Етикети

, , , , , , , , , ,

Селото се намира на няколко километра южно от добре известното село Мадара в Шуменско. В землището на му има открити няколко антични и средновековни селища. Под скалния венец над селото, в посока север е имало живот още през неолита. За това свидетелстват артефакти, намирани в пещерите под платото или около няколкото извора. По сведения на иманяри, са разкопавани тракийски селища, останали далеч от вниманието на археолозите. В посока изток от сегашното село Кюлевча, на площ от около десетина декара е съществувало селище от римско време, населявано до българското средновековие. То се намира на леко наклонена поляна над възрожденската чешма Качица. Над него през 70-те години на XX век е намерена богата находка от тетрадрахми. В сегашния център на селото, при строежа на читалището са открити и проучени няколко тракийски погребения. През 90-те години в близост е открито тракийско погребение чрез трупоизгаряне в типичен долмен. Археолози са открили тракийски некропол от малки плоски могили с погребения чрез трупоизгаряне в местността Витите локви.

Руска триверстова карта, 1878 г. (kade.si)

Средновековното съществуване на селото е подкрепено от обилната запазена старинна топонимия – прохода Тамбарàсца, Тамбарàсце[1] или Тамбараците, Рат дол, Мечкова чешма, както и названия на местности – Керемидова поляна и Кермедин, под които има развалини на селища. Над селото още в древността са изсечени стъпала в скалите, които извеждат над скалния венец. Пътеката се казва Куланска и се свързва с предание, че там е съществувала отбранителна кула или някакво съоръжение, което днес не съществува. Местно предание запазено до наши дни разказва, че в близост до селото кан Крум е разбил войските на василевса Никифор. Селяните показват една отдалечена на около 3 километра нива, обрамчена от двете страни със стръмни и блатисти в миналото долове, която се нарича Гръцка сеч. На около три километра в посока Плиска, зад платото, в гориста местност в почти забравен проход е местността Рат дол (от старобългарското рат – война, сражение). В близост е и запазен фрагмент от неизползван вече път, наречен Камен път.

За първи път името на селището се среща в османски регистър за доганджиите в Румелия от последната четвърт на XV в (до 1484 г.[2]) като Кюлефче, което се водило към нахия Мадара. В този документ се споменават двама соколари: Каки син Язо и Брайко, брат на същия (ТИБИ 1, 214). Освен това наименованието на селището се среща в късносредновековни ръкописи като Кулефча или Кулевча. На един от двата ктиторски надписа на местната църква, изградена през 1857 г. името на селището е Кулефче. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков името на село Кюлèвча се получава след турцизиране на по-ранния средновековен топоним Кулевец (Миков 1943, 95[3]). В запазените джелепкешански регистри от 1573 година фигурира някой си Калю папас – тоест поп. Калю е едно от типичните имена в селото, наред с Вълчо, Въко, Величко, Ради, Куни, Тони, Колчу (от Никола, Николчо), Калушка, Дечка. За неправилна и архаична се счита тезата, че названието на селището произлиза от тур. кюл ‘пепел‘, защото името съществува от средновековието и е съществувало дълго преди опожаряването му през 1828-1829 г.

Съществува още една версия за произхода на името Кюлевча, свързана с останки от стара българска крепост на скалите над Дермен дере и нейната кула – оттам Куловец и по-късното изкривено име Кюлевча (Симеонов 2010, 34). Действително съществуват и други топоними с основа кула – село, днес град Кула, село в Петричко и др. Етимологията на думата кула обаче е от арабски през османски език (БЕР 3, 114).

Според руските военни карти от 1828 година, когато селото е в центъра на обсадните бойни действия на руската армия срещу непревземаемата Шуменска крепост, Кюлевча е картографирана като две села – Черковна и Кулевча. Първата е в долната част на селото, а втората под скалите. По време на тази война, през 1829 г., в околността се водят активни бойни действия и руският главнокомандващ Дибич-Забалкански квартирува в селото. При оттеглянето на руските войски по-голямата част от селяните емигрират в пределите на Руската империя и основават село Кулевча – днес в Украйна.

