Исторически лични имена

Авакум Млечок – болярин по времето на Самуил
Адам Колник – бдински велик болярин по времето на Самуил
Адам Юсуф – български владетел на Волжска България, син на Ашраф Балук, 1076–1118 г.
Азан – български воевода от Волжска България, син на Арбат Ос-Ладж, XII-XIII в.
Азан Хасан – български владетел на Волжска България, син на Мир Махмуд, 1359–1380 г.
Азгар – български владетел на Волжска България, син на Масгут, 1025–1028 г.
Азмар – болярин от кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Айяр (Авар, Айар) – български владетел на Волжска България, син на Сулабий, 727-760 г.
Айдар – български владетел, син на Тукъй и брат на Хенджел, от 827 до 839 г. управлява във Волжска България
Айдар (Урус Айдар) – български владетел на Волжска България, син на кан Каранджар и баща на Джилкан и Лачин, ок.815–855 г.
Айлан (Алан)-Дуло – прабългарски княз в района около Азовско море, ок. 360 – 390 г.
Аймон (Амон) – лангобардски аристократ от български произход, заедно със сънародниците си Забан и Родан в VI в. опустошили областта Прованс
Айран Диу Сакчи – велик боил, наместник (тархан) в Улаг, син на Янай-Кабан, отличил се при защита на границите по времето на Омуртаг
Акамир – велегостишки управител (архонт) по времето на Кардам
Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа – български владетел на Волжска България, син на Габдел, 1502–1521г., от 1480 до 1502г. управлява само чал-черемшанския клон
Албeaн (Шан Албан Рищав, Албаян) ­ бурджански владетел, (ок. 430 -­ 450 г.). Негови потомци били цар Рущан (в т. нар. Черна България), както и княза на черниговските кавуи Айбат Рищав (1165-1185 г.) и синът му Елаур (1185-1205 г.).
Алдимир – син на Витомир, управител на Софийската област през вт. пол. на XIII – нач. XIV в.
Алдомир – болярин по времето на Иван Александър
Алексей Слав – сестрин син е на царете Асен, Теодор-Петър и Калоян, братовчед на Борил, 1207-1230 г.
Алексий – севаст, управител на крепостта Станемак по времето на Иван Асен II
Алексий Таридин – велик болярин от Моровизд по времето на Самуил
Алексий Хунол – сампсис по времето на Пресиян и Борис I-Михаил
Алмуш (Алмич, Алмас Ягафар, Алмъш Джафар) – български владетел на Волжска България, син на Джилкан, 895–925 г., обединил всички волжски българи в една държава след 922 г.
Алогоботур – болярин по времето на Симеон I
Алп-Илитвер (Илтивар, Алтебер) – савирски (хонски) владетел, кр. на VII – нач. на VIII в. (670-710 г.)
Алтиас – хонски военачалник на византийска служба, ок. 530-540 г.
Алтоман – болярин от XIV-XV в.
Алцек – български военачалник в Армения, вероятно син на Вананд и брат на Тох (Тохен), кр. на I в.
Алциок – прабългарски вожд по времето на Кубрат, през 632 г. заселва българи във Венеция, Италия, ок. 620 – 640 г.
Амбазук – хонски военачалник в Кавказ, 498 – 518 г.
Анагай (Анагей) – утигурски владетел, ок. 560-567 г., от 567 до ок. 581 г. е турски васал, управител на част от утигурите
Анастасий – боил по времето на Симеон I
Анастасий – български военачалник на византийска служба, син на Флавий Анастасий и брат на Йоанес, става консул ок. 530 г., умира ок. 571 г.
Ангеларий (Ангелари) – боил по времето на Симеон I
Андрей – ватах по времето на Калоян
Анзий (Анзи Зера, Анз) – болярин (вестоносец) от IX в.
Анчек – болярин от XI в.
Антим – воевода по времето на Петър Делян
Арбат – български управител във Волжска България, син на Алмуш и брат на Газан, Микаил и Малай, отъждествяван от някои историци с водача на „моджарите“ Арпад
Арбат Ос-Ладж – български воевода (управител) на Москва, син на Шамгун, кр. на XII в.
Аргек – савирски (хонски) военачалник, отличил се в битката при Едеса – 543 г.
Ардагаст – улички княз, син на Светослав, жупан по времето на Омуртаг
Ареобинд – български военачалник на византийска служба, син на Анастасий, става консул ок. 550 г.
Артаван (Аршаван) – български княз на Вананд, управлявал българите в Армения след княз Орот, ср. на IV в.
Арцо – стотник по времето на Иван Шишман
Аръкан – хонски военачалник, роднина на Атила, нач. на V в.
Асен – брат на скопските боляри Радослав и Владимир, ХІV в.
Асен – хилядник, управител на Овеч по времето на Иван Шишман
Аскал – български владетел от Волжска България, от рода Есегер, оженил се за дъщерята на владетеля Алмуш, нач. на X в.
Аскал – управител (господар) на южните черемиши, лоялни към кана на Волжска България, ср. на X в.
Аскум (Акум) – хунски военачалник на Илирик по времето на император Юстиниян, ср. на VI в., през 539 г. бил заловен от българите на Булгер и Дронг
Асфир – болярин от Източна Тракия, ср. на IX в., християнски водач, убит при гоненията срещу християните
Атакам – хонски военачалник от царски род, ср. на V в.
Аудан – болярин от IX-X в., син на Куман Таниш и брат на Микаил, през 894 г., заедно с Угър Лачини и Арбат направил неуспешен опит да свали от власт Симеон I
Аулудзенис – тракийски военен-бургарий* от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Ахад Мосха – български владетел на Волжска България, син на Азгар, 1061–1076 г.
Ахтум (Айтон, Охтум, Отум, Ут) – жупан, внук на Глад, нач. на XI в.
Ашраф-Кан Балук – български владетел на Волжска България, син на Тимар, 1028–1061 г.
Багил – болярин по времето на Самуил, за чиято сестра бил женен, син е на Данич (Даниш)
Бадан (Бадо) – болярин от кр. на XIII в.
Бадил (Бадул, Бадел) – болярин от XIV в.
Байкил (Байкан, Байл) – болярин от XIV в.
Бакой (Бакун, Бакул) – болярин от IX-X в.
Балай (Балал) – болярин от XIV в.
Балас – хонски вожд в армията на византийския пълководец Велизарий, ср. на VI в.
Балах – савирски (хонски) владетел ок. 500-520 г.
Балдой (Балдос, Балдю) – болярин от крепостта Езеро в Южна Македония, вдигнал въстание срещу византийците заедно със синовете си през 975 г.
Балдьо – воевода по времето на Борил
Балдю (Балдьо, Балдан) – болярин от кр. на XIII в.
Балдю – болярин, син на Балдю, XIV в.
Балдю – болярин, син на Балдю и внук на Балдю, кр. на XIV в.
Балик (Балий) – карвунски болярин, 1340 – 1356 г.
Балко – болярин, морски капитан от XIV в.
Балмах – савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с Иран
Балтан Лабуц – български велможа от нач. на VIII в., син на Хрелбуд
Балто (Балтаоглу, Балтаой) – потомък на Балдю, XV в.
Банджар (Банджа) – болярин по времето на Борис I-Михаил, син на Тархан и брат на Куштан-Баксан
Банко – властел по времето на Борил
Барадж – болярин от нач. на XI в., син на Шамил и зет на Ибраким
Барис (Борис) – княз във Волжска България, син на Болюмир и брат на Глйеб
Барот (Барота, Парота, Баротин) – болярин от Западните Родопи, XI-XII в.
Барсех (Барсих, Баръс) – български управител от Волжска България, VI-VII в.
Бат Тимер (Бу-Тимер) – български владетел на Волжска България, син на Батбай (Бат Баян), 690-700 г.
Бат Угир – български владетел на Волжска България, син на Джилкан и брат на Алмуш, 882–895 г.
Батас – багаин по времето на Крум и Омуртаг
Батаул – багатур багаин по времето на Симеон I
Батбай (Бат Баян, Безмер) – български хан, от 667 до 690 г. управлява като хазарски васал Черна България
Батил (Батин, Батой) – болярин от XIV в.
Батир – велик боил, наместник (тархан) в Улаг, син на Айран Диу Сакчи, кр. на IX в.
Бахян – таркан от рода Кубиар по времето на Аспарух
Бегунек – потопски челник (стотник) по времето на Аспарух
Бежан (Бежул) – болярин от XIII в.
Безмир – славянски велможа по времето на Аспарух
Белар – прабългарски княз в района около Азовско море, ок. 360 – 390 г.
Белаур – видински владетел, брат на Михаил III Шишман, 1329 – 1333 г.
Белослав – болярин (алагатор) по времето на Иван Александър
Берислав – севаст от ХІІІ-ХІV в.
Беран (Беривой, Берич, Берикул, Беро) – болярин от XI в.
Беркан (Берка) – български владетел от Волжска България в гр. Болгар, ок. 1250-1270 г.
Беро – комит и помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Бесон (Бес, Без) – тракийски (бески) военачалник от VII в., баща на Маврон
Бесар – болярин от XIII в.
Биджо (Биждо) – болярин от XIII в.
Бий Омар – български владетел на Волжска България, син на Азан Хасан, 1380–1422 г.
Билах (Билла, Билей, Билу, Билай) – български (башкирски) предводител (цар, хан) от царството Кункар, оттатък Цариград, ок. 950 – 970 г. Мохамеданин, отишъл в Унгария по времето на принц Таксони (955-972 г.).
Бирегет (Бир-Егет) – княз, син на Сабин, имал две жени – византийска и булгаро-хазарска княгиня, минал на византийска служба
Битомер (Битомир, Битом, Битун, Битош) – боил от VII-VIII в.
Бичин – болярин от XIV в.
Бишек (Бишко) – болярин от XIV в.
Благой – воевода по времето на Иван Александър и Иван Шишман, защитавал Змеевския проход през 1372 г.
Блазко – созополски военен (челник) по времето на цар Теодор-Светослав
Бобал (Бобат, Бобатин) – болярин от XIII-XIV в.
Богдан – властел (деспот) по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Богдан – самоводенски болярин (стотник) от XIV в.
Богдан – ичургу боил (воевода), управител (топарх) на „вътрешните крепости“, нач. на XI в.
Богислав – сетин-багаин по времето на Симеон I
Богой Гавра – болярин по времето на Борис I-Михаил
Богомил Ряпата – улички военачалник по времето на Омуртаг
Богомир – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Богор – четник по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Богорис – велможа (болярин) по времето на Иван Асен II
Бодраг (Бодко) – болярин от XI-XII в.
Божидар – улички военачалник по врмето на Омуртаг
Бойко – стратор по времето на Борил
Бойко – внук на Драган, кр. на XV в.
Болгар – български владетел, син на Илек, от 743 до 809 г. управлява във Волжска България
Болгорос – български владетел в Иберия, пръв цар в земите на дн. Испания (крал на Испания), ок. 375-400 г.
Болеш (Болан, Болян) – болярин от X-XI в.
Болчин (Балкин) – болярин от XIV в.
Болюмир – княз в Волжска България, син на Угор Борис, за някои идентичен с Владимир, който е полубрат на Ярополк и Олег, баща на Изяслав, Мъстислав, Ярослав, Всеволод, Светополк, Въйшеслав, Борис и Глеб
Боран (Борун) – болярин от XIV в.
Борис – управител във Волжска България, син на Джунт, заедно с Дженик и Абдаллах докарал Ахмед ибн Фадлан в Болгар през 922 г.
Борис – ратник по времето на Аспарух, баща на Туктул
Борис Илица – преславски болярин (хилядник) по времето на Симеон I и Петър I
Борислав – велик воевода по времето на Иван Асен II, син на Радомир
Борой (Борич, Борян, Боривой) – болярин от IX-X в.
