Етикети

, , , , , ,

Град Каблешково е разположен на границата между южните склонове на Източна Стара планина и Бургаската низина в подножието на Малката Айтоска планина на 140 м надморска височина. До 1934 г. селото се е наричало Даутлий (Давутлии). Признато е за град с Указ от 29 август 1969 г.

В землището на Каблешково на няколко места има следи от праисторически селища. Източно от града в местността Проватаре се намира праисторическа могила от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.) Друго праисторическо селище в землището на селото има в местността Куру чешме. През 1936 г. са открити глинени предмети от неолита, които се датират от V хил. пр. Хр. От енеолитната епоха, около IV хил. пр. Хр., произхожда един намерен през 1927 г. костен идол с височина 12,7 см, изобразяващ схематично човешко тяло. Той е бил носен като амулет и е свързан с култа към плодорието – богинята Майката земя. Праисторическо поселение край Каблешково има и в местността Дядовата Бончева могила. През 90-те години на XX в. е проучено праисторическо селище в Козарева могила, където животът продължавал от V дo II хил. пр. Хр.

Каблешково и Биберна (нанесена неправилно) на Австрийска военнотопографска карта от 1901 г. (landkartenarchiv.de)

Козарева могила край Каблешково датира от началото на енеолита – V хил. пр. Хр. Разкопките на селищната могила са разкрили южните части на две големи, частично вкопани, сгради от късно- енеолитен период. До праисторическото селище е открит и некропол от ранния енеолит. В него са има единадесет гроба, четири, от които антични (III в. преди Хр.) и седем енеолитни (V хил. преди Хр.). Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап.

Любопитен момент е, че в един от тези гробове е намерен скелет със силна деформация на единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото ниво на медицината. Друга рядка находка е откритата, в устата на един от погребаните, дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия[1].

 

 

Братя Шкорпил отбелязват наличието в селото на мраморен фронтон с дължина 1,3 м, както и мраморни фрагменти, използвани като строителен материал в стените на църквата. През 1990 г. са проведени частични археологически проучвания на праисторическото селище, отстоящо на 1,5 км южно от града. В изкоп на селищната могила са открити материали от енеолита и ранната бронзова епоха.

Римската епоха в поселищния живот тук е представена добре с открития през 1953 г. мраморен оброчен релеф на Херакъл. Героят е изобразен изправен и гол; в дясната си ръка, свита в лакътя, той държи кривак, а в лявата – висящ с главата надолу лъв. На оброчната плочка от Каблешково е представена сцената, в която Херакъл тържествува след първия си подвиг – победата над удушения от него Немейски лъв. Следи от голямо старо селище има в местността Шемелика, западно от града. В тракийски могили, 3-4 км източно от селището, са изкопани съдове и монети от римския период.

Според преданията селото възниква върху територията на чифлик, собственост на някой си Даут бей, откъдето произлязло и старото му име. В османо-турските документи се споменава през 1604 г. В данъчни регистри от XVII и XVIII в. то е посочено под името Даутлъ. Пак според предание селото някога се е казвало Даут Али бей, по името на неговия основател Али бей, който изградил тук свой чифлик и привлякал селяни, за да обработват чифлишките ниви. Чифликът и възникналото край него малко село се намирали на около 2 км западно от Каблешково. Писмените извори потвърждават, че в полите на височината Биберна, която започва от западните окрайнини на Каблешково, имало няколко чифлика.

Костен идол, намерен при разкопки в Козарева могила (http://news-nesebarinfo.com)

Костен идол, подобен на този от Каблешково, намерен при Солницата, Провадия (https://muzei-provadia.com)

След 1878 г. турското му население започва постепенно да се изселва и на негово място през 1880 г. идват и се заселват говорещи гръцки кариоти[2] от Тополовград. Докъм 1905 а населението на Каблешково е смесено – предимно грецизирани (преобладаваща част), турци и малко българи. След 1905 г. в Каблешково започват да идват и да се заселват българи от Чирпанско, Казанлъшко, Сливенско и Старозагорско. Селото по това време не надминава 60 къщи. През 1912 г. от селото се изселва и последното турско семейство – това на Ахмед Али ага.