В по-ново време името на селото е дадено Кулефче на руската триверстова карта от 1878 г., а в регистрите на Княжество България присъства с името Кюлèвча[4].

Историографите изрично подчертават, че селата в района на Сърта – Каспичан, Калугерица, Кюлевча, Марково са древни, с българско хърцойско население. Хърцойският говор е със запазени езикови особености от старобългарския език – малка и голяма носовки и големия и малкия ер – пънт, бънчва, с льзъ, сьлба, конь, понца, жеби, чеши; ятовата гласна – плянца, слявай (вместо слизай). Запазени са и много рефлекси на старобългарските падежи – „Бяу на пътю“ – „Бях на пътя“, „Върджи коню“ – „Вържи коня“. По-възрастното население все още говори напевно и с много архаични и неизползвани думи. Според описание на Феликс Каниц, пребивавал в селото в средата на XIX век, мъжете все още бръснели главите си и са носели навръх главата „чоб“ – плитка от коса. Дори свещеникът спазвал тази традиция.

Въз основа на изнесените сведения може да се обобщи. Кюлевча е османизиран образ на името, което Васил Миков правилно разшифрова като Кулевец, като той самия дава примери с Марковча – Марковец, Косовча – Косовец, днес съответно Марково и Косово в Сърта. Замяната на основата Кул- с Кюл- е чиста народна етимология, преосмисляне при обикновените хора, които са забавили изходния етимон на селищното име. Това преосмисляне ще да е станало в XIX-XX век, защото виждаме по-стария облик у село Кулевче, Украйна.

Основата на името е в лично име Куле, Кульо, което днес се среща във фамилното име Кулев (Варна) и разбира се, не е свързано с думата кула. Според Ст. Илчев женското име Ку̀ла идва от Никулина. Мъжкият образ Кульо излиза от Нукула, както Кольо от Никола. Има още образи на това име в Кулеков, Кулеш, Кулча, Кулчо, Кульов (Илчев 1969, 23, 25, 34, 283). Тъй като в края на XII век в Босна управлява бан Кулин, то ест едно образуване от Кул и -ин, се появява нов нюанс в произхода на това име. По-късно през XIX в. имаме фамилно име Кулин – баща и син хайдути и въстаници. Иван Кулин участва в Манчовата завера и Първото нишко въстание.

Интересно е да се извести, че в документи от Влашко са отразени множество лични имена като Куле, Кульо, Кула, носени от изселници от Източна и Североизточна България в резултат от Руско-турската война 1828-1829 г., както и последвалото я неуспешно въстание от 1829 г.

За пример може да се даде списък с българи, дошли и настанили се във Влахия, съставен на 10.04.1831 г. от чиновника Васил Ненович и изпратен на изпълнителния Диван на Княжество Влахия: Куля син Неделко – изселник в село Плътърещ в окръг Илфов; Кулю син Саву – изселник в село Въръщ, околия Долен Сабарул; Куля син Костандин, Куля син Ганчо и Куля Буртю – изселници в село Фундулея, околия Мостищии; и още 22 примера, които няма да привеждаме (Велики/Трайков 1980, 244, 249, 251-252).