Босилко – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Боксун (Боксу, Боску) – български (башкирски) предводител (цар, хан) от царството Кункар, оттатък Цариград, ок. 950 – 970 г. Отишъл в Унгария. Мохамеданин, отишъл в Унгария по времето на принц Таксони (955-972 г.).
Босян (Босьо) – болярин от XIV в.
Ботко (Батил) – съратник на Петър Делян, по всяка вероятност управител на Средец
Ботул – син на жупан Бутаил, IX в., баща на Карач
Ботул – болярин от кр. на XIV в.
Бохан – военачалник от смесен утигуро-тюркски произход (родителите му били от родовете Утяк и Туряк), ок. 560-580 г., обсажда гр. Боспор през 576 г.
Бохян (Боя, Бохя) – син на Стрезимир, XI в.
Боян – български болярин във Волжска България от ср. на X в., брат на Есхач, началник на курсабаите при кановете Микаил Ялкау и сина му Мохаммед
Боян – цепински болярин от XIV в.
Боян – военачалник (боил) по времето на Омуртаг
Бранимир – син на Първан, кр. на XIV в.
Бранислав – болярин по времето на Петър Делян, син на Драгшан
Бранислав – болярин по времето на Сеслав и Татуш Хала, син на Драгшан
Бранислав – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Бранислав – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Бранислав Лабуц – български болярин от ср. на X в., син на Велян
Бранко – болярин по времето на Михаил III Шишман
Брен Ташрац – български военачалник в Армения, ср. на V в.
Будим – български военачалник, син на Крум, наместник-управител (регент, тархан) във Волжска България, ок. 805-815 г., построил градовете Джир, Мен и Шамлин
Будимъл (Будимл) – български болярин в Дукля, ок.850-900 г.
Бузан (Гундо Бузан, Гундокис, Бузам, Гундиок) – владетел на българите, ок. V-VI в., вероятно е син на Ернак
Булгариос (Булгарис) – прабългарски вожд, преселил 10000 прабългари от Вътрешна Скития (Памир) в Мизия и Дакия, брат на Хазгариос и Сабириус (Сабир-Кубaр), ок. 580 – 600 г.
Булге – боил по времето на Крум и Омуртаг
Булгер (Булгар) – прабългарски вожд от ср. на VI в., през 538-539 г. заедно с Дронг разбили византийския стратилат Юстин и нахлули в Тракия (По всяка вероятност е Вукич.)
Булимер – български олгутаркан във Волжска България от ср. на X в.
Булуюм Орду Мугалим (Булгом, Булюм) – български владетел на Волжска България, внук на Мохаммед Алам и син на Исмаил Галим, 1323–1340 г.
Булхар – български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Докс, ок. I в.
Бураш Барадж – български владетел на Волжска България, големия син на Габдел Мумин, 1480–1502 г., от 1502 до 1508 г. управлява само ечке-казанския клон
Бурил (Бурян) – болярин от кр. на XIV в.
Бутаил (Боутаул Чабан) – жупан по времето на Омуртаг
Ваданд (Вананд II) – български вожд в Армения, внук на Вананд I, загива в бой с римляните през 59-60 г. н.е.
Варакур – боил (военачалник) от IX в. от Овечката област
Вардан – стратег по времето на Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян и Борис I, син на Кордил
Варнеканзий (Варенкан) – български херцог, комендант на крепостта Тичино, ок. 571-595 г., стана абсолютен господар на Павиа, но после бил убит
Василий – велик болярин, главен интендант на войската по времето на Симеон I, син на княз Семир
Василий – презвитер по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Василий Вампулин – севаст, назначен в Мелник през 1205 г. от Калоян
Велегнев – син на Сондоке и брат на Михаил, X в.
Велемир – воевода от кр. на XIV в.
Велико Бучин – велик болярин от Средец по времето на Самуил
Велислав – български жупан на сръбска служба, XI в.
Велян – севаст по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Велян Лабуц – български болярин от нач. на X в., син на Ладомир
Венасеп – барсилски и хазарски владетел по времето на арменския цар Валараш (193-217 г.)
Видул – въстаник от Пастири по времето на Сеслав и Татуш Хала, загубил единия си крак в битка
Видул – управител на кр. Виза (гр. Бяла) по времето на Ивайло
Видул – кастрофилакс по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Вилах – чувашки владетел
Вираг – болярин във Волжска България от ср. на X в., владетел на чувашите
Витан Босота – болярин от Суково по времето на Самуил, негов потомък е богомилския водач Кирил Босота
Витомир – деспот от ср. на XIII в.
Витомир – болярин, управител на Средец през ХІV в.
Витомир – болярин от нач. на ХІV в., чиито владения били край р. Марица
Влад – военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Влад – болярин (прахтор) по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Владимир – севаст по времето на Иван Асен II, брат на Франгос
Владимир – брат на скопските боляри Радослав и Асен, ХІV в.
Владимир – велик примикюр по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Владимир – протовестиарий по времето на Иван Шишман
Владислав – воевода по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Владислав – болярин по времето на Иван Александър
Владислав – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Владой (Владое) – кефалия (управител) в Горно Новково и Омуртагския край, ок. 1330-1350 г.
Влайко – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Власий – презвитер по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Властимир – болярин от XIII в., по времето на Михаил II Асен
Властимир – болярин по времето на Иван Александър, син на Трошан
Воевинк (Войвинг) Лабуц – български велможа от кр. на VI в., син на Елмир
Воилас (Воила) – боил, пълководец по времето на Паган
Воймир – син на болярина Димитър, ХІV в.
Воймир – улички военачалник по времето на Омуртаг
Войсил – изургу коловър по времето на Симеон I
Войсил – владетел в Копсис (дн. Сопот), брат на Смилец, 1322 – 1324 г.
Войсил – първи протокелиот по времето на Иван Шишман
Воислав – болярин от XIV в.
Войцех – сетин багаин по времето на Симеон I
Волег (Вукич) – прабългарски вожд от нач. на V в.
Вонзилех – чигот по времето на Симеон I
Вонтек – сетин-багаин по времето на Омуртаг
Вордун (Вардун, Вардул, Вардин, Вордил) – болярин, според някои баща на воеводата Момчил и син на болярина Паган
Врен Ванандаци – български военачалник, в 482 г. в Нерсехапатската битка е начело на арменския стратегически резерв
Всемир – болярин от XIII-XIV в.
Всеслав – средецки комит по времето на Самуил
Вукел (Воукел) – болярин от IX-X в.
Вунд (Вундур, Вананд, Вхндур Булгар-Бунд, Влндур) – вожд на българите, наречени вхндур болгар или вананди в Армения, ок. 140-190 г.
Габдел Мумин (Абдел Мумин) – български владетел на Волжска България, син на Ябъйк, 1469–1480 г., след него се разделят на ечке-казанск и чал-черемшански клон
Габдул Карамат (Габдулла) – велик боил по времето на Борис I-Михаил, син на Джалмат Улушкан, наказан със смърт от Борис заради отказ да приеме християнството
Гавраил (Гавра) – болярин по времето на Самуил
Гавраил – велик логотет по времето на Иван Асен II, според някои е брат на Борил
Гаврил – болярин по времето на Борил и Иван Асен II
Гаган (Паган) – болярин от с. Горно Новково (или Вардун), в района на Преславската планина, кр. на XIII в., имал териториален спор с Хинто
Газан – български владетел на Волжска България, син на Алмуш и брат на Арбат, Микаил и Малай, 925–930 г.
Гази-Барадж Бурундай – български владетел на Волжска България, правнук на Шамгун, внук на Арбат Ос-Ладж и син на Азан, 1236–1242 г.
Галей (Галован) – болярин от XII-XIII в.
Галий (Галир) – хунски военачалник, ок. 440 – 460 г.
Галибей – български владетел на Волжска България, син на Бий Омар, 1422–1437 г.
Галимбек (Галим-Бек) – български владетел на Волжска България, син на Гази-Барадж, 1267–1293 г.
Ганйе (Йуане) – български велможа, ок. VIII-IX в.
Ганой (Ганаш, Ганун) – болярин от XIV в.
Гаризд (Гарит, Гаридин, Гаразд) – болярин по времето на Симеон I и Петър I, според някои историци името е тракийско (срв. Раизд, Хормизд, Моровизд, Буребист)
Гарин (Гаруш, Гарей) – болярин от XIII в.
Гелан (Гелуш) – болярин от XIV в.
Георги – протоспатарий по времето на Иван Александър
Георги – боил по времето на Борис І-Михаил
Георги – болярин (алагатор) по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Георги Войтех – организатор на второто голямо въстание срещу византийското владичество, XI в.
Георги Кичава – болярин по времето на Самуил
Георги Сурсубул (Сурсувул) – жупан таркан по времето на Симеон I и кавхан при Петър I
Георгий Цуло – византийски аристократ от рода Дуло, който през ХІ в. управлява провинцията Херсонес (полуостров Крим в днешна Украйна)
Герасим Клепа – болярин по времето на Самуил
Гергин – син на чобанина Момчил
Гергуш (Гергаш) – болярин от XIV в.
Герил – воевода от кр. на XIV в., управител на Герилград (до дн. Върбица), загинал през 1388 г. в битка с турците
Герил (дядо Геро) – кир, господар“ (т.е. почтен човек) от Копривщица от XVIII в. (р. 1700 г.)
Герун (Геруш) – болярин от XIV в.
Гийсан – хунски военачалник, ок. 440-460 г.
Гилпурис – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Гиляд (Гелу, Гелуш) – болярин от Бъдин град (Бдин), управител на Трансилвания по времето на Петър I
Гихтун – боритаркан от рода Ермиар по времето на Севар и Кормисош
Глад – болярин от рода Есегер, управител на българския Банат по времето на Симеон I, IX-X в.
Глйеб (Глеб, Глйб) – княз във Волжска България, син на Болюмир и брат на Барис
Глон (Гленис) – хонски вожд, вероятно от оногурски произход, нач. на VI в., в 527-528 г. воювал срещу царица Боарикс
Глонимир Лабуц – български велможа от ср. на VIII в., син на Балтан
Гневотин (Гневота) – логотет по времето на цар Теодор-Светослав
Гобиас (Гобис) – български владетел, втори крал в земите на Испания, син на Болгорос, ок. 400-425 г.
Годеслав – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Годеслав – болярин от нач. на XIV в., баща на Деян
Годеслав – кастрофилакс по времето на Иван Шишман
Гоимер (Гуимер) – болярин от IX в.
Голих (Голой, Голеш, Голин) – болярин от XIV в.
Гончал – болярин от XIV в.
Горан – болярин от Доростол, ср. на X в.
Горан – воевода от кр. на ХІV в.
Горан – син на Първан и брат на Бранимир, кр. на ХІV в.
Горуш – костурски воевода по времето на Самуил
Горуш Лабуц – български велможа от кр. на VII в., син на Зендак
Госняк – добровишки велможа по времето на Аспарух
Гостимир – улички военачалник по времето на Омуртаг, брат на Черньо и братовчед на Радослав
Гостислав – улички военачалник-хилядник по времето на Омуртаг
Готил (Готун) – болярин от XII-XIII в.
Григорас (Григора, Григор) – стратег, вероятно от тракийски произход по времето на Крум
Григорий – севаст по времето на Иван Асен II
Григорий – презвитер по времето на Борис I-Михаил
Гродун – юк-боил по времето на Омуртаг
Гроздан – болярин, управител на Каменово, кр. на ХІV в.
Гроздю – протовестиарий по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Грод (Грот) – прабългарски вожд, покръстил се и сключил договор с Византия през 528 г., той и племето му обитавали Кримския полуостров, ок. 520 – 540 г.
Груд – болярин от вт. пол. на XI в., който произлизал от Пеянешко, на свои средства построил в името на светителя каменна църква в Средец, около която в началото на XII век се образувал цял манастир. Тая църква била непосредно подчинена на средешкия епископ.
Груич (Груица) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Грумбат (Крумбат, Грум-бат, Грумбатес) – владетел на хионитите (хоногурите) в Согдиана и Бактрия, ср. на IV в.
Гръд – болярин по времето на Михаил III Шишман
Гулян (Гулой, Гулин) – болярин от XIV в.
Гхутуг – ичургу боил по времето на Омуртаг
Дабил (Дабьо) – болярин от XIII-XIV в.
Давид Рудока – положки воевода по времето на Самуил
Даган (Даман, Дамиан, Димиян) – болярин от XIII-XIV в.
Дагор (Дагул) – болярин от XIV в.
Дамян – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Дамян – син на болярина Марко, кр. на X в.
Дамян – воевода, кастрофилакс на кр. Бялград до Преслав по времето на Ивайло
Дамян – болярин (стотник) по времето на Иван Шишман
Дан – катепан по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Данаил Къш – правнук на Секул Къш, по времето на Самуил
Данич (Даниш, Данъш) – болярин по времето на Симеон I, син на Батир, който се ползвал с голяма почит в царския двор
Дауд – болярин (вероятно е бил худаяр) от IX-X в., син на Габдул Карамат, брат на Куман Таниш и Халиб Батир, живял 100 години и умрял от ухапване на змия
Деваштич (Дивашчич) – согдийски (български) владетел, нач. на VIII в., оглавил въстание на согдийците през 720-722 г. срещу завоевателите араби
Дейко – болярин (челник, стрелец), братовчед на катепан Рекирад, ХІІІ в.
Денко – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Дельо – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Десислав – славянски жупан по времето на Аспарух
Дешо – болярин по времето на Борил и Иван Асен II
Деян – севастократор по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Деян – болярин по времето на Иван Александър, син е на Годеслав
Джалмат Улушкан – велик боил от IX в., син на Бир-Егет и неговата хазаро-булгарска жена, която останала в България
Джелал-ед-Дин Алтънбек Алан – български владетел на Волжска България, син на Отяк, 1229–1236 г.
Джилан – болярин от ср. на XI в., син на Барадж, получил името си в памет на това, че се родил в годината на змията
Джилкан (Джилки, Шилки) – български управител (елтебер) във Волжска България, син на Айдар, 855–882 г., от 858 до 863 г. се оттегля в укрепения град Караджар
Джиран (Джир Азан, Ас Джир) – български наместник-управител на Бащу (Киев) по времето на Джилкан, син на Будим, 858-863 г.
Джиян (Джия) – син на Стрезимир
Джунт (Джун, Джуне) – съуправител със Салахби на Бащу (Киев), син на Джиран, кр. на IX в.
Джуно – воевода по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Диаскупорил – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Диман – прахтор по времето на Калоян и Борил
Диман – протостратор по времето на цар Теодор-Светослав
Димеш – ратник от рода Угаин по времето на Кормисош и Винех, син на Оксон
Димитрий Полемарх – воевода, пръв след кавхана по времето на Самуил, превзема кр. Сервия
Димитър (Драгомир) – брат на узурпатора Иванко
Димитър – брат на деспот Срацимир, XIII-ХІV в.
Димитър – кефалия на Козякград, баща на Воймир, ХІV в.
Димитър – севаст от Червен по времето на Калоян и Борил
Димитър Тихон – управител (воевода) на кр. Колидрон по времето на Самуил
Добетин (Добета) – болярин от X-XI в.
Добрейшо – презвитер по времето на Борил
Добрентич (Добрента) – улички военачалник, старейшина на род по времето на Кардам, Крум и Омуртаг
Добретий (Добрета) – управител по времето на Иван Асен II
Добреш (Добрешко) – болярин по времето на Самуил
Добрил – болярин, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Добрин (Добрун) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Добрин (Добриня, Багатур Добрин, Диу-Барин) – български витяз (багатур) в Киев, син на Малай, кр. на X в.
Добромир – воевода (логотет) от кр. на XIV в.
Добромир Постой (Добромир Млади) – управител (кефалия) на Скопие и после на Верия по времето на Самуил
Добромир Хриз (Добромир Хръс) – независим владетел в Струмица по времето на Теодор-Петър и Калоян
Доброслав – деспот от ср. на XIII в.
Доброслав – воевода по времето на Михаил III Шишман, син на Стан (Станимир)
Доброслав – болярин по времето на Иван Шишман, син на зелениградския воевода Стан
Добротин (Доброта, Добротан) – болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Добротич (Добротица) – самостоятелен владетел на Карвунското деспотство от 1354 до 1386 г., брат на Балик
Додан (Додек, Додил, Додун) – болярин от XIV в.
Докс – боил-чигот по времето на Аспарух
Докс – български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар, ок. I в.
Дометан (Домета) – улички военачалник по времето на Омуртаг
Дометиан – кавхан в Охрид по времето на Самуил
Дометий (Домета) – управител (комит) на областта Кутмичевица, ок.886-900 г., заменил на тази длъжност Котокий
Драган – син на Ралик, ХV в., дядо на Бойко, Явор и Сотир, вероятно баща им се казвал Бодрин?
Драган – най-големия син на Бойко, правнук на Драган, ХVI в.
Драган – болярин от ХІV в., баща на Младен
Драган – протокелиот по времето на Михаил III Шишман, Иван Стефан и Иван Александър
Драган – болярин (челник), брат на протостратора Радул, син на Ральо и баща на кастрофилакс Момчил, XIII в.
Драгий (Драгия) – болярин по времето на Ивайло, Георги Тертер I и Смилец
Драгин (Драгия) – велик примикюр по времето на Иван Шишман
Драгман – болярин от XIV-XV в.
Драговул Лабуц – болярин по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, син на Бранислав
Драгой – славянски военачалник (княз) в Родопите, ок. VII в., баща на Драгойна
Драголюб – уравител (дукс) на Созопол по времето на цар Теодор-Светослав
Драгомир (Даргамер) – славянски княз – ок.800-820 г., пратеник на хан Крум в Константинопол
Драгомир – болярин по времето на Иван Александър
Драгомир – властел по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Драгомир – улички военачалник от Строимировия род, женен за сестрата на Божидар, по времето на Омуртаг
Драгомъж – воевода (управител) на кр. Струмица по времето на Самуил
Драготий (Драгота) – властел по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян, Борил и Иван Асен II
Драготин (Драгота) – болярин по времето на Калиман I Асен, Михаил II Асен и Калиман II Асен
Драготич (Драгота) – улички военачалник-хилядник по времето на Омуртаг
Драгош (Дрогош, Дрогун, Драгньо) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Драгшан – управител (комит) на кр. Воден по времето на Самуил, загинал през 1010 г.
Драгшан – болярин по времето на Константин-Петър Бодин, син на Бранислав и внук на Драгшан
Драксин – болярин, ок. XIII-ХІV в.
Дристач (Дристър, Дристра) – струмишки комит по времето на Симеон I
Дромир – воевода по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Дронг (Дрогон) – прабългарски вожд от ср. на VI в., през 538-539 г. заедно с Булгер разбили византийския стратилат Юстин и нахлули в Тракия
Дръстар – ратник от рода Ерми по времето на Крум, син на Нягул
Дрян Димо – улички военачалник по времето на Омуртаг
Дудек (Дудил, Дудул) – болярин от XIII-XIV в.
Дукан (Дуко) – знеполски войскар, син на Николич (дядо Никола), кр. на XIII в.
Ебарс – прабългарски военачалник, вуйчо на Атила, ок. 420-450 г.
Евстратий – болярин по времето на Иван Александър
Евтим – болярин, богат оръжемайстор и златар по времето на Калоян и Борил
Едекон – хунски военачалник, помощник на Атила, ок. 430 – 455 г., баща на Одоакър
Едемен – хонски военачалник, роднина на Атила, ср. на V в.
Елдар – български болярин от Солунско, кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Елемаг – комит на кр. Берат по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав
Елкей – български военачалник от Волжска България, ок. XIV-XV в.
Елмингер – велик боил по времето на Аспарух
Елмир Лабуц – български велможа от VI в., син на Улцех
Елтек (Елте Укел, Оелте) – бан от рода Укил (Вокил), ок. VIII-IX в.
Елтетралис – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Елтимир – владетел в Крън и Ямбол, брат на Георги I Тертер, 1298 – 1306 г.
Ельо (Елко) – болярин от XIV-XV в.
Еньо-Теофил (Еню Самоход) – син на болярина Тодор Самоход
Ер-тегин – син на савирския владетел Алп-Илтивар, в 682 г. е изпратен от баща си в Армения като посланик
Еремий Горун – велбъждки болярин по времето на Самуил
Ермен – военачалник по времето на Аскал, Албурий (Албури), Оркан (Юрган Телес) и Кубрат
Ермияр – боил от рода Ерми по времето на Омуртаг
Ескам – хонски военачалник, тъст на Атила, ср. на V в.
Есхач – сампсис от рода Чакарар по времето на Борис I-Михаил и Владимир-Расате
Есхач – български болярин във Волжска България от ср. на X в., брат на Боян
Жедимир (Жедил) – болярин в Югозападна България от кр. на ХІV в.
Жеко – воевода от кр. на XIII в.
Желяз – велик воевода (болярин) по времето на Смилец и Теодор Светослав
Желяз – болярин по времето на Иван Асен II
Желян (Желигост, Жельо) – болярин от XII-XIII в.
Желян (Желю, Жельо) – заможен чобанин (чорбаджия) от ср. на XIX в., р. ок. 1815 г., който имал големи стада в Смядовско
Жидом (Жидян) – болярин от IX-X в.
Житей – болярин (феодал) по времето на Иван Александър
Забан – български военачалник, херцог на римския град Тичино, старши на гарнизона, ок. 560-571 г., заедно с Аймон и Родан се опитал да завоюва Южна Галия
Завер – калу-таркан по времето на Омуртаг
Замфир (хаджи Замфир, Замфиркьо) – прочут чорбаджия, първенец и войвода, р. 1710 г. в Средния Предбалкан (в района на Васильовска планина, Угърчинските височини и рида Лисец)
Зарич (Зарица, Лазарица) – воевода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав
Захари – катепан по времето на Борил
Захарий – болярин по времето на Иван Александър
Зейбер (Зобйер) – български владетел, син на Айдар и брат на Мохеметемин, от 844 до 864 г. управлява във Волжска България
Зендак Лабуц – български велможа от ср. на VII в., син на Релмуд
Зент (Зенти, Зенд) – болярин по времето на Борис I-Михаил, Владимир-Расате и Симеон I
Зерган – коселски болярин по времето на царете Петър I, Борис II и Роман
Зергобул (Цербула, Зергобулас) – болярин (велможа) по времето на Борис I-Михаил
Зизаис – български предводител на „свободните сармати“ (българи, сармати и скити), ср. на IV в. (Вероятно идентичен със Зиези.)
Зилгиб (Зилигд) – савирски владетел в Кавказ, 518-522 г., по времето на Юстин ІІ, убит е от шах Кавад
Зингий (Зиесей) – прабългарски владетел
Зиткой (Зитко, Зиткоимир, Циткой) – ичургу боил по времето на Омуртаг
Златан – болярин от кр. на ХІV в.
Златан – стратор по времето на Борил
Золбон – хонски военачалник от кр. на V в.
Ибраким (Ибрахим) – български владетел на Волжска България, син на Мохаммед, 1006–1025 г.