Останки от крепост се намира на възвишение западно по права линия от центъра на град Каблешково на име Кале баир. На самия връх се забелязва трасето на крепостна стена[3].

Голяма и Малка Биберна – висок (кота 262,5) хълм с ясно изразени две била, разположен североизточно до строителните граници на Каблешково. Източните склонове на този хълм са стръмни и днес обрасли с изкуствено залесена гора. Биберна се явява най-високото място в околността, откъдето се виждат цялото Поморийско поле и морският бряг oт Бургас до Емона. Според предание оттам Симеон Велики наблюдавал и ръководел Ахелойската битка (Райчевски 2007, 245).

В османски документи от 1530 г. се споменава село Биберине към каза Айдос[4]. Включването в тази каза на селата Созопол, Ахелой и други селища в Бургаско, позволява предположението, че Биберна пази името старо селище – днес изчезнало.

Образите Биберна, Биберине дават възможност да се реконструира *Биберина, което е сродно с оронима Беберна чука – зашумена височина (кота 226) ЮЗ от Солник, общ. Долни чифлик (ТК25). Недалеч от подножието се вие р. Двойница (Суха Камчия). Съществуването на селото в 1530 г. означава, че то е създадено поне 100 години по-рано. То ест то е съществувало по време на Втората Българска държава. Съгласно най-стария османски запис на Даутли от 1604 г. краят на село Биберина трябва да се постави някъде към последната четвърт на XVI в.

Значението на селищното име може да се търси в диалектната дума бебер ‘бобър‘. Успоредици има в наименованията Бебреш, Беброво. Но тъй като географските дадености не предполагат наличие на този гризач, то селищното име ще да е образувано от лично име Бибер като за сравнение могат да се посочат топонимите Бибер бара (Нефела) Биберови круши (София), Биберица (Синитово) – РГН. За източните български говори е характерна редукцията на е> и, чрез което явление да се обясни гласежа Бибер, вместо Бебер. Не може да се мисли за перс. biber ‘пипер‘, поради хронологични и морфологични основания (-ине в османски записи предава -ина, срв. Несвиртине<Несвъртина). Още Беберица – височина ЮЗ от с. Габра, Самоковско и Бебрьовски дол при Гостилица, Дряновско. При Заимов (1994, 16) е дадено лично име Бебер, обяснено чрез  бебер ‘животно бобър‘, без приблизителна датировка. Фамилно име Беберов и Беберков са отпечатани при Илчев (1969, 67). Владимир Георгиев мисли бебер за дума, която е наследена в българския от тракийския езиков субстрат.

В този случай може да се приеме, че най-старото име на селище в землището на Каблешково, който е негов приемник, е гласяло *Биберина и втори елемент, който с годините е отпаднал (например *Биберина чука, нива, земя). Лични имена с произход от съществителни нарицателни имена са още Вълко, Воло, Гълъб, Лебед, Мечо (Медвед), Паун, Орлин. Жизнено днес е сякаш само последното, останалите са архаични и изоставени.

Към края на 1920 г. селото има 1593 жители, от които 221 са посочени като гърци. До 1925 г. гърците (всъщност кариотите) от Каблешково се изселват в Гърция по спогодбата „Моллов-Кафадарис“ и на тяхно място идват българи бежанци от Егейска Македония и Източна Тракия. До 1928 г. в селището са настанените общо 84 бежански семейства. На бежанците са раздадени парцели, на които са им построени къщи. За оземляването на всяко бежанско семейство с по 35 дка земя 3500 дка от общинската мера са превърнати в ниви. До декември 1926 г. в Каблешково са оземлени 61 бежански семейства от:

