Описание на селото Вишени (Костурско)

Етикети

Македония, вич планина, вишени, костур, костурско езеро

Статията съдържа описание на село Вишени/Вишани (днес Висинеа=Βυσσινιά), публикувано във вестник „Новини“ през 1892 г. Автор на статията е Гоерги поп Кочов (Апостоловски) [1855-1922] – български просветен деец, дългогодишен учител и внук на българския духовник поп Кочо поп Алексиев.

„Вишани е старо село. То било основано от нѣкоя си жена на име Виша, отъ която носило и названието си. То се прѣмествало нѣколко пѫти. Най-напрѣдъ е било 1/2 часъ на югъ отъ сегашното село и прѣзъ него е минувалъ пѫтя отъ Костуръ за Битоля. Мѣстото му и до сега се знае отъ населението съ името Мѫчани. Втори пѫть селото се построило половина часъ на сѣверъ отъ сегашното село, подъ политѣ на Вичъ планина. Развалинитѣ му и до сега сѫществуватъ, а мѣстностьта му се казва Селища и се обработва за ниви, собственность на църквата ни…“

Топонимията на Чирпанско – рецензия

Етикети

географски имена, изследване, книга, микротопоним, монография, топонимия, тракия, чирпанско

В монографията „Топонимията на Чир­панско“ Н. Павлова изследва местните, вод­ните и селищните имена, както и антропонимите в бившата Чирпанска околия. Осъществяването на такъв труд изисква многогодишна теренна работа, задача, с която тя се е справила успешно. С известни прекъсвания в продължение на 15 год. ав­торката е посетила и е успяла да обхване всичките селища в района. Изследването е структурирано по утвърдената вече тради­ция за подобни ономастични трудове, което е необходимата предпоставка за осъщест­вяване на бъдещите обобщения на езико­вите материали от различните региони след запълване на топонимната карта на Бъл­гария.

Любопитно за имената: какво не знаем и защо? – събеседване с доц. д-р Мария Ангелова

Етикети

лични имена (антропоними), любознателен, любопитно, събеседване, фамилни имена

Любопитно за имената: какво не знаем и защо?

Събеседване с доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова, дългогодишен преподавател по общо езикознание във Великотърновския университет и директор на Центъра по българска ономастика – ВТУ

Към историята на Дърманци (общ. Мездра)

Етикети

враца, врачански балкан, дърманци, искър, мездра, северозападна българия, село, топоними

Първоначално преселниците се заселват в месността Селището близо до р. Искър. Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед. Населението обичало да се весели върху леда, но веднъж по време на сватба когато сватбарите потропвали ритмично, леда  се пропукал и всички,  които били върху него потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава, останалите жители проклели това място  и водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място където се намира и до ден днешен.

Към историята на Върбешница (общ. Мездра)

Етикети

враца, врачански балкан, върбешница, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Село Върбешница е разположено в южния склон на бърдо Веслец, което е част от Западния Предбалкан. Надморската му височина е 320-380 м . Отстои на 10 км от гр. Враца и на 5 км от гр. Мездра. То е едно от 28-те съставни селища на селищната система на Мездра. На изток  землището на селото граничи  с тези на селата Горна Кремена и Долна Кремена, на юг – с Боденец, на запад и югозапад – с Костелево и Крапец, на северозапад – с Веслец и Горно Пещене. По-рано, до 3 април 1945 г., когато населената местност Върбешки Веслец принадлежеше към с. Върбешница, землището граничело и с това на с. Мраморен.

Към историята на Брусен (общ. Мездра)

Етикети

брусен, враца, врачански балкан, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Ако се върнем в годините в края на 18 в., селото е било разположено по всяка вероятност в местността Кошушто поле или в местността Петков дол, която е на юг от жп. линията София- Варна, след жп моста при електроцентралата на Балабанов. Тази местност е в склоновете на възвишение, а като основание за това становище могат да послужат следните фактори:

Към историята на Боденец (общ. Мездра)

Етикети

боденец, враца, врачански балкан, мездра, местни имена, северозападна българия, село, топоними

Землището на с. Боденец е разположено в предбалканските райони на Северозападна България, в подножието на Врачанския балкан, на северозапад от поречието на р. Искър. През територията му минават Крапешка бара, Върбешка бара и Боденски дол.

За миналото и настоящето на село Раковсково

Етикети

географски имена, голица, заселници, история, местни имена, несебър, паницово, раковсково, село, стара планина, топоним, черно море

Обща информация:

Население: 99 души (ГРАО, 2015 г.)
Землище: 19,855 км²
Надморска височина: 57 м
Пощенски код: 8257

      Курудере — така се казвало Раковсково някога. Раз­положено е на двата бяга на река Курудере и от нея носи името си — преведено от турски — Суха река. Тя води началото си от дoл, започващ непосредстве­но от централното било на Стара планина. В близост до ис­торическата местност Табите. След няколко километра в нея се влива дола, който събира водите източно от с. Паницово. По-надолу, по течението, след като приеме водите на няколко дола, най-забележителния от които е Дълбокия дол, тя се влива в Карагеоргиевска река, чрез нея във вливащата се в Черно море река Двойница, по която е минавала грани­цата между Княжество България и Източна Румелия.

Ще бъде ли преименуван вр. Мусала на Хилендарски връх?

Етикети

мусала, ороним, планина, преименуване, рила, топоним

Целта на публикацията е да установи необходима ли е промяна на името на връх Мусала и ако отговорът е „да“, възможно ли е да бъде наименуван Хилендарски връх в памет на Паисий Хилендарски (1722 – 1773). В основата на изследването стоят интервю на политика Волен Сидеров, статия на писателя Антон Страшимиров и фактът, че през 2012 г. се отбелязва 250-годишнината от написването на „История славянобългарска“.

За името на старопланинския резерват „Боатин“

Етикети

боатин, местни имена, резерват, стара планина, топоним

Предлаганата на вниманието на читателите статия се явява като продължание на темата чрез статия на  лесовъда Леонид Йорданов – „Няколко интересни местни имена в Тетевенско“, публикувана 10 години преди настоящата. Не става ясно дали първата статия е подтикнала Н. Ковачев – изтъкнал наш ономаст да проучи по-задълбочено името. В тази статия се предлага приемливо решение за тълкуване на името.

За село Войника, Ямболско

Етикети

войника, местни имена, село, топоним, тракия, ямбол

Топографско положение

Село Войника се намира на 30 км югоизточно от гр. Ямбол по пътя Ямбол – Средец – Бургас. Разположено е в Тунджанската хълмиста област, по северните склонове на Малкия Бакаджик (Войнишки Бакаджик). Съседни села са: на изток – село Зорница, на югоизток – село Александрово, на юг – село Поляна, на югозапад – село Каменец, на запад – село Тамарино, на северозапад – село Люлин, на север – село Недялско и на североизток – село Първенец.