Добиването на благороден метал дало името на комплекса „Златни пясъци“?

Етикети

варна, златни пясъци, курорт, топоним

Името на комплекса „Златни пясъци“ край Варна идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от района са добивани златни частици. Това твърдение на варненец, който е историк и поет, споделя в своя доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна Светослав Аджемлерски. Той работи от дълги години в провадийския музей, а вече две десетилетия изучава имената на населените места в областта.

Advertisements

Как Кестрич стана Виница?

Етикети

варна, виница, кестрич, селищно име, топоним, царево

Виница получава името си през 1947 година. Близо 30 години по-късно със същото наименование тогавашното село е слято с Варна и става квартал на големия град. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси и Община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Какви имена е носило Аспарухово през годините

Етикети

аспарухово, варна, селищно име, сес севмес, тихина, топоним

Kвартал Аспарухово е създаден в началните години на 20-ти век. Настоящото му име е официално утвърдено през 1936 година. Преди това мени названието си няколко пъти.

Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Как възниква Владиславово

Етикети

варна, владислав варненчик, владиславово, селищно име, топоним

Преди да стане част от Варна квартал Владиславово всъщност е бил село. Възникването му датира още от османската епоха. Тогава се наричало Паша, а също и Пашаегид. По-късно след Освобождението името на селото се изписва Паша- Кьой. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Името на варненския квартал Галата датира от Средновековието

Етикети

варна, галата, квартал, крепост, мес, местно име, село, средновековие, топоним

Името на варненския квартал Галата датира векове назад. Населеното място е познато под това название още от Средновековието. Tогава в землището на Галата има селище с крепост, които носят това име. За кратко през 30-те години на миналия век има предложение селото да се казва Ведрина, но в крайна сметка запазва името си и през 1975 година е слято с Варна. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“.

Състояние и развой на българската ономастика

Етикети

лични имена (антропоними), развитие, състояние, топонимия

Българските ономастични проучвания започват още преди Освобожде­нието с някои любопитни бележки на Каравелов и Раковски. По-късно ра­ботят Трайко Китанчев, Ал. Т.-Балан, Константин Мутафов, Л. Андрейчин, Стоян Романски и особено Стефан Младенов, Йордан Иванов и Васил Миков.

Нова насока и силен подем на ономастиката у нас почва след 1950 г., когато в Института за български език по идея на акад. Вл. Георгиев се ту­ри здраво начало на цялостното събиране на българското именно наслед­ство по съвременни и исторически извори, наши и чужди. Възприе се прин­цип географските имена да се събират на място от всяко село в границите на бившите околии, на брой 117. Ив. Дуриданов приготви и „Упътване за събиране на собствени имена“ (1952) и „Програма за топонимично проучване на околия“ (1958). Пресметна се, че в днешните граници на НРБ ще се за­пишат около половин милион имена. При всяко околийско проучване се правят надлежни изводи за историята на местния говор, за селищната и кул­турната история на населението, неговия произход, заселване и движение.

Бележки върху топоними в Бургаско според дарителски акт от 1451 г.

Етикети

бургас, вакъфнаме, дарителски акт, созопол, топоними, цвета райчевска

В стремежа си да организират според потребностите си средата, в която обитават и да я направят по-комуникативна, хората създават набор от топоними. Всяко преподреждане водило появата на нов пласт от местни наименования. В тях често се интегрира и част от старите топоними, които остават незасегнати от промените. Тези топоними не следват динамичната действителност и не отразяват измененията в нея, така че в определен момент се оказват драстично различни от реалните в променената среда. Но тъкмо поради това те носят особено интересна информация за изследователя и се превръщат в опорни точки при възстановяването на миналото.

За съжаление, колкото по-отдалечен от нас е един исторически период, толкова по-малко топоними оцеляват през времето. Затова всеки документ, който съдържа информация от този вид, е от особен интерес за нас. В тази връзка много полезни се оказват един тип османски документи, дарителски актове, т. н. вакъфнамета, които съдържат богата топоннмична информация, поради задължителното изискване подробно да се описват обектите, за които се съставят. От дарителските актове особено интересни са отнасящите се до поземлени владения и особено, когато са съставени през ранния период на османското управление, информацията за който е по правило доста оскъдна.

Тук ще бъде коментирана топонимията, извлечена от учредителния акт, т.е. вакъфнамето на султан Баязид II Вели. Съществуват две ориг инални вакъфнаме-та: едното е кратко — от 1485 г. (тип А) и второ, подробно — съставено на 14. VIII. 1493 г. (тип Б). Настоящото съобщение е изградено върху информация от пълното вакъфнаме — тип Б (вж. Приложението).

Турските елементи в македонските имена и фамилии

Етикети

Македония, лични имена (антропоними), мария леонтик, турски елементи, фамилни имена

Оваа студија ги опфака македонските имиња и презимиња што имаат турски елементи. Личните имиња и презимиња се многу важен дел од нашата идентификација и тие се развивале долго време во минатото. Македонскиот и турскиот народ живееле заедно пет века и турското влијание на македонскиот јазик е многу големо. Во оваа студија ке дадеме општ преглед на турского влијание на македонските имиња и презимиња на следниве лингвистички нивоа: лексичко, морфолошко и фонетско.

Севлиево – из историята и топонимията

Етикети

история, лични имена (антропоними), севлиево, топоним

Град Севлиево възниква като административен, военностратегически и стопански център на района през Х век. На естествено укрепено място, на 3 км северозападно от днешния град, е построена мощна отбранителна крепост, около която се обособява голям за времето си средновековен град с изградена инфраструктура, с четири квартала, две еднокорабни църкви, работилници за обработка на метал и керамика. Градът просъществува до края на ХVІІ век, макар че крепостта е разрушена при превземането на земите ни от османските турци в края на ХІV век. Постепенно неговите стопански и административни функции са иззети от сегашното селище, наричано в началото Селви, Серви, Севлиова. От втората половина на ХVІІІ век Севлиево се утвърждава като център на турска административна кааза (околия) от 50 селища със силно развито занаятчийство – обработка на кожи, шиене на горни дрехи, обработка на метали, дърводелство. През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища, дарение от видния севлиевец възрожденец Хаджи Стоян Николов.

Дъбравино в миналото

Етикети

варненска област, географски имена, дъбравино, история, камчия, лонгоз, село, топоним

Село Дъбравино е разположено в края на югозападния по­легат склон на Авренското плато, на раздела с Провадийското, там, където долините на Провадийска река и Камчия са най-близки.

Землището на село Дъбравино е от кафяв чернозем и сиви горски, алувиалии, типични за долината на Камчия, почви, които, макар и примесени с пясък, са богати.

Североизточно от селото, под тънкия слой на чернозема, са разположени големи пластове пясък, които към гората излизат на повърхността и придават на тези местности вид на малки пустини.

История на Якоруда

Етикети

географски имена, котловина, места, разлог, топоним, якоруда

Името Якоруда се споменава за пръв път в издадения през 1508 г. ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за владетел на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве, Якориде айласи, Костенецко и Якорудско поле.