Проникване на тюркската топонимия в Средните Родопи

Етикети

географски имена, местни имена, родопа планина, родопи, средни родопи, топоними, топонимия, юруци

Географските названия на местности, планини, реки, гори, езера, селища и др. възникват в различни епохи и се изменят с времето по форма и съдържание в зависимост oт редица исторически явления – като миграция на населението, войни, културно-икономическо и езиково общуване с други народи. Затова днес топонимияга на която и да е област представлява пъстър букет от разнородна лексика. В нея са фиксирани миналите епохи и съдържанието й с в процес на постоянно развитие, съобразно историческата действителност.

За местните имена на Баня, общ. Несебър

Етикети

баня, местни имена, местност, микротопоним, несебър, стара планина

     Най-старото село е било разположено значително по на юг в местността Пальобаня (Пальо Баня) или Стара Баня, която се е намирала недалеч от местността Кузлука и е била близо до морския бряг. Поради близостта му до мо­рето и открития терен, селото често е бивало нападано и ограбвано от морски пирати и лази[1], които освен другото и отвличали моми и млади жени. Според едно местно предание през 1760 г. то е било напълно разрушено и оцелялото му население се преселило на сегашното си място, което е по-защитено и скрито в гориста местност.

За местните имена на Емона, общ. Несебър

Етикети

емона, местни имена, местност, микротопоним, стара планина, топоними

     Старото име на днешното село е Емине, което през 1934 г. е променено на Емона, но и в двете се съдържа античното название на Стара планина – Хемус. Предполага се, че още през V в. пр. Хр. при нос Емона възниква емпория[1] на античната Месемврия. Два епиграфски паметника от римската епоха свидетелстват, че в района на Емона е съ­ществувало антично селище. В подкрепа на това говорят и няколко открити там антични монети. Само на 500 м югоизточно от днешното село в местността Пальохора[2] има следи от антично селище от римския период, чийто живот продължил и през Средновековието.

Към местните имена на Паницово, общ. Несебър

Етикети

местни имена, микротопоним, наименования, несебър, паницово, топоними, хидроним

     Старото име на селото е Алчак дере, назовавано още Алчак махле, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено на Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър – Слънчев бряг — Обзор — Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна. През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище. Там се намират фрагменти от строителна керамика и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на ХIХ в. основи и стени от стари сгради.