Забавна топонимия

Етикети

1-ви април, английски, буквален превод, ден на шегата, игра на думи, смешни имена, хумор, черноморие

Смехът е здраве! Както повечето клишета и това може да се окаже вярно. По случай международния ден на шегата – 1-ви април добавяме няколко картинки с шеговито съдържание, свързани с географски имена – селища по нашето Черноморие, списък с буквален превод на имена от България и разпределение на обръщения.

Advertisements

Улиците на София – паметта на града

Етикети

имена на улици, история, местни имена, местно име, софия

През последните десетилетия е налице значително натрупване в областта на градските изследвания. Градът е проучван в неговата цялост като социален, културен и архитектурен феномен, а названията на различните обекти в него също не остават встрани от анализите. Тези имена попадат в обсега на различни научни дисциплини. Ономастиката ги превръща в свой основен обект на изследване, т. нар. урбаноними, но често пъти те са разглеждани като доказателствен материал за различни теории за града и градската култура.

За топонимията на Вировско, общ. Враца

Етикети

българия, любознателен, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

Село Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Родопски топоними от турскo-арабски произход (ч. I)

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, родопи, топоним, топоними

При всяко монографично изследване върху топонимията на дадена околия (район, край) от хилядите обяснени имена остават неетимологизувани няколко десетки имена. Обикновено те биват давани със заглавия като „неясни имена“ или „имена с несигурна етимология“. Тук предлагаме обяснения на част от местните имена, включени в параграф 98 „Неясни имена“ (стр. 92) на труда на Атанас Саламбашев върху местните названия в Смолянско (С., 1976).  Тълкуваните неясни местни имена следват по реда на местните имена на речника- показалец към труда. След обяснението на автора с означаване на съответната страница се дава предложеното от нас тълкуване — допълващо или ново.

Какъв е произходът на селищното име Ба̀тулци

Етикети

местно име, местност, ойконим, топоним, топоними

През 1975 г. във в. Заря на комунизма — гр. Ловеч, излезе статия на местен краевед, който твърдеше, „че името на Батулци е прабългарско, и ни отвежда към твърде далечна епоха – XII-XIV в., когато кумани и печенези сноват из нашите земи“. По предание на старите жители на селото се говори, че то е основано от овчари в начало на XIX в., „преди 150 години“, които дали и това му име, което произлиза от „батал, овен“. Това разбира се, не отговаря на историческите и езиковите факти. През 1900г. то е наброявало 414 жители: 370 българи, 28 българо-мохамедани и 16 цигани. Преди това, в 1880г., в официалните списъци за преброяване то името Батолци, а в 1887г. отново взема днешното си название.

Топонимията на ислямизираните българи

Етикети

местни имена, местно име, топоним, топоними

Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на. земи (фамилни имена, титли и звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват нерадостни, социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.

Изчезналото село Багачин

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

Местността със загадъчното име Багачин е разположена между землищата на три села: Бранковци (ЮИ 2), Коста Перчево (ЮЗ 1) и Тошевци (СЗ 4). Не ни е известна нейната площ, разделена между трите села, но трябва да е значителна. Според информация на възрастни хора, записана от Н. Заяков, местността представлява „равнище и склон“ и в нея „били открити каменни саркофази с монети“. Вероятно в тази местност се е намирало изчезналото едноименно село Багачин, регистрирано в описите на Видинския санджак от 1454/5 г. и 1483 г. Стоянка Данчева прави следното описание на местността Багачин: „Тя се намира източно от селото. Това е хубава и плодородна земя с лек наклон на юг и север, в средата – малка гърбица.“ (Бранковци. Минало и настояще. 2007).

Из топонимията на Голо бърдо

Етикети

албания, голо бърдо, местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

По инициатива на А. Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо бърдо, източна Албания. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.

Пет руски топонима с неизвестен произход

Етикети

блог, местни имена, местно име, наименования, ойконим, русия, топоним, топоними, хидроним

В Русия има много местни наименования, които използваме непрекъснато, но нищо не знаем за тях. Москва, Твер, Кострома, Онега – древността на тези топоними не предизвиква съмнение, но те нямат никаква връзка с руските думи, те са напълно непонятни.

Любопитни селищни имена (ойконими)

Етикети

блог, любознателен, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, село, топоним, топоними

Aко обикаляте габровските села, със сигурност ще се шашнете от имената на някои – Торбалъжите, Сърбогъзи, Гъзурниците, Пръдлевци, Къртипъня, Пържиграх, Бърборци, Глутниците, Врабците….

Долай – още едно местно име от древнобългарски произход

Етикети

борис, българия, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

В Североизточна България и по-специално в Шуменско, Варненско и Толбухинско много често се срещат местни имена от тип Долай и Долая. На пръв поглед тия имена като че лн са български, славянски, тъй като биха могли с пълно основание да бъдат свър­зани със славянобългарската дума дол, долове. Точно така местното име Долая беше из­тълкувано преди повече от 15 години от автора на тия редове. Тази възможност за имената на някои географски обекти от другите райони на страната е напълно реална, тъй като от дол с помощта на топонимическата наставка -ай\ая ще се получи точно Долая. В посочения рaйон обаче обектите, които носят тия названия, не са долове и съвсем не наподобяват на долове. Те са обширни равни и голи места, без нито един дол в тях. Ето защо няма никакви oснования техните названия да бъдат свързвани с думите дол, долове, долища и подобни и поради това, че в посочения район думата дол е изместена от тюркската дума дере и не се употребява.