Кетелника – из топонимията на Варненско (4)

Етикети

варна, варненска област, географски имена, етимология, звездица, микротопоним, произход, топографска карта, топоними

Кетелника – гористо възвишение, южно от Варненското езеро в землището на село Звездица. Старото име на село Лèново (общ. Асеновград) е Кетенлък. От тур. keten ‘раст. лен; ленено платно‘ и метатеза на групата нл>лн. Определителният член е на българска езикова почва. Изглежда името е било преосмислено с кител ‘горна военна дреха, куртка‘[1] сред населението като непонятно. Звездица е основано като черкезко село, по-късно заселено с изселници от Източна Тракия.

Откъслек от топографска карта, издание 1933 г. (извор: kade.si)

[1] От нем. Kittel — буквално работна блуза или специална дреха.

Реклами

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

агроним, билингвизъм, видин, двуезичие, едноезичие, кутово, местни имена, микротопоним, монолингвизъм, северозапад, северозападна българия, село

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско.

Книга: Местните имена в Пирдопско

Етикети

изследване, книга, микротопоним, монография, околия, ономаст, пирдоп, пирдопско, представяне, топоним, фототипно издание

Точно 58 години след първото издание на монографичното изследване на именития наш учен-ономаст проф. Йордан Заимов за местните названия (топоними) в Пирдопско, то бе преиздадено фототипно през 2017 г. Инициативата е на г-жа Вера Бойчева, зам. кмет на общ. Пирдоп и филолог по образование, със съдействието на академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и позволение от наследниците на проф. Заимов.

Фауна и топонимия – докс ‘дива свиня’

Етикети

географско име, глиган, дива свиня, докс, доксат, егейска македония, микротопоним, ойконим, селищно име

Според твърде стара, забулена във времето традиция българския народ посреща Новата година с месо от домашна или дива свиня (глиган) на трапезата си. В древния български календар, обявен от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-точен на планетата, първият месец от Новата година се нарича докс (свиня, глиган, Sus scrofa).

Сред българските исторически засвидетелстваните имена се срещат няколко носители на личното име Докс. Най-старото сведение за това име е от около I в., където Докс е български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар. Следващият Докс е боил-чигот по времето на Аспарух (681–701).

Значението на селищното име Талашманци

Етикети

географски имена, езикова археология, кумани, куманите, микротопоним, наследство, талашман, топоним

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация.

Бритовска чука – из топонимията на Варненско (3)

Етикети

варна, варненска област, голица, етимология, значение, местно име, местност, микротопоним, произход, село, топоним

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път, бидейки свързани с хората носят сведения за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Барчилова речка – из топонимията на Варненско

Етикети

варненска област, етимология, значение, местно име, местност, микротопоним, название, топоним, цонево

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Флората в топонимията – за звезда

Етикети

албания, географско име, девол, етимология, звезда, звездел, микротопоним, село, топоним, флора

Най-известният топоним Звезда, свързан с българската история, вероятно се носи от село в днешна източна Албания, разположено край десния бряг на река Девол и в подножието на планината Су(х)а гора, най-южното продължение на Галичица (Охридско, Македония). Един по-личен връх в планината също носи името Звезда (кота 1833). На североизток са разположени двете Преспански езера, най-краткият път към които минава през проход със същото име между Суа гора и Иван(ь) планина. Той е много удобен и по него минава главния път през Албания за Епир – Янина (Чанков 1918: 127).

За структурната и словообразувателната характеристика на микротопонимите

Етикети

микротопоним, топонимия

Като най-многочислен клас географски названия микротопонимите заслужават дължимото им теоретизиране и описание. От една страна, лингвистичната информация, която носят те, представлява интерес в чисто практически аспект, отнасящ се до събирането на онимите – основна задача на българските ономасти е цялостно събиране и проучване на българската топонимия. От друга страна, микротопонимите представляват интерес в теоретичен план, изразяващ се в закономерностите на формиране на географските имена. Специалнопроучване на микротопонимията ни е необходимо с оглед на съставянето на речници с основните топооснови и речници на народните български географски термини, каквито в българската наука все още отсъстват.

Топонимията на Чирпанско – рецензия

Етикети

географски имена, изследване, книга, микротопоним, монография, топонимия, тракия, чирпанско

В монографията „Топонимията на Чир­панско“ Н. Павлова изследва местните, вод­ните и селищните имена, както и антропонимите в бившата Чирпанска околия. Осъществяването на такъв труд изисква многогодишна теренна работа, задача, с която тя се е справила успешно. С известни прекъсвания в продължение на 15 год. ав­торката е посетила и е успяла да обхване всичките селища в района. Изследването е структурирано по утвърдената вече тради­ция за подобни ономастични трудове, което е необходимата предпоставка за осъщест­вяване на бъдещите обобщения на езико­вите материали от различните региони след запълване на топонимната карта на Бъл­гария.

Опис на населеното място Мерово – етимоложко и езиково обяснение

Етикети

Македония, мерово, местни имена, местност, микротопоним

Към документа

За тема на овој труд се одбрани географските имиња на една определена територија, поточно топонимите, микротопонимите и ојконимите во Општина Желино. Анализирајќи ги топонимите, микротопонимите и ојконимите во овие краишта се доаѓа до заклучок дека тие главно потекнуваат од словенските јазици, турскиот јазик, албанскиот јазик.