За село Голешово

Етикети

голешово, денали, история, планина, сандански, село, славянка

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектурата.

Село Горни Юруци, Крумовградско – минало и настояще

Етикети

горни юруци, история, крумовград, родопа планина, родопи, село

Горни  Юруци е най–югоизточно разположеното село в община Крумовград. Отстои на 50 км от общинския център и е почти на самата граница с Гърция. Къщите му са накацали на склон, в подножието на граничния връх Коджаеле, 1268 м надморска височина, който е първенецът в тоя дял на Източните Родопи. По данни от 70-те години на ХХ в., селото е било съставно и е включвало „с. Долно Юруци с 4-5 къщи и с. Горно Юруци с махали: Горна, Долна и Бурмовска” (Примовски 1973: 252). Край него минава р. Юрюклерска, която се влива по-надолу в Бяла река. А Бяла река се втича в Луда река, която пресича Димотишко по пътя си на изток, към р. Марица. Селото е типично балканско. В ниската част на планината вирее предимно дъб, а в по-високата – бук. Срещат се също габер, леска и осен. Преди Балканската война (1912-1913 г.) предишните му жители турци обработвали бука и го продавали в Одрин и околията (Примовски 1973: 252).

Произход на селищното име Ситово

Етикети

родопа планина, селище, селищно име, село, ситово, чернатица

Село Ситово, Пловдивско, близо 50 години вече привлича вниманието на наши и чужди учени с обстоятелството, че северно на около 3 км от него върху скали е издълбан надпис с неразчетенн до днес странни знаци. Този надпис, наречен Ситовски по името на селото, е открит за науката и обнародван за пръв път от д-р Александър Пеев, който предполага, че е останал от траките (вж. Ал. Пеев, Новооткрит надпис в Родопите, Известия на Българския археологически институт, т. V, София, 1929, стр. 363—365). Неотдавна известният наш траколог Иван Венедиков твърде аргументирано също изказа предположение, че Ситовският надпис е дело на най-старите жители на нашите земи — траките (вж. Ив. Венедиков, Надписът от Ситово, сп. „Родопи“, год. XII, кн. 2, 1977 г., стр. 34). Скалите с надписа се намират недалече от известната в околността височина Щут град, където според Н. Терзиев също имало надписи и разни знаци (вж. Н. Терзиев, Към историята на с. Ситово, сп. „Родопски преглед“, год. IV, кн. 4, София, 1933, стр. 122.) Вижда се, че изясняването произхода на селищното име Ситово има важно научно значение, понеже то би могло да допринесе за определянето народностната принадлежност на първите жители на тоя ? и, а оттам в немалка степен и на създателите на Ситовския надпис, който според всички изследвани датира от древността.

За село Ерул, Трънско

Етикети

географски имена, ерул, ерулска планина, микротопоним, планина, селищно име, село, топоними, трънско

Село Ерул се намира на 13 км южно от гр. Трън, в седловината между върховете Росен и Лиляк, в подножието на Големи връх – най-високият в Ерулската планина.

Някои смятат, че името на селото е дошло от названието на немското рударско племе херули, които са дошли да работят тук през ХVIII век в близката мина „Злата”. Други допускат, че може да е наименувано на гръцката богиня Хера (СбТК 1940: 62). К. Иречек изказва мнение, че е румънско име. Съобразно старите записи Херул 1576, Мирул 1576, Еруль 1878 Анна Чолева стига да извода, че става дума за селищно име, производно от лично име Ярул, с преглас на jа > я (йотирано а преминаващо в я) с ударение на първата сричка Ѐрул. За сравнение тя дава топонима Ярулица в Радомирско (Чолева 2002: 125).

Името Пампорово

Етикети

Пампорово, географско име, име, курорт, местни имена, планина, произход, родопи, ски, топоним

2013 година е юбилейна за Пампорово – родопският ски курорт навършва своята 80-годишнина. Започнал съществуването си като летовище с няколко пансиона през 1933 г. и достигайки апогея си по времето на социализма, сега Пампорово има световна слава на лъскав ски курорт, в който се провеждат състезания за Европейската купа. Един прозорлив родопчанин слага началото на Пампорово точно преди 80 години. Осмиван за това, че „в баир лозе сади“, и хокан заради дързостта си, Никола Чичовски от Чепеларе вдига първия пансион в родопския курорт през далечния август на 1933 г.

За топонимите на село Извор, Босилeградско

Етикети

босилеград, западни покрайнини, извор, кюстендилско краище, село, топоними

(Височина — 870 м при черквата).

