Етикети

, , , , , , , ,

Село Две тополи в бившата Ардинска околия околия (сега в община Баните, Пловдивска област) се намира на десетина километра източно от с. Загражден. То носи днешното си име от 1934 г., а дотогава се е наричало званично Ахатлар кебир, име, дадено от турската власт преди 1912 г. При първото преброяване селото има 763 жители в 121 домакинства (Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 г.. С., 1924, с. 24). През 1985 г. то е наброявало 52 души.

Село Две тополи обаче има свое старо българско име, което е запазено до днес. То е Канииву според местния изговор (ударението е върху втората гласна -и-) и е открито на място от Георги Христов, най-добрия познавач на родопската топонимия. С неговото любезно съгласие потеклото на това старо име ще бъде разгледано тук.

Под формата Канииву всъщност се крие Канийво, разговорен вариант на Канийово (по-старият и книжовният облик ще бъде Каниево), получен при бърз изговор. На пръв поглед Канийово е образувано с наставката -(й)ово от прякор Канията, т. е. „Ножницата“. Това обяснение обаче е неубедително. Такъв прякор е немотивиран и безсмислен и не случайно в своя „Речник на личните и фамилни имена у българите“. С.. БАН, 1969, авторът Стефан Илиев не е отбелязал нито едно родово или семейно име, образувано от думата кания.

В среднородопската топонимия съществуват и други географски имена, които имат същия строеж като Каниево (Канийово). В съседния Мадански район откриваме следните имена на местности: Въльчийво при с. Чепинци, Желиевото при с. Войкова лъка, Каиево при заселката Горни Мързян (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С., БАН. 1964 г., с. 157, 194, 205). Местност Желиево има и при с. Кетенлнк (сега Сатре) в Ксаитийско (Патриарх Кирил, Българомохамедански селища в Южни Родопи, С., 1960, с. 39).

Георги Христов тълкува тия имена като производни съответно от родови имена Вълчиев. Желив, а то от Желев пряко Желйев, Кайвев, а то от Кайев (Каев). Това обяснение не е приемливо, защото горните местни названия са производни не от родовите, а от мъжките лични имена Вълчия, Желия и Каия. А те без съмнение са разширени с наставката -ия от лични имена Вълчо, Жельо и Кайо, които са познати в родопския именослов, срв. родовите имена Каеви (от Кайо) в Райково, Кайковци в с. Стойките, Широколъшко (от Кайко. а то от Кайо с наставка -ко).

Наставката -ия е сравнително добре застъпена в българската антропонимия. С нея са образувани мъжки лични имена като Драгия от Драго, Чубрия от Чубро (Чипровци и с. Мартиново, Михайловградско). Радия от Радьо или Ради (Нова Загора и с. Тамарино. Ямболско) и др. В с. Виноградец. Пазарджишко, има родово име Кръстийовци, образувано от Кръстия, а то от Кръстьо. Така и в среднородопската антропонимия са получени мъжките имена Вълчия от Вълчо, Желия от Жельо, Каия от Кайо, Кания от Каньо. Обликът Каньо е гальовно-умалителна форма от Вълкан или Петкан, които са разпространени в Родопа.

Наставката -ия навярно е проникнала от християнски имена, заети чрез гръцки език, като Захария (грц. Захариас). Илия (грц. Илиас), Еремия (грц. Иеремиас), Езекия (грц. Иезекиас) и др. Гръцкият завършек -иас се е кръстосал с -нос и така в българската антропонимия се явяват мъжки лични имена като Анания покрай по-честото Ананий, Генадия покрай Генадий, Манасия покрай Манасий, Ираклия покрай Ираклий и др. С наставката -ия в нашия Именослов се побългаряват морфологически и арабско-турски имена като Алия от Али, Балия от Бали, Велия от Вели, Мемия от Меми и мн. др.

Какъв е пък произходът на турското име на село Две тополи? Първият член на Ахатлар кебир е форма за множествено число от тур. ахлат „дива круша“, като първото -л-| в Ахлатлар е изпаднало (разподобно изчезване). Явно името е дадено по многото круши в селото и землището му. Самата турска дума ахлат е заемка от гръцки, където ахлади значи „круша (плод)“, а ахладя е „круша (дърво)“. Тази гръцко-турска дума е заета и в някои родопски говори. Тодор Стойчев в своя известен родопски речник я е отбелязал като ахлатка „дърво и плод дива круша“ в с. Габрово, Ксантийско (Т. Стойчев, Родопски речник, Българска диалектология. Проучвания и материали, кн. V. С., БАН. 1970. с. 154). Вторият член кебир е книжна заемка от арабското кабир „голям“ и словосъчетанието Ахлат кебир на български би се превело най-добре с Голямо Крушево. Определението кебир „голям“ е прибавено за противопоставяне на името на близкото село Малко Крушево, чието турско име е било Ахатлар сегир (сегир — „малък“).

И така старото българско име на днешното село Две тополи е Каниево, образувано от мъжкото лично име Кания, което е получено от Каньо, едно разпространено и характерно родопско име.


Автор: Момчил СТОЯНОВ

Източник: сп. Родопи, 1993 г., кн. 3, с. 25.