Етикети

, , , , , , ,

Алеково (до 1934 г.) Акчаир, Акчар, Акчаяр, така и според картата на Ф. Каниц, в тур. док. Akcayar. Сравнително голямо село в средната част на Дунавската равнина, на 26 км южно от Свищов с население през 1975 г. от 1481 жители, а през 2010 г. – 649, разположено на р. Студена река, ляв приток на Янтра. Поминъкът е предимно земеделие и животновъдство.

Има древни останки на няколко места – в местността Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка, които говорят за заселване на района още от римско време в Алековското землище. Сведения затова дава К. Иречек, идвал в Алеково към 1898 г., за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп. Сегашното село е възникнало като турско селище около турски чифлик вероятно през XVII или началото на XVIII в. с 25-30 турски къщи. Отбелязано в турски документи от XV-XIX в като Akcayar. За заселници черкези през 19 в. съобщава руският военен кореспондент Василий Немирович-Данченко. Според преданията болести са причинили две премествания – в м. Кесаровска чешма – други изследвания предполагат, че там има стари турски гробища – или, по-вероятно – в. м. Юртлука, после на сегашното място. В м. Юртлука при разкопки са открити следи от старо турско селище от 250-300 къщи. Поразено от чума, то се премества с останалите си няколко десетки къщи в началото на XIX в. За големи чумни епидемии се споменава през 1812-1813 и през 1829-1834 г. В последното селище идват и преселници от с. Козловец. Предполага се, че пръв се е преселил тук Петър Иванов Паликрушев от с. Долна Липница, Павликенско, около 1825 г., след него – Стойно от Врачанско, Марко Николов от Габровско, жители от с. Батошево (Севлиевско), от с. Саръяр (Хаджидимитрово) и др. Към средата на XIX в. българските къщи били около 15. След Кримската война се заселват 15 къщи татари. Л. Милетич съобщава за значителен брой преселници от Мала Азия (над 40 семейства) по време на „руската окупация“, т.е. временното руско управление, установено по силата на Берлинския договор от юли 1878 г. за срок от 9 месеца. Селото нараства през 80-те години на 19 в. с преселници от Балкана и от Павликенско. През 1880 г. има 604 жители. И след Освобождението турците са 1/3 от тях. Според последното преброяване в 2010 г. населението е от 649 души.

Откъслек от карта, издание 1878 г. (kade.si)

Името на селото според най-стари спомени е Акчаир, Акчар, Акчаяр (бяла ливада) – обяснява се като добра, хубава ливада, поле. Възможно е името да е дадено и поради наличието на бяла пръст – сравни м. Белилките, Белите пръстници. Това име се използва до 1934 г., когато е преименувано Алеково, на името на Алеко Константинов.

Местни имена, хидроними и ойконими около и в Алеково: Айвалъкузу, Беклемето, Гереня, Дебелата гора, Желюва геран, Картала баир, Комитова чешма, Лозята, Могилите, Общинската ливада, Панковата ливада, Припека, Тръстиките, Тетерликя и др.

Общо 97 имена, от които 31 турски; между тях 20 очевидно дадени от турци, другите съдържат усвоени турцизми (като баир, боаз, герен, картал, суват, чешма, чукур, теферич и производни от тях – Корийската сойнина) и побългарени форми. Диалектни думи в имената са: тетра ‘смрадлика’ (в Тетраликя). Старинна турска заемка е беклеме стражница, пост’. С топонимична наставка са: -ак (Глоджака), -ица (Пръстниците), -лик (Тетраликя, Тетерликя), -лък (Асарлъка). От топонимичните данни може да се заключи, че по-голяма част от имената са от XIX или XX в., дадени от българи или калкирани от предишни турски.


Автор: Емилия ПЕРНИШКА

Източник: Местните имена в Свищовско, Сф., 2012 г., с. 21-3 и „Актуално Свищов“.