Етикети

, , , , , , , , , ,

На половин километър югозападно от с. Турян, Смолянско, се нами­ра заселката Есенище (ударението е върху първата тласна, а местният изговор е Йесенище), която има два­десетина къщи. При първото пре­брояване на края след освобожде­нието му през 1912 г. Есенище на­броява 71 жители в 16 домакинства (Списък на населените места в Цар­ство България според преброяване­то на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 31).

Според д-р Анастас Саламбашев името произлиза „от нива есеница с увеличителна наставка —ище“ (Ан. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, С., БАН, 1976, с. 121). ,Това тълкуване по начало не е погрешно, но е непълно, а е допусната и една неточност;. По-близо до правилното обяснение на строежа ма това се­лищно име е другата формулиров­ка: „Името Есенище се свързва с нива есеница, както местното име Летничище от нива летница“ (пак там, с. 49).

Както в българския книжовен език, така и в смолянския говор есенница (не есеница) значи „жито, по­сято през есента“. Тази дума обикновено се употребява в множестве­но число — есенници, а в рупските говори е с начално й-, т. е. йесенница, множ. число йесенници. По метонимичен път и нива, засята с есен­ница, носи същото име, като може да стане местностно название — та­ка се нарича рид при с. Грашево в областта Чепино. Местност пък, къ­дето има ниви есенници, трябва да се назове Есенничище (в рупските говори: Йесенничище). Тук настав­ката -ище не е с увеличителна функ­ция, както смята Ан. Саламбашев, а е топонимична и служи за образу­ване на имена, които означават мя­сто, където има нещо или където става нещо.

По същия начин думата летница „лятно жито, посято през пролетта“ означава и нива с такова жито, а мястото с летници се нарича летничище. И действително в землището на Равнище, заселка на с. Търън, Смолянско, има местно име Летничище — „нива (по-добре: ниви — М. С.), в която се сее лятна ръж“ (пак там, с. 136).

Тъй като обликът Йесенничище е дълъг, при бърз изговор той се съкращава и така се е получило местното име Йесеннище „място с ниви есенници“, което е станало селищно, когато близо до местността е възникнала заселката (никой в планината не би изхабил плодородна земя, за да гради село върху нея). Всъщност можем да предположим, че Йесенничище се е опростило в Йесеннище, когато вече е било име на заселката, тъй като едно местностно име, станало селищно, започва да се употребява много често и тогава може да претърпи такава звукова промяна като съкращаване на формата. Затова Летничище се пази непроменено, понеже е име на местност.

В звуковото опростяване на такива дълги прости или сложни думи и местностни имена, които съдържат много гласни, няма нищо необичайно. По същия начин и по същите причини и името на маданската заселка Равно нивище се изговаря Равно нище и дори Рано нище, като двете думи се сливат в една — Paнòнище (ударението е върху гласна-та -о-).

И така името на заселката Есенище (правилният книжовен облик би бил Есеннище) в Смолянско е получено чрез звуково опростяване от по-старото Есенничище „място с ниви есенници“. Названието е възникнало във връзка с планинското земеделие, което наред с животновъдството доскоро е било основен поминък в края.


Автор: Момчил СТОЯНОВ

Източник: сп. Родопи, 1993 г., кн. 1, с. 34.