Архиви говорят за старите български следи във Виена и Болоня

Етикети

австрия, болоня, българи, българия, виена, географско име, италия, микротопоним

Виенска гора или Българска гора около град Виена по времето на Карл Велики и българин ли е сред основателите на Болонския университет

1. Виенска гора или Българска гора по времето на войната на Карл Велики срещу аварите

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена¹ е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника,² която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г.³ Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019).

За село Ерул, Трънско

Етикети

географски имена, ерул, ерулска планина, микротопоним, планина, селищно име, село, топоними, трънско

Село Ерул се намира на 13 км южно от гр. Трън, в седловината между върховете Росен и Лиляк, в подножието на Големи връх – най-високият в Ерулската планина.

Някои смятат, че името на селото е дошло от названието на немското рударско племе херули, които са дошли да работят тук през ХVIII век в близката мина „Злата”. Други допускат, че може да е наименувано на гръцката богиня Хера (СбТК 1940: 62). К. Иречек изказва мнение, че е румънско име. Съобразно старите записи Херул 1576, Мирул 1576, Еруль 1878 Анна Чолева стига да извода, че става дума за селищно име, производно от лично име Ярул, с преглас на jа > я (йотирано а преминаващо в я) с ударение на първата сричка Ѐрул. За сравнение тя дава топонима Ярулица в Радомирско (Чолева 2002: 125).

Кетелника – из топонимията на Варненско (4)

Етикети

варна, варненска област, географски имена, етимология, звездица, микротопоним, произход, топографска карта, топоними

Кетелника – гористо възвишение, южно от Варненското езеро в землището на село Звездица. Старото име на село Лèново (общ. Асеновград) е Кетенлък. От тур. keten ‘раст. лен; ленено платно‘ и метатеза на групата нл>лн. Определителният член е на българска езикова почва. Изглежда името е било преосмислено с кител ‘горна военна дреха, куртка‘[1] сред населението като непонятно. Звездица е основано като черкезко село, по-късно заселено с изселници от Източна Тракия.

Откъслек от топографска карта, издание 1933 г. (извор: kade.si)

[1] От нем. Kittel — буквално работна блуза или специална дреха.

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

агроним, билингвизъм, видин, двуезичие, едноезичие, кутово, местни имена, микротопоним, монолингвизъм, северозапад, северозападна българия, село

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско.

Книга: Местните имена в Пирдопско

Етикети

изследване, книга, микротопоним, монография, околия, ономаст, пирдоп, пирдопско, представяне, топоним, фототипно издание

Точно 58 години след първото издание на монографичното изследване на именития наш учен-ономаст проф. Йордан Заимов за местните названия (топоними) в Пирдопско, то бе преиздадено фототипно през 2017 г. Инициативата е на г-жа Вера Бойчева, зам. кмет на общ. Пирдоп и филолог по образование, със съдействието на академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и позволение от наследниците на проф. Заимов.

Фауна и топонимия – докс ‘дива свиня’

Етикети

географско име, глиган, дива свиня, докс, доксат, егейска македония, микротопоним, ойконим, селищно име

Според твърде стара, забулена във времето традиция българския народ посреща Новата година с месо от домашна или дива свиня (глиган) на трапезата си. В древния български календар, обявен от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-точен на планетата, първият месец от Новата година се нарича докс (свиня, глиган, Sus scrofa).

Сред българските исторически засвидетелстваните имена се срещат няколко носители на личното име Докс. Най-старото сведение за това име е от около I в., където Докс е български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар. Следващият Докс е боил-чигот по времето на Аспарух (681–701).

Значението на селищното име Талашманци

Етикети

географски имена, езикова археология, кумани, куманите, микротопоним, наследство, талашман, топоним

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация.

Бритовска чука – из топонимията на Варненско (3)

Етикети

варна, варненска област, голица, етимология, значение, местно име, местност, микротопоним, произход, село, топоним

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път, бидейки свързани с хората носят сведения за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Барчилова речка – из топонимията на Варненско

Етикети

варненска област, етимология, значение, местно име, местност, микротопоним, название, топоним, цонево

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Флората в топонимията – за звезда

Етикети

албания, географско име, девол, етимология, звезда, звездел, микротопоним, село, топоним, флора

Най-известният топоним Звезда, свързан с българската история, вероятно се носи от село в днешна източна Албания, разположено край десния бряг на река Девол и в подножието на планината Су(х)а гора, най-южното продължение на Галичица (Охридско, Македония). Един по-личен връх в планината също носи името Звезда (кота 1833). На североизток са разположени двете Преспански езера, най-краткият път към които минава през проход със същото име между Суа гора и Иван(ь) планина. Той е много удобен и по него минава главния път през Албания за Епир – Янина (Чанков 1918: 127).

За структурната и словообразувателната характеристика на микротопонимите

Етикети

микротопоним, топонимия

Като най-многочислен клас географски названия микротопонимите заслужават дължимото им теоретизиране и описание. От една страна, лингвистичната информация, която носят те, представлява интерес в чисто практически аспект, отнасящ се до събирането на онимите – основна задача на българските ономасти е цялостно събиране и проучване на българската топонимия. От друга страна, микротопонимите представляват интерес в теоретичен план, изразяващ се в закономерностите на формиране на географските имена. Специалнопроучване на микротопонимията ни е необходимо с оглед на съставянето на речници с основните топооснови и речници на народните български географски термини, каквито в българската наука все още отсъстват.