Топонимията на Чирпанско – рецензия

Етикети

географски имена, изследване, книга, микротопоним, монография, топонимия, тракия, чирпанско

В монографията „Топонимията на Чир­панско“ Н. Павлова изследва местните, вод­ните и селищните имена, както и антропонимите в бившата Чирпанска околия. Осъществяването на такъв труд изисква многогодишна теренна работа, задача, с която тя се е справила успешно. С известни прекъсвания в продължение на 15 год. ав­торката е посетила и е успяла да обхване всичките селища в района. Изследването е структурирано по утвърдената вече тради­ция за подобни ономастични трудове, което е необходимата предпоставка за осъщест­вяване на бъдещите обобщения на езико­вите материали от различните региони след запълване на топонимната карта на Бъл­гария.

Опис на населеното място Мерово – етимоложко и езиково обяснение

Етикети

Македония, мерово, местни имена, местност, микротопоним

Към документа

За тема на овој труд се одбрани географските имиња на една определена територија, поточно топонимите, микротопонимите и ојконимите во Општина Желино. Анализирајќи ги топонимите, микротопонимите и ојконимите во овие краишта се доаѓа до заклучок дека тие главно потекнуваат од словенските јазици, турскиот јазик, албанскиот јазик.

От историята към топонимията – Манастир, Провадийско

Етикети

манастир, местни имена, местност, микротопоним, провадия, топоними

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ

Село Манастир се намира на 9 км източно от гр. Провадия. През селото от изток на запад преминава шосето Девня-Провадия, строено с каменна настилка през 1935 г. и асфалтирано през 1964 г.  В далечината се виждат последните хълмове на Стара планина, а в близък план – околните села.

На североизток 9 км делят с. Манастир от гр. Девня. Дотам се стига по шосе, което преминава през широколистна гора. Южната страна е залесена с орехови дървета. На границата между двете землища е построена кокетна хижа, стопанисвана от девненци. Тя дискретно се гуши между дърветата. Минаваш покрай нея и пресичаш Ловката, местност с малка рекичка по средата на пътя за Девня и граница на селското землище.

8-те Трънски села – Kолу̀ница

Етикети

колуница, местни имена, микротопоним, топоними, трънско

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски. Те нарушават решенията на Парижката мирна конференция, защото международната комисия, възглавявана от френския полковник Ордиони, не е очертала граничната линия и има възражения относно някои разсечени села. Решението за откъсването на един български район е смехотворно — три пъти по-малката България застрашавала западната си съседка. Ето защо се налагала „стратегическа” граница!

За топонимите на Шатковица (Треклянско)

Етикети

местни имена, микротопоним, топоними, трекляно, шатковица

Шатковица е малко селище: брои едва 9 къщи. То е разположено между потока, който слиза от източната страна на гребена, който Милевска планина пуска по посока па Царичка планина, и между пътя, който води от с. Извор за с. Божица, на запад от местността Прекòп. Потокът е незначителен и чак при вливането си в Метохийска река кара една воденица и то на цифун. Местото, дето е разположено селището, е разлато. Нивите му се намират близу до къщите; некои държат стръмните спусъци към Метохийска река и Шатковския дол, а ливадите са разположени в дола, долу под селото (по-малката част), или пък по гребена, горе (по-голямата част). Ридните ливади се косят почти всека година, но само в много дъждовни години дават достатъчно сено. Гората е изключително букова. Ниви, ливади и гори имат в местности, които носят следните названия: ниви: Бачèвище, Падѝна, Прекòп, Чàрдаче, Зàедница, Метлѝка, Пънове, Каменитица, Присое, Котка, Падиня̀к, Крива Ньива, Дъбче, Щетина и др., ливади: Рамнище, Делнице, Преки Дел, Градобия, Щетина, Угар, Бели каменье, Суа бара, Валог и др.; гори: Биволски дол, Под къщи, Под ограня и др.

За село Горни Пасарел

Етикети

горни пасарел, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоними

Думата Пасарел е римска и означава мост. Селото е разположено на десния брег на р. Искър, срещу с. Калково, на 45 км от София и само 15 от Самоков. В турско време тук имало три чифлика. На Рашид бег, на Хусни бег, на Кюлле Хасан. Ужасни оргии вършили турците с момичетата аргатки през време на жътва. Хоро се вило на чифлишките дворове и цигански зурни и тъпани вдигали шум до Бога, а развалените читашки синове посочвали от чардака, коя гяурка да се доведе при тех, за да задоволят скотските си страсти.

Две старинни имена от Горнооряховско

Етикети

горна оряховица, местно име, местност, микротопоним, наименования, топоним

Извор – сп. Български език, 1989, № 1

 

8-те Трънски села – Дрàинци

Етикети

драинци, краище, местни имена, местно име, микротопоним, топоним, трънско

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски.

Из миналото на Равна

Етикети

местни имена, местно име, местност, микротопоним, провадийски сърт, провадия, равна, сърта, топоним, топоними

Географско разположеше, землище и местности

Малкото, но с многовековно историческо съществува­ние българско село Равна, е разположено на 10-12 км западно от гр. Провадия, в северната част на т. нар. Съртовско или Провадий­ско плато. То се намира на няколкостотин метра от стръмнините, които се спущат на южната страна на Боаза – тясната долина на Провадийската река.

Рабуш като топоним

Етикети

берово, дворище, местни имена, местно име, местност, микротопоним, огражден, планина, рабуш, топоним, топоними

Рабош или рабуш, чèтула, тояга-календар… Всички тези названия обозначават една съвършена система за отчитане на календарното време, а също и на търговски взаимоотношения, животновъдни и занаятчийски дейности, свързани с договор между двама души. По нашите земи рабуш използвали във всичките му разновидности.

Горно Броди – кратка история и топоними

Етикети

Македония, горно броди, местни имена, местно име, микротопоним, топоним, топоними

­     Пирин планина завършва на юг с три високи масиви: Алиботуш, с най-висок връх 1820 метра над морското равнище; Бродската планина или Шаралия, казва се още Лелята, с най-висок връх 1850 м и Боздаг — 1854 метра височина. Най-многолюдното селище между тези колоси е Горно Броди. То се намира на югоизток от Алиботуш, на североизток от Шаралията и на северозапад от Боздаг. Горно Броди е обградено непосредствено от венец по-низки планини, които са предпланини на поменатите вече масиви и които свързват един с други последните. Този втори венец по-низки планини са: Църна гора с 1506 метра най-голяма височина, която е свързана с Алиботуш посредством прохода Пресек (1324 м); Хайкова скала и Кутелската височина, които са свързани с Бродската планина посредством Цървиловската седловина; Бабина гора и Углеш, които са споени с по-малкия Боздаг (Сминица) чрез Усойната.