Около 4 км на североизток от Босилиград, като се върви по пороището Изворщица, в подножието на планината Рудина се намира центъра на с. Извор, чиято голема черква, големо и красиво училище и около 30-40 белосани керемидни къщи до тех му придават изглед на големо заселище. Двеста метра на север от черквата, под един брег от варовита пръст, блика силен варовит извор – Извòро – който е и причина, за да се образува заселище на това место. Без него не би могло да съществува селото поне на това место, защото особеният характер на подпочвените пластове (синкави варовити и доломитни долнотриаски пластове) правят почти невъзможно изкопаването на бунари с пивка вода. Извòро дава вода колко за една воденица и никога не намалява чувствително. Редко са години, кога селяните могат да забележат, че водата е понамалела. Зимно време водата му не замръзва; даже и най-долнята воденица, която отстои около 1,5 км под селото, свободно меле и при най-голем студ. Ето защо, когато зимата е тежка, т. е. много студена, и водениците по Драговищица замръзнат, селяните от Босилиград и Райчиловци носят мливо в изворските воденици. Те са на брой 11 и всички са на цифун[1]. Летно време температурата на водата не се увеличава, затова тя на пиене е доста студена. От всички карстови извори изворският изглежда да има най-лека и най-пивка вода. Само жителите на централната махала взимат вода за пиене от този извор, а другите се ползуват от потоците и кладенците (само зиме и пролет), що ги има из долчинките, или пък от бунари. Добитъкът обаче почти на всички махали дохожда да пие от извора или от потока, който образува той.

За село Алтимир, Врачанско

Етикети

алтимир, врачанско, дунавска равнина, история, книга, река, село, скът

Отстои на 28 км северно от Враца с надморска височина 80 м. Разположено е по двата склона на широк дол с няколко големи извори, които образуват Гала̀тинска бара — ляв приток на реката Рибиньъ̀. Землището му се простира на площ от 34 344 дка. Граничи на изток с Девене и Осен, на юг — с Чирен и Криводол, на запад — с Баурено и Ракьово, и на север — с Лесура и Три кладенци. Районът му е изключително богат на исторически паметници. На височината Чуката се намират останките на праисторическо селище, съществувало в края на медно — каменната епоха (Николов, Б., 1962, Археология, кн. 4, с. 69; Георгиева, П. Материали от преходния период между камено-медната и бронзовата епоха в Северна България. Археология, 1987, кн. 1, с. 1–15). В местността Широко орниче е намерен един бронзов меч — микенски тип и няколко кухи бронзови брадви (Николов, Б., Галатин, Враца, 1969, с. 12–15). От желязната епоха са известни две тракийски селища и могилни некрополи, в които е открито тракийско въоръжение от желязо. Намерени са също и римски републикански сребърни монети. В югоизточната част на селото са разкрити развалините и основите на интересна римска вила рустика, в която е частично запазена многоцветна подова мозайка от края на III в. (Николов, Б., Криводол. Древни култури, 1984, с. 78–79).

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

За село Забел, Трънско

Етикети

географски имена, забел, западна българия, знеполе, местни имена, руй планина, село, топоними, трън, трънско

Забел е село от купов тип, разположено в южните поли на Руй планина, разположено на 8 км западно от гр. Трън.

Името на селото е старо, споменато в извори още в 1576 г. Според местното предание то е по името на царица Изабела, живяла някога тук. Други твърдят, че така се е наричала римската вила, която била тук. Над селото, на северозапад наистина имало римска вила с впечатляващ елементи – подово отопление, луксозна мозайка и облицовка. Там са намирани керамика, пръстени, монети и пр. Тя е известна на науката, изследвана от Д. Джонова. Некропол от римско време има североизточно на 1 км при оброка „Св. Спас”, датиран от II-IV в. Частично е проучен от В. Паунова. Богатството от находки се съхранява в музея в Перник.

Село на високо – Палици (общ. Елена)

Етикети

географски имена, елена, еленски балкан, еленско, местности, палици, село, топоними

1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река.

Топонимията на село Голица, Варненско

Етикети

варненска област, варненско, ваяци, географски имена, голица, гулица, източна стара планина, местни имена, село, топоними

Старо село, разположено в Голишкия Балкан, само с българско население, което се родее с това на Еркеч и също като него счита себе си за потомци на „хан-Крумовите българи“. Името му се обяснява с голите върхове Голешите, които се извисяват край него. В някои ранни писмени документи от османския период то се споменава като Суджулук и Суджилар, но това име не е било използвано в говоримия език на българското население. С това си име то е­ отбелязано u в дневника на Джорджич през 1595 г.