов алча(к) е местност край Душанци. Според Заимов е от турско лично име (Заимов 1959, 117), което е съмнително поради наличието на успоредица в Полша. Тогава, както и при Стоянов 2000, 236, може да се мисли за предтурско лично име, вероятно куманско или печенежко. Но имали ли са те влияние и поселения в Полша? В Украйна и Полша се откриват отделни топоними, свързани с печенези. [1]

Образуването е по модела Боб(о)+ол/ул. Има достатъчно подобни имена, откъдето да се изведе – Бобе, Бобьо, Бобчо, които са умалителни от Богдан, Борис или Боян (Илчев 1969, 78).

От успоредиците: Боболовац – Мала и Велика – местности при село Блато, Пиротско (ГСр); Boubounista (Бубунища) – село в Тесалия, отразено на няколко географски карти на Кралство Гърция от средата на XIX в.

Отсечка от карта на Дж. Никарагуа Дауер, 1844 г. (davidrumsey.com)

Накрая може да се направи извода, че Буболица или Боболица е старинен топоним с български произход, който съхранява изчезнало вече лично име Бобул. Ойконимът Бубунища в Тесалия пък е съхранил същата основа, обаче разширена с наставка -ун (сравни Вардун – село в Търговищко; медун – животно мечка, Геров,). Производителността на името, наравно с присъщата за българския език наставка (суфикс) -ища са особено показателни за старинността му.


БЕЛЕЖКИ:

[1] http://ebox.nbu.bg/pro/13%20Ivan%20Dragov%20+.pdf < 23.12.2019 >


ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:

ГСр – Геопортал на Р. Сърбия. < https://a3.geosrbija.rs/ >

Заимов 1959 – Заимов, Йордан. Местните имена в Пирдопско, Сф., 1959.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

РГН – Регистър на географските названия в България.

<  http://inspire.cadastre.bg/ >

Симеонов 2010 – Симеонов, Борис и Иванова, Елена. Топонимията на Плисковско-Мадарския регион (Новопазарско), В. Търново, 2010.

Стоянов 2000 – Стоянов, Валери. История на изучаването на Codex Cumanicus, Сф., 2000.