Книга: Местните имена в Пирдопско

Етикети

, , , , , , , , , ,

Точно 58 години след първото издание на монографичното изследване на именития наш учен-ономаст проф. Йордан Заимов за местните названия (топоними) в Пирдопско, то бе преиздадено фототипно през 2017 г. Инициативата е на г-жа Вера Бойчева, зам. кмет на общ. Пирдоп и филолог по образование, със съдействието на академично издателство „Проф Марин Дринов“ и позволение от наследниците на проф. Заимов. Има още

Advertisements

Книга: Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент

Етикети

, ,

В монографията Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент Л. Селимски анализира по фонетичен състав, етимологичен произход и словообразувателен строеж антропонимите с влашки семантичен или структурен компонент.

Повечето от разгледаните в работата фамилни имена (ФИ) и прозвища са получили ономастични решения в други трудове: Местните названия от Ломско (1951) от Ив. Дуриданов; Речник на личните и фамилните имена у българите (1969) от Ст. Илчев; Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия (1995) от Н. Ковачев и др. Тези решения не задоволяватавтора и той, използвайки многоброен илюстративен материал от широк кръг от източници, с помощта на сравнително-историческия метод предлага на читателя алтернативни тълкувания на ФИ, които са включени в българската антропонимична система. Има още

Именуването в средновековна Македония

Етикети

, , ,

Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:

В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение. Има още

За село Овчарци (Кюстендилско)

Етикети

, , , , , , ,

Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки – Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш мандра (каменна мандра), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман. Има още

История на Сапарева баня

Етикети

, , , ,

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците. Има още

Галата – от лично име!

Етикети

, , , , , , , , , , , , ,

В статията накратко се разглеждат досега изказаните мнения за произхода на селищното име (ойконим) Галата, Варненско. Името е особено привлекателно поради неяснотите свързани с неговото значение. Мнения са изказали Петър Добрев, Иван Танев Иванов, Трифон Трифонов, Ал. Кузев, Ара Маргос, Кр. Кънчев и в най-ново време Васил Маринов. Техните мнения се заключват в следните значения: хълм; крепост; млекар; наблизо, отсреща. До едно неприемливи смислово (семантично). Все пак има какво ново да се добави и тук е представено нашето становищеедна възможност, която досега не е изследвана. Има още

Фауна и топонимия – докс ‘дива свиня’

Етикети

, , , , , , , ,

Според твърде стара, забулена във времето традиция българския народ посреща Новата година с месо от домашна или дива свиня (глиган) на трапезата си. В древния български календар, обявен от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-точен на планетата, първият месец от Новата година се нарича докс (свиня, глиган, Sus scrofa).

Сред българските исторически засвидетелстваните имена се срещат няколко носители на личното име Докс. Най-старото сведение за това име е от около I в., където Докс е български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар. Следващият Докс е боил-чигот по времето на Аспарух (681–701). Има още

Селища и селищни имена в Плевенско

Етикети

, , , , , , ,

Книгата-справочник „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“ на Деян Белчев е издадена през 2015 г. като съдържанието й запълва поредното бяло петно в ойконимната карта на България. Темата за произхода и значението, както и историята на селищните имена в България е цялостно разработена чрез издаването на първия труд по тази тема – „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ на Никола Намерански през отдалечената във времето 1991 г. Има още

Радиопредаване „За думите“ – Славянски имена на селища в Германия

Етикети

, , , , ,

Някои от големите градове в източната част на Германия носят славянски по произход имена. Част от тях лесно се разпознават, други са силно изменени в немския си вариант. От какви славянски думи идват Любек, Чортау, Росток, Шверин, Берлин, Лайпциг, Цитау, Гьорлиц, Грац и други селища, и откога се ползват по немскоезичните земи, разказва проф. Борис Парашкевов. Има още

Радиопредаване „За думите“ – Българските имена през 15-19 век

Етикети

, , , ,

Османските регистри, щателно водени от имперската администрация, дават ценни сведения за именната система на българите, които са под властта на султана. Как са се именували предците ни в ония времена – заедно с проф. Стоянка Кендерова разлистваме османските регистри, пазени в Националната библиотека. Има още

Значението на селищното име Талашманци

Етикети

, , , , , , ,

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Има още