Етикети

, , , , , , , , , , ,

Името на с. Каран Върбовка, което лежи източно от гр. Бяла, недалеч от р. Черни Лом, е засвидетелствувано в турски документ от 1734 г. под формата Вирбуфка[1]. От тази податка може да се съди, че първоначално това име е гласяло само Върбовка. То се повтаря в този вид в Горнооряховско и Севлиевско. Селото в Горнооряховско се е наричало по-преди Бей Върбовка, а селото в Севлиевско Даа Върбовка „планинска Върбовка“. По отношение на образуването на това име ще отбележим, че то не е пряко производно от прилагателното върбов, както изглежда на пръв поглед. Върбовка е всъщност съкратено означение с помощта на наставката —(ь)ка от първоначално Върбов дол, Върбова падина и т. н., както са образувани например названията Триполянка от първоначално Триполянска река (край новия град Средногорие) или Фенерка от Фенерски камик (връх югоизточно от гр. Станке Димитров в Рила). Няма да бъде излишно да добавим, че географските имена на —(ь)ка са вторични образувания (формации), като в основата им лежи друго географско име, както например се вижда ясно от речните имена Прилепка (покрай Прилепска река) от Прилеп (гр.) или Негованка (покрай Негованска  река в поречието на р. Църна) от Негованци или Негован (село в Леринско). Може да се предполага, че Върбовка първоначално се е отнасяло до рекичките, които текат край посочените по-горе едноименни села; сра. напр. руското речно име Вербовка, което се среща неколкократно на руска територия.

Първата част на разглежданото име Каран очевидно е прибавена по-късно (след средата на XVIII в.), за да се различава от другите две имена в Североизточна България (вж. по-горе). Каран е явно от неславянски произход. Тълкуването му е затруднено от обстоятелството, че липсват по-стари податки, от които да се види неговата първоначална форма. Ако се опрем на преданието, което ни съобщава Гатьо В. Бекриев (директор на училището в същото село), че то възникнало във връзка с дарението, което направил турски бей на жена си (т. е. подарил й това село с нивите, горите и пр.), можем да приемем като вероятна първоначална форма Карънън Върбовкась от тур. карь „жена“), т. е. „женска Върбовка“. Ако допуснем обаче, че името е било посъкратено по-късно, като са отпаднали турските падежни окончания, би трябвало да очакваме формата Карън Върбовка, а не Каран Върбовка. Поради това по-вероятно е да се излезе от първоначална форма Каран Върбовка, като първият елемент — Каран — е означавало името на бей, който ще е притежавал имот (чифлик) в района на същото село или в съседство с него. Това лично име е по начало нарицателно от старинно турско означение на източните крале к а р а х а н (според турско-арабско-персийския речник на I. Th. Zenker, издаден в Лайцпиг, 1866). В подкрепа на това тълкуване на Каран Върбовка „Каранова Върбовка“ може да се приведе споменатото по-горе название Бей Върбовка „Бейска Върбовка“, в което определението ще е възникнало също във връзка с бейски имот или чифлик. От турското лично име Каране образувано и селищното име Караново, което носят две села: 1. Познатото от археологическите разкопки в Новозагорско (покрай засвидетелствуваното в турски документи от XV в. Киспитли), и 2. В Айтоско (покрай турското Азаплии, известно от турски документи от XVI в.). По същия начин се обясняват и селищните имена Каран в Сърбия, Карановац в Босна и Хърватско, Каранац в Хърватско и други.


Автор: Иван ДУРИДАНОВ

Източник: сп. Турист, 1979, кн. 1, с. 23.


[1] Р. Стойков, Наименования на български селиша в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. Известия на Нар. библиотека „В. Коларов“ и библ. при Соф. университет за 1959 г„ т. I VII 1961 г., с. 415.