Ивайло – болярин по времето на Смилец и Теодор Светослав
Иван – протосеваст по времето на Смилец и Теодор Светослав
Иван Щърба – болярин по времето на Иван Александър
Иваниш (Иваншо) – болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Иванко – болярин, родственик на Асеневци, за кратко през 1196 г. узурпира владетелския престол
Иванко – болярин по времето на Иван Стефан и Иван Александър
Иванко – владетел в Дръстър (дн. Силистра), син на Добротич, 1386 – 1388 г.
Ивац (Ивацес) – връхотски воевода (витяз) по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав
Ивац – челник (царски телохранител), син на Секул, кр. на XIV в.
Избул – боил от рода Угаин по времето на Кубрат
Ил-вес (Ил вестран абаре, кана-таркан Илия) – болярин по времето на Борис I-Михаил
Илари – болярин по времето на Симеон I, син на Стоймир
Илек (Иллек) – български владетел, син на Ишкул, от 707 до 743 г. управлява във Волжска България
Илиаш (Илия) – болярин от VIII-IX в.
Илигер – савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с Персия (Иран)
Илинич (Илиица) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Иляс Ялдау – български управител от Волжска България, син на Челбир, ср. на XIII в.
Именяр Билиг – велик боил по времето на Тервел, пра-пра внук на Таниш, правнук на Оркан (Юрган Телес), внук на Билиг, син на Кизил Кубар и племенник на Лачин
Иратаис – кавхан от гр. Ранули (Беглик Таш), вероятно от тракийски произход по времето на Крум и Омуртаг
Ирнас – багаин по времето на Омуртаг
Ирхин – боил по времето на Кардам, брат на Тагчис, Окорзис и Стасич
Исай – български военачалник от кр. на ХІV в.
Исбул – зера-таркан по времето на Симеон I, правнук на Увир
Ислан (Есла, Ислац, Ислас) – хонски военачалник и дипломат от ср. на V в., син на витяза Лабуц и Еларда-Имен от рода Себер
Исмаил Галим – български управител от Волжска България, син на Мохамед Алам
Испор – болярин от Овечката област, X в.
Итгин – савирски военачалник от гр. Хорасан, приближен на Алп-Илтивар, VII-VIII в.
Итцис (Ич, Итци) – болярин от IX в.
Ихсиах (Ич, Ичи) – боил по времето на Борис I-Михаил
Ишбул – кавхан по времето на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян, управлявал в неговия град Кюнграт (Охрид)
Ишкан – кушански владетел от нач. на II в.
Ишкул – български владетел, син на княз Котраг, от 673 до 707 г. управлява във Волжска България
Ицвоклий (Ицвоклия) – средецки управител (жупан), заедно с Книн и Имник нахлули в Сърбия през 926 г.
Йоан (Иоан) – велик боил по времето на Борис I-Михаил
Йоан Иртхитуин (Иртихитун, Иртхитюен) – кана-багатур от IX в.
Йоан Хрисилий – илирийски протевон на Драч, тъст на Самуил
Йоанес – български военачалник на византийска служба, син на Флавий Анастасий и брат на Анастасий, ок. 530-540 г.
Йоаник Кортобана – син на Семир Кортобана, XIII в.
Йов Рилко – кичевски болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Йован (Йов) – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Йончо – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Йончо – воевода от XIV в.
Йорги (Йорго, Иорги, Кърчи) – боил от нач. на IX в.
Йосиф – изургу-коловър по времето на Симеон I
Йосиф Клобурец – болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Кабан – български военачалник, дружинник на Алцек, кр. на VII в., отишъл с него в Италия, но после се върнал в Макидан
Кавкан – воевода по времето на Петър Делян
Калей (Калаш, Калимир) – болярин от XII в.
Калиман – болярин от XIV в., син на Сулимин
Калош – болярин от XII-XIII в.
Калоян – севастократор на Средец и областта, братовчед на цар Константин I Асен Тих
Карнаджар (Караджан, Караджар, Каранджар, Канаджар) – български владетел на Волжска България, син на Тат Утяк, 787–ок.805 г.
Кандакс – прабългарски военачалник, вуйчо на кан Гундур, ок. 445 – 470 г.
Кандих – боил по времето на Омуртаг
Каран Къкре – болярин по времето на Самуил
Карас (Къраш, Кърч) – жупан-таркан по времето на Омуртаг
Карач – болярин по времето на Симеон I, внук на жупан Бутаил
Карач – воевода от XIV в., брат на Ратен
Касим Булак – български владетел на Волжска България, син на Галимбек, 1307-1323 г.
Кацел – боил по времето на Владимир-Расате и Симеон I
Кеан – управител на област в дн. Войводина, кр. на VIII – нач. на IX в.
Келди – боил по времето на Омуртаг
Климент – болярин по времето на Борил и Иван Асен II
Климент Прибой – воевода на Червен по времето на Самуил
Клономер – болярин от XIII-XIV в.
Книн – военачалник, заедно с Ицвоклий и Имник нахлули в Сърбия през 926 г.
Кобхай – обозен началник по времето на Симеон I
Коверх – боил по времето на Омуртаг
Коларин (Арабаджи, Арабаджий Колар) – арабаджибашия (шеф на коларите), върховенъ ,церй башия*, който постоянно, сед’Ьлъ^ на ^ашкьой’ (Еникьой, сега Ново село, Новопазарско) от XVIII в. (р. 1720 г.)
Колън (Колин) – български управител (везир) във Волжска България, син на Ахад Мосха, XI-XII в.
Коман (Куман) – воевода по времето на Ивайло
Кондил (Кондослав) – болярин от XIII-XIV в.
Кондоке – боил от рода Ерми, IX в.
Константин – стратор (презвитер) по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Константин – севастократор по времето на Иванко и Георги Тертер
Константин – воевода от кр. на XIV в.
Константин – болярин по времето на Иван Александър
Константин – боил, син на Воилас, през 791 г. станал патриций в Константинопол
Константин-Петър III Бодин – въст. предводител, син на зетския жупан, впосл. крал Михаил, XI в.
Кордил – военачалник (воевода, стратег), от македонски или прабългарски произход по времето на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян
Корет (Корета) – болярин от Охридския край, кр. на X в.
Коркут – боил по времето на Аспарух, загинал в бой със славяните
Корсис – жупан-таркан от рода Цакарар по времето на Кормисош
Корун (Корой, Корош) – болярин от XI-XII в.
Косар – болярин от X-XI в.
Косин (Косил, Косай) – болярин от X-XI в.
Костадин – болярин по времето на Смилец
Костадин – болярин по времето на Иван Александър, син на протоспатора Симеон
Костадин – воевода по времето на Борил
Кострош (Костадин) – син на Стрезимир
Котис – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Котокий (Костокий, Курт) – болярин от тракийски произход по времето на Борис I-Михаил, управител на областта Кутмичевица
Котоко – болярин от Овечката област, X в.
Котокус – боил, областен управител по времето на Омуртаг
Котраг – български курсибай-оглутаркан във Волжска България от ср. на X в.
Котраг (Кодрак) – български владетел (княз), син на Кубрат, от 667 до 673 г. управлява създадената от него Волжска България
Кошимир – болярин от XIV в.
Крагуй – воевода по времето на Самуил
Краймер – болярин от XIII-XIV в.
Крайчо Самоходов – байрактар на Хвърковатата чета, брат на Райко Самохода
Кракрас (Кракра) – воевода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, отбранява Перник
Кремен (Кривич) – военачалник на корабните войски на цар Теодор-Светослав. Син е на Видул.
Круной (Крон) – болярин по времето на Симеон I, негов роднина
Крюмих – военачалник по времето на Кубрат
Куар (Кий, Куяр) – български княз, син на Шамбат и брат на Щчек и Хорив
Кумън Таниш (Куман Таниш) – болярин от IX-X в., син на Габдул Карамат и брат на Дауд и Халиб Батир, баща на Микаил и Аудан
Купен – болярин (хилядник) по времето на Самуил
Куперг – болярин от Източна Тракия, ср. на IX в., християнски водач, убит при гоненията срещу християните
Курдан – боил по времето на Кубрат
Курдбат – багаин по времето на Омуртаг
Куридах – акацирски владетел от рода Агачир по времето на Атила
Курт – прилепски воевода по времето на Самуил
Курт – копан по времето на Симеон I, брат на Унуорах
Курт – болярин от Овечката област, X в.
Куртан (Куртеш, Куртел) – болярин от XIII-XIV в.
Куртекс – кастрофилакс от Скития (Добруджа) по времето на Борил
Кутилзис – савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с Персия (Иран)
Кутригур – прабългарски вожд, брат на Утигур, ок. II в.
Куштан-Баксан – болярин по времето на Борис I-Михаил, син на Тархан и по-малък брат на Банджар (Банджа)
Кънчо – воевода, кастрофилакс по времето на Ивайло
Лаборц (Лоборчи, Лоборец, Лоборц) – управител на дн. Закарпатска Украйна – ср. на IX в., убит от маджарите
Лабуц – славянски витяз от IV-V век, чийто предци още през 298 г. били преселени от византийският император Константин Велики в Струмската област
Ладомир Лабуц – български велможа от кр. на IX в., син на Шотър
Лазар Къп – скопски комит по време на Самуил
Лайош Аеус (Ае-Айош Аеус, Лайуш Аеуц) – боил от Крепча, ок. VIII-IX в.
Лалуш (Лалун, Лало) – болярин от XIV-XV в., превзел София
Ламир (Ламер) – воевода от кр. на XIV – нач. на XV в.
Лачин – български владетел от Волжска България, син на Айдар, 855-882 г.
Левой (Лево) – болярин от Овечката област, IX в.
Левотин (Левота) – болярин от Овечката област, IX в.
Леон – стратег от македонски произход, от рода Гимост (Гомост) по времето на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян, помощник на Кордил и Цанц
Либен – болярин по времето на Георги I Тертер и Смилец
Литовой – военачалник (челник) от Девол, 1040-1041 г., назначен за комендант на Диметриада
Лолуш (Лолош, Лолю) – болярин от X-XI в.
Любомир – болярин от славянски произход, ср. на IX в., християнски водач, убит при гоненията срещу християните
Маврон Бес (Бесон) – тракийски (бески) военачалник от нач. на VIII в., през 704 г. разбил Кентинаризийската и Сиагрийската кули при Херсон, но дошли хазарите
Мавър (Мавър Младши, Маурикий) – патриций от VIII в., син на Мауро
Магнус (Флавий Анастасий Павел Проб Мошиан Проб Магн) – български военачалник на византийска служба, син на Флавий Мошиан, през 518 г. е консул
Маготин – болярин по времето на Симеон I, негов роднина
Мадьяр (Мадяр) – хунски (мадярски) вожд, брат на Хунор, оженил се за дъщерята на княз Белар (или на княз Дуло), ок. 380-445 г.
Макош (Мако) – болярин от XIV в.
Малай (Мала) – български владетел на Волжска България, син на Алмуш, 912-944 г.
Маламер (Маломер, Маламир) – сетин багаин по времето на Симеон I, син на Войсил
Маломан – болярин от IX-X в.
Мамай (Мама, Мамач, Мамъш) – хонски военачалник от царски род, ср. на V в.
Мамед – български владетел на Волжска България, син на Мансур, 1531–1535 г., 1546 и 1551г., от 1535 (1542) до 1552г. управлява почти само ечке-казанския клон
Мамил (Мамиль) – болярин от XI-XII в., син на Джилан
Манасий – моравянин, жупан по времето на Симеон I
Манол – болярин (управител) по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Манол (Мано) – воевода от XIII-XIV в., преселил се с много българи в Мала Азия
Мансур – български владетел на Волжска България, син на Бураш Барадж, 1521–1524 г., от 1508 до 1531 (1542) г. управлява само ечке-казанския клон
Мануил Ивац – воевода, син на Ивац, ср. на XI в.
Мануш – велик болярин от Доростол, ср. на X в.
