Книга: Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент

Етикети

влашки елемент, лични имена (антропоними), северозападна българия

В монографията Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент Л. Селимски анализира по фонетичен състав, етимологичен произход и словообразувателен строеж антропонимите с влашки семантичен или структурен компонент.

Повечето от разгледаните в работата фамилни имена (ФИ) и прозвища са получили ономастични решения в други трудове: Местните названия от Ломско (1951) от Ив. Дуриданов; Речник на личните и фамилните имена у българите (1969) от Ст. Илчев; Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия (1995) от Н. Ковачев и др. Тези решения не задоволяватавтора и той, използвайки многоброен илюстративен материал от широк кръг от източници, с помощта на сравнително-историческия метод предлага на читателя алтернативни тълкувания на ФИ, които са включени в българската антропонимична система.

Advertisements

Именуването в средновековна Македония

Етикети

Македония, име, лични имена (антропоними), средновековие

Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:

В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение.

Антонимията в антропонимията на Македония

Етикети

Македония, антоними, лични имена (антропоними), суфикс, топонимия

Во овој реферат ке се обидеме да ги детектираме најчестите антонимиски парови во топонимијата, најмногу застапени кај двослож-ните топоними кои се рамни на именски групи т.е. состави од придавка и именка. Носители на антонимноста во ваквите состави најчесто се недери-вираните придавки, кои се јавуваат како атрибути на именката. Нашето внимание, исто така, ке биде насочено и кон тоа кои именки најчесто се јавуваат како центри на именската група во рамките на еден антонимиски пар. На пр: Горно Маало : Долно Маало; Добра Страна : Зла Страна; Црн Камен : Бел Камен итн. Покрај ова ке бидат разгледани и оние антонимии парови кои од аголот на синхронијата не ги доживуваме како антоними, зашто едниот елемент во парот има непровирна семантика. Сп. Белица : Дрембица; Крпица (: кгрръ ‘кус’) : Долгавец итн.

Към етимологията на фамилното име Гьондеров

Етикети

войнигани, войнугани, войнуци, гьондер, гьондеров, етимология, име, фамилни имена, фамилно име

Фамилното име (ФИ) Гьондеров, Гьондерски, което е срещано във Варна, Стефан Илчев извежда от тур. gönder ‘прът, остен‘ (Илчев 1969: 149). Йордан Заимов ни дава няколко други възможности за местното име Гьондèрска падѝна – дол, Ю от Блатино (общ. Дупница) – като прилагателно от нерегистирано местно име  *Гьондер, сравнимо с Гьондера – връх с кота 1538 м, разположен ЮИ от Сапарева баня (близо до курорта Паничище).

Книга: Речник на личните и фамилни имена у българите

Етикети

електронна книга, лични имена (антропоними), монография, речник, стефан илчев, фамилни имена

По-долу чрез цъкване върху корицата може да ползвате сканиран вариант на монографията на Стефан Илчев от 1969 г. „Личните и фамилни имена у българите“ – едно от фундаменталните научни изследвания на личните и фамилни имена (антропоними).

Фамилното име Заимов

Етикети

етимология, за него, заимов, йордан заимов, ономаст, топоними, фамилно име

Фамилното име Заимов е от по-рядко срещаните чужди по произход имена в българската антропонимия. Един от най-известните му носители, когото чест­ваме с този сборник, е и сред най-големите специалисти в областта на ономастиката. Проф. Йордан Заимов в забележителния си труд „Български именник“ етимологизува фамилното си име от арабско-турската апелативната основа заѝм ’притежател на голям царски имот, спахия’ и го калкира като Големѝнов, Владѝмов, Вòйнов (Заимов 1988: 276). В ономастикона си Стефан Илчев дава оскъдни, но важни сведения за разпространението на фамилното име – то се среща в Габрово и в Рупките, Чирпанско (Илчев 1969: 208). Повече за този интересен оним може да се научи от данните за сродните му антропоними, за ареалната им характеристика и за фреквентността им.

Чоролеев – име прецедент на българите

Вече почти 40 години събираме информация за това име с география: формите с о в Пловдивско, Кричим, Малко Белово, Трънско; редуване с о:у в Панагюрско.

Носител на фамилията е известен съвременен лингвист, проф. Мария Чоролеева с потекло от Кричим – Малко Белово – Панагюрище; може би панагюрци са пренесли името  в Трънско. Един Чоролеев е крупен бизнесмен в Бургас.

„Историческата топонимия на Пещерско“

Етикети

местни имена, наименования, топоними

View this document on Scribd

„Топонимията на общ. Бял извор“

Етикети

бял извор, местни имена, местно име, местност, наименования, община, ойконим, родопа планина, топоним, топоними

View this document on Scribd

Ойконимът Керека в светлината на езиковата археология

Етикети

българия, местно име, наименования, ойконим, топоним, топоними

Авторът на тези редове е студент на тогавашния асистент Боян Байчев (1967-1971). Един от честите и най-актуални съвети на учителя беше: „Записвай фактологията на фишове. Всичко на фишове”.

Подчиних се на тази методология, която и компютърът днес не може да замени, и събрах огромен ономастичен архив, на основата на чието научно четене създадох моите повече от 20 монографии.

Какво издават фамилиите ни

Етикети

лични имена (антропоними)

Подбудени от наш читател решихме, че е време да обърнем внимание другия дял от ономастиката, тясно свързан с местните названия – антропонимията. Тя се занимава с изследване на личните имена. Част от тях се дължат на прякори и прозвища, а други са свързани с пряката работа на човека или с неговото социално положение. Във фамилните имена на българите откриваме влияния от езика на различни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни.