Село на високо – Палици (общ. Елена)

Етикети

географски имена, елена, еленски балкан, еленско, местности, палици, село, топоними

1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река.

Реклами

Топонимията на село Голица, Варненско

Етикети

варненска област, варненско, ваяци, географски имена, голица, гулица, източна стара планина, местни имена, село, топоними

Старо село, разположено в Голишкия Балкан, само с българско население, което се родее с това на Еркеч и също като него счита себе си за потомци на „хан-Крумовите българи“. Името му се обяснява с голите върхове Голешите, които се извисяват край него. В някои ранни писмени документи от османския период то се споменава като Суджулук и Суджилар, но това име не е било използвано в говоримия език на българското население. С това си име то е­ отбелязано u в дневника на Джорджич през 1595 г.

Названия на местности край с. Рудозем, Смоленско

Етикети

местни имена, родопа планина, родопи, рудозем, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 171-2. Слушани от Иванъ (Асанъ) Зеровъ отъ с. Рудоземъ.

Названия на местности край с. Исьорен, Ксантийско

Етикети

исьорен, ксанти, родопа планина, родопи, село, средни родопи, топоними

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 170-1. Слушани отъ  Ахмедъ Исенов отъ село Исьоренъ

Справка за село Сѝндел

Етикети

аврен, варненска област, варненско, селищно име, синдел, топоним

В края на годината то ест време за равносметка разбор на натрупаните материали без особена възможност да бъдат допълнени с нови сведения, обикновено пристъпване към публикуването им. Възможно е в бъдеще да бъдат допълнени и обновени. В тази справка става дума за село Синдел, община Аврен, област Варна. Сведенията не са много.

Старинното село Прилеп/ Добрал

Етикети

добрал, етимология, източна стара планина, прилеп, ришки проход, селищно име, село, топоним

В южния край на Ришкия проход на възвишение до р. Луда Камчия e село Добрал (дн. Приреп). Името му се обяснява с това, че е прилепено до баир. На сегашното си място е от преди Първата българска държава. Не е местено, въпреки че е ограбвано при всяка война, тъй като е на проходния път. В околностите му и по-точно на височината Кузо има старо кале – развалините на средновековна крепост.

За името на село Хотанца, Русенско и Хотал, Карнобатско

Етикети

етимология, ойконим, русе, селищно име, село, топоним, хотал, хоталич, хотанца, хотел

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.

Бележки върху миналото на някои селища от Разложкия край

Етикети

бабяк, местни имена, местности, родопа планина, родопи, топоними

Историческите сведения, с които разполагаме, не дават основания да се определи точно кога и как е станало завоеванието на Разложката котловина от турските нашественици. Според Страшимир Димитров, едва ли може да се приеме, че завоеванията от 70-те, 80-те години на XIV век се ограничават само в Серското поле и Драмското поле, че завоевателите не са проникнали в Чеч, долината на Места и пр., но достатъчно доказателства за това няма[1]. Обаче съществуват достатъчно доказателства, че в Беломорието през 80-те години на XIV в. са проникнали номадски, турски маси. Турският летописец Ашик паша съобщава, че в Саруханската област имало чергаруващи племена. „Те ги подкарали и ги докарали в Серския вилает.“ През 1385 год. в г. Сер била построена първата юрушка джамия. От Серското поле юрушките заселници проникнали в Родопите и използували хубавите пасища на красивата българска планина. Вероятно оттогава е започнало проникването на юруци в Разложкия район, дало отражение в местната топонимия: Юрукова махала, Юрукови колиби, Юрушка пещ, Юрушко гробище (в околностите на с. Бабяк). Тук юруците са намерили добра паша за стадата си през лятото, но както е известно, тяхното постоянно местожителство е било в плодородното и топло Беломорие.

За село Беслен

Етикети

беслен, гоце делчев, гоцеделчевско, етимология, планина, селищно име, село, топоними, чеч

Село Беслен се намира на 32 км югоизточно от Гоце Делчев в склоновете на Пирин и на седемстотин метра от държавната ни граница с Гърция.

Селището е разположено на стръмни склонове и няма изглед към полските райони, което подсказва, че първите заселници избягвали допир с турското население. Пътища до селото не е имало – хората се движели по кози пътеки с катъри.

Село Дедово – бисер в Родопите

Етикети

дедево, дедово, пловдив, родови имена, родопа планина, родопи, топоними

Село Дедово е разположено по североизточния склон на масленозеления на цвят планински рид в За­падни Родопи – Чернатица. Край селото минават иг­ривите води на река Пепелашка, извираща от еднои­менна вековна букова гора. Тя е издълбала в планината дълбок живописен пролом, разделящ землището на селото. Само на 21-23 км южно от гр, Пловдив, то се намира на 1060 м надморска височина в територията на община Родопи. Сгушено в гънките на планината, на естествената граница между широколистна и иглолистна растителност, малкото родопско село е поч­ти незабележимо. То е уникално със своята природа. Местността край него е изключителна – тучни ливади обсипани с цветя се редуват със заоблени хребети по­крити с тъмни борови и букови гори. Автентичността на картината се допълва от обширно, кристално синьо небе и безграничен простор. Величествената планин­ска верига сякаш е замръзнала под четката на природ­ния художник.

Заселването на Котел

Етикети

котел, селище, селищно име, стара планина, топоним

Всички предположения, че Котел в днешното си местоположение е старо селище, са опровергани от историческата истина.

В брой 1 на „Български орел“ от 20 април 1846 г. Иван Богоров отбелязва, че Котел отначало е бил съвсем малко селище. То се уголемило към 1545 г. с преселници от с. Новачка, които били пропъдени от един зъл кадия…