Марин – касси сак (т.е. военен човек, кайсак, т.е. от „кос“-саките – белите саки, берендеи-бродници), р. 1730 г. в Донските степи. Саките (сагетите) са потомците на Сагет (Сак). Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баченеци-патсенеки, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери – „севрюки“, и др.
Маркар Макидан (вероятно Черноризец Храбър) – болярин по времето на Гаврил-Радомир и Иван Владислав, син на Багил, пътувал до Волжска България с дипломатическа мисия
Марко – болярин по времето на Симеон I и Петър I
Марко – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Марко – крал на сръбско-българското Прилепско кралство, обхващащо голяма част от Македония, син на Вълкашин, внук на Мърнян, племенник на Углеш и брат на Андрей, Димитър и Иваниш
Мармаис – копан (бори-таркан) по времето на Борис I-Михаил, Владимир-Расате и Симеон I
Мармайс – бори-таркан по времето на Омуртаг
Мартин – велик боил по времето на Борис I-Михаил
Мартин – болярин по времето на Теодор-Светослав
Масгут – български владетел на Волжска България, син на Мохаммед, 1004–1006 г.
Матей – болярин (протостратор) по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Матеич (Матей, Матеица) – болярин по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав
Мауро (Мавър) – кавхан на кан Кубер, кр. на VII в., назначен от византийския император за консул, през 686 г. се опитал да превземе Солун
Мезен (Мезил) – боил от VII-VIII в.
Менморут (Менуморт) – управител от рода Есегер на кр. Бихор, внук на Морут, X в.
Метекс – прабългарски вожд в Панония, ок. 7 – 24 г.
Методи – изургу-коловър по времето на Симеон I
Микаил – болярин от IX-X в., син на Куман Таниш и брат на Аудан
Микаил (Микола) – болярин от ср. на X в., син на Могер
Микаил Ялкау Балтавар – български владетел на Волжска България, син на Алмуш и брат на Арбат, Газан и Малай и баща на Мохаммед, 930–943 г.
Миладин Урка – болярин по времето на Самуил
Милуш (Милко) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Миник (Имник) – кавхан по времето на Симеон I
Минко (Минчо, Минкул) – болярин от ср. на XIV в., брат на Стоимир
Мир Гази – български владетел на Волжска България, син на Отяк, 1225–1229 г.
Мир Махмуд – български владетел на Волжска България, син на Касим Булак, 1340–1359 г.
Мирѐн – военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Мирослав – воевода от кр. на XIV в.
Мирослав – улички военачалник, жупан по времето на Омуртаг
Мирчо – болярин от кр. на XI в.
Михаил – багатур, син на Сондоке и брат на Велегнев, X в.
Михаил – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Михаил – видински владетел (деспот), 1324 – 1329 г.
Михаил – велик примикюр по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Михаил – деспот по времето на Иван Асен II
Михаил – болярин (прахтор), ок. 1170-1182 г.
Михаил – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Михаил Българин – български болярин на византийска служба, XI в.
Михаил Воин – български дружинник от Потука на византийска служба, по времето на Борис I-Михаил
Михаил Кукул – болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Михалек (Михалич) – болярин по времето на Симеон I
Мицалин (Мицан) – болярин от XIII-XIV в.
Младен – болярин от Загора, ок. XIV в., син на Драган
Младен Бабчор – болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Могер – болярин от X в., син на Уран
Могош – болярин от кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Моисей Рилка – болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Моймир (Моймер) – воевода (болярин) по времето на Иван Асен II
Мокрос – болярин от IX в., негов потомък е Самуил
Мокрус – български цар, 679 – 681 г. Предводител на прабългарското преселение в Мизия, паднал убит във византо-българската война с Константин IV.
Момкул – болярин от XIII-XIV в.
Момчил – воевода, кастрофилакс по времето на Ивайло
Момчил – чобанин, роден ок. 1530 г. в Средните Родопи, син на Драган
Момчил – воевода по времето на Иван Александър, според някои син на Вордун
Морут (Мороут) – управител от рода Есегер на кр. Бихор, IX в.
Моско (Мойсей) – бдински болярин от кр. на XIII – нач. на XIV в.
Мостич – ичургу-боил от тракийски произход по времето на Симеон I и Петър I
Мохаммед Алам – български владетел на Волжска България, син на Тухчи Исмаил, 1293–1307 г.
Мохаммед ибн Ялкау – български владетел на Волжска България, син на Микаил-Ялкау, 943–976 г.
Мохеметемин – български владетел, син на Айдар и брат на Зейбер, от 864 до 877 г. управлява във Волжска България
Мугел (Муагерис, Борис Мугел, Боримог) – прабългарски владетел след 530 г., брат на Грод, ок. 539 – 545 г.
Мукапорис – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Мукатралис – тракийски военен-бургарий от емп. Пизос (при с. Чакарлар, Чирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охранява бургарите
Мулох – чувашки владетел
Мундо (Реан) – български владетел на Илирия, спасил короната и живота на византийския император Юстиниан I през 532 г., загива със сина си Болгар по време на „Италийския поход“ на Велизарий срещу готите
Мусокий – жупан-таркан по времето на Симеон I
Мързян (Мързан) – болярин от XI-XII в.
Нако – болярин от XIV в.
Нануш (Нанчо, Наниш, Нанай) – болярин от XIII-XIV в.
Наум Татул – обителски болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Наум Чеган – костурски велик болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Небул (Невул) – български управител на тема Опсикон в Анатолия, назначен от Юстиниян ІІ в 688 г.
Негослав – созополски кастрофилакс (архонт) по времето на цар Теодор-Светослав. Син е на болярина Ханко.
Негюн – болярин от нач. на X в.
Недомир (Недомер) – болярин от XIII-XIV в.
Недялко – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Нелаи (Нелай, Нелхай) – болярин от Овечката област, X в.
Нестонг – сремски болярин по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, брат на Сермон
Нестор – жупан таркан по времето на Симеон I
Несторич (Давид Несторица) – болярин по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав
Никитич (Никита) Гургут – преславски болярин по времето на Петър I, Борис II, Роман и Самуил
Никитич (Никита) Курт – болярин от Овечката област, IX в.
Никодим Сурсубул (Сурсувул) – болярин по времето на Симеон I
Николай Хрисилий (Никола Българина) – болярин, син на Йоан Хрисилий и брат на Теодор, X-XI в.
Николич (Никола) – български управител на Призренската област на сръбска служба, ср. на XIV в.
Николич (дядо Никола) – знеполски войскар (десетник) по времето на Михаил II Асен и Константин Тих – Асен, баща на Дуко
Николич (Никола) Жарен – охридски болярин по времето на Самуил
Николич (Никола) Литовой – болярин по времето на Калиман I Асен, Михаил II Асен и Калиман II Асен
Николич (Никола) Мито – протосеваст на българите и управител на Мосинопол, кр. на XIII в.
Николич (Никола) (Шишман) Мокри – управител (комит) на Югозападна България по времето на цар Петър I
Николич (Никола) Тича – варненски кефалия по времето на Иван Александър и Иван Шишман
Николиш (Николица) – болярин (логотет) по времето на Калоян и Борил
Никулич (Никулица, Николица) – управител на градовете Лариса и Сервия по времето на Самуил
Никулич (Николица Младши) – воевода, син на Никулич, нач. на XI в.
Никулич (Никулица) Делфина – лариски въст. предводител на българите и власите в Теслаия, 1066 г.
Новак – кесар в района на гр. Преспа от вт. пол. на XIV в. (р. 1320 г.), сподвижник на крал Вълкашин. Потомък е на Павел Новак.
Нягувит Лабуц – български велможа от кр. на V в., син на Ислан
Нягул – юк-багаин от рода Ерми по времето на Кардам и Крум
Нягул-Тромпе – кавхан по времето на Самуил
Огнян – севаст, кефалия на Боженишката твърдина по времето на Иван Шишман
Огнян – воевода от кр. на XIV в.
Одолган (Улдах, Олдоганд) – хонски военачалник, участва в армията на византийския пълководец Велизарий, ср. на VI в.
Ойбарс (Ойварши) – хонски военачалник, чичо на Атила, V в. (Вероятно е различен от Ебарс.)
Окорзис – боил, вероятно от тракийски произход по времето на Кардам, брат на Ирхин, Тагчис и Стасич
Окорс – багатур-боил от рода Чакарар по времето на Аспарух
Окорсис (Окорш, Корсис, Окорс) – копан, управител на Вичина от рода Чакарар по времето на Омуртаг
Оксич (Окс, Ош) – болярин от IX в.
Оксон – боил-таркан от рода Угаин по времето на Кормисош
Олеш (Олян) – болярин от XIII-XIV в.
Олцек – сетин-багаин, командир на конницата по времето на Симеон I
Ондуракс – жупан таркан по времето на Симеон I
Онегавон (Негавон) – зера-таркан от рода Кубиар по времето на Омуртаг
Онегезий – хонски военачалник, помощник на Атила и брат на Скотар, ок. 430 – 455 г.
Онегуш – велик боил от рода Угаин по времето на Кубрат
Онорик – сетин багаин по времето на Симеон I
Ордан Ракита – велик болярин от Прилеп по времето на Самуил
Орест – прабългарски военачалник, помощник на Атила (ок. 430 – 455 г.).
Орзат – юк-боил по времето на Омуртаг
Орот – княз Ванандски, владетел на българите в Армения, ср. на IV в.
Орхян – боил от рода Ермиар по времето на Аспарух
Ославнас (Славнас, Ослан) – багатур-багаин по времето на Крум и Омуртаг, сестреник на Окорсис
Ослан – боил от рода Ерми (Ерагар) по времето на Аспарух
Остромир – болярин от X-XI в.
Острос (Остро богоин, Острис) – багаин от IX в.
Отяк (Улуг-Мохаммед Отяк Джанги) – български владетел на Волжска България, син на Шамгун, 1164–1178 г.
Охсий (Рати Охсийевок) – болярин от IX в.
Охсин – зера-таркан от рода Кюригир по времето на Аспарух
Охсун (Охшин) – жупан таркан от рода Кюригир по времето на Омуртаг
Охсун – ичургу-боил по времето на Борис I-Михаил и Симеон I
Павел – властел по времето на Борил
Павел (Павлин) – жупан, управител на кр. Сборище по времето на Симеон I
Павел Новак – призренски войвода по времето на Петър I, Борис II, Роман и Самуил
Паган – болярин по времето на Георги Тертер I, кр. на XIII в.
Паймир – болярин от XIV-XV в.
Пакин – колобър по времето на Омуртаг
Пандазий – логотет по времето на Иван Александър
Пантелей – болярин по времето на Калоян и Борил
Панчо – болярин (протосеваст) по времето на Михаил III Шишман и Иван Александър
Панчо – севаст по времето на Иван Асен II
Пасхач (Пацан, Пацун, Пацик, Паскай) – болярин от X в.
Пачоман (Пачаман) – болярин от XIV-XV в.
Пекюр – болярин от кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Перимир – пирински болярин (управител) от XIII в.
Перинах (Перина) – болярин по времето на Борис I-Михаил, посещава манастира „Св. Петър“ в Залцбург
Перничо – болярин по времето на Борис I-Михаил, посещава манастира „Св. Петър“ в Залцбург
Петко Москов – управител от Милчина лъка, син на Моско, XIV в.
Петро Момчар – улички военачалник по времето на Омуртаг
Петрун – сетин-багаин по времето на Симеон I
Петър – болярин (воевода), син на Владислав, XIV в.
Петър – болярин от нач. на X в.
Петър – болярин (прахтор) по времето на Иван Александър
Петър – алагатор по времето на Борил
Петър (Петрус) – кавхан по времето на Борис I-Михаил, Владимир-Расате и Симеон I
Петър Българина – български велможа на византийска служба, приятел на Василий I, участвал в заговорите срещу кесар Варда и Михаил III, ок. 860-870 г.
