Имената на петте столици на цар Самуиловата държава

Етикети

ойконим, пеньо пенев, селищно име, столици, цар самуил

През 971 година Източна България, в чиито предели влизат: географската област Мизия със столица Велики Преслав, Северна Тракия с център Пловдив и Черноморското крайбрежие, е присъединена към Византийската империя. Българите, които населяват непокорените и незавоювани земи, се обединяват и създават своя собствена държава под името Западнобългарско царство (Дринов 1871: 388-438; Иванов 1986:75). В него влезли вътрешните части на Балканския полуостров: областта Македония, Албания, Северен Епир, Северна Тесалия, Моравската долина, околностите на Видин и София (Иречек 1886: 244).

Advertisements

Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

етимология, значение, мушат, ойконим, роман, северозападна българия, селищно име, стояново, топоним, хубавене, хуйовене

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни.

Историческа справка за Подуяне

Етикети

квартал, название, ойконим, подуяне, селищно име, село, софия, топоним

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

История на Сапарева баня

Етикети

германея, мацакурово, ойконим, сапарева баня, селищно име

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.

Галата – от лично име!

Етикети

археология, варна, галата, етимология, значение, квартал, лично име, ойконим, произход, селищно име, село, топоним, траки, черно море

В статията накратко се разглеждат досега изказаните мнения за произхода на селищното име (ойконим) Галата, Варненско. Името е особено привлекателно поради неяснотите свързани с неговото значение. Мнения са изказали Петър Добрев, Иван Танев Иванов, Трифон Трифонов, Ал. Кузев, Ара Маргос, Кр. Кънчев и в най-ново време Васил Маринов. Техните мнения се заключват в следните значения: хълм; крепост; млекар; наблизо, отсреща. До едно неприемливи смислово (семантично). Все пак има какво ново да се добави и тук е представено нашето становище – една възможност, която досега не е изследвана.

Фауна и топонимия – докс ‘дива свиня’

Етикети

географско име, глиган, дива свиня, докс, доксат, егейска македония, микротопоним, ойконим, селищно име

Според твърде стара, забулена във времето традиция българския народ посреща Новата година с месо от домашна или дива свиня (глиган) на трапезата си. В древния български календар, обявен от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-точен на планетата, първият месец от Новата година се нарича докс (свиня, глиган, Sus scrofa).

Сред българските исторически засвидетелстваните имена се срещат няколко носители на личното име Докс. Най-старото сведение за това име е от около I в., където Докс е български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар. Следващият Докс е боил-чигот по времето на Аспарух (681–701).

Селища и селищни имена в Плевенско

Етикети

деян белчев, книга, ойконим, плевен, плевенски край, селище, селищно име, топоним

Книгата-справочник „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“ на Деян Белчев е издадена през 2015 г. като съдържанието й запълва поредното бяло петно в ойконимната карта на България. Темата за произхода и значението, както и историята на селищните имена в България е цялостно разработена чрез издаването на първия труд по тази тема – „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ на Никола Намерански през отдалечената във времето 1991 г.

Обидим – произход на топонима

Етикети

банско, географско име, гостун, етимология, значение, места, местно име, обидим, ойконим, пирин, произход, разлог, ретиже, село, топоним

Обидим е село в община Банско, недалеч от р. Места. Селото е много старо – в околностите му се отриват или съществуват 13 религиозни обекта – черкви, иконостаси, параклиси, останки от манастир. Още в 15 век е регистирано от османските данъчни служители с 47 данъчно задължени домакинства. Приблизително 250 души е брояло тогава.

На картата – Радецки (1)

Етикети

генерал, име, история, карта, кораб, наименование, ойконим, параход, радецки, селище, собствено име, топографска карта, топоним, черна гора

This gallery contains 1 photo.

Кратка информация за заселището Радецки, открито на топографска карта в Черна гора. С това име са свързани няколко личности от историята на България.

Има още →

Селищни имена в Смолянско

Етикети

географско име, ойконим, родопи, селищно име, смолян

В блога има вeче сродна статия с име

Уникални селищни имена в Родопите

Турско, гръцко или българско е името НЕВРОКОП

Етикети

гоце делчев, етимология, местно име, неврокоп, ойконим

Неврокоп или Гоце Делчев – един спор за името на стар български град, който в годините изглежда вечен. Темата за името НЕВРОКОП вълнува не само неврокопчани или гоцеделчевци. Сред тях са младият изследовател на местната история, географът Николай Даутов и известният ономаст и езиков археолог Тодор Балкански. В изследването си “НЕВРОКОП – ГЕОГРАФИЯ, ИСТОРИЯ, ИМЕ”, публикувано в сборника “География и приятели”, те задълбочено хвърлят светлина по този вечен спор и най-вече за произхода на името НЕВРОКОП.