Етикети

, , , , ,

Големите, белосани старцевски къщи са обърнати на юг към слънцето, сякаш устремени към светлина­та, както са устремени към нея и знанието тукашни­те хора. От три години основното училище в селото прерасна в гимназия. През миналата учебна година деветокласниците, ръководени от преподавателя по гео­графия, събраха сто деветдесет и девет наименова­ния на географски обекти от землището на селото, които бяха класифицирани и подредени в картотека. Какво ни разказват тези имена?

Сегашното наименование на Старцево, дадено през 1934 година, отразява факта, че селището е най-старото в общината. Предполага се, че Златоград и Ерма река са образувани от жители на Старцево, тъй като в техните землища са били нивите и пасищата на старцевци. Това предположение се потвърждава от обстоятелството, че и сега някои стари християнски родове от Златоград, като Теневи, Джехарови, Карагьозови, Хаджигеоргиеви, имат имоти в Старцево.

Старото име на селото е Елехча. За неговия прои­зход има няколко предположения. Според възрастни хора това наименование е произлязло от църквата “Света Елена”, която се е намирала в близост до река­та. Според Ст. Шишков името произлиза от турско- арабската дума илиасче (дюля) или от хълма Свети Илия, на който някога се е издигала църква. Същият автор предполага, че преди помохамеданчването село­то се е казвало Алексиево.

Местните имена разкриват стопанския живот на населението в миналото. Основен поминък тук е било земеделието, което се доказва от топонимите Лозето, Харманът, Бралото, Кошарите, Кармилото и др. Наименованията Рупите (стар, изоставен рудник) и Оловото доказват, че от древността хората в района са се занимавали с рударство.

В Старцево трайно е запазен споменът за християнското време, знаят се имената на църкви и параклиси и местата, където са били. В топонимията на селото има множество имена, доказващи, че населението в миналото е изповядвало християнската религия: Свети Георги, Свети Илия, Свети Константин, Света Марина, Света Неделя, Попов дол, Попски ливади, Черквата. Има и топоними, възникнали от собствени имена от християнски произход – Иваново, Хаджи Николово, Хаджи Гьорчово и др., а както е известно, след помохамеданчването на населението са наложени турско-арабски имена. За много от тези наименования се разказват легенди, съществуват местни предания за съпротивата на старцевци срещу турските завоеватели.

От събраните от учениците сто деветдесет и девет наименования в землището на Старцево осемдесет и четири процента имат български произход, единадесет процента включват турски заемки, два процента са от турски произход и три процента други. Очевидно е, че топонимията на Старцево е създадена от население, говорещо чист български език, население, което е неразделна част от българския етнос. Данните от топонимията на с .Старцево в частност доказват несъстоятелността на някои опити да се градят фалшиви тези за произхода на българите мохамедани в Родопите, защото когато фактите говорят и боговете мълчат…


Автор: Янка БАНКОВА – преподавателка по география в с. Старцево.

Източник: сп. Родопи, 1994, кн. 6, с. 4.