Етикети

, , , , , , ,

Имената на географски обекти или топонимите имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живели и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава. Етноним е названието на нация, народ както и етническа група. Етнонимите могат да бъдат разделени на две категории: самоназвание или екзоним (името на дадена общност, дадено от други).

Села с името Булгаркьой е имало на две места в Тракия – едното днес се нарича Елинохори (Гръцко село) и се намира на територията на област Източна Македония и Тракия в североизточната част на Гърция. Второто Булгаркьой се е намирало в Източна (Одринска) Тракия, на 5 км източно от град Кешан.

Според Анастас Разбойников последното село е основано от няколко български семейства от Доганхисар, Западна Тракия в края на XVI век. През XVII век се заселва по-голяма група българи от Доганхисар. Доганхисар е родното място на велики революционер Капитан Петко войвода (1844-1900). По време на Балканската война в Булгаркьой влиза българска войска. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Булгаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Линията Мидия – Енос, установена с Лондонския мирен договор от 1913 г., минава на 4 километра югоизточно от селото и го оставя в България. Но по време на Междусъюзническата война на 7 юли 1913 година (неделя – стар стил) турската армия събира мъжете от село Булгаркьой извън селото и ги избива. Селото е опожарено и напълно разорено. Оцелелите 1030 българи са отвлечени от турската войска и откарани в Кешан, а по-късно в Галиполи. Там са прехвърлени на азиатския бряг и „раздадени“ като роби на местните жители. Някои от тях пишат до руския консул в Истанбул, който издейства тяхното освобождаване, качва ги кораб и ги откарва във Варна.

Откъслек от картата на Хайнирх Киперт на Западен Анадол, 1890 г. (davidrumsey.com)

Обаче съществува и трето село Булгаркьой, за което ще се разкаже в това изложение. То се намира в азиатската северозападна част на днешна Турция близо до град Бандърма във вилает Бурса. Село Бургаркьой е разположено в широка равнина между езерата Маняс и Аполион. В един източник е транслитерирано Булгарлар[1], но там не е посочен източник на сведението. В книгата „Необикновената история на малоазийските българи“ на Димитър Шишманов също не се споменава това селище[2].

Ние откриваме село Bulgarkiöi в карта от 1890 г., съставена от прочутия немски географ и картограф проф. Хайнрих Киперт. По-интересното е, че северно от последно назованото селище на картата има нанесено друго село Marianovo Tschiftlik[3]. Източно от тия две села има трето Giaurkiöi, което несъмнено се транслитерира Гяуркьой. Тук обаче има възможност селището да е обитавано от гърци – засега нямаме данни. Западно от Булгаркьой, край южния бряг на езерото Маняс, е село Kizilkilissa = Червена черква. Южно от Булггаркьой е село Kiöbel (Giaurkiöi). За това село вече е известно, че е обитавано от българи, които са се изселили в България в периода 1879-1884 година[4]. Като българско село Гьобел било създадено в началото на XVIII в. от преселници от Чирпанско и Хасковско. През 70-те години на XIX в. в селото имало черква, която носела името на Свети Иван Рилски и училище.

На същата карта-източник, разположено недалеч от североизточния бряг на езерото Аполион Хайнрих Киперт е означил още едно българско селище – Bulghar (Vulgaratsi). В тоя случай той е ползвал различен символ и вероятно се касае за колибарски тип селище. Недалеч оттук лежи село Konstantinatsi, с турско име Tchatal Aghyl = Чатал агъл. Едно от островчетата в езерото Аполион или Apolonia, още Abulliond, носи името H. Konstantinos. Така може да се приеме, че тук се касае за гръцко селище или селище с гърчеещи се българи. Пò на север от Булгар едно село носи името Zographista,  което е в подкрепа на предположението ни.

Картата на Киперт от 1890 г. е особено интересна, защото съдържа още няколко села с име Гяуркьой – изглежда осведомителите на картографа са изповядвали друга вяра, а двойствените имена на села подсказват, че едното от имената е екзоним. Край езерото Маняс се откри и село Kazaklar, което сочи присъствие на казаци.


БЕЛЕЖКИ:

[1] https://bg.wikipedia.org/wik/Булгарлар

[2] http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/index.html

[3] https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~310750~90080584:Composite–Sheets-I-XV–Specialkart?sort=pub_list_no_initialsort%2Cpub_date%2Cpub_list_no%2Cseries_no&qvq=q:Ottoman%20empire;sort:pub_list_no_initialsort%2Cpub_date%2Cpub_list_no%2Cseries_no;lc:RUMSEY~8~1&mi=15&trs=192

[4] http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_09.htm#gjobel