Егейска Македония: с. Горно Куфалово – 41 семейства – на Алекси Николов (3), Ангелина Божинова (3), Аргир Бояджиев (4), Атанас Г. Дърлянов (4), Атанас п. Петров (4), Атанас Стоянов (3), Атанас Тоназлиев (6), Атанас Траев (4), Божин Траев (3), Васил Атанасов (3), Васил Масларов (6), Велика Танева (5), Георги Атанасов (2), Георги Ат. Дилянов (3), Георги Дърлянов (3), Димитър п. Атанасов (4), Димо п. Иванов 6), Иван Атанасов (5), Илия Петров (5), Илия Танев (2), Илия Тариянов (3), Испас Илиев (3), Лазар Танев (3), Мария Ив. Щакова (3), Нестор Христов (2), Никола А. Мишев (5), Петко п. Петров (2), Петър Тръпков (3), Павли Атанасов (3), Петър Атанасов (4), Петър Масларов (5), Траю Божинов (3), Траю Гьоидев (5), Траю Митренцов (5), Траю Пределиев (6), Траю Христов (4), Тома Бинев (3), Тодор Траев 4), Христо Божинов (4), Христо Лазаров (2) и Христо Трънков (8);

с. Средно Куфалово – 3 семейства на Атанас А. Кусев (5), Костадин Христов (3) и Христо А. Кусев (4);

с. Бозец – 1 семейство – на Атанас Андонов (5).

Източна Тракия: гр. Бунар Хисар – 3 семейства – на Костадин Тодоров (3), Костадин Атанасов (4) и Петко Атанасов (5);

гр. Лозенград – 2 семейства – на Димитър Лазов (6) и Стефан Атанасов (3);

с. Дере къой – 4 семейства – на Васил X. Атанасов (5), Георги Стоянов Фенера (7), Димитър Стоянов (6) и Райко Димитров (3);

с. Голямо Чекмедже – 1 семейство – на Стойна Георгиева (5);

с. Енидже – 1 семейство – на Атанас Д. Щерев (2);

с. Куру дере – 1 семейство – на Герои-на Николова (3);

с. Пенека – 2 семейства – на Георги Иванов (2) и Стоян Русенов (3); с. Свети Георги – 1 семейство – на Илия Петков (3);

с. Синекли – 1 семейство – на Никола Иванов (3).

Черквата на селото „Св. Димитър Мироточиви“ е построена през 1869 г. Читалището е от 1920 г. с името „Саморазвитие“, преименувано след 1944 г. на „Ат. Манчев“.

Преименуването на селото е свързано с епизод от борбите между младите и консерваторите в селото през 30-те години на XX в. На читалищна сбирка през 1934 г. група младежи взимат решение да дадат ново име на селото си и избират името на големия български поет и революционер Христо Ботев. Това предложение не се възприема от възрастните, защото то било направено от група млади хора, известни с вироглавия си характер и най-вече представители на противната партия. Същите „консерватори“ обаче не възразяват на направеното пак от младежката група предложение за ново име на селото да се вземе това на Тодор Каблешков и така се стига до днешното селищно име Каблешково.

През 20-те години на XX в. Каблешково се развива като административен и търговски център за селата Александрово, Каменар, Лъка, Брястовец, Дъбник и др. Оформя се оживено пазарище, което се е намирало на мястото на днешния парк, при изграждането на който през 1950 г. е съборена и голямата стара чешма.

Население по години:

1920 – 1593 души, 1926 – 1988, 1934 – 2312, 1946 – 2603, 1956 – 2589, 1965 – 2732, 1970 – 2628, 1975 – 2634, 1982 – 2532, 1985 – 2750, 1992 – 2854, 2001 – 2817, 2005 – 2906, 2011 – 2926, 2018 – 2857 (НСИ).

ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА КАБЛЕШКОВО:

