Из нашата топонимия – Робинча (Смядово) -2-

Етикети

местно име, местност, робинча, смядово, стара планина, топоним, шуменско

Робинча е название на местност край Смядово, спомената тук. Не успяхме да уточним точното й местоположение. Според нас географското име предсавлява турски изговор на едно *Робинец, като –ча е подобно на ойконимите Марковча, Кюлевча, Косовча.

Advertisements

Из нашата топонимия – Крещеница (Смядовско) -1-

Етикети

веселиново, източна българия, крещеница, река, речно име, смядово, стара планина, топоним, хидроним

Крещеница (Кръщеница) е река, която се образува от доловете Пещерата и Пладнището. Влива се в река Брестова при село Веселиново, Смядовско. Името Крещеница се среща в документи на ДГС Смядово и община Смядово (тук). Смятаме, че Крещеница е станало непонятно у населението и постепенно е „ерозирало“ в Кръщеница.

Езикът на земята – Бугар махала (Крагуевац)

Етикети

баточина, бугар махала, бугарски край, етноним, крагуевац, сърбия, топоним

В по-ранна публикация се запознахме с наличието на заселището Бугарe, съставно на село Сагонево, община Куршумлия (Сърбия). В друга статия стана дума за селищните имена Бугариня (днес Славуевац) и Бугаровце (дн. Маджаре) – и двете разположени в юга на Сърбиqя. Тема на настоящата статия е заселището Бугар махала, разположено в южните подстъпи на град Крагуевац.

Българене – откъс от миналото

Етикети

българене, географски имена, географско име, левски, мизия, ойконим, плевен, плевенски край, северна българия, селище, селищно име, село, топоним

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни.

Из ономастиката на Поморавие – Мърковица

Етикети

географски имена, етимология, лесковац, местни имена, мърковица, ойконим, поморавие, селищно име, село, сърбия, топоним, чемерник

Село Мърковица се намира на 30 км по пряка линия югоизточно от общинския център Лесковец, на 20 км южно от Власотинци, на 11 км северно от Сурдулица и на 13 км североизточно от Владишки хан. Към 2002 г. има 14 жители, а към 1991 – 27. През 1963 г. са отбелязани 36 семейства.

Имената на петте столици на цар Самуиловата държава

Етикети

ойконим, пеньо пенев, селищно име, столици, цар самуил

През 971 година Източна България, в чиито предели влизат: географската област Мизия със столица Велики Преслав, Северна Тракия с център Пловдив и Черноморското крайбрежие, е присъединена към Византийската империя. Българите, които населяват непокорените и незавоювани земи, се обединяват и създават своя собствена държава под името Западнобългарско царство (Дринов 1871: 388-438; Иванов 1986:75). В него влезли вътрешните части на Балканския полуостров: областта Македония, Албания, Северен Епир, Северна Тесалия, Моравската долина, околностите на Видин и София (Иречек 1886: 244).

Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

етимология, значение, мушат, ойконим, роман, северозападна българия, селищно име, стояново, топоним, хубавене, хуйовене

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни.

Историческа справка за Подуяне

Етикети

квартал, название, ойконим, подуяне, селищно име, село, софия, топоним

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

агроним, билингвизъм, видин, двуезичие, едноезичие, кутово, местни имена, микротопоним, монолингвизъм, северозапад, северозападна българия, село

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско.

Топонимични сведения за Ново Паничàрево, Бургаско

Етикети

бургас, бургаска област, географски имена, грудово, ново паничарево, село, средец, странджа, топоними, топонимия

Статията съдържа кратки исторически и географски сведения за село Ново Паничàрево, Бургаско, след което следва списък с географските имена (топоними) от землището. Списъкът е изготвен само по налични електронни материали (топографски карти и регистри), поради което е вероятно непълен. Повечето имена са без ударение, малка част от тях са с такова, поради щото са взети от топографска карта, издание 1933 г. (ТК33). Най-точен списък може да се открие в „Местните имена в Грудовско (Средецко)“ (1998) с автор Ничка Бечева.

Книга: Местните имена в Пирдопско

Етикети

изследване, книга, микротопоним, монография, околия, ономаст, пирдоп, пирдопско, представяне, топоним, фототипно издание

Точно 58 години след първото издание на монографичното изследване на именития наш учен-ономаст проф. Йордан Заимов за местните названия (топоними) в Пирдопско, то бе преиздадено фототипно през 2017 г. Инициативата е на г-жа Вера Бойчева, зам. кмет на общ. Пирдоп и филолог по образование, със съдействието на академично издателство „Проф Марин Дринов“ и позволение от наследниците на проф. Заимов.