Петър Кош – болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Петър Слав – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Петър Чурило – охридски управител по времето на Роман и Самуил
Пигон – болярин по времето на Симеон I
Пирил (Пирян) – болярин от XIV-XV в.
Пиримир – болярин от XI в.
Пирогаст – улички военачалник по времето на Кардам и Крум
Писар Захари – болярин от Овечката област, IX в.
Писар Сончонке (Сончонка) – болярин от Овечката област, IX в.
Писот (Писота, Писай) – болярин от IX-X в., имал собствен печат
Пленимир – болярин от X в.
Покиз (Показ) – болярин от IX в.
Потръц – воевода от XIV в.
Пребънд – рунхински управител (архонт) по времето на Аспарух
Пребънд – улички първенец от приднестровските родове по времето на Омуртаг
Премор – болярин (челник) по времето на Самуил
Престизисун (Пресиян, Чишюн, Зисунас) – сампсис по времето на Борис I-Михаил
Прибой (Прибо) – протосеваст на Скопската област по времето на Иван Асен II
Прибой Лабуц – български велможа от кр. на VIII в., син на Глонимир
Приязд – протокелиот по времето на Иван Александър
Приязд – велик болярин по времето на Иван Асен II
Продан – стратор по времето на Борил
Продан – протокелиот по времето на Иван Александър
Продан Кападока – созополски кефалия по времето на Иван Александър
Прою – болярин по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Псяр (Псер, Псяру) – болярин от Плиска, IX в.
Пузан (Пуган) – багатур по времето на Аспарух
Пулех – чувашки владетел
Пумир (Пумер) – болярин от нач. на X в.
Пурин (Пирин) – болярин по времето на Борис I-Михаил, посещава манастира „Св. Петър“ в Залцбург
Първан – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Първан – болярин по времето на Иван Александър, Иван Шишман и Иван Срацимир
Първан – чорбаджия и въстаник от планината Черна гора (Църна гора в Краището), р. 1835, участва в Знеполско-Краищенското въстание 1877-1878 г.
Рад – славянски жупан по времето на Аспарух
Радан (Раден) – воевода от Вратица, кр. на XIV в.
Радик Сенкон (Радич) – болярин, син на Сенко, XV в.
Радил – добровишки княз по времето на Аспарух, ок. 660-685 г.
Радил – воевода от Хасковско от нач. на XIX в., р. 1780 г., първоначално кърджалийски главатар, по-късно сподвижник на Индже воевода и Кара Кольо.
Радин – багаин по времето на Омуртаг
Радѝн – созополски комит по времето на цар Теодор-Светослав
Радислав – бори-таркан по времето на Борис I-Михаил и Симеон I
Радко – воевода по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Радобил – скопски управител по времето на Борис II, Роман и Самуил
Радоил – воевода по времето на Смилец и Теодор-Светослав, племенник на Хранислав
Радой – воевода по времето на Иван Александър и Иван Шишман, защитавал Змеевския проход през 1372 г.
Радой Гавра – горишки воевода, внук на Богой Гавра, X-XI в.
Радоман (Радман) – болярин от XIV-XV в.
Радомир – велик болярин от XIII в., сродник на Борил
Радомир – улички военачалник по времето на Омуртаг, Маламир и Пресиян, братов внук на Добрента
Радослав – воевода от кр. на XIV в.
Радослав – брат на деспот Срацимир, кр. на XIII – нач. на XIV в.
Радослав – брат на скопските боляри Асен и Владимир, ХІV в.
Радослав – севаст от ср. на XIII в.
Радослав – улички военачалник по времето на Омуртаг, братовчед на Гостимир и Черньо
Радохен (Радохне) – български командир в Банатска България, нач. на XV в.
Радул – багатур багаин по времето на Симеон I
Радул – болярин от Доростол, кр. на X в.
Радул – протостратор по времето на Калоян, Борил и Иван Асен II
Райко – племенник на Момчил, XIV в.
Райко Самоход – хайдутин от Каменград (Панагюрище), ок. 1860-1876 г., потомък на Еньо-Теофил (Еню Самоход)
Раксин – протовестиар по времето на Иван Стефан и Иван Александър
Рале – воевода по времето на Иван Александър и Иван Шишман
Ралик (Ральо) – според някои син на воеводата Момчил!?
Ральо – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян, баща на Радул и Драган
Рамун – херцог от български произход, живял северно от Дунав, вероятно в Карпатите (от земята на православните), ок. XI-XII в.
Раняр (Ранярий)– утигурски вожд, чийто отряд е съюзен на готския крал Теодорих в 555 г. при войната му с Византия
Ратен – воевода от XIV в., брат на Карач
Ратен – бдински севаст по времето на Борил
Ратен – сетин-багаин по времето на Симеон I
Рафаил – болярин, владетел на крепостта Красен (Панагюрище), ок. 1370-1394 г., загинал в битка срещу турците
Рахин (Рахо, Рахан) – търновски болярин, владетел на крепостта Ряховец (Горна Оряховица), кр. на XII в.
Рекирад – катепан (алагатор) по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Релмуд Лабуц – български велможа от VI-VII в., син на Воевинк
Речирад – славянски княз, син на Селимир. Той станал съюзник на българите, което не се понравило на Юстин и Юстиниан. Убит е в дуел от братовчед си Юстиниан ок. 502 г.
Реян – син на Стрезимир, XI в.
Риштау – български управител на Волжска България в Батавил, според една хипотеза той е избягал при хазарите след 893 г. и е син на Владимир-Расате
Родан – лангобардски аристократ от български произход, заедно със сънародниците си Забан и Аймон в VI в. опустошили областта Прованс
Роконой – хонски военачалник от ср. на V в.
Роман – скопски кастрофилакс по времето на Самуил
Ростислав – болярин от кр. на XIV в.
Рушимир – велик логотет по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Сабиниан (Събин) Велики – български военачалник (от македонски или илирийски произход) на византийска служба, управител на Илирия от 479 до 481 г.
Сабир – български военачалник (курсибай) от Волжска България, ок. 1020 – 1050 г., убил княз Мъстислав през 1035 г.
Сабириус (Сабир-Кубар) – прабългарски вожд, брат на Булгариос и Хазгариос, заема прикаспийските степи – ок. 580 – 600 г.
Савдик – болярин от XIV в.

Савер – бори-таркан по времето на Кубрат, Батбай и Аспарух
Савин – болярин от рода Кюригир по времето на Кормисош
Саклаич (Саклаих) – български владетел от Волжска България, произхожда от сакалибския род звездобройци Астабран, ок. X в.
Салан (Селан, Залан) – жупан на област в дн. Войводина, внук на Кеан и чичо на Симеон I, кр. на IX в. – нач. на X в.
Салиман – болярин от IX в., трима братя българи от рода Салима – Охрид са основатели на Зографския български манастир в Атон през IX-ти век
Саман – болярин от кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Самоход – болярин (кавхан) по времето на Роман и Самуил
Самсон Пуле – болярин по времето на Самуил
Самуил – брат на деспот Срацимир, кр. на XIII – нач. на XIV в.
Санокес (Саноке, Санеке) – хонски военачалник, служил в римския флот, загива през 427 г. в Африка
Сантеп – боил по времето на Омуртаг
Сацах (Саца) – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Светополк Стрелата – улички военачалник по времето на Омуртаг
Светослав – улички княз, по времето на Крум
Светослав (Светосвал) – болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Севир (Север) – багатур багаин по времето на Симеон I
Секул – челник (царски телохранител) по времето на Иван Шишман
Секул Къш – болярин по времето на Борис I-Михаил
Секул Чекор – велик болярин от Овеч по времето на Самуил
Селимир – севаст по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Селимир – славянски княз от V в., съпруг на Лада, сестрата на Исток и баща на Речирад
Семир – северански княз по времето на Борис I-Михаил, ок. 850-885 г.
Семир – болярин (побирчия) по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Семир – воевода от XIV в.
Семир Кортобана – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Сенин (Сенеслав) – болярин от XIII-XIV в.
Сенко (Сенкон) – болярин от нач. на XV в., син на Младен
Сеньо – болярин от XIII в.
Сергей – болярин (севаст) по времето на Иван Асен II
Сергий – коместабул по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Сердан – болярин от XIII в.
Сермон – воевода, кастрофилакс на Срем, X-XI в.
Сеслав – болярин от XIV в.
Сетит – багаин от тракийски произход по времето на Омуртаг
Сивар – ичургу-боил от рода Угаин по времето на Аспарух
Сивин (Сибин) – велик жупан от рода Кубиар по времето на Омуртаг
Сигизан – български болярин, пратеник на VІІІ Вселенски събор (869-870 г.)
Симан (Симин) – болярин от IX-X в.
Симеон – протоспатор по времето на Михаил III Шишман
Симеон – калутаркан (сампсис), зет на цар Симеон I, участвал в българска мисия в Цариград през 927 г.
Симеон Илица – воевода и кастрофилакс на Преслав, царски наместник, нач. на XI в., син на Борис Илица
Симо – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Синай (Синадин) – боил от VII-VIII в.
Синион (Синий) – кутригурски вожд, ок. 540 – 541 г.
Сисой (Сисо, Сизоил, Сесо) – болярин от VIII-IX в.
Склавин – областен управител (жупан) по времето на Аспарух
Скотар (Скот, Скота) – хонски военачалник, брат на Онегезий, ср. на V в.
Слав – воевода по времето на Иван Александър
Слав Багаин – багаин, верен човек на боила Ермияр, по времето на Омуртаг
Слав Пробод – велбъждки болярин по времето на Самуил
Славомир (Славомер) – болярин от кр. на XIV – нач. на XV в.
Славун – северански княз от ср. на VIII в., отвлечен в Цариград и убит от византийците
Славян – воевода (болярин) по времето на Калоян
Слишан – трънски воевода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, брат на Стрезимир
Сломер – болярин от XI в.
Смед – заместник-военачалник на корабните войски на цар Теодор-Светослав. Син е на Драгий (Драгия).
Смоляк – новечки копан по времето на Симеон I, син на Ихсиах
Смул – жупан таркан по времето на Симеон I
Собул (Собин, Собош) – болярин от XIV-XV в.
Сондок (Сондоке, Сундик, Несундик) – багатур по времето на Борис I-Михаил, син на Йоан Иртхитуин и баща на Михаил и Велегнев
Сонмир (Сонмер) – болярин от XII-XIII в.
Сотир – внук на Драган, кр. на XV в.
Спасин (Спаско, Спасун) – въстаник, водач на чета от пл. Боздаг, от XIX в., р. 1837 г., действал в района на Просечен
Спиридон Лешък – велик болярин от Червен по времето на Самуил
Срацимир (деспот Срацимир) – според някои правнук на Стрез, брат на Димитър, Радослав и Самуил
Сръдан „Белязания“ – военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Стазис – боил по времето на Борис I-Михаил
Стамат (Стамо) – воевода от кр. на XIII в.
Стамен – воевода от кр. на XIV в. – нач. на XV в., син на Петко Москов и брат на кара-бан Станой
Стан (Станимир) – воевода, управител на Овеч по времето на Ивайло, след това управител на Зелениград
Станимир – син на Рале, кр. на XIV в.
Станимир Кортобана – син на Семир Кортобана
Станой – болярин (властел) по времето на Калоян и Борил
Станой – протоспатарий по времето на Иван Асен II
Станой – кара-бан от кр. на XIV в. – нач. на XV в., син на Петко Москов и брат на Стамен воевода
Станул – изургу-коловър по времето на Симеон I
Стапанос (Степанос) – савирски аристократ християнин от рода Севордик, жител на гавара Утик до гр. Халхал, мъченически загинал в името на вярата в 608 г.
