Етикети

, , , , , , , , ,

Всеки географски обект независимо от своята големина и значение има собствено наименование, което е негов важен отличителен белег. То позволява да се разбере за кой именно географски обект се отнася казаното, писаното и пр. Географските наимено­вания са незаменимо средство за по-лесното и по-точно ориентиране на местността, по картата, в литературата. Те имат и голямо научно значение. Понеже възникват не слу­чайно, стихийно, а се създават от обществото и във връзка с неговите потребности, те обикновено отразяват някакъв характерен, най-типичен външен признак или историче­ска и друга особеност на самия обект. Затова изучаването на географските наименова­ния може да бъде извор на интересни данни за специалистите географи, почвоведи, геолози, ботаници, археолози, историци и др.

Друга особеност на географските наименования е, че те са много устойчиви. За­пазвайки се много векове, а даже и хилядолетия, те нерядко надживяват не само об­ществото, което ги е създало, но и езика, на който са възникнали. В тях остават запе­чатани понякога дори и такива особености, които не се съдържат в различните архео­логически паметници и исторически документи. Проникването в скрития, вътрешен сми­съл на географските наименования може да хвърли обилна светлина върху забравеното минало, да помогне да се решат някои исторически проблеми, като например характе­рът и направлението на разселването на народите, колонизацията на различните области от земното кълбо, да се възстановят етническите граници, да се изучи материалният и социалният живот на нашите прадеди и др.

Географските названия са освен това съществен елемент от речниковия фонд на всеки език. Затова голямо значение те имат и за историята на езика и особено за исто­рията на лексиката и словообразуването[1].

Тук ще се занимаем с топонима Cabila, отразен на карта, изготвена от географа Джон Никарагуа Дауер в мащаб 1: 1 425 000 и покриваща територията на новосъздадената държавица Кралство Гърция. Картата е издадена през 1844 г. в Лондон и днес нейно копие е сканирано и налично в интернет.

Cabila се намира северозапдно от Лариса – главен град в областта Тесалия, на главния път през селището Tournovo, днес Τύρναβος, Tirnavos, а всъщност Търново, видно от записа Ternovo в 1791 г. В монографията на немскя славист Макс Фасмер последното е отразено на с. 102 (1941). Следващото селище на север от Cabila е означено Tcheritchani. При Фасмер то е отазено като Τσαριτσάνη (1941, 102), но той не го свързава с Царичани, а го извежда от Заречани, тъй като се намира край река Saranta, по-точно отвъд нея спрямо Лариса. Оттам Зад-речани – живеещи отвъд, зад реката. Река Саранта днес се нарича Титарисиос (Суха река). Територията по поречието на реката, през средновековието, е в състава на Стагийската епархия на Охридската архиепископия, като е един от центровете на известното въстание на Никулица. То е антивизантийско въстание, избухнало през юни 1066 година в град Лариса, Тесалия, тогава населена с много българи, власи и известен брой гърци.

Отсечка от карта на Дж. Никарагуа Дауер, 1844 г. (davidrumsey.com)

Названието Cabila е също от български произход. То е подобно на Arachova = Оряхово, Gastouni = Гостуни – една архаична форма на български топоними, когато -о- е звучало като -а- (Георгиев 1964). Този гласеж е запазен отчасти в езиковия резерват Родопи и до днес, както и в руския език. Следователно ойконима следва да се записва Кабила, като значението му е свързано с кобила ‘женски кон над три годишна възраст‘ (БЕР 2, 501-2).

В района на Ямбол е известен античния топоним Καβύλη или Cabyle, който Георги Христов през 80-те години на XX в. в една статия за списание „Български език“ превежда като умалително от кобила, сравнимо с руското кобилица[2]. Кабиле е древен тракийски град в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. Откритата керамика от X-VI век пр. Хр. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V– V век пр. Хр. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят.

Успоредици: Горно и Долно Кобиле, Кюстендилско; Бесна кобила, Сърбия; Подържи кон, Македония.

Досегашното обяснение на името на това тракийско се­лище, предложено от Иван Дуриданов[3], свързва произ­хода му с особеностите на терена, в близост до мястото, където е селището. Проф. Дуриданов пише: „Местността, където е бил разположен този град, до днес се за­лива от водите на Тунджа.“ Произходът на името се свързва с англ. quab ’мочурище’, норвеж. диал. kvapa ’изливам течност‘, старопрус. РИ Cabula, ие. *Guebhula, кор. ие. *guebh-. Обаче мястото, където е локализирано селището, там, където сега работи експедиция на Археологическия институт, никога не се залива и не е заливано от води­те на Тунджа. Кой би живял в селище, което периодично е заливано?!

Изказана е хипотеза и от Александър Фол, че Diospolis, то ест „град на Зевс“, е превод-означение на почитането на върховен мъжки бог, който най-вероятно е Сабазий, заради възможната етимология Kab-/Sab- в корена на името Cabyle. Втората съставка на топонима –yle дава възможност за тълкуване „свещена дъбрава“, т.е. името Cabyle да означава „свещена дъбрава на Сабо“, на Сабазий. Едва ли такъв преход е закономерен[4].  Успоредици – липсват.

За нас не остава съмнение, че Cabila в Тесалия и Cabyle край Ямбол са сродни наименования, които се подчиняват на особености на българския език. Етимологията на Георги Христов приемаме са много вероятна.

ВРЪЗКА КЪМ СТАТИЯТА ЗАСЯГАЩА ДРУГО ИМЕ ОТ КАРТАТА, ПОМЕСТЕНА ПО-ГОРЕ – БУБУНИЩА.


БЕЛЕЖКИ:

[1] М. Данева, Официалните промени на географските наименования в България. / / В: Известия на българското географско дружество, кн. VII (XVII), 1967.

[2] https://www.academia.edu/40463340/ТРАКИЙСКИЯТ_ГРАД_КАБИЛЕ < 24.12.2019 >

[3] Езикът на траките, С., 1976, с. 38.

[4] https://www.bg-istoria.com/2013/01/kabile.html. Тъй като тази страница е престанала да съществува виж: https://www.academia.edu/3338977/Diospolis_in_Thracia < 28.12.2019 > Още тук: http://pochivka.com/n27-7366-Античен_град_Кабиле без да е посочен изрично автор на тълкуванието.


КНИЖНИНА:

Георгиев 1964 – Георгиев, Владимир. Вокалната система в развоя на славянските езици, С., 1964.

Фасмер 1941 – Vasmer, Max. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941. < http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23e.htm >