Етикети

, , , , , , , , , ,

Имената на географските обекти – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки елемент на народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между езикознание, география, история. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея. Сред многообразието от топоними най-устойчиви във времето са названията на големите реки, следвания от названията на планини и селища. Названията на малки земни участъци или имоти имат по-кратък живот, който приключва с промяна на собствеността.

Село Мèдвен е едно от най-закътаните села в централна Източна България. Административно се отнася към общ. Котел. Най-близките селища до него са Градец от запад и Садово от изток. През средновековието покрай Мèдвен е минавал път от Върбица на север през Котленска планина на юг към Карнобат. През 811 г. във Върбишкия проход се състои голяма битка между кан Крум и Никифор I. Поради това в околностите на двете села се откриват останки от много укрепления, чиято служба е била да охраняват пътя през прохода.

Карта на околностите на село Медвен и Върбишкия проход (Уикипедия)

Село Мèдвен е известно със запазената си възрожденска архитектура и на любителите на природата най-вече с водопада Сини вир, разположен недалеч от селото. В Мèдвен е роден и израсъл възрожденския писател Захари Стоянов („Записки по българските въстания“). Това всъщност е псевдоним на Джендо Стоянов Джедев, роден в 1850 г. в махала Юрта на село Мèдвен.

          Сред писмените сведения за село Мèдвен, най-старо засега е от 1479-1485 г. в тимарски опис на Никополския санджак. Тази османска административна единица е покривала територията на цар Иван Шишмановото Търновско царство и след завладяването на България от османците. По онова време село Мèдвен се е числяло към нахия Йеркеч (Еркеч или сега Козичино). Селото е отбелязано като тимар на Мустафа, син на Дурсун и е обитавано от 26 домакинства (Ковачев 1997, 163). Прието е едно домакинство да се смята с между 5-10 обитатели – по онова време семействата са били големи, заради ръчния труд, полаган за обработка на земята и животновъдство. Това означава, че към края на XV век селото е имало от 130 до 260 жители – едно значително число за тези времена.

Името на селото в османските документи е разчетено Медвене. То е жителско име – първоначално название на хората, обитавали дадена местност, а впоследствие станало име на селище (Заимов 1967, 5). Ойконимът наподобява имената на селища из България като Тетевен – от Тетевене, Чурян – от Чуряне и подобни с изпаднала гласна. Относно строежа на -ене сравни имената Горубляне, Казичене и др.

Значението на това селищно име трябва да се свърже с изчезнало прилагателно в съвременния българския език, запазенo в старобългарски паметник (Симеонов сборник) медвьнъін ‘мед (пчелен), меден‘, на срхр. медвен, рус. медвяньій. През XVII в. в Сърбия се е срещало и лично име Медвен (Михайлова 2008, 168). Успоредици се явяват следните топоними: Медвен – връх в Ботевградско, Медвен кладенец при село Хрищени, Старозагорско, Малък Медвен – могила край село Дебово, Никополско и Медвеница при Кондофрей, Радомирско (РГН).

За старинността на село Мèдвен красноречиво говорят месните имена:

Батиково – крие лично име Батик, с рядка наставка -ик за имена на хора; срв. Дмитровик. Примери, образувани с основата: Бат-уш, Бат-ил. Сравни: Батановци – Пернишко; Батошевци – Габровско;

Бутово – крие лично име Буто, срв. Бутово – село в Търновско; Бутьовец – заселка в Пернишко; Бутова чешма при Градец, Котелско; Бутовска махала – при село Невестино, Кюстендилско; Бутовица – връх в Котленска планина;

Владикови круши

Вълчово кале и Кале – останки от стари укрепления, разположение СИ и С от селото;

Въшковите кайряци

Големия обруг

Грашица

Звънилица – връх на характерен конусовиден хълм. Произлиза от лично име Звънил, подобно на Бож-ил, Драго-ил, Сто-ил;

Котлешовото

Ломи дял – старинен топоним по старото сложно склонение;

Ляска – от леска, лешниково дръвче;

Малюв рът

Новаков пулгар – от старинно пологар ‘зимна кошара‘ с основа от полог, място за полягане, почивка на животни;

Орлица

Папаскьой – под това име фигурира село Мèдвен на руската триверстова карта от 1878 г.;

Попова нива

Рудалски дол

Стрешковец – срв. Стрешер – връх в Източна Сърбия;

Стръмница – връх в Котленска планина;

Съсенов рът – лесисто било. Името е свързано с билка съсънка ‘растение Anemone‘;

Царевец – равнинна местност в планината, горско стопанство;

Черковище

Урманица – местност в източната част от землището. Пълно съответствие на названието е селищното име от Моравско – Урманица. Съмнително е дали това название е редукция от орман ‘гора‘, тъй като това явление не се наблюдава в Моравско.

В резултат може да се заключи, че Мèдвен съществува поне от времето на Второто българско царство.


КНИЖНИНА:

Заимов 1967 – Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967.

Ковачев 1997 – Ковачев, Румен. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Сф., 1997.

Михайлова 2008 – Михайлова, Димитрина. Местните имена в Ботевградско, Сф., 2008.


СЪКРАЩЕНИЯ:

РГН – Регистър на географските наименования в България.