Флората в топонимите – бук

Морея преди или Пелопонес днес, е област в най-южната част на днешна Гърция. Географски погледнато е полуостров, като тясна ивица земя го свързва с материка при Коринт. Край тоя град в миналото е прокопан плавателен канал за бърза морска връзка с Патра и други пристанища на западна Гърция, което прави Пелопонес и остров.

Въз основа на данните от османски данъчни регистри (съставени в периода 1514-1550 г.), описващи населението и селищата в ливата (санджак) Морея, представяме няколко занимателни за ботаниката селищни имена.

Иде реч за село Буковине (Bukovine), нахия и каза Каритена. Днес селцето Каритена (Καρίταινα) се отнася към областта Аркадия в западната централна част на Пелопонес. Каритена се споменава в изворите още в XIII в. Разположено е в планински райони с надморска височина от 400 до 1300 м. Село Буковине не успяхме да открием, но то е съществувало под това име към 1530 г., когато е записано в османски данъчен опис.

Второ село на име Буковине (Bukovine), е дадено в друга нахия – Кревукор (Krevukor), но в същата каза Каритена. Вероятно се касае за същото село, защото и номера на описа също е различен от предходния.

Бучи (Buçi) – село в нахия и каза Коритос. Коритос е османското название на днешния град Коринт. Намира се в североизточния край на Морея. За сравнение – селищните имена Бучино, Благоевградско; Бучин проход, Софийско.

В познатия труд на Макс Фасмер „Славяните в Гърция“ (1941 и 1970) са описани три топонима в Морея, чието име произлиза от дървото бук:

Βούτσι ON, Kr. Gortynia (Lex., Λαογραφία V 276). Gehört wohl zu altslav. bykъ »Stier«, adj. bycь̂jь. Vgl. sloven. ON Bičje.

Μποκοβίνα ON, Kr. Eleusis (R., Nuch., Stat. Ap., Lex.). Gehört zu den Buchenorten, slav. Bukovina, sloven. Bukovina, poln. Bukowina usw. Vgl. auch Hilferding I 293 und oben S. 143.

Μποκοβίνα ON, Kr. Peneiōn (Nuch., R. und Λαογραφία V 269), dafür steht im Lex. Μπουκοβίνα. Wiederum ein Buchenort. Er entspricht dem

В случая Бучи като селищно име в областта Гортиния, която покрива днешна Аркадия и вероятно османската каза Каритена, съвпада по местоположение с Буковина от 1530 г.

Второто название – Боковина, отново селищно име е от района на Елевсис, разположен в близо до днешна Атина. Дали Фасмер е сгрешил мястото на това село не се наемаме да твърдим. Третата Боковина се намира в областта Елида – северозападната част на Пелопонес.

Разпространение на бука на Балканите. Приблизително местоположение на селища, чиито име произлиза от бук

Обикновен бук (Fagus sylvatica)

Букът е листопадно дърво високо до 30 m, рядко и по-високо. Кората е сива и гладка. Местообитанието на бука е главно в планините, където образува чисти букови гори или смесени с различни видове широколистни и иглолистни видове. Той е един от най-сенкоиздържливите широколистни видове. Студоустойчив е, но страда от късните пролетни студове. Кората на стъблото често прегаря от силното слънчево греене. Взискателен е към влажността на въздуха.[1]

Тези ойконими отместват в южна посока разпространението на обикновения бук. В  планинските югозападни дялове на Морея в миналото са растели букови гори, които са послужили за поява на названията на селища. Сведенията на османските описи от 1530 г. потвърждават съществуването и старинността на селищата.

Разпространение на бука (Fagus) в Европа (Източник: https://bgflora.net/)

---

БЕЛЕЖКИ:

[1] https://bgflora.net/families/fagaceae/fagus/fagus_sylvatica/fagus_sylvatica.html < 26.10.2022 >