Старите имена на български градове

Етикети

българия, географски имена, град, стари имена, топоними

Селата от Самоковско в началото на XX век – Рельово

Местното предание казва, че дошел некой си Хрельо с братята си Гуцо и Продан. Хрельо останал тука и основал Хрельово, Гуцо – Гуцал, а Продан – Продановци. Тоз Хрельо е севастократорът Хрельо, Душанов войвода, владетелят на Мелник и Струмица, ктитор на църквата и кулата в Рилския мънастир, която съградил на 1332 г. и погребен на 1343 г. пак там. Може да се предполага, че той владел и този край за известно време, та селото се нарекло на негово име или пък това е направил българин болярин в знак на приятелство и почит към него. И до днес жителите на съседните села казват за рельовци, че са елини, име с което зоват нашите стари чужденците; че се отличават с грубите си нрави и обноски, не почитат празниците и пр. Това население е доведено тук през XIV в., наверно от Кратовско или планинско-рударски места, за да плави железния пясък. И до днес има семейство у селото с прекор Вардаров.

Представката „по-“ в тракийски, дакийски и илирийски топоними и хидроними

Етикети

географски имена, даки, език, езикова археология, илири, славянски, топоними, траки, хидроним

Защо се получава така, че тракийският и/или дакийският език се свързва с всевъзможни индо-европейски езици, но не и със славянските?

Произходът на някои тракийски и дакийски имена и думи може да се обясни чрез връзки със славянските езици. Огромното мнозинство учени обаче отхвърля тези обяснения, като същевременно приема, че тракийските, дакийските и илирийските езици може да са свързани с балтийските, с германските, с келтските, с иранските, с почти всички индо-европейски езици, но не и със славянските.

Пращаме в историята бащиното име

Етикети

бащино име, българия, лични имена (антропоними), лично име, личноименна система

Кръщаваме Надин-Калиопи и Габриела-Дейтона, троен скок на Григор

Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци. Това съобщи за „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

Фармакида ли е Фармакида край град Приморско?

Етикети

античнa, крепост, планина, приморско, развалини, странджа, топоним, фармакида

Това е разказ за имена от няколко близки и далечни земи в няколко близки и далечни времена. Земите, от които започва това пътуване, са български, таящи в своите дипли тайнственост и мистичност, носени още от древните времена. Това е загадъчната Странджа планина. Загадъчността сякаш пропива всичко в тези разлати хълмогория на границата с просторното и бурно Черно море – от старите друми, лъкатушещи през горите и малките параклисчета, прикътани под зелени корони, до старинните имена на местности. Ако днес тези имена обозначават географското пространство, то причините за произхода на немалко от тях се коренят много назад във времето.

Архиви говорят за старите български следи във Виена и Болоня

Етикети

австрия, болоня, българи, българия, виена, географско име, италия, микротопоним

Виенска гора или Българска гора около град Виена по времето на Карл Велики и българин ли е сред основателите на Болонския университет

1. Виенска гора или Българска гора по времето на войната на Карл Велики срещу аварите

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена¹ е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника,² която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г.³ Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019).

За село Голешово

Етикети

голешово, денали, история, планина, сандански, село, славянка

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектурата.

Стари Черковища в Пещерско

Етикети

географски имена, култови обекти, пещера, родопа планина, родопи, топонимия, църква, черковища

СТАРИ ЧЕРКОВИЩA В ПЕЩЕРСКО

(име и мeсто според данните на топонимичното проучване)

Топонимичното проучванe позволява да се уточнят култовите паметници в Пещерско, разрушени по времето на второто помохамеданчване в Северозападните Родопи. Свидетелства за техния брой и за самото разрушаване се срещат: 1) в бележката на Методи Драгинов, публикувана от Ст. Захариев[1] (стр. 68), където дословно е казано: „та расипаха сите църкви оть Костьнець до Станимъка 33 монастире и 218 цръкьiх; 2) в т. нар. Беловска хроника: „и расипаха от Станимака до Бана Самоковска цръки: 218 и манастире: 32[2].

Езикови корени. Изненадите на Доспатско

Етикети

географски имена, доспат, етимология, произход, родопа планина, топонимия

Езикови корени. ИЗНЕНАДИТЕ НА ДОСПАТСКО

Доспатско е географска единица, включваща землищата на селищата Доспат, Касък (Кьсак), Любча, Бартина (Барутин) и Чавдарци. В този край се намира прочутото Касашко кале, което оспорва правото на крепостта „Чепино“ да бъде последната родопска твърдина, превзетa от османците. Населението от този край едва ли не първо е почувствувало асимилаторскнте стремежи на османския завоевател. Това би трябвало да означава масово навлизане на турцизмите и арабско-турските лични имена в местния говор. Всъщност оттук започват и изненадите.

Юндола – произход и значение на името

Етикети

географско име, етимология, значение, произход, седловина, топоним, юндола

В пътеводителя за Родопите е поместено доста странно и немотивирано обяснение на названието на една от най-красивите местности в Родопите — ЮНДОЛА. Името ЮНДОЛА буквално означавало „място, където ставал пазар на вълна“ (Л. Мелнишки, Ив. Панайотов, Ив. Вапцаров, Родопи, 1967, с. 115), то произлизало от арабско-турските думи „гюн-доусу“, които значели „денят се ражда, изгрев“ (Ив. Панайотов, Н. Папазов и К. Страшимиров, Родопи, Пътеводител, 1973, с. 57). Как „гюн-доусу“ ще се превърне в Юндола, авторите не обясняват, пък и не могат да обяснят, защото подобно развитие „Гюн-доусу-Юндола“ е в противоречие с цялата езикова наука. Авторите не сочат откъде са взели тия обяснения.

Произход на селищното име Ситово

Етикети

родопа планина, селище, селищно име, село, ситово, чернатица

Село Ситово, Пловдивско, близо 50 години вече привлича вниманието на наши и чужди учени с обстоятелството, че северно на около 3 км от него върху скали е издълбан надпис с неразчетенн до днес странни знаци. Този надпис, наречен Ситовски по името на селото, е открит за науката и обнародван за пръв път от д-р Александър Пеев, който предполага, че е останал от траките (вж. Ал. Пеев, Новооткрит надпис в Родопите, Известия на Българския археологически институт, т. V, София, 1929, стр. 363—365). Неотдавна известният наш траколог Иван Венедиков твърде аргументирано също изказа предположение, че Ситовският надпис е дело на най-старите жители на нашите земи — траките (вж. Ив. Венедиков, Надписът от Ситово, сп. „Родопи“, год. XII, кн. 2, 1977 г., стр. 34). Скалите с надписа се намират недалече от известната в околността височина Щут град, където според Н. Терзиев също имало надписи и разни знаци (вж. Н. Терзиев, Към историята на с. Ситово, сп. „Родопски преглед“, год. IV, кн. 4, София, 1933, стр. 122.) Вижда се, че изясняването произхода на селищното име Ситово има важно научно значение, понеже то би могло да допринесе за определянето народностната принадлежност на първите жители на тоя ? и, а оттам в немалка степен и на създателите на Ситовския надпис, който според всички изследвани датира от древността.