Старинна антропонимия

Етикети

георги христов, лични имена (антропоними), мадан, местни имена, родопи, топоними

Бившият уредник на музея в Мадан Георги Хрис­тов, успоредно с пряката си работа като музеен ра­ботник, остави трайна следа и в родопското краезнание. На него дължим ценния научен труд върху Маданската топонимия[1], над който той работи цели десет години. Прелиствайки речника на този труд (стр. 130-340), ние извлякохме около 500 местни имена, про­изводни от български лични и родови имена. Тук ще разгледаме само седемдесет от тях, представляващи интерес както за историята, така и за ономастиката, защото ни дават възможност да възстановим лични имена, които са били разпространени в Средните Ро­допи преди 200-300 години.

Advertisements

За село Беслен

Етикети

беслен, гоце делчев, гоцеделчевско, етимология, планина, селищно име, село, топоними, чеч

Село Беслен се намира на 32 км югоизточно от Гоце Делчев в склоновете на Пирин и на седемстотин метра от държавната ни граница с Гърция.

Селището е разположено на стръмни склонове и няма изглед към полските райони, което подсказва, че първите заселници избягвали допир с турското население. Пътища до селото не е имало – хората се движели по кози пътеки с катъри.

Село Дедово – бисер в Родопите

Етикети

дедево, дедово, пловдив, родови имена, родопа планина, родопи, топоними

Село Дедово е разположено по североизточния склон на масленозеления на цвят планински рид в За­падни Родопи – Чернатица. Край селото минават иг­ривите води на река Пепелашка, извираща от еднои­менна вековна букова гора. Тя е издълбала в планината дълбок живописен пролом, разделящ землището на селото. Само на 21-23 км южно от гр, Пловдив, то се намира на 1060 м надморска височина в територията на община Родопи. Сгушено в гънките на планината, на естествената граница между широколистна и иглолистна растителност, малкото родопско село е поч­ти незабележимо. То е уникално със своята природа. Местността край него е изключителна – тучни ливади обсипани с цветя се редуват със заоблени хребети по­крити с тъмни борови и букови гори. Автентичността на картината се допълва от обширно, кристално синьо небе и безграничен простор. Величествената планин­ска верига сякаш е замръзнала под четката на природ­ния художник.

Заселването на Котел

Етикети

котел, селище, селищно име, стара планина, топоним

Всички предположения, че Котел в днешното си местоположение е старо селище, са опровергани от историческата истина.

В брой 1 на „Български орел“ от 20 април 1846 г. Иван Богоров отбелязва, че Котел отначало е бил съвсем малко селище. То се уголемило към 1545 г. с преселници от с. Новачка, които били пропъдени от един зъл кадия…

Миналото на село Коларово, Петричко

Етикети

беласица, благоевградска област, коларово, петрич, планина, селище, село, топоними

„Миналото на село Коларово“ е книга с автор Георги Коцков. Издадена е през 2005 г. в Благоевград. Книгата съдържа богат материал за историята на селото. Роденият през 1927 г. в петричкото село Коларово Георги Гоцков е учител по история и краевед.  Сканирана от книжен екземпляр от Библиотека Струмски. Данните за топонимите в землището на селото не са групирани, а разхвърляни според изложението. Все пак в първите глави се срещат повечето от споменатите.

Бележки от Бабяк

Етикети

бабяк, лични имена (антропоними), родопи, топоним, фамилни имена

Бабяшкият говор е говорът на българите от южните склонове на Западните Родопи. Бабячаните са се за­селили в тукашните гори на височина от 800-1800 мет­ра надморска височина. Те живеят в тринадесет сели­ща – Дагоново, Юруково, Гольово, Лютово, Орцево, Кузьово, Кьорово, Нова махла, Аврамови колиби, Бел камък, Иланско и Конярско – които административно са придадени към централното село Бабяк.

Старинни и диалектни думи за гора

Етикети

географски имена, географски термин, географско име, гора, диалектни думи, западна българия, старинни думи, топоними

Със задоволство представяме статията „Старинни и диалектни думи в българската топонимия за гора (по материали от Западна България)“ на Надежда Костадинова. Този блог бе създаден въз основа на статия с подобно заглавие от 80-те години на миналия век. Тя е на лесовъда Леонид Йорданов – човек с широки интереси, които навлизат в дебрите на географските имена (топонимите). Статията му четете на следната ⇒ връзка.

Изчезнали селища от Радомирско

Етикети

западна българия, изчезнали, местни имена, местно име, местност, ойконим, радомир, развалини, селище, селищно име, село, топоним

През 1959 г. в Радомирска околия е имало 63 села, до Освобождението техният брой е бил значително по-голям. В Извори за българската история, том XVI, ce споменава за 87 села. Пак там, както и в том X и XIII са включени списъци на джелепкешани от Радомирско. При част от селищните имена има забележка: неуточнено, изчезнало. Руси Стойков също е отбелязал изчезнали селища от Радомирско. Топонимичният материал от този район позволява да бъдат локализирани някои от тях, а други да бъдат доуточнени.

Географски термини от топонимията на Смолянско и Маданско

Етикети

географски имена, географски термин, мадан, родопа планина, родопи, смолян, топоними

Повече от три десетилетия д-р Анастас Саламбашев обогатява българ­ската наука с ценни езиковедчески изследвания. Роден и израснал в Родопи­те, той проявява предпочитания към родопските говори, а задълбочените му проучвания в областта на топонимията (наука за местните имена) хвърлят светлина върху историята на родната му планина. Тези дни д-р Саламбашев навършва 65 години (1976 г – бел. моя). Това е повод да му по­желаем здраве и сили, за да изведе докрай своите изследвания.

Книга: Учебникъ по старобългарски езикъ (1930)

Етикети

език, езиковед, средни училища, стар правопис, старобългарски език, стефан младенов, учебник

Предлага се сканиран (в *pdf формат) „Учебник по старобългарски език за пети клас от средните училища.“ Автори са изтъкнатия езиковед Стефан Младенов, Тома Атанасов и Ст. П. Василев. За ползване цъкнете върху корицата. Размер на файла – 4,16 Мб.

Езикови данни за миналото

Етикети

етимология, лични имена (антропоними), ономастика, родови имена, родопи, списание

„Както в приказките“ – под това заглавие в сп. „Родопи“, кн. 7, 1977, са отпечатани спомените на Сава Савов, предадени от Ю. Коджейкова. Очевидно фактите от тези споме­ни със своето загадъчно историческо звучене са дали повод за избо­ра на заглавието.

Ще се опитаме поне малко да раз­булим тяхната тайна въз основа на ономастиката (науката за имената) и етимологията (науката за про­изхода на думите) и така да отго­ворим на въпроса на Сава Савов: „Често се питам: какъв ли ще да е бил далечният произход на моите прадеди?“