За Джангал и Момини двори

Етикети

любознателен, местни имена, микротопоним, пирин, планина, топоними

Районът на Попово езеро е едно от най-посещаваните места в НП „Пирин“. Всеки дошъл на това място остава възхитен от мащабите и красотата на това истинско планинско море. Неотменима част от този пейзаж са двата върха, които се издигат се като самотни кули от двете му страни. Този който възправя мощната си снага на запад от езерото днес е популярен сред туристите с името Джангал, а източния, забил острието си в облаците, те наричат Сиврия.

За името на връх Кабул

Етикети

връх, местни имена, местно име, планина, рила, топоним, топоними

Връх Кабул ограничава известните Седем рилски езера от запад. В Българския тълковен речник с автор Асен Ботев е записано, че ‘кабул’ е дума, която преминава от арабския в турския език и на български има следните значения: облог, бас, уговорка, съгласие.

За топонимията на Габрешевци, общ. Трекляно

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

(Височина — 720 м. при шосето).

Година          1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008

Население   330  479    616    602   503   321   216   122    79     56

Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Габрешевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626-27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци.

За хидронима Ретиже

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

Ретиже е река, минаваща през землищата на селата Кремен и Обидим – бързоструйна, пиринска река, която събира водите си от Попово езеро и Кременските езера и се влива в р. Места, като неин десен приток при село Места. Дължината й е 18,5 км, а площта на водосборният басейн на реката е 46 км².

За местност Функа, гр. Севлиево

Етикети

блог, местни имена, местно име, местност, топоним, топоними

Топоним в чертите на днешния Севлиево. В тази местност е имало могила, сега част от нея е гробищен парк. Същото местно име е отбелязано в Момчилградско, като име на махала. В Кюстендилско е име на чешма.

Изчезналото село Багачин

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

Местността със загадъчното име Багачин е разположена между землищата на три села: Бранковци (ЮИ 2), Коста Перчево (ЮЗ 1) и Тошевци (СЗ 4). Не ни е известна нейната площ, разделена между трите села, но трябва да е значителна. Според информация на възрастни хора, записана от Н. Заяков, местността представлява „равнище и склон“ и в нея „били открити каменни саркофази с монети“. Вероятно в тази местност се е намирало изчезналото едноименно село Багачин, регистрирано в описите на Видинския санджак от 1454/5 г. и 1483 г. Стоянка Данчева прави следното описание на местността Багачин: „Тя се намира източно от селото. Това е хубава и плодородна земя с лек наклон на юг и север, в средата – малка гърбица.“ (Бранковци. Минало и настояще. 2007).

Възпоменателни ойконими в чест на Василъ Лѣвскій

Етикети

българия, васил левски, възпоменателно (мемориално) име, местни имена, местно име, наименования, ойконим, селищно име, село

На 18 февруари отбелязваме годишнина от кончината на един от най-големите национални герои, останал в историята с прозвището Левски. Поколенията преди нас са изпитвали неизмерима почит към този герой от епохата на Възраждането, затова са предприели стъпки някои турски селищни имена да се променят в чест на Дякона. Първи в това отношение са жителите на северна България – сравнително далеч от родното му място и местата, където е пребивавал Васил Левски. Възпоменателните селищни имена (ойконими) в днешното землище на България са 7, известни са и два планински върха с това име – в Стара планина и на о-в Ливингстън. Безчет са улиците, училищата и кварталите в страната ни с това име, които обаче не са обект на нашето търсене.

Топонимен пътеводител – ч. 2

Етикети

блог, българия, местни имена, местно име, местност, наименования, статия, топоним, топоними

В наша предишна публикация се запознахме с названията на местности според географското им изложение, а в настоящето съобщение ще добавим такива местности, чиито названия обаче са заемки от турски език. Обяснението за разпространението на подобни названия из източна и южна България е ясно и на първолак – петвековното османско владичество на българските земи е оставило своя отпечатък. За много от нас названията на подобни местности са непонятни на този чужд език, затова тук ще се постараем да осветлим вложения в тях смисъл. От района на западна и северозападна България ще разгледаме още едно понятие за засенчена местност.

Флората в топонимията

Етикети

блог, българия, любознателен, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоними

Още от зората на своето съществуване човекът е осъзнал, че растенията могат да бъдат полезни за него и да го лекуват от различни заболявания. Преди появата на съвременната фармация (с развитието на петрохимията), лечението се е извършвало с мехлеми, отвари и др., приготвяни от билки събирани сред Природата в определено време. Багренето на текстил с материали от растителен произход е било познато на хората още в дълбока древност. И сега в наше време при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Природните багрила са се ползвали навсякъде до към средата на ХІХв. След това навлизат синтетичните. Не малка част от билките имат приложение и като подправки в кулинарията.

За топоса пресой

Етикети

Македония, блог, българия, местни имена, местно име, ойконим, пресой, сърбия, топоним, топоними

Благодарение на топонимите много изчазнали или на път да изчезнат дилектни думи биват запазени в езика ни. Тези чието значение сме изгубили в книжовния език се възстановяват според характера на местността. Често някои се обясняват с подобни думи от т. нар. „славянски“ езици.

Долай – още едно местно име от древнобългарски произход

Етикети

борис, българия, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

В Североизточна България и по-специално в Шуменско, Варненско и Толбухинско много често се срещат местни имена от тип Долай и Долая. На пръв поглед тия имена като че лн са български, славянски, тъй като биха могли с пълно основание да бъдат свър­зани със славянобългарската дума дол, долове. Точно така местното име Долая беше из­тълкувано преди повече от 15 години от автора на тия редове. Тази възможност за имената на някои географски обекти от другите райони на страната е напълно реална, тъй като от дол с помощта на топонимическата наставка -ай\ая ще се получи точно Долая. В посочения рaйон обаче обектите, които носят тия названия, не са долове и съвсем не наподобяват на долове. Те са обширни равни и голи места, без нито един дол в тях. Ето защо няма никакви oснования техните названия да бъдат свързвани с думите дол, долове, долища и подобни и поради това, че в посочения район думата дол е изместена от тюркската дума дере и не се употребява.