Антонимията в антропонимията на Македония

Етикети

Македония, антоними, лични имена (антропоними), суфикс, топонимия

Во овој реферат ке се обидеме да ги детектираме најчестите антонимиски парови во топонимијата, најмногу застапени кај двослож-ните топоними кои се рамни на именски групи т.е. состави од придавка и именка. Носители на антонимноста во ваквите состави најчесто се недери-вираните придавки, кои се јавуваат како атрибути на именката. Нашето внимание, исто така, ке биде насочено и кон тоа кои именки најчесто се јавуваат како центри на именската група во рамките на еден антонимиски пар. На пр: Горно Маало : Долно Маало; Добра Страна : Зла Страна; Црн Камен : Бел Камен итн. Покрај ова ке бидат разгледани и оние антонимии парови кои од аголот на синхронијата не ги доживуваме како антоними, зашто едниот елемент во парот има непровирна семантика. Сп. Белица : Дрембица; Крпица (: кгрръ ‘кус’) : Долгавец итн.

Advertisements

Забавна топонимия

Етикети

1-ви април, английски, буквален превод, ден на шегата, игра на думи, смешни имена, хумор, черноморие

Смехът е здраве! Както повечето клишета и това може да се окаже вярно. По случай международния ден на шегата – 1-ви април добавяме няколко картинки с шеговито съдържание, свързани с географски имена – селища по нашето Черноморие, списък с буквален превод на имена от България и разпределение на обръщения.

Улиците на София – паметта на града

Етикети

имена на улици, история, местни имена, местно име, софия

През последните десетилетия е налице значително натрупване в областта на градските изследвания. Градът е проучван в неговата цялост като социален, културен и архитектурен феномен, а названията на различните обекти в него също не остават встрани от анализите. Тези имена попадат в обсега на различни научни дисциплини. Ономастиката ги превръща в свой основен обект на изследване, т. нар. урбаноними, но често пъти те са разглеждани като доказателствен материал за различни теории за града и градската култура.

За топонимията на Вировско, общ. Враца

Етикети

българия, любознателен, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, топоним, топоними

Село Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Родопски топоними от турско-арабски произход (ч. II)

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, родопи, топоним, топоними

Карамуш — ливада, стража. Неясно (стр. 126). Възможни са няколко обяснения: а) да означава прякор или пряко назована местност чрез тур. *каrатиs от тур kara „черен“ и тур. (перс. тиs „мишка“. Значението „черна мишка“ е подходящо за прякор и за пред­ставител на фауната от местността. Срв. същия словообразователен модел karagоz „черноок“, karakas „черни вежди“, karakus „черна птица“ и фамилни имена от него Кара­гьозов, Каракашев, Каракушев; б) да означава пряко назоваване на местността чрез тур. *karamus от тур. kara „черен“ и тиs „ъгъл, уединено място, забутано място; кьоше“; в) да бъде същата сложна дума като прякор от тур. kara „черен“ и тиs „чайне, челюст, бърборко, дърдорко,“ т. е. „черен дърдорко“; г) дa бъде изменена форма — карамуш вм. карамъш от тур. karamis „дърво с черен плод“ като название на местността по природния ареал. Най-вероятни са първите две обяснения.

Родопски топоними от турскo-арабски произход (ч. I)

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, родопи, топоним, топоними

При всяко монографично изследване върху топонимията на дадена околия (район, край) от хилядите обяснени имена остават неетимологизувани няколко десетки имена. Обикновено те биват давани със заглавия като „неясни имена“ или „имена с несигурна етимология“. Тук предлагаме обяснения на част от местните имена, включени в параграф 98 „Неясни имена“ (стр. 92) на труда на Атанас Саламбашев върху местните названия в Смолянско (С., 1976).  Тълкуваните неясни местни имена следват по реда на местните имена на речника- показалец към труда. След обяснението на автора с означаване на съответната страница се дава предложеното от нас тълкуване — допълващо или ново.

Какъв е произходът на селищното име Ба̀тулци

Етикети

местно име, местност, ойконим, топоним, топоними

През 1975 г. във в. Заря на комунизма — гр. Ловеч, излезе статия на местен краевед, който твърдеше, „че името на Батулци е прабългарско, и ни отвежда към твърде далечна епоха – XII-XIV в., когато кумани и печенези сноват из нашите земи“. По предание на старите жители на селото се говори, че то е основано от овчари в начало на XIX в., „преди 150 години“, които дали и това му име, което произлиза от „батал, овен“. Това разбира се, не отговаря на историческите и езиковите факти. През 1900г. то е наброявало 414 жители: 370 българи, 28 българо-мохамедани и 16 цигани. Преди това, в 1880г., в официалните списъци за преброяване то името Батолци, а в 1887г. отново взема днешното си название.

Топонимията на ислямизираните българи

Етикети

местни имена, местно име, топоним, топоними

Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на. земи (фамилни имена, титли и звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват нерадостни, социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.

Изчезналото село Багачин

Етикети

местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

Местността със загадъчното име Багачин е разположена между землищата на три села: Бранковци (ЮИ 2), Коста Перчево (ЮЗ 1) и Тошевци (СЗ 4). Не ни е известна нейната площ, разделена между трите села, но трябва да е значителна. Според информация на възрастни хора, записана от Н. Заяков, местността представлява „равнище и склон“ и в нея „били открити каменни саркофази с монети“. Вероятно в тази местност се е намирало изчезналото едноименно село Багачин, регистрирано в описите на Видинския санджак от 1454/5 г. и 1483 г. Стоянка Данчева прави следното описание на местността Багачин: „Тя се намира източно от селото. Това е хубава и плодородна земя с лек наклон на юг и север, в средата – малка гърбица.“ (Бранковци. Минало и настояще. 2007).

Из топонимията на Голо бърдо

Етикети

албания, голо бърдо, местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

По инициатива на А. Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо бърдо, източна Албания. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.

„Славянски“ топоними в Пелопонес на карта от 1589 г. (ч.2)

Етикети

българия, любознателен, местни имена, местно име, местност, микротопоним, наименования, ойконим, пелопонес, село, топоним, топоними

§ 4. Коментар към топонимите

Предложените в предишния параграф хипотетични реконструкции на избрани топоними от картата чертаят само един „български поглед“ към третирания материал. Той беше предпочетен не само защото отбелязаното още от Фасмер „… тясно сродство на славяните в Гърция с българите… “ се споделя в една или друга степен от почти всички изследователи, и не само защото в нашия случай се оказа, че „славянските“ топоними от разглежданата карта на Меркатор принадлежат или са много близо до българската именна традиция.