Стасич (Стазис, Стаси, Сис) – самъчий по времето на Кардам и Крум, брат на Ирхин, Окорзис и Тагчис
Стевун (Стефан) – болярин по времето на Симеон I
Стефан – болярин от ср. на XIII в.
Стефан – болярин (стотник) от кр. на XIV в.
Стефан Девац – управител на кр. Просек по времето на Петър I и Борис II
Стефан Хрельо Драговол – властел от български произход на сръбска служба, ок.1320-1342 г.
Стиракс (Щерак, Щурак) – хонски вожд, вероятно от оногурски произход, 520-527 г., воювал срещу царица Боарикс
Стоимер – болярин от X в.
Стоимир – болярин от ср. на XIV в., брат на Минкул
Стоймир – болярин, комит на кр. Подвес по времето на Борис I-Михаил
Стоядин (Стоян) – чобанин от Преспанския дял на Западните Родопи, от XIX в., р. 1795 г., станал водач на чета
Страт – болярин (челник) по времето на Калоян
Страхил – болярин (воевода) по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Страхота – воевода от XIV в.
Страшимир – търновски болярин по времето на Георги I Тертер, Смилец и Теодор-Светослав
Стрез (деспот Стрез, Стрезимир) – владетел в Просек, брат на Борил и син на Татимир, 1207 – 1214 г.
Стрезимир – трънски войвода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, брат на Слишан
Стрезомир – болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Строимер – болярин от XI в.
Строимир – улички първенец, жупан по времето на Омуртаг
Струмен – болярин от Доростол, ср. на X в.
Сулабий (Сулаби, Сулай, Сулаб) – български владетел на Волжска България, син на Бат Тимер, 700-727 г.
Сулимер (Сулимир) – болярин от XIII в.
Сулимин – болярин от нач. на XIV в., баща на Калиман
Суникс – хонски военачалник, савир, приел християнството, името е съобщено от Псевдо-Захарий, ср. на VI в.
Сурдикас (Сурдик, Сурдика) – болярин от Овечката област, IX в.
Сурсубул – боил (хилядник) по времето на Омуртаг
Тагчис (Тагчи) – боил по времето на Кардам, брат на Ирхин, Окорзис и Стасич
Тагчи – болярин от Овечката област, X в.
Такуш (Такин, Такул) – болярин от XIV в.
Талиб Мумин – български владетел на Волжска България, син на Газан, 976–981 г.
Тангиз – прабългарски владетел
Танчек – челник по времето на Симеон I
Тарасий – ипат и канас на куберийците, кр. на VII – нач. на VIII в.
Тарах (Тарак, Таррах) – савирски (хунски) военачалник от нач. на VI в., офицер на Виталиан, убит през 515 г.
Таридин – комит от тракийски произход на Бренгалнишката област по времето на Борис I-Михаил и Симеон I
Тархан – велик боил от IX в., син на Бир-Егет от неговата византийска жена, баща на Банджар и Куштан-Баксан
Тат Угек (Тутунд, Тудун, Абрахам) – български владетел на Волжска България, по-късно (796-825г.) на Хуния (в Панония), син на Айяр и брат на Тат Утяк, 787 г.
Тат Утяк – български владетел на Волжска България, син на Айяр и брат на Тат Угек, 760-787 г.
Татимир – болярин по времето на Асен и Теодор-Петър, вероятно потомък на Костадин (Кострош)
Татрах (Татра) – прабългарски вожд
Татул (Татулин, Татун) – боил от VII-VIII в.
Татул Димаксеан – български военачалник в Армения, ср. на V в.
Татул Ванандаци – княз на българите в Армения, ср. на V в., командва III-ти полк от армията на непримиримите, начело на която бил Вардан Мамиконян
Татуш – боил от VII-VIII в.
Тахтун – боил от рода Ерми, IX в.
Тегомир – болярин от кр. на XIV в.
Текуш (Текомир, Текоман, Текшан) – болярин от XIV-XV в.
Телиш (Телиеш) – болярин от по времето на Кормисош
Темелко – воевода по времето на Иван Асен II
Теодор – оглу-таркан по времето на Борис I-Михаил
Теодор – болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир, XIV в.
Теодор Хрисилий – болярин, син на Йоан Хрисилий и брат на Николай Хрисилий, X-XI в.
Теодоси – жупан-таркан по времето на Борис I-Михаил, Владимир-Расате и Симеон I
Теримир (Теример) – боил от VIII в.
Тертимер (Тертимир, Тертер, Тертемер) – болярин с тракийски произход от IX-X в., родоначалник на династията Тертероба
Теряй (Теримир) – болярин от X-XI в.
Теши – боил-жупан в дн. Унгария от VIII-IX в.
Тешимер – болярин от XIII-XIV в.
Тигез (Тики) – прабългарски владетел. Негова съпруга била Хиноя.
Тимар Мумин Баджанак – български владетел на Волжска България, син на Мохаммед, 981–1004 г.
Тимер – болярин от XIII-XIV в.
Тимотей – челник (болярин) по времето на Роман и Самуил
Тихан (Тихота) – болярин в Македония от XIII в.
Тихомир – воин, през 1040 г., по време на въстанието на Петър II Делян той е провъзгласен за цар, но е убит с камъни
Тихомир – болярин (стотник) по времето на Иван Александър
Тихон (Тихо) – военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Тихтил (Тутхум, Тутум, Тетем) – болярин от X в.
Тичомир – болярин от XIII-XIV в.
Товеп – боил по времето на Аспарух
Товирем – юк-боил от рода Ермиар по времето на Омуртаг
Тодор – воевода (стратор) по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Тодор – болярин, брат на Балик, XIV в.
Тодор Самоход – болярин по времето на Михаил III Шишман, Иван Стефан и Иван Александър
Токту – велик боил по времето на Борис I-Михаил, баща на копана Ирник
Толин (Толимир, Толуш) – болярин от IX-X в.
Томир – болярин от XI-XII в.
Томислав – сетин багаин по времето на Симеон I
Торкун – бири-багаин по времето на Омуртаг
Торош (Торошан, Торил) – болярин от XIV в.
Тотомир (Тотимер, Томер) – болярин от кр. на XIV в.
Тоупан (Тоупай, Георги) – болярин (жупан) от с. Полутес, в Овечката област, IX в.
Тох (Тохен) – български военачалник в Армения, вероятно син на Вананд и брат на Алцек, кр. на I в.
Тохтас – багаин по времето на Крум и Омуртаг
Тоцил (Точил) – болярин от XIII в.
Травъл – водач на бунта на павликяните в Пловдивско срещу византииците, 1084-1086 г.
Требич – болярин от XIII-XIV в., на негово име е кръстено село, сега най-северен квартал на София
Тренчек (дядо Тренчо) – хайдутин от Трънско, от кр. на XVIII и нач. на XIX в., р. ок. 1750, по-късно участва в Знеполското (Трънското) въстание от 1830 г.
Трошан – кефалия на Варна, потомствен благородник и потомствен богаташ, син на Властимир
Трошан – воевода от XIV в.
Трошан – браничевски болярин по времето на Борил и Иван Асен II
Троян – български болярин, син на Велислав
Тръсомир – болярин от XIV в.
Тугомер – болярин от XIII-XIV в.
Тудор Сигриц (Тодор Сигрич, Теодор Сигрица) – кавхан по времето на Симеон I
Тук (Ток, Токон) – ичургу боил по времето на Крум, Омуртаг, Борис I-Михаил и Владимир-Расате
Туктул – ратник по времето на Аспарух, син на Борис
Тукъй (Туки, Тукьй, Тукый) – български владетел, син на Болгар, от 809 до 827 г. управлява във Волжска България
Туман (Тумен) – болярин от XIV в.
Турал (Туран) – болярин от XIII в.
Тураман (Турман) – болярин от кр. на ХІV в.
Тургун – савирски военачалник, участва в армията на византийския пълководец Велизарии, ср. на VI в.
Турдачис (Турдачий) – велможа (кандидат, протоспатарий) от тракийски произход по времето на Омуртаг
Тутун – болярин (багаин) от рода Багаил (Багил, Багаин) по времето на Кормисош
Тухин (Тохол) – болярин от XII в.
Тухчи Исмаил – български владетел на Волжска България, внук на Челбир и син на Иляс Ялдау, 1262–1267 г.
Тънган (Тонган) – болярин от кр. Полоу, ок. IX в.
Търнавчич – согдийски владетел от български произход, ок. VII-VIII в.
Увар – велик боил от рода Ерми по времето на Тервел и Севар
Увир – ичургу-боил по времето на Крум
Углай – велик боил по времето на Аспарух, брат на Онегуш и Елмингер
Угор Борис – български владетел във Волжска България, син на Угър Лачини, според някои е идентичен със Светослав
Угър Лачини – български владетел във Волжска България, син на Лачин и баща на Угор Борис, 882-922 г., през 922 г. основал украинската държава Рус
Удинац (Удина) – болярин (хилядник) по времето на Борис II, Роман и Самуил
Улдес – хонски вожд от нач. на V в., образувал съюз включващ хуни, тюрки, алани, българи, славяни, гепиди и остготи
Улим – тракийски вожд, предводител на траки, масагети и българи, през 538 г. заедно с масагетския вожд Булгадас успяли да спасят Анкона от готите
Улимут – тракийски военачалник (командир) и телохранител на Велизарий, ср. на VI век, вероятно е син на Улим
Улмар (Умар) – ичургу-боил по времето на Симеон I
Улцех Лабуц – български велможа от нач. на VI в., син на Нягувит
Умер – кавхан по времето на Аспарух
Умор – изургу-коловър, брегалнишки комит по времето на Симеон I
Унмор – болярин по времето на Кормисош
Унуорах – жупан, овечки управител по времето на Симеон I, брат на копана Курт
Уран – болярин от X в., син на Халиб Батир
Уран – велик боил от рода Вокил, баща на Кормисош и съпруг на Бозока, която е дъщеря на Айяр (по-големия син на Аспарух)
Урвич – болярин от XIII в., на негово име е кръстена крепостта в Панчаревския пролом
Урус Буг – български военачалник от рода Укил (според някои от Росоман), съпруг на Зухра, правнучка на Аспарух и баща на Винех, нач. на VIII в.
Утар (Утър) – боил от кр. на VIII – нач. на IX в.
Утигур – прабългарски вожд, брат на Кутригур, ок. II в.
Ухач – велик болярин по времето на Симеон I
Фидан – болярин от кр. на XIV в. – нач. на XV в.
Филип – болярин по времето на Иван Шишман
Филип – логотет по времето на Иван Стефан, Иван Александър и Иван Шишман
Филип – търновски болярин по времето на Ивайло, Георги I-Тертер и Смилец
Филип Браниславов – български болярин от нач. на XI в., син на Драговул, участвал в организацията на въстанието на Петър Делян през 1040 г.
Флавий Анастасий – български военачалник на византийска служба, син на Флавий Сабиниан, става консул през 517 г.
Флавий Мошиан – български военачалник на византийска служба, син на Сабиниан Велики и брат на Флавий Сабиниан, през 512 г. е консул
Флавий Сабиниан – български военачалник на византийска служба, син на Сабиниан Велики, през 505 г. се опитал да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд, 481-508г. Мундо, през 508 г. става управител на Илирия
Франгос – севаст по времето на Иван Асен II, брат на Владимир
Хаган – болярин по времето на цар Симеон I
Хазгариос – прабългарски вожд, брат на Булгариос и Сабириус (Сабир-Кубар), останал в Кавказ – ок. 580 – 600 г.
Халиб – управител във Волжска България, син на Борис и внук на Джунт
Халиб Батир – болярин от IX-X в., син на Габдул Карамат и брат на Кумън Таниш и Дауд
Халач (Халаш, Халин, Халчан) – болярин от от кр. на XIV в.
