Етикети
етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име
Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!
06 сряда февр. 2019
Posted лиляна димитрова-тодорова, ойконими, ономастика, препечатка
inЕтикети
етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име
Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!
29 понеделник окт. 2018
Posted авторска статия, ойконими
inЕтикети
варна, варненска област, географски имена, етимология, звездица, микротопоним, произход, топографска карта, топоними
Кетелника – гористо възвишение, южно от Варненското езеро в землището на село Звездица. Старото име на село Лèново (общ. Асеновград) е Кетенлък. От тур. keten ‘раст. лен; ленено платно‘ и метатеза на групата нл>лн. Определителният член е на българска езикова почва. Изглежда името е било преосмислено с кител ‘горна военна дреха, куртка‘[1] сред населението като непонятно. Звездица е основано като черкезко село, по-късно заселено с изселници от Източна Тракия.
[1] От нем. Kittel — буквално работна блуза или специална дреха.
31 петък авг. 2018
Posted авторска статия, ойконими, ономастика
inСтатията представлява обзор на всичко известно за селищното название от днешна Сърбия – част от българското езиково землище, добре известно за което е, че се различава значително от държавните ни граници.
Лебет или рядко Лепет (ТК1893, л. KR-II-2-J10) е планинско село в общ. Владишки хан на съседна Сърбия. Реката, която тече край селото се нарича Лебедска. Тя е десен приток на Южна (Българска) Морава и извира от западните склонове на планината Чемерник. Местност, днес в съседно селско землище, се нарича Буков Лебед. Тези бележки засягат името на това селище, с цел разкриване на значението и произхода му. Има още
12 неделя ное. 2017
Posted краезнание, ойконими, препечатка
inЕтикети
архив за поселищни проучвания, история, османски документи, петър миятев, села, селищно име, софийско
19 понеделник дек. 2016
Posted краезнание, ойконими, ономастика, топонимия
inЕтикети
30 сряда ное. 2016
Posted ойконими, ономастика
inЕтикети
За тема на овој труд се одбрани географските имиња на една определена територија, поточно топонимите, микротопонимите и ојконимите во Општина Желино. Анализирајќи ги топонимите, микротопонимите и ојконимите во овие краишта се доаѓа до заклучок дека тие главно потекнуваат од словенските јазици, турскиот јазик, албанскиот јазик. Има още
27 четвъртък окт. 2016
Posted ойконими, ономастика, препечатка, топонимия
inЕтикети
Село Рогозен е разположено по средата на Северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Рогозен е ситуирано почти по средата между бившия околийски център Оряхово и настоящия областен център – Враца. На най – малко разстояние от околните градове е Бяла Слатина – на 18 км източно. Има още
02 събота апр. 2016
Posted георги топалов, краезнание, ойконими
inЕтикети
добрич, добруджа, местни имена, местно име, наименования, топоним, топоними
През петвековното иго турските поробители с всички сили и средства действувалива ликвидиране на българската държава и на народността ни. Едиа част от добруджанското население е унищожена, друга е заробена или прокудена зад границите на Отечеството, а трета – потурчена. Завършек на всичко това е даването на турски имена на селищата от нашия край. Има още
01 петък апр. 2016
Posted георги топалов, краезнание, ойконими
inЕтикети
местно име, ойконим, прелог, славната канара, стожер, топоним
Прелог (Тюлюджа), бивше село, спадало е към община с център с. Стожер. Води се към изчезналите селища.
Не можах да го открия в стари писмени източници и засега не мога да кажа кога и от кого е основано селото. Има още
03 четвъртък мар. 2016
Posted авторска статия, краезнание, ойконими, ономастика, топонимия
inЕтикети
грознатовци, западни покрайнини, местни имена, микротопоним, топоними, трънско
Източник: bg.wikipedia.org
Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски. Има още
27 събота февр. 2016
Posted авторска статия, ойконими, топонимия
inЕтикети