Селата от Самоковско в началото на XX век – Рельово

Местното предание казва, че дошел некой си Хрельо с братята си Гуцо и Продан. Хрельо останал тука и основал Хрельово, Гуцо – Гуцал, а Продан – Продановци. Тоз Хрельо е севастократорът Хрельо, Душанов войвода, владетелят на Мелник и Струмица, ктитор на църквата и кулата в Рилския мънастир, която съградил на 1332 г. и погребен на 1343 г. пак там. Може да се предполага, че той владел и този край за известно време, та селото се нарекло на негово име или пък това е направил българин болярин в знак на приятелство и почит към него. И до днес жителите на съседните села казват за рельовци, че са елини, име с което зоват нашите стари чужденците; че се отличават с грубите си нрави и обноски, не почитат празниците и пр. Това население е доведено тук през XIV в., наверно от Кратовско или планинско-рударски места, за да плави железния пясък. И до днес има семейство у селото с прекор Вардаров.

Представката „по-“ в тракийски, дакийски и илирийски топоними и хидроними

Етикети

географски имена, даки, език, езикова археология, илири, славянски, топоними, траки, хидроним

Защо се получава така, че тракийският и/или дакийският език се свързва с всевъзможни индо-европейски езици, но не и със славянските?

Произходът на някои тракийски и дакийски имена и думи може да се обясни чрез връзки със славянските езици. Огромното мнозинство учени обаче отхвърля тези обяснения, като същевременно приема, че тракийските, дакийските и илирийските езици може да са свързани с балтийските, с германските, с келтските, с иранските, с почти всички индо-европейски езици, но не и със славянските.

Пращаме в историята бащиното име

Етикети

бащино име, българия, лични имена (антропоними), лично име, личноименна система

Кръщаваме Надин-Калиопи и Габриела-Дейтона, троен скок на Григор

Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци. Това съобщи за „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

За топонимите на село Полетѝнци

Етикети

географски имена, кюстендил, кюстендилско краище, местни имена, наименования, община, полетинци, село, топоними

Между землищата на селата Горановци от юг и югоизток, Полска Скакавица от изток, Злогош от североизток, Брест от север и Горно и Долно Уйно от запад, на един, сравнително, висок гребен и по изложените му на слънцето спусъци към с. Горановци, са пръснати махалите на с. Полетинци. Западните стръмни склонове на върха Черенец (1168 м) от изток и Полетинското бърдо от запад, заедно с техните продължения образуват дълбок дол — Полетинската суходолина, която свлича огромно количество рушевен материял и го складира на пространен пороен конус над Драговищица върху горановските овощни градини, наречени Сухите бахчи. По течението на тази суходолина, наричана по-често Полетински куки, минава конски път от Кюстендил през Горановци, Треклина за Трън. Душата изпада човеку от умора въз тия стръмни песъкливи „куки“ особено летно време! Пролет пък, като потекли ония ти мътни вадички, като се раздвижил оня песък като жив, че конят ти едва пристъпя, и ти на всеки миг си изложен на опасност: най-малката непредпазливост на добичето ще те накара да се намериш долу в хендека.

За топонимите на село Горно Уйно

Етикети

географски имена, горно уйно, кюстендил, кюстендилско краище, местни имена, наименования, община, село, топоними

(Височина — 700 м при черквата).

Ето едно населено место, което може да се нарече Село-пороище. Нито едно друго село в Крайще не е така съсипано от пороите, като него, нито едно нема такъв раздърпан изглед като него; колкото много и да са направили пакост пороите в други села, все пак в землищата им се намират части от здрава земя: гора, ливади или ниви, а тук — абсолютно всичко е продрано, ерозирано и смъкнато към конусите на ровините.

За топонимите на село Брест

Етикети

брест, географски имена, кюстендил, кюстендилско краище, местни имена, наименования, община, село, топоними, трекляно

(Височина — 920 м при Бèловска махала).

На лево от пътя Кюстендил—Трън, около 5 км на север от с. Полетинци, между селата Злогош, Долни Коритен и Горно Уйно, около една равнина, висока 1080 метра, която на запад почва да се спуска към Брестов дол, а па изток образува вододелно било между р. Драговищица и Треклниската река, са разположени четирите махали на малкото село Брест. Името си носи от многото брястови дървета, пръснати тук-там из целото му землище. Не се помни щото селището да е имало друго име, а съществува предание, че това име му е старо.

Вода за пиене вземат от изворите: При орèо, Додàн, Мали Брес, Големи Бресъ, от кладенеца Стубел и от чешмата Додан.

