Напоследък в оборот се завъртя названието на средно големия град в Източна Украйна – Дебалцево[1]. В централна Северна България има селище с подобно име – Дебелцòво.
При изграждането на първият голям язовир в България, „Александър Стамболийски”, което започва през 1940 г. и завършва през 1954 г. са изселени две села. Село Бара, което попада в чашата на язовира и село Дебелцово, което остава откъснато от останалата част на страната, поради това, че язовирът залива единствения път от гр. Севлиево до селото. Жителите му многократно правят опити да защитят родното си място, бита, поминъка, родовата си памет, но безуспешно.
Вместо да отдели средства за строителството на мост над река Росица, тогавашното правителство постановява изселване на населението. Така до 1953 г. около 150 домакинства се изселват от Дебелцово.[2] В резултат към 2022 г. село Дебелцово се обитава от 2 души.
Освобождението в 1878 г. заварва село Дебелцòво с това му име – то не е променяно. Според документите, които както обикновено са кът, името на селото се среща още в XV в. В 1836 г. в Парусията на Батошевския манастир се изписва Дибилцов8. Така етимологията на селищното име ни насочва към растението дебелец (Sadum maximum). Първоначално то е звучало Дебел(е)цово, а впоследствие името е съкратено до Дебèлцово. За сравнение може да се посочи името на градеца Дебелец, Търновско, което е образувано от названието на същото растение[3].
Старо поселище се намира северозападно от селото до чешмата Старцин, където се намират и 2-3 надгробни могили. Според местно предание селото оттук се преместило на изток в гъстата гора и се сложило началото на Дебелцово. В западния край на селото доскоро са личали зидове на средновековна църква, а на изток има следи от манастир.[4] Това сведение едва ли е изненадващо след като в южна посока, само на 5 км по права линия се намира средновековния град Хотелец, известен през османския период като Хоталич. Възникнал е през V-VІ век като военно укрепление, а през Х век е възстановен от българската държава, която започнала да изгражда укрепително съоръжение, с което да брани страната от нападения от север и от Византия на юг. Стоял е между средновековните градове Търново и Ловеч и е определян като средновековен град с местно значение, свързан с второстепенен античен път по долината на река Росица с отклонение от централните пътища на юг от Никополис ад Иструм. Просъществувал е до края на ХVІІ век., когато значение придоби близкия Севлиево.
Днешната църква в Дебелцово е строена през 1844 г. след разрешение получено с ферман от 1841 г.
По-известни стари родове в селото са: Пòнчевци, Мартѝновци, Бèлювци, Йòвчевци, Ку̀змани, Топу̀зови, Желя̀зковци, Ку̀нчевци, Тòрневци, Чòловци, Дзънгъ̀ри, Дърмàдани.
Интригуващо местно име в землището на изчезващото село Дебелцово е Гъркомен – разположена източно от селото, над язовир „Стамболийски“. Топонимът не е обяснен от Н. Ковачев – автор, изследвал местните имена в Севлиевска околия и издал монография през 1961 г. Подобни старинни названия са още: Вълък, Дедерица, Дорище, Драглища, Крапец, Менгушевец, Пиздица, Савелица, Сигурица, Сланик, Слапът, Старцин, Цайкиното, Четовска могила и др.
Дедерица Н. Ковачев е обяснил с тур. dede-ler ‘дядовци; дервиши‘.[5] Източно от тази местност е височината Манастиря (кота 434, 5) – сведение което подкрепя тълкуването на автора.
Дорище не се среща у Ковачев. Според Ст. Илчев фамилното име Дорев е съкратен образ на То-дор.[6]
Драглища се среща записано и Дръглища у Ковачев. Той описва обекта като чешма и ниви с изсипана, бедна почва; ограничава само до споменаване на корена дръг-лив ‘слаб, кльощав, мършав‘.[7] Занимателно е наличието на две села в Разложко – Горно и Долно Драглище, чиято етимология е дискусионна. Едно по-ново мнение на проф. Д. Лалчев – тук.
Крапец у Ковачев отсъства към село Дебелцово. При съседното село Градище е даден Крапиц – рекичка с отвесни скалисти брегове, ляв приток на Росица.[8] Всъщност тя е гранична между двете землища. Вероятно по крап ‘къс‘. Сравни селищното име Крапа, общ. Брод в СМакедония.
Менгушевец у Ковачев не е представено. Тук е добито по КАИС. Основата е неясна.
Пиздица – ниви, южно от Дебелцово е прозрачно и днес име. Думата в основата се пази в някои наши говори и в румънски език с първичното си значение.
Савелица Ковачев описва като склон с ниви.[9] Единствено коментира, че в селото няма такова лично име. Трябва да се свърже със Савел, после станал Павел и светия.
Сигурица е описана само в Градищенско землище[10], но тя е обща местност.[11] Възможна е връзка с сигор : шегор ‘бик’ или година на бика като календарен месец на древните българи. О >у е възможна редукция.
Сланик е чешма с приятна за пиене вода, разположена югоизточно от селото.[12] От старинно слан = солен, минерален.
Слапът – вир, склон и гора югозападно от селото.[13]
Старцин е чешма в северозападна посока, място на изчезнало селище. От лично име Страца чрез премятане.[14] За сравнение Страцин, Кратовско в СМакедония.
Цайкиното е хребет с ниви.[15] От лично име.
Четовска могила – височина и Четовец – чешма, водопад, гора. Там имало стари кошари.[16] В Провадия и Варна се среща фамилното име Четов. Илчев предполага връзка с Четников, но не обяснява формата.[17] Нашето предположение е свързано с без-чет ‘в съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество; много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй’. Несигурно.
Книгата за село Дебелцово не е ползвана за написване на статията. Ако разполагате с нейно копие – моля, свържете се с нас на: toponymio@gmail.com
ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:
КАИС – Кадастрално-административна информационна система. < https://kais.cadastre.bg/ >
Ковачев 1961 – Ковачев, Николай. Местните названия от Севлиевско, С., 1961.
Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, С., 1969.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Името е дадено по железопътната станция, кръстена в чест на инж. Дебальцев.
[2] https://sevlievo.com/държавата-е-длъжник-на-дебелцово/
[3] Ковачев 1961, 95.
[4] Ковачев 1961, 119.
[5] Ковачев 1961, 172.
[6] Илчев 1969, 180.
[7] Ковачев 1961, 182.
[8] Ковачев 1961, 212.
[9] Ковачев 1961, 252.
[10] Ковачев 1961, 255.
[11] КАИС.
[12] Ковачев 1961, 257.
[13] Ковачев 1961, 257.
[14] ковачев 1961, 260.
[15] Ковачев 1961, 274.
[16] Ковачев 1961, 278.
[17] Илчев 1969, 541.
Т о п о н и м и о 