Етикети

, , , , , ,

На няколко километра южно от гр. Мадан, на левия бряг на маданската Голяма река, се намира заселката Койнарци. Всъщност това са две махалички една до друга — Бял­ковци и Койнарци. Точният местен изговор на името на първата заселка е Белковци с широко -е-. Не е известно защо днес селището се нари­ча Койнарци, след като при първото преброяване на края след освобождението му от турска власт е записана маха­ла Бялковци, а не Койнарци: „Към м. Аврамовци се числят махалите Бялковци и Хад­жийска“ (Списък на населе­ните места в Царство Бълга­рия според преброяването на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 30, бел. 21 под черта). Днес заселката Аврамовци, наричана още и Аврамовска махала, е причислена към Ма­дан, а Хаджийската махала носи по-честото име Хаджий­ски дол, местен изговор Хажицки дол.

Селището Бялковци се на­рича още Бялковска махала, като в своето проучаване на топонимията в бившата Маданска околия Георги Христов посочва изрично, че това е „съставна махала и по-старо име на мах. Койнарци“ (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С., БАН, 1964, с. 152). Това твърдение се пот­върждава косвено и от друго обстоятелство. От селищното име Койнарци не откриваме производно като име на някоя близка местност в района, докато при съседната заселка Хаджийски дол има местност Бялковският пожар — стръмнина с габрови храсти източно на 1,5 км, производно от името на заселката Бялковци.

Според Стою Шишков устовският род Белковски бил дошъл тъкмо от тази заселка: „В това село (става дума за Мадан — М. С.) и днес е запазено името Бялковска махала, отдето друг устовски род, с който се родееше баба ми, носеше името Белковци. Това беше будният по упоритостта си и с големи заслуги родолюбец свещеник Кирияк Белковски през XIX в. Неговият син Илия п. Белковски беше учител в гр. Троян, Устово и Асеновград, след освобождението преселен в София и добре познат на софийските висши обществени среди“ (Ст. Шишков, Из долината на р. Арда, Пловдив, 1936, с. 62). Не е за вярване, че тая малка заселка е съществувала преди помохамеданчването, т. е. преди повече от 320 години: Ако действително устовският род Белковски има такъв произход, както смята Ст. Шишков, то най-вероятно е, че този род изпърво е живял в Мадан, а по време на помохамеданчването родоначалникът на устовските Белковци е успял да избяга в Устово, а другите бялковци са основали едноименната заселка до Мадан.

Какво е потеклото на селищното име Бялковци (Белковци)? Това всъщност е родово (патронимично) име и означава „хората, потомците Бялкото“. Самата форма Бялкото (Белкото) е прякор, даден на родоначалника навярно поради бялата му кожа и светлорусата коса. Лични имена или прякори по названия на цветове, с които са означани физически черти или някаква особеност на облеклото, са широко разпространени в родопската и изобщо в българската антропонимия. От подобен произход е името и на близката заселка Шаренка (М. Стоянов, Шаренково, Родопи, в XXVII, 1992, кн. 7, с. 11-12). Бялкото е прякор със значение „беличкото”. Това е умалителен облик на прилагателното бял в среден род. Личното име, давано на новородено с бяла кожа (такива обикновено са със светлоруса коса и синеоки), е Бельо, а умалителната форма е Бельо, а не Белко, срв. Колько (а не Колко) от Кольо, което е от Никола. Така че гласежът Бялко, а не Бяльковци, показва че родовото име е производно от прякор Бялкото, а не лично име Бялько.

Както се вижда, Бялковци име на съставната заселка Койнарци допреди 70 години е твърде старо селищно название ние и заслужава запазено, т. е. възстановено.


Автор: Момчил СТОЯНОВ

Източник: сп. Родопи, 1993 г., кн. 4, с. 38.