Етикети
Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:
В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение. Има още
