Етикети

, , , , , , , , ,

Колкото повече биват разгадавани тайните на българските селищни имена, толкова по-убедително се налага изводът, че почти всички от запазените от векове названия на села крият в своя състав някакво родово име. Това родово име е най-вече лично име или презиме (по същество прякор, прозвище) на основателя на селището. Обикновено прякорът отразява лични физически и душевни качества, а прозвището — занаята, общественото положение.

         Заселвайки се на избраното за живеене място, бъдещите жители едва ли са мислели как да нарекат селцето, махалата, колибите. Просто съседните села, махали, колиби са ги наричали по името на старейшината – основателя на рода, и така самите те са възприемали „отвън и наготово“ названието на своето селище. Има основание да са допусне, че селищата с историческо минало (съществували през тракийско, римско, славянско време) носят утвърдени имена, свързани най-вече със забележителни особености на околния географски ареал — (например Белица, Бистрица, Мелник, Слатина, Сопот и др.) или с някакви други исторически личности и събития. Докато по-новите и по-малките селища (села, махали, колиби), съществуващи от два, три до десетина века, носят предимно имена от родов произход. Тези селища са били основавани на нови места във връзка с наложило се преселване поради природни бедствия, опустошителни нашествия на чуждоземни племена – печенеги, кумани, татари, поради завоевателската и асимилаторската политика на османските поробители. И обикновено са били наричани по името на основателя на рода.

Десетки от селищните имена по произход са старинни родови имена от славянско или тюркско потекло. Но понякога те мъчно могат да бъдат разтълкувани – липсват опорни езикови данни, например ясен морфологичен строеж, съответствие от същия корен и др. И все пак езиковедите в своите изследвания попадат на сигурни податки и тогава става възможно да се изясни съвсем неясен или предполаган, но не доказан със сигурност произход. В този смисъл предлагаме обяснение на селищните названия Курил и Курило.

Селището Курил едва ли е известно вече на някого – не само в Пазарджишки окръг, но дори и в общината Панагюрище. При преброяването праз 1954 година то е представлявало махала не село Поибрене с 23 жители, и след това е заличено с указ. За Курил – колиби до Боженица, Ботевградско, съобщава и В. Миков. Няколкохилядното селище Курило, Софийско, не би трябвало да бъде представяно поне на софиянци.

Но все пак селищните имена Курил и Курило не са пряко засвидетелствувани в български като лични и могат да бъдат съществителни имена, дадени на селата във връзка с географския ареал или поради някаква друга причина. Например, както от глагола пуша се образува нарицателното име пушило, защо и от старобългарския глагол коурити да не са образува курило, т. е. „пушило“. И е такъв случай да се допусне, че селото е наречено „курило“ във връзка с някакъв дим, пушек? Подобно обяснение застъпва проф. Йордан Заимов не само за Курил, Курило, но и за Чурил и някои други местни названия. Той ги свързва с глаголите — в старобългарски коурити „пуша, димя“ , в диалекта — чури „дими, пуши“ (Местните названия в Пирдолско, БАН, София, 1959, с. 286).

Могат да бъдат приведени две основания за доказване на възможността селищните имена Курил, Курило да имат родов произход.

  1. С наставките –ил, –ило са образувани много лични имена от други лични имена от славянски произход – Божо – Божил, Бързо – Бързил. Добрин – Добрил. Слави – Славил, Стойно – Стойнил и др. Към тях може да бъде прибавена още един път наставката –о: Божило, Бързило, Добрило, Стойнило. Двете наставки –ил и –о могат да бъдат използувани и като една обща наставка –ило и пряко образуваме на лични имена.

По същия начин са образувани и личните имена Курил, Курило от съответното начално възможно лично име Куро, запазено в следните случаи: а) в производни фамилни имена от него — Курев, Куревски, Куров, Куреков (с наставка -ек — сравни от Диньо, Дино — Динев, Динов и Динеков); б) в местни и селищни имена, производни от родови и фамилни имена — Куревица — гора, Куровци — махала, Курев дол, Курева поляна, Куревец — хребетовиден горист склон (Н. П. Ковачев, Топонимията в Троянско, БАН, София 1969, с. 141; Местните названия в Габровско, БАН, София, 1965, с. 122). Много по-възможно е началното лично име Куро да произлиза от старобългарските думи коуръ „петел“, коурица „кокошка като прякор, отколкото да има никаква връзка като производно от прабългарския глагол коурити  „димя, пуша“. Липсват сигурни данни за възможността в това начално име да се крие корен от някакъв друг език — тюркски или балкански. Остава недоказано мнението във фамилните имена Курев, Куров, да се крие турската дума куру, „сух. слаб, мършав“ (поради разлика в ударението). (Ст. Илчев, Речник на личните и фамилни имена у българите). Тази дума като прякор е запазена в Куруто, Курутов, Курувълков, Куруиванов и др. Но какъвто и да бъде произходът на личното име Куро, явно селищните названия Курил и Курило са от родов произход, а не пряко от съществителни нарицателни имена.

  1. Доказателство за това, че разглежданите имена са от родов произход, е засвидетелствуването на едното от тях — Курило — в руски и украински език като лично име. В своята статия „Личните имена в новгородските брестови грамоти“ (грамотите са написани върху кори от бряст и са уникални паметници на руската писменост между 11 и 15 век) авторката Н. П. Чернева (от Саратов) е анализирала 331 грамоти. Тя е залисала 464 лични имена, сред които от старо-руски (общо славянски) са 154. Между другото тя открива за пръв път личните имена Борислав, Гориславич, Добромир. Деица, Жизномир, Занда, Зубер, Короман и др. Три от тези имена са с наставка, –ило: Курило, Тешило, Крипило (от 12-и и 13-ти век). Сравни открити в подобни грамоти от други изследователи: Гостило, Нежило, Станило, Судило, Твердило и др. В украински език в грамота от 14-ти век е записано съответно пълното име Курило Малишенко. (М. Л. Худаш, Из историята на украинската антропонимия, Киев 1977, с 115, 122).

Тези примери показват, че на сравнителна общославянска основа изследванията по топонимия и антропонимия намират плодотворни податки за изясняването на произхода на много славянски селищни названия и лични имена.


Автор: Моско МОСКОВ

Източник: сп. Турист, 1979 г., кн. 5, с. 27, 29.