Речникови статии обясняват омофоните (съзвучни) като имена с еднакво произношение, но различен графичен образ, имащи привидна еднаквост (дублетност).[1] Нека разгледаме няколко съзвучни собствени имена, производни от топоними, фамилни и лични имена, които на пръв поглед навяват съвсем други асоциации:
1) Банàнов – български военен деец, генерал-майор от кавалерията, участник във всички войни в периода (1885–1918), командир на Лейбгвардейския конен полк (1913–1916) и 5-а конна бригада (1916–1918) и инспектор на конницата (1919–1921). Паун Банàнов е роден през 1868 г. в Лясковец. Датата на смъртта му е неизвестна.[2]
Не е ясно дали плодът банàн е бил познат в Лясковец в средата на 19. век, но това не е от значение, защото фамилното име Бананов има домашен произход. При него се излиза от лично име Бано, което е доразвито с наставка -ан (както у Мил-ан, Рад-ан) при което се е получило Банàн, а по-късно и фамилното име Бананов.
Думата банàн прониква в Европа чрез френски и португалски езици, които я заемат от езика волоф в Западна Африка.
2) Браяново – среща се в Малкотърновско, където е местност при село Сливарово.[3] Браян е старинно лично име, а не по Браян – сина на Уили Танер в ТВ сериала „Алф“, например. Излиза се от брайо ‘да живее с братя и сестри; да му казват брайко’. Строеж: от Брай(о) и -ан. По нашите земи най-рано е засвидетелствано писмено в 1648 г. в село Слегица[4], а в общославянска среда още в 1399 г.[5]
3) Легоманов – фамилно име, срещано в София. Определено няма нищо общо с конструкторите за деца ЛЕГО и наставката -ман – например пироман, наркоман. Стефан Илчев[6] предполага произход от прякор Легома ‘нима‘, защото собственика му е повтарял тази дума често. По данни на Илчев името е от село Дебели лак, Радомирско. В резултат на преселвания фамилното Легоманов се среща и в София (1978 г.). Среща се и ойконима Лигощи (Ligoşti), нахия и каза Хулумич, лива (санджак) Морея. Името от което може да се излезе е Легощ, записано в 1290 г. в Новгород.[7] Но по-скоро се възстановява *Легост, с втори елемент –гост като Доброгост, Згост, Ргост и др.[8] или Лег-ост както мисли В. Васильев (Новгород).[9] ФИ Легостев е запазено днес в Русия.
4) Китов – фамилно име на прочут археолог (1943-2008). [10] Името Кито няма нищо общо с кит ‘морски бозайник с тяло, подобно на риба‘. В миналото китовете са били обект на промишлен риболов. Те са най-едрите морски бозайници, нямат зъби, хранят се с планктон и дребна риба и се ловят заради маста, месото, костите. Все пак името на бозайника е послужило за прякорно име на един варненец – Вальо Кита.
Във фамилното име Кито се крие диалектното кѝт ‘китен‘, което откриваме в кит-ка, личните имена Кита, Китьо, Китан, Китана, в по-ново време Китодар (р. 1974); фамилните Китев, Китàнов, Китàновски, Китеков[11]. Най-известен е Трайко Китàнчев, обществен деец, роден в Ресен (1858-1895).
5) Парков[12] – фамилното име[13] не е от парк ‘благоустроено обществено място за разходка, почивка‘, а от Парко, умалително от Пар(о), което е би могло да е съкратена форма на Аспарух, Партений или Параскев.[14]
6) Пекин[15] – то няма много общо с традиционното название на китайската столица (Бейжин) в България и някои други славянски страни[16], а произлиза от женско лично име Пека, което е от съкратено от Пенка или Параскева.[17] Фамилните имена на -ин се дават по името на майката, която е вдовица, или на баба в рода. От тоя тип са имената Мàрин (Ангел М., военен деец, вицепрезидент), Сиин (Никола С., деец на ВМРО), Тонин и др. Сравни още Пекин чукар при Брезнишки извор.[18]
7) Раян – местност при село Царевец, Врачанско.[19] Името Раян е образувано от Райо и наставка -ан, записано най-рано в Демирхисарско през 16 в.[20] Североизточно от Кукуш, в Егейска Македония към 1910 г. съществува село Раяново (Rajanovo). Реяновци е още заселка на село Яловик извор, Източна Сърбия.[21] Раяновци е старото име на село Акациево, Видинско. Преход а > е е добре засвидетелстван чрез примерите: чаша > чеши; чакам > чекам; Чакаларов > Чекаларов, Васил (деец на ВМРО). Не на място е звукова аналогия с редник Райън от едноименния филм на Спилбърг.
КНИЖНИНА:
Балкански 2010 – Балкански, Тодор; Цанков, Кирил. Енциклопедия на българската ономастика, В. Търново, 2010.
Васильев 2005 – Васильев, Валерий. Архаическая топонимия Новгородской земли (Древнеславянские деантропонимные образования). Великий Новгород, 2005.
Заимов 1965 – Zaimov, Jordan. Die bulgarischen Ortsnamen auf –išt aus -*itj- und Ihre Bedeutung für die Siedlungsgeschichte der Bulgaren in den Balkanländern. // Балканско езикознание, IX, 2, С, 1965.
Заимов 1973 – Заимов, Йордан. Български географски имена с –јь. Принос към Славянския ономастичен атлас, С., 1973.
Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, С., 1969.
Мор. – Морошкин, М. Славянский именослов или собраніе славянскихъ личныхъ именъ в алфавитновъ порядкѣ, Санкт Петербургъ, 1867.
Станковска 1992 – Станковска, Љубица. Речник на личните имиња кај Македонците, Скопје, 1992.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Балкански 2010, 292.
[2] https://bg.wikipedia.org/wiki/Паун_Бананов < 9.10.2022 >
[3] Още Браяна – местност при село Пепелина, Русенско (РГН).
[4] Илчев 1969, 88.
[5] Заимов 1965.
[6] Илчев 1969, 300.
[7] Мор. 110.
[8] Заимов 1973, 153.
[9] Васильев 2005, 108-9.
[10] Още Китов бряг – при село Варвара, Пазарджишко (КАИС).
[11] Илчев 1969, 257.
[12] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., 135.
[13] Още Парков дол – при Грамада, Видинско (КАИС).
[14] Станковска 1992, 215.
[15] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., 136.
[16] https://bg.wikipedia.org/wiki/Пекин < 09.10.2022 >
[17] Илчев 1969, 386.
[18] КАИС
[19] КАИС. Още Раянци – село в община Земен и още две села Раяновци в други общини.
[20] Илчев 1969, 423.
[21] ТК100.
Т о п о н и м и о 