Из нашата топонимия – Робинча (Смядово) -2-

Етикети

местно име, местност, робинча, смядово, стара планина, топоним, шуменско

Робинча е название на местност край Смядово, спомената тук. Не успяхме да уточним точното й местоположение. Според нас географското име предсавлява турски изговор на едно *Робинец, като –ча е подобно на ойконимите Марковча, Кюлевча, Косовча.

Advertisements

Из нашата топонимия – Крещеница (Смядовско) -1-

Етикети

веселиново, източна българия, крещеница, река, речно име, смядово, стара планина, топоним, хидроним

Крещеница (Кръщеница) е река, която се образува от доловете Пещерата и Пладнището. Влива се в река Брестова при село Веселиново, Смядовско. Името Крещеница се среща в документи на ДГС Смядово и община Смядово (тук). Смятаме, че Крещеница е станало непонятно у населението и постепенно е „ерозирало“ в Кръщеница.

Българене – откъс от миналото

Етикети

българене, географски имена, географско име, левски, мизия, ойконим, плевен, плевенски край, северна българия, селище, селищно име, село, топоним

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни.

Историческа справка за Подуяне

Етикети

квартал, название, ойконим, подуяне, селищно име, село, софия, топоним

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

Топонимични сведения за Ново Паничàрево, Бургаско

Етикети

бургас, бургаска област, географски имена, грудово, ново паничарево, село, средец, странджа, топоними, топонимия

Статията съдържа кратки исторически и географски сведения за село Ново Паничàрево, Бургаско, след което следва списък с географските имена (топоними) от землището. Списъкът е изготвен само по налични електронни материали (топографски карти и регистри), поради което е вероятно непълен. Повечето имена са без ударение, малка част от тях са с такова, поради щото са взети от топографска карта, издание 1933 г. (ТК33). Най-точен списък може да се открие в „Местните имена в Грудовско (Средецко)“ (1998) с автор Ничка Бечева.

За село Овчарци (Кюстендилско)

Етикети

горица, джерман, кюстендил, овчарци, овчарченски водопад, рила, сапарева баня, селищно име

Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки – Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш мандра (каменна мандра), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман.

История на Сапарева баня

Етикети

германея, мацакурово, ойконим, сапарева баня, селищно име

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.

Галата – от лично име!

Етикети

археология, варна, галата, етимология, значение, квартал, лично име, ойконим, произход, селищно име, село, топоним, траки, черно море

В статията накратко се разглеждат досега изказаните мнения за произхода на селищното име (ойконим) Галата, Варненско. Името е особено привлекателно поради неяснотите свързани с неговото значение. Мнения са изказали Петър Добрев, Иван Танев Иванов, Трифон Трифонов, Ал. Кузев, Ара Маргос, Кр. Кънчев и в най-ново време Васил Маринов. Техните мнения се заключват в следните значения: хълм; крепост; млекар; наблизо, отсреща. До едно неприемливи смислово (семантично). Все пак има какво ново да се добави и тук е представено нашето становище – една възможност, която досега не е изследвана.

Селища и селищни имена в Плевенско

Етикети

деян белчев, книга, ойконим, плевен, плевенски край, селище, селищно име, топоним

Книгата-справочник „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“ на Деян Белчев е издадена през 2015 г. като съдържанието й запълва поредното бяло петно в ойконимната карта на България. Темата за произхода и значението, както и историята на селищните имена в България е цялостно разработена чрез издаването на първия труд по тази тема – „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ на Никола Намерански през отдалечената във времето 1991 г.

Местни имена от Бяла (Варненско)

Етикети

бяла, варненска област, варненско, местни имена, списък, топоними

Някои топоними от землището на Бяла, Варненска област.

ГЛИКО – букв. сладък от гръцки ез. Може би извор (?).

ДЪБРАВА – означава гора, първоначално такава с дъбове.

КАЗАКУ – падеж от казак (?)

КАКАРА – кокар ‘миризлив’ (?)

КАНАВЕС

КАЧИ ВЕЛКО – = Хаджи Велко (?)

Бележки към изследването „Селищни имена от Смолянско“ (2015)

Етикети

баблон, бележки, етимология, значение, изследване, критика, палас, произход, рудозем, селищно име, село, семантика, смолян

Наскоро имахме възможността да се запознаем с изследването „Селищни имена от Смолянско“ с авторски колектив Елена Каневска-Николова, Ваня Кръстанова, Мария Петрова, Нина Томова, Мирослав Михайлов и Мариана Ламбова. В това ономастично четиво се преповтарят без критичен анализ по-стари етимологии, които поне от гледна точна на времето и натрупаните сведения, не са издържани и приемливи. В библиографията на изследването проличава, че авторите не са се запознали с цялата налична литература по разглежданата тема – имената на селища в три южнородопски общини (Смолян, Рудозем, Мадан). Подобни писания по същество не заслужават особено внимание, но поради популярно-справочната насоченост на изследването считаме, че грубите неточности и грешки следва да се посочат и по възможност изяснят и изправят. Причина за подобна промяна в отношението ни е възможността наличните сведения в книгата да станат част на бъдещи реферати и домашни работи на подрастващи, ученици и студенти. Не е желателно тези стари тези да се преповтарят и утвърждават в съзнанието на младите поколения, нанасяйки трудно поправими щети спрямо народностното им достойнство.