Името на село Каран Върбовка

Етикети

върбовка, географско име, две могили, значение, каран върбовка, ойконим, произход, русе, русенско, селищно име, село, топоним

Името на с. Каран Върбовка, което лежи източно от гр. Бяла, недалеч от р. Черни Лом, е засвидетелствувано в турски документ от 1734 г. под формата Вирбуфка[1]. От тази податка може да се съди, че първоначално това име е гласяло само Върбовка. То се повтаря в този вид в Горнооряховско и Севлиевско. Селото в Горнооряховско се е наричало по-преди Бей Върбовка, а селото в Севлиевско Даа Върбовка „планинска Върбовка“.

Селищното име Либяхово (днес Илинден)

Етикети

благоевградска област, географско име, етимология, значение, илинден, либяхово, лични имена (антропоними), лично име, произход, селищно име, село

Измежду редицата селищни имена в Гоцеделчевско, които са ясни по произход и значение, като например Лъки, Долен, Горно и Долно Дряново, Крушево, Ореше, Дебрен, Дъбница, Теплен, Ковачовица и др., има и такива, които днес предста­вляват загадка за съвременното население. Между тях е и назва­нието Либяхово (днес Илинден). Изглежда на пръв поглед славянско, но пита се: какво му е значението?

Значение на съвременната топонимия за тълкуването на тракийските езикови остатъци

Етикети

език, езикознание, иван дуриданов, сборник, статия, тракийски, тракия

Етимологичните проучвания на остатъците от тракийския език бележат няколко етапа, които зависят от състоянието на европеистиката. Когато в края на XIX век виенският историк В. Томашек събира цялостно тракийските езикови остатъци и ги публикува като втора част на своя бележит труд, той се опитва да тълкува и тяхното значение.

Бележки към местните имена с наставка -jь

Етикети

местно име, наименования, топоним, топоними

Посесивните структури в славянската топонимия се образуват с наставките -ов, -ин, -ск, т.е. това са обикновено притежателни прилагателни в съчетание със съществителни. Те са продуктивни до най-ново време. Наред с тях обаче се е съхранила наставката –jь (-ја, -је), способна да образува също притежателни прилагателни, и то с онимична функция. Така например прилагателните овчи, овча, овче, образувани с последната наставка, в съчетание със съответно съществително, се преобразуват в собствени имена, по-точно в топоними: Овчи кладенец, Овча могила, Овче поле. Те стават в такъв случай предмет на топонимията или на отделни топонимични монографии. За пример можем да посочим книгата на Йордан Заимов “Български географски имена с -јь (Принос към славянския ономастичен атлас)”, София, 1973). Авторът е събрал и анализирал материал от цялата българска говорна област.