Етикети

, , , , ,

Преди известно време ни питаха какво означава топонима Трошево – квартал на Варна. Ето и кратък отговор.

Успоредици и подобни топоними са:

Трошаница – местност при град Искър, Плевенско; при Чеканец, Драгоманско и др.;

Трошанов гроб – единствения топоним с датировка. Записан е в грамота от 1350 г. Не е уточнено точното местоположение – някъде в Тетовско, Македония (Тасева 1998, 270).

Трошанов рид – местност при Хърсово, Благоевградско;

Трошанов юрт – местност при Константиново, Старозагорско;

Трошанова поляна – местност при Старосел, Пловдивско;

Трошково – село в Петричко;

Трошовото – местност при Каленик, Угърчинско.

В Бориловия синодик – един среднобългарски писмен паметник от началото на XIII век. В този тескт с религиозно и светско значение – източник за историята на средновековна България се срещат следните лични имена: Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стано, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Константин, Годеслав, Чръноглав“ [1]

Причина за разпространението на името е, че в същия XIII в. то се среща носено от благородници. Един Трошан е известен по времето на Борил (1207–1208) и Иван Асен II (1218–1241) в областта Браничево – днес североизточна Сърбия. От исторически извори е известен друг Трошан – кефалия на Варна, потомствен благородник и богаташ, син на Властимир. Бащата Властимир е боляр от средата на XIII в., по времето на Михаил II Асен (1246–1256).

Името Трошан и производните му са отбелязани в османски данъчни описи от XVI-XVII век в Шуменско и района на днешен Благоевград, Петрич,  в източна Македония. От тази справка се вижда, че топонимът се среща почти по цялата територия на България. Името е записано и сред население, което е емигрилало от североизточната част на Бългрия след войната от 1828-1829 г. Там имаме един Трошу син [на] Пею (Велики/Трайков 1980, 249).

С името на боляра Трошан в Търново има предание за местност Трошана, която се намира южно от крепостта Царевец и град Велико Търново, над скалния венец от източната страна на пролома Устето. Преданието разказва, че царят дарил тези земи на боляра Трошан, който съградил там голямо стопанство и манастир „Свети Марко“, посветен на митрополит Марко Преславски, който пренесъл мощите на Св. Петка от Епиват в Търново. Преданието казва още, че в палатите на болярина Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове.[1]

Етимологията на името остава неразгадана. Има догадки да се свърже с глагола ‘троша, чупя‘. Според други е видоизменено от Троян, което е от Траян. В сърбохърватски троша означава ‘пилея, разходвам средства‘, което е неподходящо значение за лично име.

КНИЖНИНА:

Велики/Трайков 1980 – Велики, Константин; Трайков, Веселин. Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г., Сф., 1980.

Тасева 1998 – Тасева, Лора. Българска топонимия от гръцки и сръбски средновековни документи, Сф., 1998.

БЕЛЕЖКИ:

[1] https://www.strannik.bg/o/5589/legenda-za-mestnost-troshana < 17.02.2018 >

[1] http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm < 17.02.2018 >