Произход и значение на селищното име Чокманово

Етикети

етимология, лично име, родопи, селищно име, село, топоним, чокманово

В книгата на А. Саламбашев „Местните имена в Смолянско“ е дадена накратко народната етимология, т. е. народното обяснение за произхода и значението на селищното име Чокманово (с. 31-32 и 173). Според това обяснение селищното име водело началото си от времето на насилствените опити на завоевателите да помохамеданчат родопските българи. Тогава именно жителите на селото били наречени от турците „хора с чок иман“, т. е. „хора с много вяра“. Така от чокиман се получило селищното име Чокиманово, Чокманово. Тази примамлива, патриотична и лека за разбиране теза не е нова (П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, II, 1953, с. 329).

Advertisements

Добиването на благороден метал дало името на комплекса „Златни пясъци“?

Етикети

варна, златни пясъци, курорт, топоним

Името на комплекса „Златни пясъци“ край Варна идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от района са добивани златни частици. Това твърдение на варненец, който е историк и поет, споделя в своя доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна Светослав Аджемлерски. Той работи от дълги години в провадийския музей, а вече две десетилетия изучава имената на населените места в областта.

Как Кестрич стана Виница?

Етикети

варна, виница, кестрич, селищно име, топоним, царево

Виница получава името си през 1947 година. Близо 30 години по-късно със същото наименование тогавашното село е слято с Варна и става квартал на големия град. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси и Община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Какви имена е носило Аспарухово през годините

Етикети

аспарухово, варна, селищно име, сес севмес, тихина, топоним

Kвартал Аспарухово е създаден в началните години на 20-ти век. Настоящото му име е официално утвърдено през 1936 година. Преди това мени названието си няколко пъти.

Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Ветрино – кратки сведения

Етикети

ветрино, община, северроизточна българия, топоним

Община Ветрино се намира в североизточната част на страната, в западната част на Варненска област. Граничи с общините Девня, Провадия, Вълчи дол, Суворово, Нови пазар, Каспичан и е в досег с важните национални пътни артерии София – Варна и Айтос – Тервел.

В състава й влизат 10 села: Ветрино, Белоградец, Доброплодно, Неофит Рилски, Невша, Млада гвардия, Ягнило, Момчилово , Габърница, Средно село. Общата й територия е 293,107 дка. Жителите и са 6629.

Севлиево – из историята и топонимията

Етикети

история, лични имена (антропоними), севлиево, топоним

Град Севлиево възниква като административен, военностратегически и стопански център на района през Х век. На естествено укрепено място, на 3 км северозападно от днешния град, е построена мощна отбранителна крепост, около която се обособява голям за времето си средновековен град с изградена инфраструктура, с четири квартала, две еднокорабни църкви, работилници за обработка на метал и керамика. Градът просъществува до края на ХVІІ век, макар че крепостта е разрушена при превземането на земите ни от османските турци в края на ХІV век. Постепенно неговите стопански и административни функции са иззети от сегашното селище, наричано в началото Селви, Серви, Севлиова. От втората половина на ХVІІІ век Севлиево се утвърждава като център на турска административна кааза (околия) от 50 селища със силно развито занаятчийство – обработка на кожи, шиене на горни дрехи, обработка на метали, дърводелство. През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища, дарение от видния севлиевец възрожденец Хаджи Стоян Николов.

Средновековният град-крепост Хотел (Хоталич)

Етикети

батошевски манастир, географско име, история, лични имена (антропоними), севлиево, топоним, хоталич, хотел

За първи писмен източник относно историята на Севлиевския край трябва да считаме строителния надпис от църквата на средновековния Батошевски манастир. Каменната плоча с този надпис е открита случайно от батошевци при изкопни работи в района на сегашния манастир. Историкът Кацев-Бурски е снел препис от нея, от който се разбира, че църквата в манастира е строена от двама майстори – Петър от Търнов и Гено от Хотел. Фактът, че редом с майстора от столицата Търновград е работил майстор от Хòтел – предполага да е град т.е. Хòтел да е имал значимо място в структурата на Втората българска държава.

Дъбравино в миналото

Етикети

варненска област, географски имена, дъбравино, история, камчия, лонгоз, село, топоним

Село Дъбравино е разположено в края на югозападния по­легат склон на Авренското плато, на раздела с Провадийското, там, където долините на Провадийска река и Камчия са най-близки.

Землището на село Дъбравино е от кафяв чернозем и сиви горски, алувиалии, типични за долината на Камчия, почви, които, макар и примесени с пясък, са богати.

Североизточно от селото, под тънкия слой на чернозема, са разположени големи пластове пясък, които към гората излизат на повърхността и придават на тези местности вид на малки пустини.

История на Якоруда

Етикети

географски имена, котловина, места, разлог, топоним, якоруда

Името Якоруда се споменава за пръв път в издадения през 1508 г. ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за владетел на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве, Якориде айласи, Костенецко и Якорудско поле.

Местности при село Нова Бяла река, Шуменско

Етикети

върбица, нова бяла река, село, топоним, шуменско

Нова Бяла река е село в Североизточна България. То се намира в община Върбица, област Шумен, в историко-географската област Герлово. Географското му местоположение е на 200 – 299 м надморска височина. Заема площ от около 28 128 кв. км. Селището е разположено в хълмисто поле, обградено от Омуртагския, Върбишкия, Ришкия балкан и Преславската планина. Населението към 2013 г. е 503 жители.

Абсурдите на варненската топонимия – местност Малко Ю

Етикети

варна, вилна зона, виница, етимология, значение, малко ю, малкою, местно име, произход, топоним

Повод за тази бележка стана статия в електронно издание, която касае спиране на водоподаването в крайварненска местност, записана като Малко Ю. Тук ще се опитаме да проясним произхода и значението на това название както и причините, довели до поява на това “име” в обществения фокус. Наличието на подобно географско наименование сочи, че час по-скоро обитаемите бивши вилни зони, днес квартали на Варна, трябва да изменят нелепите си и неразбираеми имена от чужд произход със звучни такива от нашия езиков фонд.