Етикети

, , , , , , , ,

Напоследък река Гашня в Родопите придоби национална и международна лоша слава, тъй като се показва жалкото й състоянието днес в резултат на отклоняване на водите към водноелектрическа централа. Цялото 6 минутно видео на „Дойче веле“ можете да видите тук. Разширена и обзорна статия по въпроса за водните ресурси – виж. Научно-популярната статия за името на река Гашня – неговото значение и произход, писана още в 1983 г. – по-долу.

Красивата река Гашня е важен туристически обект в Баташката планина. Извира от връх Карлък, Батажки снежник, и се влива във Въча. Протича през разкошна местност, която тукашното население нарича също Гашня Минаващите  по пътеките през Гашня по река Гашня често се питат какво означава това име. Присъс­твието му в тази част на плани­ната е от особено значение за родопознанието, за осветляване на историческите процеси в този край.

Реката и местността се нами­рат в землището на с. Фотиново, Пещерско. От 1885 г. до 1907 г., когато във Фотиново идват пър­вите широколъшки заселници, местното население се е потурчило пред очите на тогавашната буржоазна власт, която не е обръ­щала внимание на родопските селища, откъдето е вземала малки приходи (вж. повече при Т. Балкански «Историята на с. Фотиново по данни на местните имена, Родопи“, 1978, кн. 8, стр. 36). Името Гашня, предадено на съвременността от самите фотинци, носи богата информация тяхната и на планината историческа съдба. С вариант Гашна, който не установих, името е записано в Български етимологичен речник, С., 1971, с. 233.

В една заповед отпреди 1944 г. на местния лесничей открих името Гашна дере (ОДА Пазарджик, ф. 469, oп. 1, а.е. 7, л. 9), което е юрушка (от пастири юруци, посещавали през лятото пасищата) редакция на българското Гашня. В друг документ от от 30-т години (ОДА Пазарджик, ф. 256, оп. 2, а.е. 46) се откри името Малка Гашня, вероятно приток на Гашня или на нейното начало. Ви­жда се, че местното население е употребявало, макар вече и тюркскоезично, своето старо речно българско име. Втората му част Гашня, разчетена от топонимния анализ, отвежда към старинно бъл­гарско (дo VII-VIII в.) нарицателно *гаш, праславянското *gatja, за­пазено в сърбохърватското гâт ‘насип, дига‘, словенското gât, ‘насип‘, рус. гать ‘насип, път през мочурище, мочурливо място‘. От това старинно гащ, запазено в Гащица, колиби до Асеновград, с наставка -ньа от -ьна е образувано в дълбока българска древност и речното име Гащня със значение ‘река с насипи‘, срв. и местния из­раз загащвам вода ‘заграждам вода с насип‘. Вижда се, че Фотинци са представили чрез речното име Гащня своята старинна българска характеристика на староседелско население. Да се има предвид, че щ от праславянското съчетание tj сред славянския свят се* образува единствено в българския език (в руски напр. дава ч, сравни свеча и бълг. свещ).


Автор: Тодор БАЛКАНСКИ

Източник: сп. Турист, 1983 г., кн. 11, с. 3.