Курил, Курило – родови имена

Етикети

географски имена, етимология, значение, курило, лични имена, произход, родови имена, селищно име, село, топоним

Колкото повече биват разгадавани тайните на българските селищни имена, толкова по-убедително се налага изводът, че почти всички от запазените от векове названия на села крият в своя състав някакво родово име. Това родово име е най-вече лично име или презиме (по същество прякор, прозвище) на основателя на селището. Обикновено прякорът отразява лични физически и душевни качества, а прозвището — занаята, общественото положение.

Езикови данни за миналото

Етикети

етимология, лични имена (антропоними), ономастика, родови имена, родопи, списание

„Както в приказките“ – под това заглавие в сп. „Родопи“, кн. 7, 1977, са отпечатани спомените на Сава Савов, предадени от Ю. Коджейкова. Очевидно фактите от тези споме­ни със своето загадъчно историческо звучене са дали повод за избо­ра на заглавието.

Ще се опитаме поне малко да раз­булим тяхната тайна въз основа на ономастиката (науката за имената) и етимологията (науката за про­изхода на думите) и така да отго­ворим на въпроса на Сава Савов: „Често се питам: какъв ли ще да е бил далечният произход на моите прадеди?“

Местните имена като извор за историята

Етикети

географски имена, история, местни имена, родопи, саламбашев, смолянско

Историята на даден край има много източници. Едни от тях са мастните имена от землището на селището, давани му от неговото основаване в течение на векове. Чрез тях са отразени околната географска среда, произходът и на­ционалността на жителите, стопанската им дей­ност, техните религиозни представи и поверия, събития и случки. Това отразяване е направено на говорения от жителите език, така че в местните названия са запазени фонетични, граматични и лексикални особености на диалекта. Ето защо изследването на местните имена от даден край има голямо значение за историята и езикозна­нието изобщо.

Горите и техните имена

Етикети

гора, местни имена, микротопоним, наименования, топоними

Стотици са горите, хиляди са горичките в нашата родина. Трудно би могло, но не е невъзможно да се състави речник-указател на названията на горите с различни сведения за тях (площ, дървесни видове, месторазположение, флора и фауна, историческо значение и други). Но все пак един такъв несъмнено полезен труд не би бил пълен, ако не разкриеше и произхода на техните названия, дадени от българина, от иноземеца-поробител. Това би разкрило начините на наричането им, най-важните от които са следните: даване на название по дървесния вид, по някои характерни особености на гората, по станали случки и събития в нея, по исторически, стопански и природни забележителности около нея, по местността, в която тя се намира, и други.

Родопски топоними от турско-арабски произход (ч. II)

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, родопи, топоним, топоними

Карамуш — ливада, стража. Неясно (стр. 126). Възможни са няколко обяснения: а) да означава прякор или пряко назована местност чрез тур. *каrатиs от тур kara „черен“ и тур. перс. тиs „мишка“. Значението „черна мишка“ е подходящо за прякор и за пред­ставител на фауната от местността. Срв. същия словообразователен модел karagоz „черноок“, karakas „черни вежди“, karakus „черна птица“ и фамилни имена от него Кара­гьозов, Каракашев, Каракушев; б) да означава пряко назоваване на местността чрез тур. *karamus от тур. kara „черен“ и тиs „ъгъл, уединено място, забутано място; кьоше“; в) да бъде същата сложна дума като прякор от тур. kara „черен“ и тиs „чайне, челюст, бърборко, дърдорко,“ т. е. „черен дърдорко“; г) дa бъде изменена форма — карамуш вм. карамъш от тур. karamis „дърво с черен плод“ като название на местността по природния ареал. Най-вероятни са първите две обяснения.

Родопски топоними от турскo-арабски произход (ч. I)

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, родопи, топоним, топоними

При всяко монографично изследване върху топонимията на дадена околия (район, край) от хилядите обяснени имена остават неетимологизувани няколко десетки имена. Обикновено те биват давани със заглавия като „неясни имена“ или „имена с несигурна етимология“. Тук предлагаме обяснения на част от местните имена, включени в параграф 98 „Неясни имена“ (стр. 92) на труда на Атанас Саламбашев върху местните названия в Смолянско (С., 1976).  Тълкуваните неясни местни имена следват по реда на местните имена на речника- показалец към труда. След обяснението на автора с означаване на съответната страница се дава предложеното от нас тълкуване — допълващо или ново.