Български етноними в Епир

Етикети

албания, българи, географски имена, гърция, език, епир, етноним, топоним

В миналото, а и днес в Гърция се отрича каквото и да е присъствие на българи или въобще участие на българи в историческите съдбини на появилата се едва през 1832 г. държавица Гърция. С албанците и власите гръцката историография няма такива комплекси – даже замества и извърта сведения, за да ги представи за православни гръкоезични. Нищо ново – голяма част от елинската култура е присвоена и нагло усурпирана от днешните гърци.

Наскоро по време на гръмки протести относно новото име на т.нар. Бивша Югославска република Македония – днес Северна Македония, жители на Атина са излезли със знамена и плакати „Македония е Гърция“[1]. Историческата действителност всъщност е доста по-различна. Можем да обявим друго „Гърция е българска“!

Езикът на земята – Бугар махала (Крагуевац)

Етикети

баточина, бугар махала, бугарски край, етноним, крагуевац, сърбия, топоним

В по-ранна публикация се запознахме с наличието на заселището Бугарe, съставно на село Сагонево, община Куршумлия (Сърбия). В друга статия стана дума за селищните имена Бугариня (днес Славуевац) и Бугаровце (дн. Маджаре) – и двете разположени в юга на Сърбиqя. Тема на настоящата статия е заселището Бугар махала, разположено в южните подстъпи на град Крагуевац.

Един неизвестен топоним – Вулгари – Греки

Етикети

българи, етноним, кариди, карта, село, ситония, солун, топографска карта, топоним

Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече.

Езикът на земята – Бугаровце

Етикети

географско име, етноним, ойконим, сърбия, топоним

Фрагмент от карта на Австро-Унгария, издание ок. 1910 г.

Етнонимни топоними в Странджа

Етикети

етноним, местни имена, местност, странджа

В интернет намерихме списък на етноними с корен булгар – тук. Тъй като списъкът не е окончателен на следващите редове ще представим два  неотбелязани топонима в турската част на Странджа планина.

Пенека (днес Кюмюркьой) е село в Източна Тракия, днес в Турция. Селището е разположено на 170 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. В 19^-ти век Пенека е будно българско село във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873г. Пинека (Pinéka) е село с 205 домакинства и 1000 жители българи. Успоредицата Пинега е река в Архангелска област[1].

Езикът на земята – Бугаре, Сагоньево

Етикети

етноним, куршумлия, местно име, сърбия, топоним

      Една от заселките на село Сагоньево, община Куршумлия в Сърбия е наречена с етнонима Бугаре. Западно от нея се издига лесиста височина на име Бугарско бърдо. Съвпадение или не, северно е разположена друга заселка – Трновчане, т.е събирателно Търновци.