Оказва се, че такова мнение се поддържа от Минко Пенков в ръкописа му „Исторически очерк за село Кюлевча“, който се пази в селото непубликуван. Данните за това мнение се съдържат в една монография за местните имена в Плисковско-Мадарско с основен автор Борис Симеонов и съавтор Елена Иванова (2010, 34, 343). В посочения извор е поместена още една османска етимология, но тя е неправдоподобна, защото през годините се появиха нови исторически извори, които връщат историята на селото преди завладяването на България от османците – то вече съществува в XV в. Затова отстояваме мнението, че името на селото най-напред е звучало *Кулево село или подбно, преминало в *Кулевец чрез субстантивация – явление при често използване на дадено название, а по-насетне и други изкривени образи, под османско влияние. Според наши специалисти окончание -ча предава -ца то ест -ица, тъй като звук ц липва. Затова Кулевче от ктиторския надпис и името-пилигрим в Украйна изглежда предава най-точното произношение, тъй като по-късните преводи на документи и отъждествявания са правени със съвременното звучене (официално название) на името на селото.

Село Кюлевча е интересно с още един факт, който е останал без внимание от Симеонов и Иванова – местното име Череновец, дадено на горист склон над потока Дерелик в северното подножие на Гуджорът[5] – височина над селото (ЕТК). Всъщност при тях е даден топонима Чийря̀новец, но на 4 км източно, вместо на 2,5 север-североизток от центъра на селището. Под Чирèнец пък е дадено североизточно 6 км (Симеонов 2010, 321-2). Първото име според нас е просто изкривена форма след преосмисляне (чрез чаир – пасище), а втория вариант показва типичната за говора редукция (стесняване изговора на е>и). Топонимът Череновец е старинен и се успоредява с името на село Черенча, което според наша статия по темата е точно от Череновец и показва същата промяна на завършека в османски език. Виж БЕЛЕЖКИ ЗА СЕЛО ЧЕРЕНЧА, ШУМЕНСКО.


КНИЖНИНА:

БЕР 3 – Колектив. Български етимологичен речник, том 3, Сф., 1986.

Велики/Трайков 1980 – Велики, Константин; Трайков, Веселин. Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г., Сф., 1980.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

Миков 1943 – Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, Сф., 1943.

Симеонов 2010 – Симеонов, Борис и Иванова, Елена. Топонимията на Плисковско-Мадарския регион (Новопазарско), В. Търново, 2010.

ТИБИ 1 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1964.


ИЗТОЧНИЦИ:

ЕТК – Едромащабна топографска карта, мярка 1: 5000, л. к-35-31-(53) < https://www.kade.si > и < https://kais.cadastre.bg/bg/Map >

http://www.margarita7110.dir.bg/_wm/library/item.php?did=531940&df=8&dflid=3&GDirId=3afb7c4d37243f4501f234ffc1fc03ca

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюлевча

БЕЛЕЖКИ:

[1] http://www.promacedonia.org/vmpi/vmpi_1.htm < 19.02.2020 >

[2] http://macedonia.kroraina.com/hg/hg1_3b.html Виж бел. 154 под линия. < 19.02.2020 >

[3] http://www.promacedonia.org/vmpi/vmpi_2.htm < 19.02.2020 >

[4] https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=56675&ezik=bul&e=8043 < 19.02.2020 >

[5] Гиджòра при Симеонов (2010, 115), който го обяснява от гѝжа ‘клонка‘ (БЕР 1, 241). Проспуснато е обяснение за промяната в ударението, за наставката -ор, която е много рядка и стаРа и най-вече  не представя успоредици. В ЕТК от друга страна се изписва Гуджорът, което едва ли е с пълен член, а по-скоро остатък от друкомпонентно име Гуджо рът. Срв. Гуджуловци, Гуджуков баир, Гуджев карач, Гуджева кория, Гуджулица, Гуджева воденица, Гуджевци, Гуджи дъб, Гуджов гроб и мн. др. (РГН). То ест основа е лично име. В Кюлевча се ползва ж > желязо, а в околните селища или ж и дж или само дж > джелàзо. Сравни с примера по-горе Върджи коню. Виж. http://shu.bg/sites/default/files/stefka/AVTOREFERAT%20-%20KR.%20KOLEVA.pdf, с. 29. В тоя случай имаме Гудевица, Гудинци, Гудел, Гудински рид, Гудешкото, Гудин дол (РГН).