Старите имена на български градове

Етикети

българия, географски имена, град, стари имена, топоними

Пращаме в историята бащиното име

Етикети

бащино име, българия, лични имена (антропоними), лично име, личноименна система

Кръщаваме Надин-Калиопи и Габриела-Дейтона, троен скок на Григор

Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци. Това съобщи за „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

Поморавска ономастика. Осветяване значението на името Несвърта

Етикети

бесна кобила, българия, враня, географски имена, лесковац, несвърта, разлог, селищно име, сърбия, топоними

Статията се фокусира върху изясняване значението на селищните имена Несвърта, срещани днес на повърхнините на две Балкански държави – България и Сърбия, както и на ограничен брой местни имена от същата основа.

Изначалното значение на непрозрачния ойконим (селищно име) ни занимава от около 2 години. За разкриването на неговата етимология бе проучено значително количество труднодостъпна книжнина, издадена в бивша Югославия през миналия век. Благодарение на новите технологии за заснимане и сканиране вече е възможно ползването на недостъпни преди източници. Те ни позволиха да изучим историята на селищата Несвърта – едното във Вранско, а другото в Лесковецко. Събраният материал е оформен в удобен за всякакви електронни устройства формат. Съседното на село Несвърта, Вранско – Крива Фея е разгледано накратко тук.

Архиви говорят за старите български следи във Виена и Болоня

Етикети

австрия, болоня, българи, българия, виена, географско име, италия, микротопоним

Виенска гора или Българска гора около град Виена по времето на Карл Велики и българин ли е сред основателите на Болонския университет

1. Виенска гора или Българска гора по времето на войната на Карл Велики срещу аварите

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена¹ е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника,² която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г.³ Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019).

Река с името България

Етикети

балканси полуостров, българия, географско име, карта, морава, произход, река

Макар и като че ли обречено на забрава, “старото” име на река Южна Морава – “Българска Морава” – все още се среща в стари книги, справочници, географска литература. Знае го и част – като че ли все по-намаляваща – от българската интелигенция. Знаят го без съмнение и историците, които изучават българската история от ХІХ век – то присъства в документи, с които работят.
За “Българска Морава” пазят “спомен” географските карти от миналите векове: започвайки от втората половина на ХVІІ в. и до средата на ХІХ в., свързаното с България име на днешната “Южна Морава” присъства на почти всички достатъчно подробни карти, на които е изобразена самата река. Внимателният им преглед обаче ни поднася една несъмнена изненада: наред с “Българска Морава” като име на реката се използва и названието “България”.

Откъде идват имената на българските планини

Етикети

българия, видео, любопитно, планини

Справочник на български географски имена в Антарктика

Етикети

антарктика, българия, географски имена, електронен документ, книжнина, научен комитет за антарктически изследвания, справочник, топоними

Настоящият справочник включва всички български географски имена в Антарктика, 1304 на брой към октомври 2015 г.  Съгласно установената международна уредба и практика, нови имена се дават от отделните страни участващи активно в научното изследване на южната полярна област.  От 1992 Научният комитет за антарктически изследвания (SCAR) поддържа единен международен регистър на наименованията в Антарктика, в който са включени и българските.  Същевременно е възприето правилото нови имена да се дават само на безименни обекти, с което вече се избягва дублирането на различни имена за един и същ географски обект.

ВРЪЗКА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ/ СВАЛЯНЕ НА СПРАВОЧНИКА

Този и подобни файлове може да намерите в секция „Книжнина“.

За името Иракли

Етикети

българия, географски имена, иракли, местно име, местност, черно море

Подобно наименование носят общо 5 географски обекта в източната част на страната. Иракли е най-известна като дълга пясъчна ивица, плаж, местност, попадаща в защитени зони „Емине“ за опазване на дивите птици и „Емине-Иракли“ за опазване на природните местообитания.

80 години от най-масовото преименуване в България

Етикети

анастас иширков, българия, местно име, ойконим, преименуванене, селищно име

Навършват се 80 години от най-масовото селищно преименуване, извършвано някога в България. От август до декември 1934 г. с девет заповеди на министъра на вътрешните работи и народното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места в нашата страна.

Топоними по българския бряг

Етикети

българия, местност, наименования, топоними, черноморско крайбрежие

„Дъното на лодката нищо не казва за дълбочината на водата.“

Допълнителна информация за характерните особености на бреговете на Черно море и за народите, които са ги населявали в миналото може да се почерпи от топонимите и хидронимите, които по Българското черноморско крайбрежие както навсякъде по света се отличават с голяма устойчивост, като се запазват непроменени в продължение на столетия, а някои дори на хилядолетия, например Анхиало, Аполония, Ахтопол, Варна, Дионисопол, Несебър, Одесос, Созопол.

Топонимът Ямбол означава „град на два бряга“

Етикети

българия, любознателен, наименования, ойконим, топоними

Името на Ямбол не означава град на Диана, нито пък произлиза от Диосполис – град на Зевс. Топонимът Ямбол всъщност означава град на два бряга. Това каза в предаването „Отвъд новините“ с Димитър Попов по телевизия Диана историкът Добрина Берова. Новата теория за произхода на името на града е залегнала в нейната книга „Топонимия на Ямболско“, която предстои да излезе в края на тази година (2012г. – бел моя). Книгата е част от мащабен национален проект на Търновския университет за описание на топонимите във всички области на страната.