Най-старото име на Каблешково

Етикети

биберна, височина, каблешково, османски регистри, селищно име, село, топоним

Град Каблешково е разположен на границата между южните склонове на Източна Стара планина и Бургаската низина в подножието на Малката Айтоска планина на 140 м надморска височина. До 1934 г. селото се е наричало Даутлий (Давутлии). Признато е за град с Указ от 29 август 1969 г.

Езикът на земята – Булгаркьой в Мала Азия

Етикети

Анадол, Булгаркьой, Мала Азия, българско селище, географски имена, село, топографска карта, топоними

Имената на географски обекти или топонимите имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живели и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава. Етноним е названието на нация, народ както и етническа група. Етнонимите могат да бъдат разделени на две категории: самоназвание или екзоним (името на дадена общност, дадено от други).

Бележки за село Черенча, Шуменско

Етикети

височина, географски имена, градинарово, градище, кале, население, пакоша, пакуша, река, селищно име, село, топоним, фисек, хороташ, черенец, черенча

Село Черенча е отдалечено на петнадесетина километра от областния град Шумен. То е сгушено на полегат склон с южно и западно изложение. От изток и запад се ограничава от два водни потока, които се явяват леви притоци на река Пакоша (Пакуша), последната ляв приток на река Врана. Забележително е възвишението Фисека (Фишека) с конусообразната си форма, разположено северозападно от Черенча. От североизток заслужава внимание височината Хороташ (Ороташ). На изток Черенча граничи със село Средня и Новосел, на североизток с Градище, на запад с Буховци и Острец от юг.

Старите имена на български градове

Етикети

българия, географски имена, град, стари имена, топоними

Поморавска ономастика. Осветяване значението на името Несвърта

Етикети

бесна кобила, българия, враня, географски имена, лесковац, несвърта, разлог, селищно име, сърбия, топоними

Статията се фокусира върху изясняване значението на селищните имена Несвърта, срещани днес на повърхнините на две Балкански държави – България и Сърбия, както и на ограничен брой местни имена от същата основа.

Изначалното значение на непрозрачния ойконим (селищно име) ни занимава от около 2 години. За разкриването на неговата етимология бе проучено значително количество труднодостъпна книжнина, издадена в бивша Югославия през миналия век. Благодарение на новите технологии за заснимане и сканиране вече е възможно ползването на недостъпни преди източници. Те ни позволиха да изучим историята на селищата Несвърта – едното във Вранско, а другото в Лесковецко. Събраният материал е оформен в удобен за всякакви електронни устройства формат. Съседното на село Несвърта, Вранско – Крива Фея е разгледано накратко тук.

Името на село Бродилово в Странджа

Етикети

бродилово, географско име, ойконим, планина, селищно име, село, странджа, топоним

Бродилово, Берадиу, Бродиво, Пордикос. Селото е разположено на левия бряг на река Велека, при брод, който е дал името му, и на 20 км южно от Царево. В района на Бродилово са описани три крепости. Първата е разположена южно от селото. Тя е на връх, който доминира околността и се нарича Калето. Втората крепост е в местността Пефтич на 1 км западно от Бродилово.

Към етимологията на селищното име Опака

Етикети

етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име

Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 г. в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!

Кетелника – из топонимията на Варненско (4)

Етикети

варна, варненска област, географски имена, етимология, звездица, микротопоним, произход, топографска карта, топоними

Кетелника – гористо възвишение, южно от Варненското езеро в землището на село Звездица. Старото име на село Лèново (общ. Асеновград) е Кетенлък. От тур. keten ‘раст. лен; ленено платно‘ и метатеза на групата нл>лн. Определителният член е на българска езикова почва. Изглежда името е било преосмислено с кител ‘горна военна дреха, куртка‘[1] сред населението като непонятно. Звездица е основано като черкезко село, по-късно заселено с изселници от Източна Тракия.

Откъслек от топографска карта, издание 1933 г. (извор: kade.si)

[1] От нем. Kittel — буквално работна блуза или специална дреха.

Поморавска ономастика. Към произхода и значението на село Лебет

Етикети

лебед, лебет, лични имена (антропоними), лично име, морава, поморавие, село, сърбия

Статията представлява обзор на всичко известно за селищното название от днешна Сърбия – част от българското езиково землище, добре известно за което е, че се различава значително от държавните ни граници.

Лебет или рядко Лепет (ТК1893, л. KR-II-2-J10) е планинско село в общ. Владишки хан на съседна Сърбия. Реката, която тече край селото се нарича Лебедска. Тя е десен приток на Южна (Българска) Морава и извира от западните склонове на планината Чемерник. Местност, днес в съседно селско землище, се нарича Буков Лебед. Тези бележки засягат името на това селище, с цел разкриване на значението и произхода му.

Селищните имена от Софийско през турско време

Етикети

архив за поселищни проучвания, история, османски документи, петър миятев, села, селищно име, софийско

Из „Архив за поселищни проучвания“, книга 1, 1939 г.

Селищните имена от Софийско през турско време

от

Петър Миятев

Почти всички села, колиби и градове, които се намират в днешната Софийска област са съществували и през XVII. ст. под днешните си имена: едни български, други турски, дадени от завоевателите. Всички тия селищни имена са зарегистрирани в турските официални книжа. В Народната библиотека в София се пазят много кадийски дефтери, които съдържат имената на днешните селища из Софийско. В тях, обаче, ние ще срещнем и такива имена, които нито днес, нито непосредствено след Освобождението са се употребявали. Такива селищни имена ще дадем по-долу. Може би днес има люде, които ще могат да кажат, кои селища са носили тия имена, нам, на всеки случай те са неизвестни. Заменянето на турските селищни имена с български е започнало отдавна, но то биде твърде бърже, макар и не във всички случаи съвсем сполучливо, завършено преди няколко години. Днес населението употребява вече новите имена и не след много старите — в повечето случаи — турски селищни имена, ще бъдат забравени съвсем. От българско гледище това е похвално, но от исторически интерес е старите имена да бъдат записани и запазени някъде, за да не се ровим и разпитваме: кое софийско село се е казвало някога, напр. Акъ Данишменд и т. н. Да се даде отговор на такива въпроси, след изчезването на едно, две и повече поколения, е трудно и само писмените паметници, разбира се, ако такива има, могат да ни помогнат. Но и тяхната помощ не ще е голяма, ако от тях не можем да установим и двете имена, т. е. и старото и новото, запазило се до днес.

Селищни имена в Смолянско

Етикети

географско име, ойконим, родопи, селищно име, смолян

В блога има вeче сродна статия с име

Уникални селищни имена в Родопите