Добиването на благороден метал дало името на комплекса „Златни пясъци“?

Етикети

, , ,

Името на комплекса „Златни пясъци“ край Варна идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от района са добивани златни частици. Това твърдение на варненец, който е историк и поет, споделя в своя доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна Светослав Аджемлерски. Той работи от дълги години в провадийския музей, а вече две десетилетия изучава имената на населените места в областта. Има още

Advertisements

Как Кестрич стана Виница?

Етикети

, , , , ,

Виница получава името си през 1947 година. Близо 30 години по-късно със същото наименование тогавашното село е слято с Варна и става квартал на големия град. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси и Община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“. Има още

Какви имена е носило Аспарухово през годините

Етикети

, , , , ,

Kвартал Аспарухово е създаден в началните години на 20-ти век. Настоящото му име е официално утвърдено през 1936 година. Преди това мени названието си няколко пъти.

Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“. Има още

Как възниква Владиславово

Етикети

, , , ,

Преди да стане част от Варна квартал Владиславово всъщност е бил село. Възникването му датира още от османската епоха. Тогава се наричало Паша, а също и Пашаегид. По-късно след Освобождението името на селото се изписва Паша- Кьой. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“. Има още

Името на варненския квартал Галата датира от Средновековието

Етикети

, , , , , , , ,

Името на варненския квартал Галата датира векове назад. Населеното място е познато под това название още от Средновековието. Tогава в землището на Галата има селище с крепост, които носят това име. За кратко през 30-те години на миналия век има предложение селото да се казва Ведрина, но в крайна сметка запазва името си и през 1975 година е слято с Варна. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“. Има още

Дооря – един непонятен топоним

Етикети

, , , , ,

В района северно от село Рояк една характерна височина се нарича Дооря. Това название е особено и не предизвиква никакви народоетимологични асоциации. За да се установи произхода, значението и пътя извървян от това име е необходимо се запознаем по-обстойно с него. Има още

Модни имена през средните векове: Балдуин, Бодин, Ласкар

Етикети

, , , , , , , , ,

Наличието на личните имена Балдуин, Бодин и Ласкар в топоними – имена на географски обекти на много места из нашата страна, означава не толкова, че са свързани с историческите личности, а че навлизайки в употреба сред населението даденото име става модно. По-късно са кръщавани деца, и по този начин имената са достигнали до нас – като названия на обекти, свързани чрез собственост или по друг начин с действителни лица. Има още

Ветрино – кратки сведения

Етикети

, , ,

Община Ветрино се намира в североизточната част на страната, в западната част на Варненска област. Граничи с общините Девня, Провадия, Вълчи дол, Суворово, Нови пазар, Каспичан и е в досег с важните национални пътни артерии София – Варна и Айтос – Тервел.

В състава й влизат 10 села: Ветрино, Белоградец, Доброплодно, Неофит Рилски, Невша, Млада гвардия, Ягнило, Момчилово , Габърница, Средно село. Общата й територия е 293,107 дка. Жителите и са 6629. Има още

На картата – Зеница

Етикети

, , , , , , , , ,

Два географски обекта извън нашата страна се наричат Зèница – град в Босна и Херцеговина и село в Черна гора. Реката, която тече през града носи същото име.

На пръв поглед името Зеница е разбираемо и не предизвиква въпроси. Обаче е известно, че географските имена (топоними) се образуват от готово нарицателно (понякога прилагателно), което е развито с наставка/представка или от лично име – на собственик на имот, например. Лично име Зеница не се откри. Има още

Състояние и развой на българската ономастика

Етикети

, , ,

Българските ономастични проучвания започват още преди Освобожде­нието с някои любопитни бележки на Каравелов и Раковски. По-късно ра­ботят Трайко Китанчев, Ал. Т.-Балан, Константин Мутафов, Л. Андрейчин, Стоян Романски и особено Стефан Младенов, Йордан Иванов и Васил Миков.

Нова насока и силен подем на ономастиката у нас почва след 1950 г., когато в Института за български език по идея на акад. Вл. Георгиев се ту­ри здраво начало на цялостното събиране на българското именно наслед­ство по съвременни и исторически извори, наши и чужди. Възприе се прин­цип географските имена да се събират на място от всяко село в границите на бившите околии, на брой 117. Ив. Дуриданов приготви и „Упътване за събиране на собствени имена“ (1952) и „Програма за топонимично проучване на околия“ (1958). Пресметна се, че в днешните граници на НРБ ще се за­пишат около половин милион имена. При всяко околийско проучване се правят надлежни изводи за историята на местния говор, за селищната и кул­турната история на населението, неговия произход, заселване и движение. Има още

Бележки върху топоними в Бургаско според дарителски акт от 1451 г.

Етикети

, , , , ,

В стремежа си да организират според потребностите си средата, в която обитават и да я направят по-комуникативна, хората създават набор от топоними. Всяко преподреждане водило появата на нов пласт от местни наименования. В тях често се интегрира и част от старите топоними, които остават незасегнати от промените. Тези топоними не следват динамичната действителност и не отразяват измененията в нея, така че в определен момент се оказват драстично различни от реалните в променената среда. Но тъкмо поради това те носят особено интересна информация за изследователя и се превръщат в опорни точки при възстановяването на миналото.

За съжаление, колкото по-отдалечен от нас е един исторически период, толкова по-малко топоними оцеляват през времето. Затова всеки документ, който съдържа информация от този вид, е от особен интерес за нас. В тази връзка много полезни се оказват един тип османски документи, дарителски актове, т. н. вакъфнамета, които съдържат богата топоннмична информация, поради задължителното изискване подробно да се описват обектите, за които се съставят. От дарителските актове особено интересни са отнасящите се до поземлени владения и особено, когато са съставени през ранния период на османското управление, информацията за който е по правило доста оскъдна.

Тук ще бъде коментирана топонимията, извлечена от учредителния акт, т.е. вакъфнамето на султан Баязид II Вели. Съществуват две ориг инални вакъфнаме-та: едното е кратко — от 1485 г. (тип А) и второ, подробно — съставено на 14. VIII. 1493 г. (тип Б). Настоящото съобщение е изградено върху информация от пълното вакъфнаме — тип Б (вж. Приложението). Има още