Етикети

, , ,

Личните имена подпомагат общите исто­рически и езиковедски изследвания и познания. И неслучайно учените съставят различни по характер и предназначение речници на личните и фамилните имена. За нас, българите, пръв е списъкът на братя Миладинови „Български народни песни от Македония“, Загреб, 1861. По-подробен списък от Найден Геров — в петия том на „Речник на българский език“, Пловдив, 1904. Най-нов е на Стефан Илчев — „Реч­ник на личните и фамилни имена у бъл­гарите“, София, 1969.

Един богат извор на лични имена е оста­нал без внимание от страна на съвремен­ните учени — списъците на българи-данъкоплатци, съставяни от 1400 до 1606 г. Поместени са в т. 16—20 на „Извори за история на България“, издание на БАН.

В тези данъчни списъци са упоменати с личните им имена 35 600 българи. Съставихме ги по азбучен ред и установихме 4048 лични имена. Едно внушително чис­ло! Изненадата ни ще се увеличи, като раз­берем, че сред тези имена само тук-там се среща църковно име — от византийски, ла­тински или староеврейски произход, голя­мата част са чисто български народни имена.

Буква А — 102 имена, упоменати 313 пъти. Най-много се повтаря Аврам — 29 пъти, Андрей — 24, и Алдо — 19.

Буква Б — 498 имена, упоменати 2655 пъти. Най-много Богдан — 348 пъти, Бою — 100, Бойко — 76, Байо — 67. Под тази буква няма нито едно църковно име.

Буква В — 255 имена, упоменати 1690 пъти. Най-много Велчо — 174, Влад — 141, Върбан — 48.

Буква Г — 217 имена, упоменати 1045 пъти. Най-много Герги и Герге (не е съ­кращение от Георги!) — общо 160 пъти, Гаго — 56.

Д — 497 имена, 5511 пъти. Драган — 568, Димитри — 411, Димо — 320.

Е — 54 имена, 101 пъти. Най-много Ермил — 11 пъти.

Ж — 9 имена, 50 пъти. Живко — 32 пъти.

З — 34 имена, 117 пъти. Злат — 28.

И — 66 имена, 2143 пъти. Иван — 1486, Илия — 204.

Й — 62 имена, 765 пъти. Йове — 222, Йорги — 187, Йофчо — 53.

К — 249 имена, 1428 пъти. Койо — 132, Костадин — 115, Краймир — 90, Кръ­стьо — 80, Куман — 54.

Л — 87 имена, 381 пъти. Лазар — 88, Лека — 16, Лало — 27.

М — 344 имена, 2915 пъти. Миле, Ми­лен, Милко — общо 307 пъти, Марко — 289.

Н — 142 имена, 2635 пъти. Никола — 897, Новачин — 206, Неделко — 369, Недо — 199.

О — 28 имена, 183 пъти. Обретен, Обретин — общо 142.

П — 225 имена, 363 пъти. Петко — 938, Пейо и Пею — 480.

Р —237 имена, 3261 пъти. Радослав — 581, Рад — 446, Радул — 200, Райко — 286.

С — 356 имена, 5079 пъти. Стоян — 1563 пъти, Степа— 200, Стайко — 200, Стано — 180.

Т — 215 имена, 1710 пъти. Тодор — 855, Тано и Танко — 87.

У — 16 имена, 32 пъти. Улувир („кре­щящ змей“) — 8, Угрин — 5.

Ф — 29 имена, 107 пъти. Филип — 68, Фруго и Фружин — 6.

X — 89 имена, 250 пъти. Храно — 61, Хрусан и Хрус — 25.

Ц — 41 имена, 312 пъти. Цветко и Цвятко — 161, Цено — 99.

Ч — 86 имена, 253 пъти. Черно и Черньо — 62 (думата не е от „черен“, но от древното „чер“ — сърце; сравни в същите списъци Сърчо, а у Стефан Илчев — Сръцана и Сърцан, Чуче — 22.

Ш — 37 имена, 65 пъти. Шишман — 7, Шиньо — 5, Шарко — 5.

Щ — 9 имена, 17 пъти. Щербан — 4.

Я —64 имена, 513 пъти. Яни — 185, Яно—81, Янко — 68.

Както казахме и в началото, най-очебиен е изводът, че сред 4048 имена твърде малко на брой са чуждестранните — от църковната практика. Явно — покръства­нето на България на 28 април 866 г. не е било свързано с насилие над народа и не е било „светкавичен“ акт. Установената ни древна църква също не е упражнявала на­силие над своя народ. Ярко са се наложили само три църковни имена — Димитър, Никола и Тодор. И то — защото празниците на съответните светци са съвпаднали с големи български предхристиянски празници. Трите имена дават около 6% от общия брой на данъкоплатците в изследваните списъци, а всички с църковни имена съставят около 7%. Това пък говори, че народът си е държал настойчиво за своите си лични имена — високо национално самочувствие и съзнание, ярко подчертавана национална гордост. И понеже възможностите за такова общонародно душевно състояние до голяма степен зависят от поведението на администрацията, разбираме, че тя — турската администрация — не е упражнявала насилие (поне за посочените два века) над волевото самоопределение на българите в тази област.

Ако сравним имената от данъчните списъци с имената в последния речник на българските имена, ще видим, че те почти не се различават в азбучната си последователност. За 500 години досега са отпаднали твърде малко от древните народни имена, за сметка на което са се увеличили чуждестранните, заетите.

Местосъставянето на списъците от 1400 до 1606 г. върви от юг на север, а това Показва* че падането на Велико Търново и на Видин — 1393—1396 г. — не е падане на България. Пленяването на цар Иван Шишман през 1395 г. и смъртта му в Одрин се последва, от възшествие на неговия син Георги Пресиян (Пресиян е календарно прозвище, свързано с годината на възшествието му — 1395 г., по българския календар — свиня, прасе). След смъртта му в 1460 г. претенциите върху българския престол не са престанали и несъмнено са били основани и на някакви, неизвестни засега, териториални възможности. Така станало възможно в 1495 г. да се набере достатъчно войска, която обладава почти цяла Северна България и в 1600 г. във Велико Търново се възцарява Шишман Последни (Шишман е календарно прозвище, 1600 г. е по българския календар Шъши, съсел, мишка). Армията на Шишман бива разбита в 1606 г., а това е и датата на последния от изследваните данъчни списъци. С други думи — това е датата на окончателното усядане на турска администрация, на турско владичество по нашите земи.

Личните имена произхождат от слова, които и сега нашият народ употребява. Анализът над тия думи ще даде много разнообразни и много съществени извод за развитието на езика ни.


Автор: Йордан ВЪЛЧЕВ и Панайот ДИМИТРОВ

Източник: сп. Родна реч, 1978 г., кн. 9, с. 51-2.