Етикети

, , , , , , , , ,

В поредицата „На картата“ разказваме за занимателни герографски имена (топоними), изровени от електронни сбирки с карти и атласи. Днес става дума за планинското название Koubenova – връх в планината Тайгета в Пелопонес. Днешната ни карта е изготвена от картографа Александър Кийт Джонстън. Тя е с мярка (мащаб) 1: 917 000 и покрива територията на Гърция. Отпечатана е през 1879 г. и днес е цифровизирана в сбирката от карти на Дейвид Ръмзи.

Занимателен топоним, нанесен на нея е в южната част на полуостров Пелопонес, там където се намира планинската верига Тайгет или Тавгетос. Тайгет е най-високата планинска верига в Пелопонес. Най-високият ѝ връх има надморска височина 2407 м. Интересуващият ни връх е без нанесена надморска височина. Името му е Mt. Koubenova.  Mt. идва от английската дума за планина (mountain), но това не е отделна планина, а връх или дял от Тайгет.

Оронимът Koubenova носи белези като създаден на българска езикова почва и леко изкривен под гръцко влияние. Става дума за окончанието -ова, което е обичайния начин за записване на български топоними. Изходното название ще да е било Кубеново.

Името Кубеново е възникнало по лично име *Кубен с притежателна наставка -ово, която е сравнително късна и невероятно продуктивна в българския език. Този ороним е занимателен поради съхраненото в него лично име Кубен, което иначе не е познато в нашите справочници за лични имена. То наподобява известното име Кубер, но с по-нова и жизнена наставка -ен. Подобни имена са например Румен, Хубен и др.

Това не е откъснат топоним. Кубенова е село с неустановено местоположение в областта Опар, Корчанско – 27 домакинства към 1635 г. (ТИБИ 7, 370). Може да се възстанови като Кубеново или Кубаново поради особености на арабската писменост – записано е в османски данъчен опис.

Форма на лично име Кубен не ни е позната. За разлика имаме писмено засвидетелстваните форми Кубатовци, Кубадин, ЖЛИ Куба, МЛИ Кубан, ФИ Кубов, Кубанов, Кубин (Илчев 1969, 281) и не на последно място Кубер. Съществуват още успоредиците (хидроними) – Кубарня, Кубово дере, микротопонимите – Кубашево (Белиш, Троянско), Кубанова орница (Буйновци, Елена), Кубашки път (Николаево, Сливенско), Кубашкото (Самуилово, Сливенско) (РГН).

Оронимът Koubenova не е включен в труда на немския славист Макс Фасмер „Славяните в Гърция“ (1941, второ издание 1970 г.), затова е приносен към българската историческа топонимия в днешна Гърция.

Откъслек от картата на А. Джонстън, 1879 г. (www.davidrumsey.com)

Kouvenova_1921_edited

Откъслек от карта, издание 1921 г. (https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b53064686q/f1.item.zoom)


КНИЖНИНА:

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

РГН – Регистър на географските названия в България.

<  http://inspire.cadastre.bg/ >

ТИБИ 7 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1986.

Фасмер 1941 – Vasmer, Max. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941.

< http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23e.htm >

ИЗТОЧНИК:

https://www.davidrumsey.com/