Ханадин – български болярин в Трансилвания от нач. на XI в.
Ханко – созополски болярин по времето на Константин Тих, Ивайло и Георги Тертер I
Ханко – велик логотет по времето на Иван Шишман
Ханкул (Ханой, Ханко) – воевода от нач. на XIII в.
Хатир (Хитир)-Литбер – хунски военачалник – ок. 620 – 640 г. Основател на династия. Негов потомък е хазарския пълководец (хорезмийски наемник) Астархан Хатирлитбер
Хеген (Хесен, Хетен) – български военачалник от кр. на X в., заедно с Билах (Билла) и Боксун (Боску) преселил българи, наричани с името „Пешт“ край Дунава през 970 г.
Хенджел – български владетел, син на Тукъй и брат на Айдар, от 839 до 844 г. управлява във Волжска България
Херан (Касан) – хонски владетел, 451 – 460 г., цар на Баласакан (на север от Алания, южно от Дердендския проход в Кавказ)
Хесен – български военачалник от Волжска България, ок. XIV-XV в.
Хинат – севаст от ХІІІ-ХІV в.
Хинелус – олгу-таркан по времето на Кардам
Хиниалон – кутригурски вожд, ок. 535 – 559 г.
Хинто – болярин от с. Горно Новково, в района на Преславската планина, кр. на XIII в., имал териториален спор с Гаган. В надписа от Горно Новково направо е употребен терминът „предаде“. Става дума не за продажба, дарение или замяна, а точно за административно предаване на имота (планина). Вероятно Гаган (Паган) е бил упълномощен от централната власт след съдебно решение да даде планината на Хинто и това е отразено в каменния белег.
Хисам – български владетел на Волжска България, син на Гази-Барадж, 1242–1262 г.
Хисам Анбал – български владетел на Волжска България, син на везира Колън, 1135–1164 г.
Ходор – средецки болярин от XIII-XIV в.
Ходор (Тиход, Ходр) – севаст, управител на Кранея, ок. XIII-XIV в.
Ходул (Ходимир, Ходун, Ходуш) – болярин от XII-XIII в.
Хойдомер (Хойдомир) – български знатен боил от Волжска България, ок. VIII-IX в.
Хонгор – хунски владетел. Негова съпруга била красивата Герела.
Хоногур – хунски вожд в Кавказ, ок. V – VI в.
Хорив (Хореан) – български княз, син на Шамбат и брат на Куар и Щчек
Хормидак – прабългарски военачалник, помощник на Денгизих (ок. 453 – 468 г.).
Хормуздан (Хормузан) – хунски военачалник, управител на Хузистан, живял в Медина, съветник на халиф Омар I, нач. на VII в.
Хотимир – болярин от славянски произход, ср. на IX в., християнски водач, убит при гоненията срещу християните
Хотян (Хотан, Хотман, Хотуш) – болярин от XIV-XV в.
Хранислав – велик примикюр по времето на Ивайло
Хрелбуд Лабуц – български велможа от кр. на VII – нач. на VIII в., син на Зендак, през 687 г. начело на стримонците води сражения срещу император Юстиниан II
Хрелин (Хрелко) – болярин по времето на Калоян и Борил
Христофор Видуш – дебърски болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Хубай (Хуба) – български болярин, военачалник в маджарската войска на Арпад, кр. на IX – нач. на X в.
Хубан – болярин по времето на Борил
Худбат (Худбаад, Худбард) – български военачалник в Армения, 584-601 г. (вероятно идентичен с Аскал V-Тубджак)
Хумик – прабългарски владетел от рода Бурджан, ок. 660 – 700 г.
Хумир (Хумер) – боил (висш сановник) от славянски или тракийски произход от кр. на VIII – нач. на IX в.
Хунор – хунски вожд, брат на Мадяр, оженил се за дъщерята на княз Айлан (Алан)-Дуло, ок. 380-445 г.
Хунугур – хунски владетел, ок. 360-380 г.
Хусаин Ашраф – български управител от Волжска България, син на Чалъй Мохаммед, XIV-XV в.
Хусаин Байрам Гази – български владетел на Волжска България, син на Ядкар Артан Кул Ашраф, 1552–1569 г.
Цамблак – велик примикюр по времето на Иван Александър и Иван Шишман
Цанц – военачалник от македонски произход по времето на Крум, заедно с Кордил застанали начело на македонската войска
Царил (Царен) – болярин от XIV-XV в.
Цезин – прабългарски вожд в Панония, 1 г. пр.н.е. – 7 г. сл.н.е.
Цеко – болярин от ср. на XIV в.
Цериг – кефалия по времето на Асен и Теодор-Петър
Цигат – боил-таркан по времето на Телериг
Цикос (Цукос, Цик, Чюк) – болярин от IX в., по времето на Крум и Омуртаг
Цокоман – болярин от XIV-XV в.
Цолю – боруйски управител по времето на Борис I-Михаил
Цузмен (Чъсмен, Шишман) – севаст по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Чако – кавхан по времето на Кубрат
Чалъй Мохаммед (Чаллъ Мохаммед) – български управител от Волжска България, син на Булюм Орду, кр. на XIV в.
Чанадин – български военачалник от Бдин, X-XI в., който бил най-доблестния войн от войската на Ахтум, но после бил наклеветен пред жупана и избягал при маджарския крал
Чат-Касар – савирски аристократ, приближен (постелник) на савирския владетел Алп-Илтивар, VII-VIII в.
Чебул – болярин от кр. на ХІV – нач. на ХV в.
Челбир (Габдула Челбир) – български владетел на Волжска България, син на Отяк, 1178–1225 г.
Челъбик – български управител в Бащу (Киев), роднина на Симеон I, утвърдил глаголицата във Киевско-Волжска България, кр. на IX в.
Ченгиз (Могун) – прабългарски владетел
Чепан (Цепа, Чепа, Цепин) – багатур боил-колобър по времето на Омуртаг
Червеник (Червения, Червений) – чорбаджия от Златишката област, от XIX в., р. 1790 г., от района на Мирково. Хубавата земя са притежавали турците и мирковските чорбаджии.
Черноглав – болярин (прахтор) по времето на Борил и Иван Асен II
Черньо – улички военачалник-хилядник по времето на Омуртаг, брат на Гостимир и братовчед на Радослав
Чорпан – име на савирски военоначалник (таркан), ок. 620-640 г., през 630 г. разгромил десетхилядния персийски корпус на Гогнан в Армения
Чотей (Чоте, Чоти, Чото) – болярин от Овечката област, X в.
Чрънглав – болярин от нач. на XIV в.
Чръноглав – стотник по времето на Иван Шишман
Шадаик (Шада-Идик) – велик боил и главен съдия по времето на Севар, син на Именяр-Билиг, баща на Келбир и дядо на Сабин
Шамбат Кий – български владетел, брат на хан Кубрат, основател на гр. Киев, покорява аварите и създава държавата Дулоба, в Киев управлява 663-667 г.
Шамгун Шам-Саин – български владетел на Волжска България, син на Адам Юсуф, 1118–1135 г.
Шамил – болярин от X-XI в., син на Микаил (Микола)
Шейх Гали Каргалий (Шах Гали Каргалъ, Шигалей) – български владетел на Волжска България, син на Хусаин Байрам Гази, 1569–1584 г., край на Булгарското царство
Шиндил – челник (болярин) по времето на Самуил
Шишман – бдински деспот (княз), 1292 ­ 1309 г.
Шиюн (Шихюн) – юк-багаин, вероятно от тракийски произход по времето на Омуртаг
Шотър (Шотар) Лабуц – български велможа от ср. на IX в., син на Ярлан
Шудик – български болярин в Дукля от X в.
Щйек (Щек, Щчек, Штек, Пащек, Пащчек) – български княз, син на Шамбат и брат на Куар и Хорив
Щърбан – болярин от Козяк, XIII-ХІV в.
Ътляр – боил от VII-VIII в.
Ьозгур – утигурски и тюркски военачалник от рода Беленджир (Бекдембир), ок. 560-567 г., помага на Анагей и Бохан при превземането на гр. Боспор
Юган (Юго) – воевода от Гевгелийско, от XIX в., р. ок. 1800 г. в района на Карасули (сега в дем Пеония, Гърция).
Югич (Юго, Югре, Югомир) – родопски болярин от ХІV в.
Ябъйк (Ябик Мохаммед, Ябък Мохаммед, Жабък) – български владетел на Волжска България, правнук на Булюм, внук на Чалъй и син на Хусаин Ашраф, 1437–1469 г.
Явор (Явко) – внук на Драган, кр. на XV в.
Ядкар Артан Кул Ашраф – български владетел на Волжска България, син на Ал Мохаммед, 1524–1552 г., от 1531 до 1535 г. управлява само чал-черемшанския клон, на 02.10.1552 г. става цар на цяла Булгария
Яздоман – болярин от XIV-XV в.
Яким – дръстърски болярин по времето на Иван Шишман
Яков Рун – коселски болярин (воевода) по времето на Роман и Самуил
Янай-Кабан (Яна-Кабан) – български боил, потомък на Кабан, умрял на служба в областта Улаг (дн. Румъния) по времето на Крум
Янис (Яни) – стратег по времето на Крум
Янко – катепан (стотник) по времето на Иван Шишман
Янко – воевода от XIV век от района на Мъглиж, борил се срещу турците
Янкул – воевода по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Янкул – севаст по времето на Калоян и Борил
Янкул Побит – охридски болярин по времето на Борис II и Роман
Ярлан (Жарлан) Лабуц – български велможа от нач. на IX в., син на Прибой. През 807 г. хан Крум подкрепил бунта на славяните по долината на р. Струма, начело на който бил Ярлан и ги присъединили към своята държава.

По­значителни самостоятелни владетели
Алексий Слав – владетел в Цепина и Мелник, братовчед на Борил (1207 – 1230 г.).
княз Балик – владетел в Карвуна (дн. Балчик), 1340 – 1356 г.
Белаур – видински владетел, брат на Михаил III Шишман (1329 – 1333 г.).
Войсил – владетел в Копсис (дн. Сопот), брат на Смилец (1322 – 1324 г.).
крал Вълкашин Мърнявчевич – владетел в гр. Прилеп (1355 – 1371 г.).
княз Добротич – владетел в Карвуна и Калиакра (до Каварна), 1356 – 1386 г.
Елтимир – владетел в Крън и Ямбол, брат на Георги I Тертер (1298 – 1306 г.).
Иван Деянов-Драгаш – владетел в Северна Македония (1371 – 1378 г.).
княз Иванко Тертер – владетел в Дръстър (Силистра), 1386 – 1388 г.
Константин Деянов-Драгаш – владетел в Северна Македония (1371 – 1395 г.).
крал Марко – владетел в гр. Прилеп (1371 – 1395 г.).
Михаил – видински владетел (деспот), 1324 – 1329 г.
Стрез (съкратено от Стрезимир) – владетел в Просек, брат на Борил (1207 – 1214 г.).
Шишман Бдински – видински княз (1292 – 1309 г.).

  • Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто „особен вид римски гарнизон“ от „тракийски“ наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима „бургари“ [Burgare] трябва да разбираме „пра-българи“ /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин – Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи „буржани“. „Буржа“ на арабски означава крепост, кула – аналогично на „бург“, „бургарий“ ! Авнагур [е] народ, който живее в палатки. Авгар, сабир (савири – б. м.), бургар, алан, куртаргар (кутригури – б. м.), авар, хазар, дирмар, сирургур, буграсик, кулас, абдел, ефталит – тези тринадесет народа живеят в палатки, препитават се с месо на животни и риби, с диви зверове и чрез оръжието” [34: 57].

Извор: http://islan.dir.bg

Реклами