Окончанието –ски, -ска (още –шки, –шка, –чки, –чка), което в домашна употреба е широко разпространено, а в някои части на страната, като Белослатинско и Троянско, то е типично окончание за фамилни имена.
Понякога образуваните от прякор фамилни имена също носят окончания –ски или –шки, –чки (Айналийски, Борсучки, Гладнишки, Мустакерски.
Имена от родното село се срещат най-вече в близкия град или в околните села. При това в Западна България те окончават повече на -ски, а в Източна България – на –лиев, –лийски. В Луковит: Бежански, Блъснишки, Ракитски, Ъгленски (от близките села Бежаново, Блъсничево, Ракита, Ъглен); в Стара Загора: Аратепелиев, Банлиев, Джадъгьолиев, Дованджиев, Енекчиев, Казанкалиев (от с. Адатепе, Баня, Джадъгьол, Дуванджии, Енекчиево, Казанка). Червеноводски се среща във Варна, а село Червена вода е в Русенско.
Изключенията само потвърждават правилото. Нека разгледаме три геогафски мотивирани фамилни имена.
Бешевлиев – име на известен български историк, филолог и епиграф. Веселин Бешевлиев е роден през 1900 г. в София и починал през 1992 г. Фамилното му име може да се свърже с названието на село в Русенско. Село Бунар[1] Бешевли е преименувано през 1934 г. на Божурово. Намира се източно от град Русе и югоизточно от село Юпер.
Името на селото е известно още от 1530 г. в османски данъчни описи.[2] Разположеното южно село по-рано е носело името Орман (Горско) Бешевли. Днес се нарича Горичене.
Северно от Преслав е Кирково, чието старо име е също е Бешевли. То също е съществувало към 1530 г., когато е отразено в османски регистър. Днес Кирково е съставно на град Преслав. Белчо Кръстев – автор на монография за топонимията в Преславско тълкува името на селото по beş evli – пет къщи.[3] На книжовен турски пет къщи е beş evler, което би следвало да е претърпяло звукова промяна.
Джанкардашлиев – фамилно име на музикант, китарист преди 1989 г. Името забелязахме покрай радиослушател, който се чудеше какво значело това непонятно име. Името е според названието на село Джанкардашъ (сега Братово, Бургаско) за преселници оттам.
Тепеделèнев – името се среща най-рано в Шуменския печат от 1907 г. Ст. Илчев в своя речник пояснява ударението и варианта – Тепеделèнов. Правилно пояснява произхода да тия имена от турски език, където tepedelen буквално означава ‘който пробива хълмове‘. В скоби обаче прави догадка – вероятно бил иманяр. [4] Тепеделенев обаче по-точно може се обясни като име на преселници от Западна Македония и Албания – т.нар. арнаути, защото Тепеделен е название на град в южна Албания, чието име днес е малко съкратено – Тепелен.
За няколко вековното изселническо движение от Албания към източните дялове на българското етническо землище пише обстойно Димитър Яранов в студията „Преселническото движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV до XIX век“, отпечатана в сп. Македонски преглед през 1932 г. Благодарение на Струмски тя е налична в интернет.
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=678
ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:
Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, С., 1969.
Кръстев 2005 – Кръстев, Белчо. Топонимията в Преславско, Шумен, 2005.
РЕ – Ünal, Uğur; Budak, Mustafa. Rumeli eyaleti (1514-1550), Ankara, 2013.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Бунар = кладенец, от тур. език.
[2] РЕ, 125.
[3] Кръстев 2005, 34.
[4] Илчев 1969, 482.
Т о п о н и м и о 