Селищните имена от Софийско през турско време

Етикети

архив за поселищни проучвания, история, османски документи, петър миятев, села, селищно име, софийско

Из „Архив за поселищни проучвания“, книга 1, 1939 г.

Селищните имена от Софийско през турско време

от

Петър Миятев

Почти всички села, колиби и градове, които се намират в днешната Софийска област са съществували и през XVII. ст. под днешните си имена: едни български, други турски, дадени от завоевателите. Всички тия селищни имена са зарегистрирани в турските официални книжа. В Народната библиотека в София се пазят много кадийски дефтери, които съдържат имената на днешните селища из Софийско. В тях, обаче, ние ще срещнем и такива имена, които нито днес, нито непосредствено след Освобождението са се употребявали. Такива селищни имена ще дадем по-долу. Може би днес има люде, които ще могат да кажат, кои селища са носили тия имена, нам, на всеки случай те са неизвестни. Заменянето на турските селищни имена с български е започнало отдавна, но то биде твърде бърже, макар и не във всички случаи съвсем сполучливо, завършено преди няколко години. Днес населението употребява вече новите имена и не след много старите — в повечето случаи — турски селищни имена, ще бъдат забравени съвсем. От българско гледище това е похвално, но от исторически интерес е старите имена да бъдат записани и запазени някъде, за да не се ровим и разпитваме: кое софийско село се е казвало някога, напр. Акъ Данишменд и т. н. Да се даде отговор на такива въпроси, след изчезването на едно, две и повече поколения, е трудно и само писмените паметници, разбира се, ако такива има, могат да ни помогнат. Но и тяхната помощ не ще е голяма, ако от тях не можем да установим и двете имена, т. е. и старото и новото, запазило се до днес.

Advertisements

Селищни имена в Смолянско

Етикети

географско име, ойконим, родопи, селищно име, смолян

В блога има вeче сродна статия с име

Уникални селищни имена в Родопите

Опис на населеното място Мерово – етимоложко и езиково обяснение

Етикети

Македония, мерово, местни имена, местност, микротопоним

Към документа

За тема на овој труд се одбрани географските имиња на една определена територија, поточно топонимите, микротопонимите и ојконимите во Општина Желино. Анализирајќи ги топонимите, микротопонимите и ојконимите во овие краишта се доаѓа до заклучок дека тие главно потекнуваат од словенските јазици, турскиот јазик, албанскиот јазик.

За село Рогозен

Етикети

местни имена, мизия, хайредин

Село Рогозен е разположено по средата на Северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Рогозен е ситуирано почти по средата между бившия околийски център Оряхово и настоящия областен център – Враца. На най – малко разстояние от околните градове е Бяла Слатина – на 18 км източно.

Едно благородно и патриотично дело

Етикети

добрич, добруджа, местни имена, местно име, наименования, топоним, топоними

През петвековното иго турските поробители с всички сили и средства действувалива ликвидиране на българската държава и на народността ни. Едиа част от добруджанското население е унищожена, друга е заробена или прокудена зад границите на Отечеството, а трета – потурчена. Завършек на всичко това е даването на турски имена на селищата от нашия край.

За село Прелог (Тюлюджа)

Етикети

местно име, ойконим, прелог, славната канара, стожер, топоним

     

Прелог (Тюлюджа), бивше село, спадало е към община с център с. Стожер. Води се към изчезналите селища.

     Не можах да го открия в стари писмени източници и засега не мога да кажа кога и от кого е основано селото.

8-те Трънски села – Грознàтовци

Етикети

грознатовци, западни покрайнини, местни имена, микротопоним, топоними, трънско

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски.

Езикът на земята – Бугаре, Сагоньево

Етикети

етноним, куршумлия, местно име, сърбия, топоним

      Една от заселките на село Сагоньево, община Куршумлия в Сърбия е наречена с етнонима Бугаре. Западно от нея се издига лесиста височина на име Бугарско бърдо. Съвпадение или не, северно е разположена друга заселка – Трновчане, т.е събирателно Търновци.

Улиците на София – паметта на града

Етикети

имена на улици, история, местни имена, местно име, софия

През последните десетилетия е налице значително натрупване в областта на градските изследвания. Градът е проучван в неговата цялост като социален, културен и архитектурен феномен, а названията на различните обекти в него също не остават встрани от анализите. Тези имена попадат в обсега на различни научни дисциплини. Ономастиката ги превръща в свой основен обект на изследване, т. нар. урбаноними, но често пъти те са разглеждани като доказателствен материал за различни теории за града и градската култура.

Едно мнение за имената на Златоградските квартали

Етикети

златоград, кварталонимия, местни имена, наименования, топоним

     Произходът на името Хаджимале може да намерим, като разделим думата на „хаджи” и „мале”. Нарицателното „хаджи” се използвало и добавяло пред собствените имена на хората, които са ходили на поклонение по светите за религията им места. По късно „хаджи” се добавяло във фамилята на техите потомци. Също така „хаджи” се прибявяло и към фамилиите на по-заможните семейства. Корена на думата „мале” може да се намери в турската дума „махале”, която в предвод на български означава квартал[1]. Но буквата „х” е придихателна съгласна и не се чува ясно. Тогава думата звучи като „маале”. Така името придобива формата Хаджи маале. Буквално преведено Хаджимале е махалата на хаджиите или махала на богаташите.

За топонимията на Горно Kобѝле, общ. Трекляно

Етикети

долно кобиле, краище, кюстендил, местни имена, микротопоним, топоними

     Село Горно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Горна Кобила като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 20 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горне Кобиле към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Кобила и 2 данъкоплатци.