Към историята на Дърманци (общ. Мездра)

Етикети

, , , , , , ,

Първоначално преселниците се заселват в месността Селището близо до р. Искър. Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед. Населението обичало да се весели върху леда, но веднъж по време на сватба когато сватбарите потропвали ритмично, леда  се пропукал и всички,  които били върху него потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава, останалите жители проклели това място  и водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място където се намира и до ден днешен. Има още

Към историята на Върбешница (общ. Мездра)

Етикети

, , , , , , ,

Село Върбешница е разположено в южния склон на бърдо Веслец, което е част от Западния Предбалкан. Надморската му височина е 320-380 м . Отстои на 10 км от гр. Враца и на 5 км от гр. Мездра. То е едно от 28-те съставни селища на селищната система на Мездра. На изток  землището на селото граничи  с тези на селата Горна Кремена и Долна Кремена, на юг – с Боденец, на запад и югозапад – с Костелево и Крапец, на северозапад – с Веслец и Горно Пещене. По-рано, до 3 април 1945 г., когато населената местност Върбешки Веслец принадлежеше към с. Върбешница, землището граничело и с това на с. Мраморен. Има още

Към историята на Брусен (общ. Мездра)

Етикети

, , , , , , ,

Ако се върнем в годините в края на 18 в., селото е било разположено по всяка вероятност в местността Кошушто поле или в местността Петков дол, която е на юг от жп. линията София- Варна, след жп моста при електроцентралата на Балабанов. Тази местност е в склоновете на възвишение, а като основание за това становище могат да послужат следните фактори: Има още

Към историята на Боденец (общ. Мездра)

Етикети

, , , , , , ,

Землището на с. Боденец е разположено в предбалканските райони на Северозападна България, в подножието на Врачанския балкан, на северозапад от поречието на р. Искър. През територията му минават Крапешка бара, Върбешка бара и Боденски дол. Има още

Книга: Речник на личните и фамилни имена у българите

Етикети

, , , , ,

По-долу чрез цъкване върху корицата може да ползвате сканиран вариант на монографията на Стефан Илчев от 1969 г. „Личните и фамилни имена у българите“ – едно от фундаменталните научни изследвания на личните и фамилни имена (антропоними).

corica_ilchev

За миналото и настоящето на село Раковсково

Етикети

, , , , , , , , , , ,

Обща информация:

Население: 99 души (ГРАО, 2015 г.)
Землище: 19,855 км²
Надморска височина: 57 м
Пощенски код: 8257

      Курудере — така се казвало Раковсково някога. Раз­положено е на двата бяга на река Курудере и от нея носи името си — преведено от турски — Суха река. Тя води началото си от дoл, започващ непосредстве­но от централното било на Стара планина. В близост до ис­торическата местност Табите. След няколко километра в нея се влива дола, който събира водите източно от с. Паницово. По-надолу, по течението, след като приеме водите на няколко дола, най-забележителния от които е Дълбокия дол, тя се влива в Карагеоргиевска река, чрез нея във вливащата се в Черно море река Двойница, по която е минавала грани­цата между Княжество България и Източна Румелия. Има още

За местното име Папия

Етикети

, , , , , , ,

Врело е планинско село в община Бабушница. В северна посока е синорът с Грънчар, северозападно е Модра стена и река Лужница. От запад са Пържойне и Алексине в общ. Власотинце. От юг е Добровиш. На изток и югоизток са съответно Бердуй и Лесковица. Има още

8-те Трънски села – Сухи дол

Етикети

, , , , , , ,

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Има още

8-те Трънски села – Стрезимировци

Етикети

, , , , , , , ,

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Има още

8-те Трънски села – Па̀ля

Етикети

, , , , , , , ,

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Има още

Ще бъде ли преименуван вр. Мусала на Хилендарски връх?

Етикети

, , , , ,

Целта на публикацията е да установи необходима ли е промяна на името на връх Мусала и ако отговорът е „да“, възможно ли е да бъде наименуван Хилендарски връх в памет на Паисий Хилендарски (1722 – 1773). В основата на изследването стоят интервю на политика Волен Сидеров, статия на писателя Антон Страшимиров и фактът, че през 2012 г. се отбелязва 250-годишнината от написването на „История славянобългарска“. Има още