Името Гашня

Етикети

гашня, етимология, значение, произход, река, родопа планина, родопи, топоним, хидроним

Напоследък река Гашня в Родопите придоби национална и международна лоша слава, тъй като се показва жалкото й състоянието днес в резултат на отклоняване на водите към водноелектрическа централа. Цялото 6 минутно видео на „Дойче веле“ можете да видите тук. Разширена и обзорна статия по въпроса за водните ресурси – виж. Научно-популярната статия за името на река Гашня – неговото значение и произход, писана още в 1983 г. – по-долу.

Стари черковища в Пещерско

Етикети

географски имена, култови обекти, пещера, родопа планина, родопи, топонимия, църква, черковища

СТАРИ ЧЕРКОВИЩA В ПЕЩЕРСКО

(име и мeсто според данните на топонимичното проучване)

Топонимичното проучванe позволява да се уточнят култовите паметници в Пещерско, разрушени по времето на второто помохамеданчване в Северозападните Родопи. Свидетелства за техния брой и за самото разрушаване се срещат: 1) в бележката на Методи Драгинов, публикувана от Ст. Захариев[1] (стр. 68), където дословно е казано: „та расипаха сите църкви оть Костьнець до Станимъка 33 монастире и 218 цръкьiх; 2) в т. нар. Беловска хроника: „и расипаха от Станимака до Бана Самоковска цръки: 218 и манастире: 32[2].

Езикови корени. Изненадите на Доспатско

Етикети

географски имена, доспат, етимология, произход, родопа планина, топонимия

Езикови корени. ИЗНЕНАДИТЕ НА ДОСПАТСКО

Доспатско е географска единица, включваща землищата на селищата Доспат, Касък (Кьсак), Любча, Бартина (Барутин) и Чавдарци. В този край се намира прочутото Касашко кале, което оспорва правото на крепостта „Чепино“ да бъде последната родопска твърдина, превзетa от османците. Населението от този край едва ли не първо е почувствувало асимилаторскнте стремежи на османския завоевател. Това би трябвало да означава масово навлизане на турцизмите и арабско-турските лични имена в местния говор. Всъщност оттук започват и изненадите.

История на село Фотиново според данните на местните имена

Етикети

история, местни имена, родопа планина, родопи, село, топоними, фотиново

Във високите части на Северозападните Родопи сред стари борови гори се намира с. Фотиново, Пазарджишко. За неговата прежна история почти нищо не се знае. Местните жители твърдят, че са турци, от което би следвало и историята на селището да се свърже с турско население в Северозападните Родопи. Но какво говорят фактите?

Родопското име Тъмраш

Етикети

географско име, етимология, местно име, родопа планина, родопи, тъмраш

В науката за местните имена е при­ето етимологнята да се смята за решена, когато името на дадено селище се обяснява от формата или названието на местността, а случая е ясно, че голямата гора Тъм(б)ра, може би старинното значение на гора ’пла­нина) дава названието на малкото селище Тъмраш.

Турско, гръцко или българско е името НЕВРОКОП

Етикети

гоце делчев, етимология, местно име, неврокоп, ойконим

Неврокоп или Гоце Делчев – един спор за името на стар български град, който в годините изглежда вечен. Темата за името НЕВРОКОП вълнува не само неврокопчани или гоцеделчевци. Сред тях са младият изследовател на местната история, географът Николай Даутов и известният ономаст и езиков археолог Тодор Балкански. В изследването си “НЕВРОКОП – ГЕОГРАФИЯ, ИСТОРИЯ, ИМЕ”, публикувано в сборника “География и приятели”, те задълбочено хвърлят светлина по този вечен спор и най-вече за произхода на името НЕВРОКОП.

Нова книга: Енциклопедия на българската ономастика

Етикети

велико търново, енциклопедия, представяне, университет

На 10 май 2016 г. в Центъра по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев“ в град Велико Търново бе представено второто преработено и допълнено издание на „Енциклопедия на българската ономастика“ с автори професорите Кирил Цанков и Тодор Балкански. Първото издание на трудът е през 2010 г. по проекта „Тезаурус на българската топонимия“, докато второто издние е дело на издателството при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Трудът „Енциклопедия на българската ономастика“ е съставен за нуждите на българското езикознание и българската ономастика. Предназначен е за тесни специалисти, студенти, историци, географи, краеведи, както и за всички интересуващи се от терминологичното пространство, в което е разположена онимията на българския език. Засега книгата може да бъде закупена от университетската книжарница на ВТУ.

Чоролеев – име прецедент на българите

Вече почти 40 години събираме информация за това име с география: формите с о в Пловдивско, Кричим, Малко Белово, Трънско; редуване с о:у в Панагюрско.

Носител на фамилията е известен съвременен лингвист, проф. Мария Чоролеева с потекло от Кричим – Малко Белово – Панагюрище; може би панагюрци са пренесли името  в Трънско. Един Чоролеев е крупен бизнесмен в Бургас.

„Местните имена в Свищовско“ – рецензия (II)

Емилия Пернишка (род. в Бяла черква, 1936 г.) е един от най-познатите български лингвисти. Тя е лексикограф от Института за български език, чл.-кор. на БАН. Представяна е нееднократно в специализираната   литература (вж. Хр. Първев, Създатели и творци на българското езикознание, с. 268, Кой кой е в България. С., 1998, с. 553; Л. Михайлов, Бележити български жени, В. Търново, 2009, с.120 и сл.; Златен фонд на българската наука, С., 2011, с. 223 и сл.). Има значително и знаменателно   творчество, представено и в сборника по случай нейния 70-годишен юбилей Светът на речника. Светът в речника. С., 2006, с. 20-32.

„Историческата топонимия на Пещерско“

Етикети

местни имена, наименования, топоними

View this document on Scribd

Ойконимът Керека в светлината на езиковата археология

Етикети

българия, местно име, наименования, ойконим, топоним, топоними

Авторът на тези редове е студент на тогавашния асистент Боян Байчев (1967-1971). Един от честите и най-актуални съвети на учителя беше: „Записвай фактологията на фишове. Всичко на фишове”.

Подчиних се на тази методология, която и компютърът днес не може да замени, и събрах огромен ономастичен архив, на основата на чието научно четене създадох моите повече от 20 монографии.