За топонимите на село Ресен, Босилеградско

Етикети

босилеград, географски имена, кюстендилско краище, община, ресен, село, сърбия, топоними

(Височина — 830 м при училището).

На въпроса, кой пръв е дошъл тук и побил колец, та основал селото, дедо Спасе Стоянов, 75 годишен старец от Стоймирова махала, отговори: „Море кьорав да се е побил! Преклет да е! Та нема ли на друго место да го побие, а тая пустолия избра, та село да прави?!“ По-верна характеристика за селското землище не може и да се даде. И, наистина, цялата околиост на селото не е нищо друго освен един лабирин от пороища, които са издълбали и моделирали лесноразрушимите дилувиални пластове и са свлекли и свличат грамадно количество материял, който трупат от двете страни на Сушичката долина и полека-лека унищожават миниатюрните ливади, гледани с такава голяма грижа от бедните селяни. Този именно състав на земните пластове прави да не може да се вземат сериозни мерки за спиране на пороищата. Цялото землище почти е абсолютно оголено. Рядката дъбова гора, останала само на 2-3 места, не е в състояние да спре свличането на песъкливата почва, и затова голямото инак село Ресен е застрашено за бъдещото си съществуване.

За топонимите на село Долни Ко̀ритен

Етикети

географски имена, дони коритен, кюстендил, кюстендилско краище, община, село, топоними, трекляно

(Височина — 960 м при Витанова махала).

Най-горнята махала на това село е отдалечена около 2 км на юг от черквата на с. Горни Коритен, а с останалите махали заема разширената част на Коритенската долина и склоновете й. С малки изключения долно-коритенското землище е плешиво, и част от долините му са смъкнати от пороищата. В дъното на дола тече слаб поток, наричан Реката, по течението на който са направени 5 воденици. Те мелят само зимно и пролетно време, а през летото „лежат“. Често пъти потокът съвершено пресъхва, та зеленчуковите градини, що са разположени от двете му страни, завехват.

За топонимите на село Горни Ко̀ритен

Етикети

географски имена, горни коритен, кюстендил, кюстендилско краище, село, топоними, трекляно

(Височина — 980 м при черквата).

При с. Горни Коритен Ушинската планина се спуска терасовидно, право на юг от върха Чардак (1500 м.) и образува над селото водоразделно било между Треклинска река и Драговищица. От това било, пак с южно направление, почва изпърво доста широка, а после тесна долина, която носи име Горно-Коритенска, Долно-Коритенска и Клисурата (при с. Горно Уйно) — изобщо име според името на поселищата, разположени по склоновете й. Надлъж по направление на долината, от дгвете й страни, лежат махалите на с. Горни Коритен и то главно в най-горнята й част, в кръг около централната махала Село, дето сега се намира черквата и училището. Целата част от долината, дето държи синорът на селото, с малки изключения, е плешива: тук-там само се зеленеят делове от редка дъбова горица, които от година на година стават по-малки и по-малки. Дъното на долината е заето от ливади и неколко декари (около 20) овощни градини, а надъ тех лежат нивите и пасбищата. Пространно пасбище за дребен добитък селото притежава по източните склонове на Изворската Рудина.

Личното име Симан от Трапезица

Етикети

велико търново, епиграфски паметник, лични имена (антропоними), лично име, надпис, пръстен, разкопки, трапезица

Писмените паметници, дошли до нас от далечното минало не чрез преписи, а направо, непосредствено, са предмет на специална наука, наречена епиграфика, според гръцката дума за надпис епиграфе. От самото название се вижда, че се отнася за текст, написан на твърд или мек материал, като камък, метал, предмети от печена глина (тухли, съдове и др.), а също дърво, восъчни плочки, папирус, пергамент и пр., т. е. върху всякакъв вид материя, годна за писане в далечните времена. Епиграфиката обаче в тесен смисъл на думата се занимава предимно е написаното на твърд материал, като камък и пр.[1]

Български етноними в Епир

Етикети

албания, българи, географски имена, гърция, език, епир, етноним, топоним

В миналото, а и днес в Гърция се отрича каквото и да е присъствие на българи или въобще участие на българи в историческите съдбини на появилата се едва през 1832 г. държавица Гърция. С албанците и власите гръцката историография няма такива комплекси – даже замества и извърта сведения, за да ги представи за православни гръкоезични. Нищо ново – голяма част от елинската култура е присвоена и нагло усурпирана от днешните гърци.

Наскоро по време на гръмки протести относно новото име на т.нар. Бивша Югославска република Македония – днес Северна Македония, жители на Атина са излезли със знамена и плакати „Македония е Гърция“[1]. Историческата действителност всъщност е доста по-различна. Можем да обявим друго „Гърция е българска“!