За топонимите на село Извор, Босилeградско

Етикети

босилеград, западни покрайнини, извор, кюстендилско краище, село, топоними

(Височина — 870 м при черквата).

Около 4 км на североизток от Босилиград, като се върви по пороището Изворшица, в подножието на планината Рудина се намира центъра на с. Извор, чиято голема черква, големо и красиво училище и около 30-40 белосани керемидни къщи до тех му придават изглед на големо заселище. Двеста метра на север от черквата, под един брег от варовита пръст, блика силен варовит извор – Извòро – който е и причина, за да се образува заселище на това место. Без него не би могло да съществува селото поне на това место, защото особеният характер на подпочвените пластове (синкави варовити и доломитни долнотриаски пластове) правят почти невъзможно изкопаването на бунари с пивка вода. „Извòро“ дава вода колко за една воденица и никога не намалява чувствително. Редко са години, кога селяните могат да забележат, че водата е понамалела. Зимно време водата му не замръзва; даже и най-долнята воденица, която отстои около 1,5 км под селото, свободно меле и при най-голем студ. Ето защо, когато зимата е тежка, т. е. много студена, и водениците по Драговищица замръзнат, селяните от Босилиград и Райчиловци носят мливо в изворските воденици. Те са на брой 11 и всички са на цифун[1]. Летно време температурата на водата не се увеличава, затова тя на пиене е доста студена. От всички карстови извори ивворският изглежда да има най-лека и най-пивка вода. Само жителите на централната махала взимат вода за пиене от този извор, а другите се ползуват от потоците и кладенците (само зиме и пролет), що ги има из долчинките, или пък от бунари. Добитъкът обаче почти на всички махали дохожда да пие от извора или от потока, който образува той.

Реклами

Произход на семейното име ГЕРЗИЛОВ в Широколъшко

Етикети

етимология, значение, лични имена (антропоними), произход, родопи, фамилно име

В Широколъшко (Солища и Широка лъка) е известно семейното име Герзилов, което буди интерес със странното си звучене. По сведение на Манол Манолов, уредник в Окръжния исторически музей в Смолян, всички Герзѝлови са наследници на преселник от Беломорието на име Герзѝл, който преди няколко века се заселил в с. Солища и основал рода Герзѝлци. Още преди Освобождението (1878 г.) част от тях започват да живеят и в Широка лъка, а след Балканската война се преселват в Девин.

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

История на село Фотиново според данните на местните имена

Етикети

история, местни имена, родопа планина, родопи, село, топоними, фотиново

Във високите части на Северозападните Родопи сред стари борови гори се намира с. Фотиново, Пазарджишко. За неговата прежна история почти нищо не се знае. Местните жители твърдят, че са турци, от което би следвало и историята на селището да се свърже с турско население в Северозападните Родопи. Но какво говорят фактите?

Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия

Етикети

етимология, значение, киев, киево, топоними

Цялатата студия на Николай Ковачев „Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия“ не е налична в интернет. Ако желаете да прочетете цялата статия е необходимо да отворите Известия на Института за български език, книга XVI, 1969, с.  125-134. Тук се добавя отрязък от студията, както е намерена в мрежата.

Местното име Чурика

Етикети

етимология, значение, перелик, родопа планина, родопи, свети кирик и юлита, снежник, чурика, широка лъка

Чурика е име на високопланинска местност (2171 м), която се намира на билото на Широколъшкия Снежник. В същата местност южно на 1 км от хижа „Перелик“ има параклис, посветен на християнските мъченици Кирик и майка му Юлита, денят на които е 15 юли и които са пострадали през 288 г. от новата ера по времето на римския император Диоклетиан, известен в историята с големите гонения на християните. На същия ден (преди последната църковно-календарна промяна той е 28 юли) в неда­лечното минало е ставал традиционен събор, посещаван от жители на Широколъшко и Смолянско (вж. М. Григоров, Чурика, Прелестни родопски кътове, в. „Родопска правда“, София, бр. 13 от 14 юли 1959 г., стр. 2).

Антропонимични данни за село Абланица, Неврокопско в османски данъчни регистри от XV век

Етикети

абланица, лични имена (антропоними), население, неврокоп, османски регистри, родопа планина, родопи, село

Запазените османски данъчни регистри от XV и XVI в. дават ценни сведения за българското население през този период в Родопите и Беломорието. В статията се публикуват антропонимични данни за населението на с. Абланица, Гоцеделчевско от средата на XV в., според които цялото му население е българско християнско. Така се оборват тезите на недобросъвестни изследвачи, според които българите мюсюлмани не са автохтонно местно население, а са мюсюлмани, преселили се на Балканите преди тук да се установят за дълго османските турци.

Към етимологията на селищното име Опака

Етикети

етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име

Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 г. в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!

За ролята на прилагателните бял (бел) и черен в нашата топонимия

Етикети

анастас иширков, бял, география, географски имена, топоними, черен

Професор А. Иширков още преди 50 години в статията си „Прилагателните бял и черен в нашата топонимия“ (сп. „Родна реч“, год. II, 1928/29, кн. 4, стр. 85—87) обърна внимание за географско-топонимистичното значение на тези две прилагателни.

Изхождайки от народното разбиране на прилагателните „бял“ със значението на добро, благоприятно, и на „чер“ с противното значение, родоначалникът на българската география (А. Иширков) накратко разглежда този въпрос, и то главно в две посоки: 1) топонимията на речните имена — при два притока, напр. бял и черен — Тимок, Лом, Вит, Осъм, Искър, Места и др., винаги „белият“ води към проход, понеже е благоприятна природната обстановка, а „черният“ — към високи и недостъпни било планински места, било заблатени низини и др. 2) удобни проходни места за съобщения, напр. Бели-брод, Бели просек, Бела вода и др.

Какво означава местното име Турчиново

Етикети

географско име, местно име, родопа планина, родопи, топоними, турчиново

В Средна Родопа съществуват доста местности, чиито имена са образувани от словообразувателни основи Турчин- или Турч- с помощта на различни наставки, от които най-честа е -ово.

Такива местни имена са: Турчиново — 1. Ниви на склон южно на 1 км от заселката Кобилин дол на с. Аламовци (Златоградска община); 2. Гола бърчина северно на 1 км oт с. Аламовци; 3. Местност в с. Исьорен (българското му име е Брещене или Обрещене и сега се намира в Гърция); 4. Горната част на с. Ряка (Търънска община); 5. Нива на стръмен склон западно на 400 м от с. Търън; Турчиновото — равнинка в Рудозем, където сега е флотационната фабрика; Турчинско — нива южно от Смолян; Турчинакво — местност в средата на с. Долен (Златоградска община), където сега е училището; Турчино — висока гола бърчина северозападно на 400 м от заселката Касапско (Върбинска община), където някога е имало черквище, а сега — купчина камъни; Турчовото — стръмна нива северно на 1,5 км от заселката Равнища (Маданска община); Турчин мост (звукови варианти Турчи мост и Турчил мост) — малко мостче западно на няколко километра от гр. Неделино.

Село на високо – Палици (общ. Елена)

Етикети

географски имена, елена, еленски балкан, еленско, местности, палици, село, топоними

1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река.