Моно Сеизмонов или Очматей

Етикети

Матер Миткалото, Очматей, лични имена (антропоними), лично име, фамилно име

Отец Матей Преображенски — Миткалото, наричан от народа Очматей или Очката, е възрожденец, просветител и националреволюционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски.

Произход на семейното име ГЕРЗИЛОВ в Широколъшко

Етикети

етимология, значение, лични имена (антропоними), произход, родопи, фамилно име

В Широколъшко (Солища и Широка лъка) е известно семейното име Герзилов, което буди интерес със странното си звучене. По сведение на Манол Манолов, уредник в Окръжния исторически музей в Смолян, всички Герзѝлови са наследници на преселник от Беломорието на име Герзѝл, който преди няколко века се заселил в с. Солища и основал рода Герзѝлци. Още преди Освобождението (1878 г.) част от тях започват да живеят и в Широка лъка, а след Балканската война се преселват в Девин.

Фамилни и прякорни имена в гр. Смолян

Етикети

лични имена (антропоними), прякори, родови имена, родопи, смолян

Имената са извлечени от Сборник Родина, книга 1 (1937-1939), издание 1939 г. в Пловдив, с. 138. Поради това, че част от имената не са отразени в монографията „Местните имена в Смолянско“ ги добавяме, благодарение на сайта „Книги за Македония„. „МИ в Смолянско“, с автор Ан. Саламбашев, 1976 г. може да откриете на това място.

Книга: Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент

Етикети

влашки елемент, лични имена (антропоними), северозападна българия

В монографията Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент Л. Селимски анализира по фонетичен състав, етимологичен произход и словообразувателен строеж антропонимите с влашки семантичен или структурен компонент.

Повечето от разгледаните в работата фамилни имена (ФИ) и прозвища са получили ономастични решения в други трудове: Местните названия от Ломско (1951) от Ив. Дуриданов; Речник на личните и фамилните имена у българите (1969) от Ст. Илчев; Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия (1995) от Н. Ковачев и др. Тези решения не задоволяватавтора и той, използвайки многоброен илюстративен материал от широк кръг от източници, с помощта на сравнително-историческия метод предлага на читателя алтернативни тълкувания на ФИ, които са включени в българската антропонимична система.

Именуването в средновековна Македония

Етикети

Македония, име, лични имена (антропоними), средновековие

Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:

В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение.

Антонимията в антропонимията на Македония

Етикети

Македония, антоними, лични имена (антропоними), суфикс, топонимия

Во овој реферат ке се обидеме да ги детектираме најчестите антонимиски парови во топонимијата, најмногу застапени кај двослож-ните топоними кои се рамни на именски групи т.е. состави од придавка и именка. Носители на антонимноста во ваквите состави најчесто се недери-вираните придавки, кои се јавуваат како атрибути на именката. Нашето внимание, исто така, ке биде насочено и кон тоа кои именки најчесто се јавуваат како центри на именската група во рамките на еден антонимиски пар. На пр: Горно Маало : Долно Маало; Добра Страна : Зла Страна; Црн Камен : Бел Камен итн. Покрај ова ке бидат разгледани и оние антонимии парови кои од аголот на синхронијата не ги доживуваме како антоними, зашто едниот елемент во парот има непровирна семантика. Сп. Белица : Дрембица; Крпица (: кгрръ ‘кус’) : Долгавец итн.

Към етимологията на фамилното име Гьондеров

Етикети

войнигани, войнугани, войнуци, гьондер, гьондеров, етимология, име, фамилни имена, фамилно име

Фамилното име (ФИ) Гьондеров, Гьондерски, което е срещано във Варна, Стефан Илчев извежда от тур. gönder ‘прът, остен‘ (Илчев 1969: 149). Йордан Заимов ни дава няколко други възможности за местното име Гьондèрска падѝна – дол, Ю от Блатино (общ. Дупница) – като прилагателно от нерегистирано местно име  *Гьондер, сравнимо с Гьондера – връх с кота 1538 м, разположен ЮИ от Сапарева баня (близо до курорта Паничище).

Книга: Речник на личните и фамилни имена у българите

Етикети

електронна книга, лични имена (антропоними), монография, речник, стефан илчев, фамилни имена

По-долу чрез цъкване върху корицата може да ползвате сканиран вариант на монографията на Стефан Илчев от 1969 г. „Личните и фамилни имена у българите“ – едно от фундаменталните научни изследвания на личните и фамилни имена (антропоними).

Фамилното име Заимов

Етикети

етимология, за него, заимов, йордан заимов, ономаст, топоними, фамилно име

Фамилното име Заимов е от по-рядко срещаните чужди по произход имена в българската антропонимия. Един от най-известните му носители, когото чест­ваме с този сборник, е и сред най-големите специалисти в областта на ономастиката. Проф. Йордан Заимов в забележителния си труд „Български именник“ етимологизува фамилното си име от арабско-турската апелативната основа заѝм ’притежател на голям царски имот, спахия’ и го калкира като Големѝнов, Владѝмов, Вòйнов (Заимов 1988: 276). В ономастикона си Стефан Илчев дава оскъдни, но важни сведения за разпространението на фамилното име – то се среща в Габрово и в Рупките, Чирпанско (Илчев 1969: 208). Повече за този интересен оним може да се научи от данните за сродните му антропоними, за ареалната им характеристика и за фреквентността им.

Чоролеев – име прецедент на българите

Вече почти 40 години събираме информация за това име с география: формите с о в Пловдивско, Кричим, Малко Белово, Трънско; редуване с о:у в Панагюрско.

Носител на фамилията е известен съвременен лингвист, проф. Мария Чоролеева с потекло от Кричим – Малко Белово – Панагюрище; може би панагюрци са пренесли името  в Трънско. Един Чоролеев е крупен бизнесмен в Бургас.

„Историческата топонимия на Пещерско“

Етикети

местни имена, наименования, топоними

View this document on Scribd