Вниманието ни бе привлечено от две занимателни фамилни имена – Бареков и Минеков. И двете фамилни имена са интересни, защото окончават на -ек(ов). В миналото от по-популярните имена с този завършек е Марек – партизанското име на Станкѐ Димитро̀в.[1] В днешна Полша личното име Марек не е изгубило популярност и то е умалителна форма на библейското Марк.[2] У нас името Мàрек се обяснява с произход от Мара или Марио.[3] По-малко известни са фамилните имена Динеков – литературен историк и Брънеков с произход от Трявна.[4] Бащата на прочутата Райна Княгиня се казва Георги Футеков.[5] А доскоро из медиите циркулираше един Кулеков.
И тъй, що за имена са окончаващите на -ек?
Отговор на тоя въпрос се съдържа в изследванията на редица автори от миналото като Стефан Младенов, Петко Стайнов, С. Васев, Св. Иванчев. През 1962 г. Николай Ковачев обобщава и внася допълнения и по-нови изводи. От публикациите на тези автори се избистря мнението, че -ек е патронимичен и матронимичен общославянски суфикс, който макар и рядък, и на пръв поглед чужд за нашия език (вж. Марек), се среща по цялата българска езикова територия, включително и в т.нар. СМакедония. Родовите и родово-фамилните имена тип Тиханек от Копривщица, Роглек в Стрелча, Бобек в Панагюрище в последствие стават „екови“ основи за фамилни имена – Тиханеков, Роглеков, Бобеков и т.н. Суфиксът -ек е произлязъл от умалителния суфикс -ьк, който поради ранната загуба на функцията си е бил схванат като такъв за образуване на патронимични (матронимични) имена.[6]
Още братя Миладинови публикуват няколко от тия имена в сборника си „Български народни песни“ – едно от най-старите споменавания на този тип имена. Сред имената в сборника са Скордек и Шкодрек. Последното е родово име познато в Копривщица, Елшица, Панагюрище. Шкодрек произлиза от шкодри – българи, преселници от Шкодра или Скадар – сега в Албания.[7] За още следи от българско етническо присъствие в тия части на Албания и Черна гора виж:
В резултат проучването на Габровска и Севлиевска околия Николай Ковачев разширява ареала на засвидетелствани родови имена на -ек на север от Балкана, с което опровергава по-стари мнения, че се касае за типични прякори от района на Копривщица и Панагюрище.
От натрупания емпиричен материал Н. Ковачев допълва, че родовите и родово-фамилните имена на -ек понякога се явяват прякор на мъже по името на тяхната жена. Нацек ще е означавало ‘мъжът на Наца‘, а Друмек ‘мъжът на Друма‘. Срещат се и прякори при които ударението пада на -èк, като те са произлезли чрез преглас на -як > -ек от старинно -ѣкъ пред мека сричка в множествено число – Божèци < Божàци, Моровèци < Моровя̀ци и Стомонèци < Стомоня̀ци. Някои прякори са възникнали по отличителни физически и психически особености. Например Пу̀лек е от пулек ‘човек, който се заплесва, зазяпва‘.
За нас е занимателно, че той привежда името Мѝнек, което е реконструирано (възстановено) от топонимите Мѝнеков копак и Мѝнекови довари при село Бериево, Севлиевско. Името се обяснява с лично име Мѝна (не се уточнява мъжко (Св. Мина) или женско; и двете са възможни).
Родово-фамилното име Минеков, забелязано и споменато в началото на статията е на Велислав Минеков (р. 1959), чиито баща Величко Минеков (1928-2022) е роден в село Мало Конаре, Пазарджишко. Забележително е, че тоя род е оставил за поколенията топонима Минеков кладенец в землището на Мало Конаре, Пазарджишко.[8]
Впечатление прави, че посечените по-горе автори са забелязали солидно количество имена на -ек, но името Бареков не е попаднало сред тях. Само Димитър Маринов пояснява, че Бàреците : Бàрековци от Пловдив са придошли от Арнаутлука (дн. Албания), а името на политика с тази фамилия е с променена мелодия – Барèков. Топонимът Барекова воденица се среща и в района с най-голяма концентрация на имена с -ек – Баня, Карловско.
Името Динеков се среща в Копривщица и Панагюрище. Брънеков или Бърнеков се среща при Н. Ковачев в селищното име Бръ̀неците. Обяснява се с изчезнало и рядко лично име Бръна, Бърна. Под бъ̀рна в етимологичния речник се среща обяснението ‘устна‘, сродна на литовската burna ‘уста‘.[9] Този случай не е ограничен – срещат се топонимите Брънкова орница (Вакарел), Брънчова падина (Кула, Видинско), Брънковци (Ихтиман), Брънчовец (Липница, Ботевградско).[10] Кулеков излиза от Ку̀лек, като Ку̀леци е родово име в село Хирево. Срещат се топоними Ку̀лешкото в землището на село Млечево (Севлиевско). Обяснява се с произход от женско лично име Ку̀ла. Пример за топоним с това име е Ку̀линото при колиби Кастел (Батошево, Севлиевско).
