Етикети

, , , , , , , , ,

Статията е своеобразно продължение на „За Мехомия (Разлог) накратко“ в частта й, засягаща произхода и значението на ойконима. Предишното име на днешния град Разлог, който впрочем носи името си по наименованието на цялата котловина, сместена между Родопи и Пирин, е Мехомѝя. Това си име Разлог носи до 26 март 1925 г. Селищното име Мехомия е неясно, непрозрачно по смисъл и значение. Тук се излага една възможност за неговото обяснение.

В района на град Гоце Делчев, преименуван от Неврокоп, е разположено село Мусòмища или Мосòмища (Шапкарев 2001, 302). Това име ще ни помогне да си обясним Мехомия. Тъй като Мусòмища и въобще имена на –ища са изградени от лично име на основател, родоначалник поставил основите на селището, то е възможно да се възстанови мъжко лично собствено име Мусòм. Наставката –ища служи за образуване на топоними, най-вече селищни имена, от патроним.

Откъслек от топографска карта, 1933 г. (kade.si)

Такова е положението и при името на село Блазомища в областта Горуша, днес по политически причини, находящо се на територията на северна Гърция. Тук се възстановява лично име Блазом. Съществува селище Trebom в Чехия, образувано пряко от име, без наставка. В Полша откриваме село Radom. Мислим, че руското селищно име Кострома е от същия тип. Сред исторически засвидетелстваните имена са Жидом или Жидян – боляр от IX-X в., както и Битомер (с образи Битомир, Битом, Битун, Битош) – боил от VII-VIII в. Последното е пряко сравнимо с Bytom – село в Полша.

В речниците за лични имена се срещат средните: Белом – съкратено от Беломир, XV в.; Битом – от Битомир ‘да бъде голям, да стане велик в живота‘, VIII-IX в.; Блазом – от Блазомир ‘да блазни, да привлича с качествата си‘; Богом – от Богомил; Братом – от Братомил, Братомир; Витом – скъсена форма на Витомир, XII в.; Вълком – от Вълкомир; Житом – скъсено от изчезнало име Житомир или Житомисъл с корен от стб. житъ ‘живот‘ (Заимов 1994, 17, 21, 23, 25, 35, 50, 57, 107). Списъкът е непълен.

Вероятно читателите вече за схванали хрумването, заложено в статията. Старото име на Разлог – Мехомия е образувано от лично име *Мехом и наставка –ия. Сега остава да проверим дали има други селищни имена, образувани от лични и наставка –ия. Защото са известни имената Вълковия – село в Пиротско и Косово, но според наши учени то е построено от съществително вълк и глагол вия. Срещат се още областните имена Вардарѝяоколност при коритото на долний Вардар, според описанието на К. Шапкарев (2001, 273) и Боèмияоколност при река Вардар, Дойранско, от Долна Капия надолу [на юг] (Шапкарев 2001, 271). Според мнението на Любица Станковска (Фолиа ономастика Кроатика, 11, 2002, с. 217) този топоним се извежда от Боим, което е съкратен облик на лично име Боимир.

В България съществува ойконима Батулия – село в района на Своге. Изчезналото село със същото име в района на Пърличево, Берковишко, известния наш краевед и ономаст Никола Намерански свърза с лично име Батулия, подобно на Батулци – от Батул, а то от Бато и –ул (Намерански 1991, 109).

В съседна Сърбия запазените селищни имена от тоя тип са повечко: Любовия в Мачвански огръг; Враго̀лия в Косово и Милентия в Расински окръг. Тук спада и рекичката Otomija – приток на река Ветерница в Лесковачко, чиито произход може да е от *Хотомия (ТК25, л. 632-2-4). За подобни лични имена виж – ЗА ИМЕТО НА СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО И ХОТАЛ, КАРНОБАТСКО.

Имена от тоя тип се откриха и в Полша – селищното название Bogatynia, недалеч от границите с Германия и Чехия, и Lubomia. Те са показателни, че имена на селища в далечното минало са се образували от лично име на широка славянска основа (от Богатин и Любом съответно) и наставка –ия. Разбира се, най-занимателни са Любом и *Хотом, защото и по строеж са най-близки до предполагаемото име *Мехом.

Що за наставка е –ия изяснява Лиляна Димитрова-Тодорова. „Суфиксът (словообразувателен формант) –ия изразява събирателни функции и е особено продуктивен в Босилеградско, Царибродско, Кюстендилско, Трънско, Годечко, Видинско и в др. западни говори“. Примери от наречията, обосноваващи заключението, че се касае за форма за множествено число тя дава с воловѝя ‘много волове‘ и момчетѝя ‘група момчета‘ (Димитрова 2005, 65-6). В съвременните говори се използва возѝя ‘возене‘; образуването е живо и в говора на село Голяма Желязна, където е вузѝя ‘превоз‘. Тук може да се вмъкне селото и географска област Златѝя – в Северозападна България, Лисѝя – село в Благоевградско, Пудрия – село във Врачанско, Турия – село в Старозагорско, Цèрия – българско село в Преспанско (Шапкарев 2001, 323). За жалост Димитрова не дава примери с лични имена.

В Косово и Сърбия има множество топоними Бугария. От нашите наблюдения може да се допълни, че преобладават географските (Вардария, Загория, Тиквешия) или дори етнически понятия (Цигания, Татария), пред тази с лични имена като основа. Анна Чолева съобщава още няколко имена на села – Бàрия, Метохия, Паскашия (Чолева 2002, 85). За отбелязване е и Рукомия – заселка на село Стайковци, Скопско.

Олга Иванова в монографията си „Двуименни топоними в областта на сливот на река Брегалница“, издадена в Македония, споменава едно неясно речно име (хидроним) Меомия или Моймия, в землището на село Блатец, общ. Виница. Късноантичното селище (IV-VI в. сл. Хр.), разположено край рекичката носи същото име. Има вероятност двата топонима да са с общ произход, но засега по-задълбочени проучвания не са правени. В края на XIX век с. Блатец е смесено село на българи (960  към 1900 г.) и турци (3000 души), разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Георги Баласчев поддържа версията, че името Мехомия е тракийско, като късноантичното селище може да оказва точно такава връзка.

При липса на писмени сведения за основаването на Мехомия, както и за лично име *Мехом, засега това е една хипотеза, която в бъдеще, при поява на нови данни може, и трябва, да бъде подложена на критичен анализ относно състоятелността й (проверка).


КНИЖНИНА:

Димитрова 2005 – Димитров-Тодорова, Лиляна. Произход на една рядка дума, градиво за топоними. В: / / Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов (1921-1987), Сф., 2005.

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Намерански 1991 – Намерански, Никола. Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско, Сф., 1991.

Чолева 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, Сф., 2002.

Шапкарев 2001 – Шапкарев, Кузман. Градиво за български речник, Сф, 2001.

ИЗТОЧНИЦИ:

ТК25, л. 632-2-4 – Топографска карта, мащаб 1:25 000, издание на Војни Географски Институт, Белград. < http://www.vgi.mod.gov.rs/ >