Етикети

, , , ,

Стоя пред Кирли канара, развълнуван и заинтригуван от вида на четирите рида с издълбани големи ниши в здравата скала. Като ехо от поколение на поколение хората от село Широково, Русенски окръг, повтарят само една единствена дума, която трябва да бъде и название, и обяснение — Манас­тирът.

За какво са служили тези отвори в отвесните скали край Баниски (Банички) или Шипа Лом, точно там, където са останките от воденицата Клиседермене, разрушена преди няколко години? Това название на воденицата Клисе (цър­ква) ни отвежда към обясненията за манастир, за църква — ключ към вратата на тази стародавна тайна.

По предание тук е имало манастир. Отворите в скалата са служили за закрепване на хоризонталните греди на голямата дървена постройка, залепена о скалата край едно голямо и интересно скално образувание. Никъде по Ломовете няма по-внушителни от тези следи в скалите. Манастирът бил изгорен от османлиите, а монасите — погубени. Едно изследване на земния насип под тези скални отвори би дало повече подробности, защото личат затрупани останки от постройки.

Наблизо, където се сливат Черни и Баниски Лом, е имало през Средновековието (XII в.) брод на важен търговски път, за който пише и арабският пътешественик Идриси.

За широковското градище, Манастира и другите останки по двата про­лома (боази) на Голям и Малък Дервент при Широково Карел Шкорпил е изказал предположение, че там трябва да се е намирал търговският град Аргонзинас, за който именно говори Идриси. Шкорпил е открил следи от път към Острица и Помен (Синанкьой).

Откъслек от топографска карта, 1878 г. (kade,si)

В документи от 1431 и 1700 г. село Широково се споменава като Широки брод, там, където се сливат реките Черни и Шипа Лом. Според друго пред­положение пък брод е имало на 1 км настрана, при моста Келиккюпрю. Върху остър скалист клин над това място са останките на Широковското кале. Фрагментите от керамика и много други материали говорят за ин­тензивния живот на това място. Крепостта е била обградена откъм полето, откъдето единствено е била достъпна, с два успоредни зида, разположени на 90 крачки един от друг. Неотдавна „работилите“ тук иманяри намерили огромни каменни дъгообразни стени от първия зид.

На скалния зъб околовръст на крепостта личат издълбани в скалите дупки. Там били забити стълбовете на дървената ограда. В стръмния склон на платото се намира скална пещерка, която местните хора наричат Маркова баня. Запазена е така, както я описва Карел Шкорпил — с форма на килия, с куполообразен таван, с пейки и пезул. Смята се, че издълбаната малка котелна вана е била място за къпане. Би могла да се приеме и като гроб. защото личи первазът на каменния капак. Третото тълкуване е, че вероятно е била място за кръщения.

До село Широково се провежда ежегодният традиционен туристически поход „По пътя на Червеноводската чета“. В центъра на селото е издигнат паметник на Върбан войвода. След петдневния поход и разпускане на четата при с. Широково, Върбан Йорданов се укрива у Иван Караиванов, който, вместо да го прехвърли във Влашко, както било уговорено, го предал на турците. Войводата бил заловен и на път за Русе, при опит да избяга, бял съсечен.

Село Широково спада към общината на град Две могили. Селото бавно изгасва, както много други села по пролома. Остава само надеждата, че тези хубави места отново ще привлекат хора, изживели психозата на урба­низацията. Едни ще намерят тук препитание, а други — тишина, спокойствие и досег с природата.


Автор: Васил  Г.  ДОЙКОВ

Източник: сп. Турист, 1982 г., кн. 1, с. 11.