Етикети

, , , ,

Един от десните притоци на р. Огоста е р. Ботуня. Тя води началото си от 16 извора (без още други притоци), т. е. от 16 вливащи се постепенно една в друга малки реки, най-главните от които носят имената: Стара река, Раковица, Барбаращица, Банщица, Глухарска река, Черна река, но нито една от тях не се нарича Ботуня. Едва след сливането на реки­те Стара река и Раковица в землището на с. Вършец, Берковско, започва да се среща названието Ботуня като означение на средно­то течение на реката, минаващо край и през селата Дупляк, Краводер, Пудрия, Криво­дол и др.

Примамлива загадка за езиковедите пред­ставлява названието на р. Ботуня, затова са направени няколко опита да бъде то разтълкувано. 1) според ст. н. с. Йордан Заимов БОТУНЯ трябва да се изведе от румънската дума bot — „дървено ведро (стубел), каче“ с българска наставка — УН, сравни МЕД-УН, БЛАГ-УН. Поставеният „ботун“ (каца, сту­бел) на извора е станал наименование на са­мия извор, което по-късно се е пренесло като название на цялата река. 2) Акад. Вл. Ге­оргиев смята, че името на р. БОТУНЯ (вме­сто Бутуня) е сродно с името на село Бyтунец — обяснявано като „овчарски извор“. Той извежда формите БУТУНЯ, БУТУН от глаго­ла БУТАМ, следователно БОТУНЯ означавало „който бута, който блика“, т. е. извор в сми­съл на избутваща се нагоре вода, бликаща вода. 3) Проф. Ив. Дуриданов счита названието БОТУНЯ, засвидетелствувано и като обикновена дума БОТУНЯ, „название на вид почва“, за стара тюркска заемка — получено чрез звукова промяна на А в О от по-стара форма batun, запазена в сръбски като БАТУН, „застояла вода на едно място“. Заема­нето според него е станало преди IV, V век, когато южните славяни са обитавали блати­стите земи между Дунав и Днепър и са били в досег с тюркски племена.

Посочи се вече, че р. Ботуня не води нача­лото си пряко от извор, а е река, която за­почва от вливането на две малки други ре­ки с притоци, всяка и всеки от които си има свое название. При това положение предложе­ните тълкувания, че названието Ботуня може да означава „извор с поставена на (под, до) него каца, бъчва“ или „бликаща, напираща, избутваща се нагоре вода“, стават неприем­ливи. Сериозни възражения (изложеното по-долу схващане) могат да бъдат направени и срещу третото тълкуване.

Названието БОТУНЯ може да бъде самата засвидетелствувана в диалектите дума от сла­вянски произход БОТУНЯ с възстановеното от нас въз основа на други сродни думи значе­ние „вид почва — дебела, тлъста, мазна, пло­дородна почва“. Сравни българската дума БОТЕЛА земя — „почва от пресушени блата“, т. е. тлъста и плодородна торена почва, старобългарски — РАЗБОТЕТИ, „ставам дебел, тлъст, плодороден“, бълг. БОТЕЯ, БУТЕЯ, „раста, вирея буйно“, руски БОТЕТЬ, БУТЕТЬ, „дебелея“, рус. БУТА, БУТНЯ, БУТОВА — „вид почва от блатен мъх“, славянски­те заемки в албански — botë (ботъ), „тлъ­ста бяла кал, пръст, почва“, botibë (батун, тицъ), „мека тлъста почва“. Това тълкуване напълно подхожда на географския характер на р. Ботуня — след село Стояново реката тече в равнинен терен и понеже събира во­дите на 16 малки реки, след дъждове прави големи разливания и наводнения, остава за­блатени места, мочурища, които после се пре­връщат в мазна, плодородна почва. Названието на заблатените места с мазна почва около двата й бряга е станало име на сама­та река.


Автор: Моско МОСКОВ, кандидат на филологическите науки.

Източник: сп. Турист,  1968 г., кн. 8, с. 10.