Книга: Честотно-тълковен речник на личните имена у българите

Етикети

лични имена (антропоними), речник, тълковен

„Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ е резултат на многогодишна събирателна и изследователска дейност на личните имена в страната ни за периода 1901 – 1970 г.
За основа на речника са послужили събраните по регистрите за раждане 20 000 имена на родените през посочения период 2 719 839 деца в бившите 99 околийски града. Посочената относителна честотност на имената, макар и не абсолютна, има приблизителна достоверност и дава възможност на читателя да се ориентира в състоянието на съвременната ни личноименна система.

Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия

Етикети

етимология, значение, киев, киево, топоними

Цялатата студия на Николай Ковачев „Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия“ не е налична в интернет. Ако желаете да прочетете цялата статия е необходимо да отворите Известия на Института за български език, книга XVI, 1969, с.  125-134. Тук се добавя отрязък от студията, както е намерена в мрежата.

За името на старопланинския резерват „Боатин“

Етикети

боатин, местни имена, резерват, стара планина, топоним

Предлаганата на вниманието на читателите статия се явява като продължание на темата чрез статия на  лесовъда Леонид Йорданов – „Няколко интересни местни имена в Тетевенско“, публикувана 10 години преди настоящата. Не става ясно дали първата статия е подтикнала Н. Ковачев – изтъкнал наш ономаст да проучи по-задълбочено името. В тази статия се предлага приемливо решение за тълкуване на името.

Какъв е произходът на селищното име Ба̀тулци

Етикети

местно име, местност, ойконим, топоним, топоними

През 1975 г. във в. Заря на комунизма — гр. Ловеч, излезе статия на местен краевед, който твърдеше, „че името на Батулци е прабългарско, и ни отвежда към твърде далечна епоха – XII-XIV в., когато кумани и печенези сноват из нашите земи“. По предание на старите жители на селото се говори, че то е основано от овчари в начало на XIX в., „преди 150 години“, които дали и това му име, което произлиза от „батал, овен“. Това разбира се, не отговаря на историческите и езиковите факти. През 1900г. то е наброявало 414 жители: 370 българи, 28 българо-мохамедани и 16 цигани. Преди това, в 1880г., в официалните списъци за преброяване то името Батолци, а в 1887г. отново взема днешното си название.