В ползваната литература Футеков не е обяснено. Среща се топоним Футов дол (Монтана).[11] Фамилно име Футова, Габриела се среща и в Словакия (Прешов).
Приложение – списък с имена и прякори (прозвища) на -ек от цялата езикова територия и времена. В бележка по линия са посочени източниците на повечето имена. [12] Списъкът е показателен, а не изчерпателен:
Адàмек (Копривщица), Бàбек (Панагюрище), Балѝндрек (П), Бàрзек (П), Бèбрек (К), Бедрек[13], Бèнек (Батошево, Грамос, Костурско[14]), Бѝстрек (П), Бòбек (П, Гъбене, Стоките), Божèк (Ново село, Троянско; Остър камък, Харманлийско[15]), Бойчѝнек (К), Бòцек (Борики), Бранèк (П), Бу̀брек (К), Будек (К), Бру̀лек (П), Бръ̀мек (Батошево), Бръ̀нек (Кметовци, Трявна, Ямбол), Бръ̀снек (К), Бъ̀рнек, Бъ̀тлек (П), Вèднек (Враниловци), Вèлек (П), Весек[16], Вѝдек (Стола)[17], Витек (София)[18], Ганду̀рек (П), Гàек (Габрово), Гàнек (П), Гоèк (П), Голомèк (Батошево), Гроздàнек (П), Грòзлек (К), Гу̀лек (П), Гу̀нек (Габрово), Гру̀дек (Ново село, Троянско), Гу̀рлек (Млечево), Гърбек (П), Дàбнек (Габровско), Дебелèк (Стоките), Дèдек (Гъбене), Дѝвек (Поповци), Дѝнек (К, П), Длъгнеков (С)[19], Добрек, Доманек[20], Дòтлек (П), Дру̀мек (Седянковци), Ду̀дек (П)[21], Ду̀ндек (К), Ду̀плек (К), Ду̀хлек (К), Жилек[22], Живелèк (К), Забунек[23], Зàнек (Жълтеш), Златек (П), Зòтек (К), Каджакардàшек (К), Калинчек (С)[24], Каменчек (П), Кèрек (К, Геновци, Стола, Кръвеник), Кѝек (Кръвеник, Н. село), Киселек (К), Кѝтек (Колибито, Троянско)[25], Кòзлек (К), Кòнек (Велчево), Кòшлек (К), Крàбек (К), Крàдлек (П, Тр.)[26], Кралек (Пресяка, Лов.)[27], Кру̀сек (колиби Мартина), Крàдлек (К), Ку̀йлек (К), Ку̀лек (П, Хирево, Млечево, Батошево), Ку̀ндек (Стоките, Батошево), Ку̀ртек (Жълтеш), Къ̀дрек (Млечево), Лазарек[28], Лапердак (С)[29], Любек[30], Лю̀тек (К), Мàзнек (П), Мàрек (П, Златари), Мàтек (Ново село, Тр.), Мантек[31], Мèслек (К), Мèхлек (П), Милек[32], Мѝнек (П, Бериево, М. Конаре), Мишек[33], Младжек (Синаговци)[34], Мòмек (П, Шумата), Моровèк (Моровеци), Мòтек (П), Му̀лек (П), Му̀шек (К), Мъжлек[35] (Еленско), Надленек (К), Нàцек (Острец), О̀слек (К), Паволек[36], Пàнек (К), Пàпрек (К), Печек (Лом)[37], Питек (С)[38], Парапу̀нек (Андреево)[39], Песу̀нек (Андреево), Посранек (К)[40], Почек[41], Пу̀лек (К), Пу̀пек (П), Радомирек[42], Ралèнек (П), Роглек (Стрелча), Рòдек (Габрово), Ру̀жек (П), Ру̀йнек (П), Ру̀сек (К), Сàвлек (П), Сакъ̀нек (К), Сèрек (К), Сѝрек (К), Скордек (?), Стèфлек, Срèбрек (П), Станек (Табачка)[43], Стомонèк (кол. Стомонеци), Тàнек[44] (Каменица, Пирдопско), Тиханек (К), Тòмлек, Тòрнек (К), Тренчек[45], Тру̀дек (К), Ту̀тек (Ново село, Тр., С)[46], Ту̀шлек (К), Фелèк (Смолско)[47], Фѝнджек (П), Фу̀тек (П), Фъ̀шек (Н. село, Тр.), Хèйнек (К), Чу̀шлек (П)[48], Цалàпек (Острец), Цу̀цек (П), Шкодрек (К, П, Елшица), Шемелек (С)[49], Шòлек (Н. село, Тр.), Шойлек (Карлово)[50], Шòшлек (Ветрово), Шулек (С)[51], Шу̀тек (К), Шу̀пек (К).
В голямата си част фамилните имена образувани от тези прякори, записани първо в Копривщица и Панагюрище към края на XX век се срещат и в София, което само показва една малка част от вътрешната миграция.