Агова чишма, Аладжа юч, Алибей чешма, Амутлията, Анхиалски път, Анхиол йолу, Арапина, Арапино бунар, Аркаръ кайра, Армут тарла, Ачма дере, Аязмо дере, Аязмота, Баруджа, Барутчи, Баруч, Баш бунар, Бахче тарла, Бейската мера, Биберната, Бозалък, Бостан дере, Буруджа, Борунсуз чешме, Божурлук, Буба бунар, Бунар баши, Бустан дере, Бююк юрт, Войводаджик, Гиджик, Гиджик лъджъ, Гиджиклъка, Голям юрт, Голямата Биберна, Гьол, Гюлджук, Давалъ, Даутлий, Даутлийски лозя, Девелик, Дере арасъ, Дигата, Дъбалията, Дъвълията, Дюз тарла, Дядо Димитровата чешмичка, Дядо Захариевата чешмичка, Дядовата Бончева могила, Бюреците, Елама чешма, Ески къшла, Ескипаслийски път, Ескипаслий йолу, Ешил тепе, Зигарките, Икък сюют, Икък сюют кайра, Илюбе чешме, Илюбе чешмъ, Инджирлията, Инджирлий, Ири караач, Исак сют, Исмаил тарла, Исмаил чешма, Бабата, Кабъ таш, Казан тарла, Калдаръма, Калдаръм йолу, Калдаръм тарла, Кале баир, Каналлък, Канля, Канля чешме, Канълъ чишмъ, Капак дере, Капълъ дере, Кара баир, Караач, Картала, Карталюва, Катърова могила, Керемедчи, Керемидчията, Керемиче, Козарева могила, Кокона баир, Колак дере, Конак чешма, Копля чешме, Кору чешме, Кукона баир, Кум тарла, Куру чешме, Курт бунар, Курт тепе, Кънълъ чишма, Кънлъка, Кюллюк, Кюллюк тарла, Кюпрю, Кюпрю баши, Кючук Шемелик, Кючук юрт, Лале баир, Ловна среща, Лонгоза, Лъджа дереси, Лъджа чал, Лъджето, Мал кайря, Малката Биберна, Малък Шемелик, Малък юрт, Мандра кайряк, Ме-зарлък, Мезарлък алтя, Мезарлък тарла, Мемиш кайнак, Никол чешма, Обесения трап, Памукчията, Паная бунар, Панаята, Папаз бунар, Папаз кула, Папаз тарла, Папогечията, Пачал бунар, Праматара, При село, Под баира, Пробатаре, Пръматара, Пръматар чешмъ, Ракицъ, Ракъ чешме, Ракъ чешме дере, Рекица, Римското шосе, Ръжен баир, Ръкица, Рудника, Руслар, Руслар кайра, Ръжен баир, Сазъ бунар, Саз йолу, Санджи бурун, Саръ гьол, Св. Димитър, Седели кюпрю, Сеймен търла, Селските лозя, Сибри баир, Сиинджик, Симионови могили, Синджи бунар, Стою тарла, Сулан чалък, Суха река, Съзи йолу, Съртмач йол, Сют каъряк, Табашан кайряк, Табашан тарла, Татар тарла, Татар чешме, Таушан кайряк, Тел дерек, Топача, Топ караач, Топалоба чешма, Топраклък, Узун дере, Узун парче, Умутлията, Умутлу тарла, Умутлу чишмъ, Фурун дере, Футул бунар, Хаджи кая, Хайдушкия кайнак, Халаш дере, Халките, Халос дере, Харман тарла, Ходжа кюпрю, Хратини, Христем чешме, Христос чешме, Чабдар баир, Чадър тепе, Чаир баир, Чаир тарла, Чардак тарла, Чалъ баир, Чатала, Читак дере, Чобан йолу, Чобан чаир, Чукур тарла, Чурчулигата, Чуфа кайра, Чуфа кория, Шамелника, Шемелика, Ъръпиня, Юртлук, Юсенджик бунар, Ялъма чишмъ, Ямач, Ямач чушма (Райчевски 2001, 59-63).


ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

НСИ – Национален статистически интитут < https://www.nsi.bg/nrnm >

Райчевски 2001 – Райчевски, Стоян. Крайбрежна Странджа. Топоними и хидроними, Сф., 2001.

РГН – Регистър на географските названия в България.

ТК25 – Топографска карта, мярка 1: 25000, издание на Военнотопографска служба, Троян < https://www.kade.si >


БЕЛЕЖКИ:

[1] http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1204/prehistoric_settlement_and_necropolis_kozareva_mound.htm

[2] Езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български.

[3] http://www.bulgariancastles.com/bg/node/189

[4] https://www.academia.edu/3701378/Бургаскитеселав1530г.поданнитенакраткияиджмалдефтер_IstanbulBOA_TD_370