Старинна антропонимия

Етикети

георги христов, лични имена (антропоними), мадан, местни имена, родопи, топоними

Бившият уредник на музея в Мадан Георги Хрис­тов, успоредно с пряката си работа като музеен ра­ботник, остави трайна следа и в родопското краезнание. На него дължим ценния научен труд върху Маданската топонимия[1], над който той работи цели десет години. Прелиствайки речника на този труд (стр. 130-340), ние извлякохме около 500 местни имена, про­изводни от български лични и родови имена. Тук ще разгледаме само седемдесет от тях, представляващи интерес както за историята, така и за ономастиката, защото ни дават възможност да възстановим лични имена, които са били разпространени в Средните Ро­допи преди 200-300 години.

Advertisements

За село Беслен

Етикети

беслен, гоце делчев, гоцеделчевско, етимология, планина, селищно име, село, топоними, чеч

Село Беслен се намира на 32 км югоизточно от Гоце Делчев в склоновете на Пирин и на седемстотин метра от държавната ни граница с Гърция.

Селището е разположено на стръмни склонове и няма изглед към полските райони, което подсказва, че първите заселници избягвали допир с турското население. Пътища до селото не е имало – хората се движели по кози пътеки с катъри.

Ланище и Улца – топоними, свързани с пчеларството

Етикети

етимология, ланище, пчеларство, родопи, улица, улца, улцата

Причина за начеването на тази работа стана срещата с особеното наименование на географски обект Улца, находящ се в крайното югозападно българско езиково землище, обозначен на топографска карта като височина (TK25, виж по-долу). За другото наименованието, обект на проучване – Ланище разполагаме с бележки от Йордан Заимов в „Български водопис“, където възможните значения са обяснени обстойно, без автора да заема категорична позиция. За Улица(та) – топоними, срещани у нас и в други страни на Балканския полуостров, у посочения автор те са пределно кратки. Проучената литература по въпроса ни позволява да си изясним етимологичните и семантични връзки между Ланище и Улца, названия свързания с пчеларския занаят, поради което си позволихме обединяване на материала.

За значението на името Девин

Етикети

девин, етимология, значение, родопи, топографска карта, топоним

Във връзка с публикацията „Град Девин“ в нашия блог от 15 септември 2018 г., със съавтор Николай Хайтов и посветена на годишнина от рождението му, доц. Пело Михайлов от Аграрния университет в Пловдив ни предостави речникова статия, посветена на селищното име Девин. Тя е част от по-голямо негово изследване, посветено на имената на курортните места в България, затова и следва конкретен алгоритъм за представяне на информацията.

Благодарим на доц. Пело Михайлов за уважението към блога „Топонимио“, засвидетелствано с предоставянето на непубликуван негов текст, засягащ тема на наша публикация. Ще очакваме и други негови материали, както и статии и бележки и от други топонимисти и антропонимисти.

Очерк за планинските названия в Поморавието (Източна Сърбия)

Етикети

географски имена, морава, ороним, планини, поморавие, река, топоними

Сърбия е страна с преобладаващ планински релеф. Границите на страната с Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Република Македония и България са предимно заети от планини, равнинните места са покрай реки.

          Масивите по протежение на реките Българска и Велика Морава, т.е. по основното течение на Морава според физико-географското си деление спадат към Рило-Родопския масив (Родопски планини). Това са (по-значимите) планините Дукат, Кочура, Мусул, Варденик, Чемерник, Руй, Селичевица, Сталачко бърдо, Буковик, Острозуб и Ресавска хума, разположени от дясната страна по течението на реката, а Радан, Кукавица, Видоевица, Ястребац, Ухор, Гледачките планини и Азанската планина (Азаня) са по лявата страна на реката.