Част от имената, посочени тук (вж. бел. под черта) са извлечени от исторически извори. Най-рано от VI в. Което говори в полза на старинността на имеобразувателния тип на -ек.
ИЗТОЧНИЦИ И КНИЖНИНА:
БЕР I – Колектив. Български етимологичен речник, том 1, С., 1971.
ГИБИ II – Колектив. Гръцки извори за българската история, Т. 2, С., 1958.
Заимов 1959 – Заимов, Йордан. Местните имена в Пирдопско, С., 1959.
Заимов 1973 – Заимов, Йордан. Български географски имена с –јь. Принос към Славянския ономастичен атлас, С., 1973.
Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, С., 1969.
КАИС – Кадастрално-административна информационна система. < https://kais.cadastre.bg/ >
РГН – Регистър на географските названия в България. < https://geonames.cadastre.bg/ >
БЕЛЕЖКИ:
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/ Станке_Димитров < 30.09.2022 >
[2] Наскоро в дописка за спомена още за Радослав (галено Радек) Сикорски, бивш министър на външните работи на Полша.
[3] Среща се в Златари, квартал на Габрово. Виж у Ковачев, Н., пос. съч.
[4] https://delnik.net/тези-странни-братя-брънекови/ < 30.09.2022 >
[5] https://bg.wikipedia.org/wiki/ Георги_Футеков < 30.09.2022 >
[6] Ковачев, Николай. Панагюрските и копривщенски прякори на –ек в светлината на топонимичните материали от Габровско, Севлиевско и Троянско. // Бълг. език, 1962, кн. 3, с. 217-220.
[7] Маринов, Димитър. Три страници към историята на българската ономастика, с. 22, електронен файл.
[8] Регистър на географските наименования (РГН).
[9] БЕР I, 103.
[10] РГН.
[11] РГН.
[12] Част от историческите имена са извлечени от интернет, където са поместени без извор: https://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prabaalgarski%20zhenski%20imena.htm
[13] https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/682.htm < 09.10.2022 >
[14] Името се среща в османски опис от 1568/1569 г. Виж: https://mariomc1959.blogspot.com/2018/08/2.html < 16.10.2022 >
[15] В ойконима Божекова махала – Остър камък, Харманлийско (РГН).
[16] В ойконима Весековце, Косово.
[17] Също така у Заимов 1973, 60.
[18] По фамилно име, извлечено от Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 30.
[19] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 59.
[20] Село в Косово, З Прищина.
[21] Историческо име записвано Дудек (Дудил, Дудул) е боляр от XIII-XIV в.
[22] Заимов 1973, 61.
[23] https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/682.htm < 09.10.2022 >
[24] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 83.
[25] Илчев 1969, 257.
[26] Илчев 1969, 274.
[27] В топонима Кралек при село Пресяка, Ловешко (РГН).
[28] Името се среща в османски опис от 1568/1569 г. Виж: https://mariomc1959.blogspot.com/2018/08/2.html < 16.10.2022 >
[29] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 102.
[30] Заимов 1973, 61.
[31] https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/682.htm < 09.10.2022 >
[32] Заимов 1973, 61, 139.
[33] Славянски княз от VI в. (ГИБИ II, 325). Цит. по Петков, Марин. Образуване на кратките лични имена от славянски произход в старобългарската антропонимия. // Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика, Т. 10, ВТ, 2010. На посоченото място в източника няма такова лично име.
[34] В топонима Младжека – Синаговци, Видинско (РГН). Срв. ФИ Младжов.
[35] Реконструкция от изчезналото селищно име Мъжлеци.
[36] Заимов 1973, 129.
[37] По местно име Печеково гумно при гр. Лом (РГН).
[38] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 144.
[39] Парапун има значение на див гълъб в Североизточна България. ФИ Парапунов в Разлог Ст. Илчев обяснява с гръцкото парапоно ‘оплакване‘ (Илчев 1969, 380).
[40] Посранеков – от прякор Посранко, и вмъкнато -ек, Копривщица (Илчев 1969, 404).
[41] https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/682.htm < 09.10.2022 >
[42] В топонима Радомирек при село Ореше, общ. Гърмен (КАИС) и Ябланица, Ловешко (РГН)..
[43] По местно име Станека при с. Табачка, Русенско (РГН).
[44] Заимов, Йордан. Местните имена в Пирдопско, С., 1959, с. 265.
[45] Тренчек (дядо Тренчо) е хайдутин от Трънско, от кр. на XVIII и нач. на XIX в., р. ок. 1750, по-късно участва в Знеполското (Трънското) въстание от 1830 г.
[46] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 315.
[47] Заимов, Йордан. Местните имена в Пирдопско, С., 1959, с. 275.
[48] Илчев 1969, 549.
[49] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 194.
[50] https://www.shoilekov.com/ < 09.10.2022 >
[51] Телефонен указател София, притурка – част I, 1978 г., с. 326.
Т о п о н и м и о 