Речник

  • азмак – блатлив поток;
  • андак – ров, трап или дол, в който целогодишно тече вода макар и с малък дебит, от тур. ‘andak’;
  • бранище – гора пазена от сеч, паша и др.;
  • ва̀лог – вдлъбнато място, падина под планинска височина;
  • върляк – гора, от която може да се добият върлини (дълги пръти);
  • гар, гарина – горяла гора, млада гора на мястото на горяла такава;
  • гарище – клада, горилище, място, където се натрупват дървата и пъните за горене на въглища;
  • гвозд – тънкостеблена (като гвоздей) гора, горичка;
  • гъстак – мъчно проходима млада гора;
  • дрезга – тъмна, гъста гора, от стб. дрѧзга;
  • дръмка – стара, непроходимо гъста гора;
  • жижница – трап за горене на дървени въглища;
  • забел – граница, забранена за паша, сеч гора;
  • ѝзлак – изкопан кладенец за вода;
  • кайряк – суха песъчлива или камениста почва, стръмно неплодородно място;
  • качица – наречие в с. Мушат, Врачанско – минзухар;  като топоним – местност с обилен извор;
  • козлуджа – горна баня, от араб.;
  • кукла – гол връх, чука, висок камък, скала;
  • лъг – гора на влажно място, най-вече край река, от стб. лѫгъ;
  • лъка – влажна крайречна поляна, от стб. лѫка;
  • лъджа – баня, от араб.;
  • нозер, нусар – малък връх, височинка с форма на нос;
  • Корубаглар – (korubağlar) букв. лозя в дъбрава; днес  квартал Лозенец, Сф.;
  • Драгалевци – силни, смели, добри войници;
  • Подуяне – шопски диалект –  „село близо до София“;
  • Бояна – от бойан т.е болярин, велможа;
  • Обеля – от обел – гора, обградена с обелени колове и забел (бранище, дребна гора);
  • Шарлия – планина в Егейска Македония; от тур. şarli – шуртящ;
  • падало – конак, място за пренощуване край път;
  • пазлак – голо, каменисто място;
  • пастрина – пазена гора;
  • прелог – незасята, запустяла нива, поле, пустош (без едра растителност);
  • припор – от стб. стръмно място на припек;
  • рудина – горска поляна или планинско пасище;
  • садина – вид трева, белизма, белезина (Andropogon ischaemum);
  • сечина – сечище, място, където гората е изсечена до голо, т.е. парцел, в който са повалени всички дървета;
  • требище – място за езическа служба (треба), изчезнала дума от старобълг. език;
  • шиба, шибак – дребен, най-често трънлив храсталак, който представлява последен стадий в живота на опустошена от паша на добитък нискостъблена гора;
  • сухар, сухарак, сухнок – изсушена след пожар или по други причини гора, от стб. соухъ;
  • требèж – изтребена, изкоренена гора, за да се създаде ливада или нива, от стб. трѣбнтн ‘требя, разчиствам‘;
  • тъ̀рша – изтребена, унищожена гора, от рум. tirsa;
  • шу̀ма – храна, кърма за добитъка, листник, листников фураж, широколистна гора, в която се добива листник;
  • шума̀к, шумала̀к – храсталак, опустошена издънкова гора;
  • стѐжер – благун, Quercus conferta;
  • свина̀к – кѐляв га̀бър, Caprinus duinensis;
  • пресой – място на припек,  със слънчево изложение, антоним на ‘усое’;
  • новина – изкоренено, превзето от гората място за ниви;
  • перша – вид ябълка;
  • щетина – трап, в който се горят въглища, почти същото, каквото е жижница – вж. по-горе;
  • яруга – издължен дол със стръмни склонове и тясно легло;
  • свиве, лакан, средулник, перало, плазна – неясни за сега думи, изброени в рецензия;