Етикети

, , , , , , , , , ,

Навършиха се 750 години от Клокотнишката битка, в която войските на цар Иван Асен II спечелват бляскава победа срещу византийците и пленяват епирския деспот кир Теодор Комнин заедно с негови роднини, висши лица и боляри. За това накратко споменават летописците Георги Акрополит (XIII в.) — „Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос (б. м. Марица), което наричат Колокотнѝца“; Теодор Скутариот (XIII в.) — „Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотнница) и Тодор бил победен от българите“. Във възпоменателния каменен надпис на Иван Асен от църквата „Св. 40 Мъченици“ във Велико Търново е отбелязано, че битката и победата над ромеите е спечелена „в лято 6738, 3-и индикт“, „в дванадесета година от царуването си“ в деня на „Светите 40 мъченици“, т. е. на 9 март 1230 година.

Мястото на сражението около Еврос (Марица) се свързва с името на днешното село Клокòтница, официално известно до 1906 г. като Семихча (Семизча). То е разположено в обширната звездообразна котловина на 10 км северозападно от Хасково край Банска или Добричка река, срещу притоците и Суха и Мала река. В района ма селото са запазени развалините ма средновековна крепост, известна между жителите под названието „Хисаря, Трапезица или Асенова крепост“; тя се намира в ъгъла между сливащите се Банска и Гедиклийска река. На различни места са разпръснати манастири и параклиси: „Св. Богородица“, „Св. Спас“, „Св. Троица Нова“ и „Св. Илия“; при последния са разкрити, основи на ранно средновековна църква от VI век, стрели, копия и други предмети. В м. Юртето, недалеч от „Хисара“ е било и старото селище отпреди османското робство.

Названието на мястото, където според византийските хронисти е станала битката — Колокотиница, Клокотница, днешното Клокотница по строеж говори за първично речно име от български езиков произход. Първите могат да се свържат по основа с прилагателно име от съществителното колкота, клокота — колкотин, клокотин, и последното с прилагателното колкотьнь,        клокотьнъ от съществителното колкот или клокот ‘врене, кипене, клокочене със шумене‘, образувано като грохот, тропот, пукот и др. В старобългарски език писмено е засвидетелствуван глаголът клокотати (Супрасълски сборник и Симеонов сборник от XI в. и Манасиева хроника от XIV в.) — ‘кипя. бликам, пеня се, вра‘. Всички тези думи и форми са свързани със звукоподражанието колок-колок, или клок-клок — подражание за движение на вода. Ас. Разбойников в бележките си за селото изтъква, че в землището му се намират многобройни клокочещи карстови извори в м. Кайрака на изток, а в м. Дюзето между параклисите „Св. Троица“ и „Св. Спас“ ноще при тихо време добре се чувало да клокочи подземната вода“. Според събрани допълнително от нас сведения при крепостта гора с извори носи име Колкота, край която тече основната отводнителна водна артерия за района. По гова първично местно название е назована именно реката Колкотиница или Клокотиница, по-късно преустроено в Клокотница. С възникването на средновековното укрепено и открито селище край реката, то е поело названието й, което често се среща в топонимията, и речното име постепенно е отпаднало. Това в наше време е довело до създаване на вторично речно название по тези на селищата Баня-Лъджа и Добрич — Банска или Добричка река.

С врене, кипенс и клокочене на подземни и надземни води, от звукоподражанието клок у нас са произведени и други названия предимно на първични водни обекти: Клок — извор в Пиротско; Колокоч — местност при Градоман, Софийско; Клокот — село в Гнилянско; Клокотите — извори при Сьрница, Велинградско; Клокотина — рид с извори при Баня, Панагюрско, стръмна долина при Момина клисура, Ихтиманско; Клокотник — махала, ливади с извори в Смолянско; Клокоташ — извор в Годечко; Клокотало — долина при Горна Мелна, Трънско, и извор при Дол на Секирна, Брезнишко; Кльокотанка — вир и рекичка в Белоградчишко: Клокотница рекичка при гр. Сяр. Семантична успоредица е названието на р. Бохот при с. Хотница, В. Търновско.

Вероятно през първите векове на османското робство край важния път от Европа за Изток през София—Пловдив—Одрин—Цариград в м. Миндиля (от араб. мензил ’станция за отпочиване и нощуване, падало‘) на запад от средновековното селище Клокотница е бил построен керван сарай за обслужване и охрана на пътници и превозни средства. Край него възниква и тур. селище Семизча (Семяхча), в което се преселват и българи от старото българско село, за да охраняват и обслужват керваните. През XVI в. редом с турското име се появява и това на българското село: у Курипешич 1550 г. — Семише, Семошо; у Шепер 1533 г. — Шемутсе; у Зен 1550 г. — Сомишно, Семишне, Семишши; у Враничич 1553 г. — Клокодвица; у Дершвам 1553 г. — Клокодиице, Семенче, Семише; у Барбаро 1572 г. — Семишиец; у А. Контаринис 1580 г. — Кослодица, Семишие и др.; в тур. документ от 1607 г. официално е отбелязано като „село Семизча“. Тълкуването насочва към прякор на османски чиновник или владетел на новооснованите пътни съоръжения, а може би основател на турското селище Семизче кьой, от семиздже ‘дебеличък, тлъстичък, трътлестичък’. Сравнете с. Семизаль (сега Драганово), Семиз кьой (изчезнало село до Пчелино), Семизлер (сега Великово), Толбухинско.

И така Клокотница първоначално е възникнало като название на река с клокочещи начални извори или води, по-късно се е пренесло като име на възникналото край бреговете й средновековно селище. Днес реката вече носи вторично производно название по това на близките селища Лъджа-баня и Добрич.


Автор: Николай КОВАЧЕВ

Източник: сп. Турист, 1982 г., кн. 3, с. 25.


ЛИТЕРАТУРА:

Извори за българската история, т. XV, 1971 г., с. 161, 269;

А. Разбойников, Село Клокотница, Българска историческа библиотека, III, 1930 г„ 3, с. 228—237;

Вл. Георгиев, Й. Заимов и др.. Български етимологичен речник, т. II, 1979 г., с. 462—3.