Костадинова река – старо селищно име

Етикети

географски имена, заселка, мадан, ойконим, родопа планина, родопи, селищно име, топоним

Най-малката заселка в околността на Мадан е Хаджийски дол, разположена на около 4 км южно от града. Тя се състои от няколко къщи и носи името на дола, край който се намира. Това е река, която идва от заселката Върба и в горното си течение се нарича Върбенско дере (Върбенска река), а от заселката Хаджийски дол получава званичното си име. Тази река обаче има свое старо българско име Костадинова река, съобщено от жители на близката заселка Бориново (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С., БАН, 1964, с. 224).

Името на село Каран Върбовка

Етикети

върбовка, географско име, две могили, значение, каран върбовка, ойконим, произход, русе, русенско, селищно име, село, топоним

Името на с. Каран Върбовка, което лежи източно от гр. Бяла, недалеч от р. Черни Лом, е засвидетелствувано в турски документ от 1734 г. под формата Вирбуфка[1]. От тази податка може да се съди, че първоначално това име е гласяло само Върбовка. То се повтаря в този вид в Горнооряховско и Севлиевско. Селото в Горнооряховско се е наричало по-преди Бей Върбовка, а селото в Севлиевско Даа Върбовка „планинска Върбовка“.

Разговор за имената: Клокотница (Семизча)

Етикети

битка, етимология, значение, иван асен II, клокотница, ойконим, произход, селищно име, село, теодор комнин, топоними

Навършиха се 750 години от Клокотнишката битка, в която войските на цар Иван Асен II спечелват бляскава победа срещу византийците и пленяват епирския деспот кир Теодор Комнин заедно с негови роднини, висши лица и боляри. За това накратко споменават летописците Георги Акрополит (XIII в.) — „Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос (б. м. Марица), което наричат Колокотнѝца“; Теодор Скутариот (XIII в.) — „Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотнница) и Тодор бил победен от българите“. Във възпоменателния каменен надпис на Иван Асен от църквата „Св. 40 Мъченици“ във Велико Търново е отбелязано, че битката и победата над ромеите е спечелена „в лято 6738, 3-и индикт“, „в дванадесета година от царуването си“ в деня на „Светите 40 мъченици“, т. е. на 9 март 1230 година.

Отново за Мехомѝя – старото наименование на днешния град Разлог

Етикети

етимология, значение, лични имена (антропоними), мехомия, ойконим, пирин, произход, разлог, селищно име, топоним

Статията е своеобразно продължение на „За Мехомия (Разлог) накратко“ в частта й, засягаща произхода и значението на ойконима. Предишното име на днешния град Разлог, който впрочем носи името си по наименованието на цялата котловина, сместена между Родопи и Пирин, е Мехомѝя. Това си име Разлог носи до 26 март 1925 г. Селищното име Мехомия е неясно, непрозрачно по смисъл и значение. Тук се излага една възможност за неговото обяснение.

Селището Cabila в Тесалия

Етикети

александър фол, географски имена, георги христов, етимология, значение, иван дуриданов, ойконим, произход, селищно име, топоним

Всеки географски обект независимо от своята големина и значение има собствено наименование, което е негов важен отличителен белег. То позволява да се разбере за кой именно географски обект се отнася казаното, писаното и пр. Географските наимено­вания са незаменимо средство за по-лесното и по-точно ориентиране на местността, по картата, в литературата. Те имат и голямо научно значение. Понеже възникват не слу­чайно, стихийно, а се създават от обществото и във връзка с неговите потребности, те обикновено отразяват някакъв характерен, най-типичен външен признак или историче­ска и друга особеност на самия обект. Затова изучаването на географските наименова­ния може да бъде извор на интересни данни за специалистите географи, почвоведи, геолози, ботаници, археолози, историци и др.

Из нашата топонимия – Бу̀болица при Марково (5)

Етикети

буболица, бубунища, лични имена (антропоними), лично име, микротопоним, ойконим, проф. борис симеонов

Имената на местностите – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки съществен елемент от народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между история, география, езикознание. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея.

Името на село Бродилово в Странджа

Етикети

бродилово, географско име, ойконим, планина, селищно име, село, странджа, топоним

Бродилово, Берадиу, Бродиво, Пордикос. Селото е разположено на левия бряг на река Велека, при брод, който е дал името му, и на 20 км южно от Царево. В района на Бродилово са описани три крепости. Първата е разположена южно от селото. Тя е на връх, който доминира околността и се нарича Калето. Втората крепост е в местността Пефтич на 1 км западно от Бродилово.

Из нашата топонимия: един ойконим с префикс не-

Етикети

албания, етимология, неправища, ойконим, префикс, селище, селищно име, село, топонимия

Ето какво пише Йордан Заимов за тази отрицателна частица, срещана рядко в топоними. Той счита че по служба тя не се различава от представките-предлози и затова трябва да се разглежда неразделно от тях, тъй като представката посочва точно пространствено отношение на префигираното име към неговото непрефигирано нарицателно или собствено име (напр. За-гора, Под-гора), то частицата не- посочва общо, че името с нея означава обект с противоположни качества спрямо друг обект (напр. в СелИ Небрегово в Прилепско и Брегово, Видинско). Заимов добавя още, че не- се среща рядко в топонимията и случаите с нея трябва да се считат за твърде старинни (Заимов 1967: 23-4).

Един такъв случай е ойконима (име на селище) Неправища.

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

Към етимологията на селищното име Опака

Етикети

етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име

Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 г. в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!

За името на село Хотанца, Русенско и Хотал, Карнобатско

Етикети

етимология, ойконим, русе, селищно име, село, топоним, хотал, хоталич, хотанца, хотел

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.