Бележки от Бабяк

Етикети

бабяк, лични имена (антропоними), родопи, топоним, фамилни имена

Бабяшкият говор е говорът на българите от южните склонове на Западните Родопи. Бабячаните са се за­селили в тукашните гори на височина от 800-1800 мет­ра надморска височина. Те живеят в тринадесет сели­ща – Дагоново, Юруково, Гольово, Лютово, Орцево, Кузьово, Кьорово, Нова махла, Аврамови колиби, Бел камък, Иланско и Конярско – които административно са придадени към централното село Бабяк.

Language contacts and Names: Current situation in Macedonian onomastics

Етикети

article, вардарска македония, обзор, macedonia, статия, onomastics, overview, today

Language contacts have taken place in the past, are taking place today and will be taking place in the future. They form an integral part of linguistic evolution; they are that segment of linguistics that makes them interesting for studying and a challenge for linguistic research. In Macedonian onomastics they are typical phenomenon for border areas (Slavic-Slavic and Slavic-non-Slavic areas) and also for the ethnically mixed regions in the interior. In these mixed regions Macedonians live together with Albanians, Turks, Vlachs, Gypsies. Out of these situations of language contacts, necessarily for modern-day living is the interference of English (only present in a couple of categories: in personal names, in nicknames and in chrematonyms). Apart from this contacts with above mentioned nationalities and their languages have influence in more onomastics categories: personal names, nicknames, surnames, place names, oronyms, hydronyms, chrematonyms, etc.

Самоход – лично и фамилно име на 11 века

Етикети

еню самоход, крайчо самоходов, лични имена (антропоними), самоходовци, средновековие, тодор самоход, топоним

Географските имена или топонимите се създават най-често от лични имена или прякори на собственици на имоти или от понятие, изразяващо физико-географските дадености на местността (релеф, фауна). Поради обективни причини българските писмени източници за частно-собственическите отношения през вековете са крайно оскъдни. Повечето такива документи са били унищожени или отнесени в чужди архиви от враждебно настроени чужди, а и свои. Затова един от най-сигурните извори за собствените имена на българи от преди 10-11 века са топонимите. От тях като нематериално културно наследство, което не подлежи на манипулации можем да получим някаква по-пълна представа за популярните имена в една друга епоха.

Отражението на духовното наследство в топонимията на Македония

Етикети

Македония, вардарска македония, културно наследство, топоними

Статия посветена на духовното наследство, отразено в топонимията на Македония. Авторката подхожда от позицията, че духовното наследство включва езика, религията, историята и народното творчество. Оттук работата се развива в търсене на старинни лексеми, запазени в топонимите. След което се изреждат топоними, които отразяват религиозни схващания, обичаи и вярвания.

Топонимите Трубарево, Трубаревац

Етикети

Македония, вардарска македония, етимология, местно име, селищно име, скопие, трубаревац, трубарево

Кратка етимологична бележка за селищните имена Трубаревац (Сокол баня), Трубарево (Скопие), Трубарево (Чичевац). Два от топонимите имат връзка по между си – вероятно свързани с бежанци от юг, от Македония, на север към Белградски пашалък и Австро-Унгария, след  някоя от 11-те войни между последната и Османската империя. Други такива са Кочани (Македония) – Кочане (Прокупле) и Алакинци (Св. Никола) – Алакинце (Сурдулица).

Град Варварин и Света Варвара

Етикети

варвара, варварин, варварица, географско име, град, местно име, светица, сетина, сърбия, топографска карта

Варварин се нарича селище край река  Морава в Сърбия. През XVIII-XIX век е било известно и с името Бела черква. Има две легенди за името Варварин, свързани с идването на османците по тези земи. В едната се казва, че любимата на някой си Тодор, защитник на близката крепост Сталач била заловена и съсечена от османците. Покрай варварската постъпка възникнало името на селото. Другата легенда разказва за някаква баба Варвара, която упътила османците към Сталач. Археологическите разкопки в околността показват следи от живот през Римската епоха до около 4000 г. назад във времето. Селото се дели на три дяла – Горна, Средна и Долна махала. Последната е наричана и Бугарска махала.