За топонимите на село Извор, Босилeградско

Етикети

босилеград, западни покрайнини, извор, кюстендилско краище, село, топоними

(Височина — 870 м при черквата).

Около 4 км на североизток от Босилиград, като се върви по пороището Изворшица, в подножието на планината Рудина се намира центъра на с. Извор, чиято голема черква, големо и красиво училище и около 30-40 белосани керемидни къщи до тех му придават изглед на големо заселище. Двеста метра на север от черквата, под един брег от варовита пръст, блика силен варовит извор – Извòро – който е и причина, за да се образува заселище на това место. Без него не би могло да съществува селото поне на това место, защото особеният характер на подпочвените пластове (синкави варовити и доломитни долнотриаски пластове) правят почти невъзможно изкопаването на бунари с пивка вода. „Извòро“ дава вода колко за една воденица и никога не намалява чувствително. Редко са години, кога селяните могат да забележат, че водата е понамалела. Зимно време водата му не замръзва; даже и най-долнята воденица, която отстои около 1,5 км под селото, свободно меле и при най-голем студ. Ето защо, когато зимата е тежка, т. е. много студена, и водениците по Драговищица замръзнат, селяните от Босилиград и Райчиловци носят мливо в изворските воденици. Те са на брой 11 и всички са на цифун[1]. Летно време температурата на водата не се увеличава, затова тя на пиене е доста студена. От всички карстови извори ивворският изглежда да има най-лека и най-пивка вода. Само жителите на централната махала взимат вода за пиене от този извор, а другите се ползуват от потоците и кладенците (само зиме и пролет), що ги има из долчинките, или пък от бунари. Добитъкът обаче почти на всички махали дохожда да пие от извора или от потока, който образува той.

Реклами

За село Алтимир, Врачанско

Етикети

алтимир, врачанско, дунавска равнина, история, книга, река, село, скът

Отстои на 28 км северно от Враца с надморска височина 80 м. Разположено е по двата склона на широк дол с няколко големи извори, които образуват Гала̀тинска бара — ляв приток на реката Рибиньъ̀. Землището му се простира на площ от 34 344 дка. Граничи на изток с Девене и Осен, на юг — с Чирен и Криводол, на запад — с Баурено и Ракьово, и на север — с Лесура и Три кладенци. Районът му е изключително богат на исторически паметници. На височината Чуката се намират останките на праисторическо селище, съществувало в края на медно — каменната епоха (Николов, Б., 1962, Археология, кн. 4, с. 69; Георгиева, П. Материали от преходния период между камено-медната и бронзовата епоха в Северна България. Археология, 1987, кн. 1, с. 1–15). В местността Широко орниче е намерен един бронзов меч — микенски тип и няколко кухи бронзови брадви (Николов, Б., Галатин, Враца, 1969, с. 12–15). От желязната епоха са известни две тракийски селища и могилни некрополи, в които е открито тракийско въоръжение от желязо. Намерени са също и римски републикански сребърни монети. В югоизточната част на селото са разкрити развалините и основите на интересна римска вила рустика, в която е частично запазена многоцветна подова мозайка от края на III в. (Николов, Б., Криводол. Древни култури, 1984, с. 78–79).

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

За село Забел, Трънско

Етикети

географски имена, забел, западна българия, знеполе, местни имена, руй планина, село, топоними, трън, трънско

Забел е село от купов тип, разположено в южните поли на Руй планина, разположено на 8 км западно от гр. Трън.

Името на селото е старо, споменато в извори още в 1576 г. Според местното предание то е по името на царица Изабела, живяла някога тук. Други твърдят, че така се е наричала римската вила, която била тук. Над селото, на северозапад наистина имало римска вила с впечатляващ елементи – подово отопление, луксозна мозайка и облицовка. Там са намирани керамика, пръстени, монети и пр. Тя е известна на науката, изследвана от Д. Джонова. Некропол от римско време има североизточно на 1 км при оброка „Св. Спас”, датиран от II-IV в. Частично е проучен от В. Паунова. Богатството от находки се съхранява в музея в Перник.

Село на високо – Палици (общ. Елена)

Етикети

географски имена, елена, еленски балкан, еленско, местности, палици, село, топоними

1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река.

Топонимията на село Голица, Варненско

Етикети

варненска област, варненско, ваяци, географски имена, голица, гулица, източна стара планина, местни имена, село, топоними

Старо село, разположено в Голишкия Балкан, само с българско население, което се родее с това на Еркеч и също като него счита себе си за потомци на „хан-Крумовите българи“. Името му се обяснява с голите върхове Голешите, които се извисяват край него. В някои ранни писмени документи от османския период то се споменава като Суджулук и Суджилар, но това име не е било използвано в говоримия език на българското население. С това си име то е­ отбелязано u в дневника на Джорджич през 1595 г.

Названия на местности край с. Рудозем, Смоленско

Етикети

местни имена, родопа планина, родопи, рудозем, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 171-2. Слушани от Иванъ (Асанъ) Зеровъ отъ с. Рудоземъ.

Названия на местности край с. Исьорен, Ксантийско

Етикети

исьорен, ксанти, родопа планина, родопи, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 170-1. Слушани отъ  Ахмедъ Исенов отъ село Исьоренъ

Справка за село Сѝндел

Етикети

аврен, варненска област, варненско, селищно име, синдел, топоним

В края на годината то ест време за равносметка разбор на натрупаните материали без особена възможност да бъдат допълнени с нови сведения, обикновено пристъпване към публикуването им. Възможно е в бъдеще да бъдат допълнени и обновени. В тази справка става дума за село Синдел, община Аврен, област Варна. Сведенията не са много.

Старинното село Прилеп/ Добрал

Етикети

добрал, етимология, източна стара планина, прилеп, ришки проход, селищно име, село, топоним

В южния край на Ришкия проход на възвишение до р. Луда Камчия e село Добрал (дн. Приреп). Името му се обяснява с това, че е прилепено до баир. На сегашното си място е от преди Първата българска държава. Не е местено, въпреки че е ограбвано при всяка война, тъй като е на проходния път. В околностите му и по-точно на височината Кузо има старо кале – развалините на средновековна крепост.

За името на село Хотанца, Русенско и Хотал, Карнобатско

Етикети

етимология, ойконим, русе, селищно име, село, топоним, хотал, хоталич, хотанца, хотел

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.