Името на село Бродилово в Странджа

Етикети

бродилово, географско име, ойконим, планина, селищно име, село, странджа, топоним

Бродилово, Берадиу, Бродиво, Пордикос. Селото е разположено на левия бряг на река Велека, при брод, който е дал името му, и на 20 км южно от Царево. В района на Бродилово са описани три крепости. Първата е разположена южно от селото. Тя е на връх, който доминира околността и се нарича Калето. Втората крепост е в местността Пефтич на 1 км западно от Бродилово.

Из нашата топонимия: един ойконим с префикс не-

Етикети

албания, етимология, неправища, ойконим, префикс, селище, селищно име, село, топонимия

Ето какво пише Йордан Заимов за тази отрицателна частица, срещана рядко в топоними. Той счита че по служба тя не се различава от представките-предлози и затова трябва да се разглежда неразделно от тях, тъй като представката посочва точно пространствено отношение на префигираното име към неговото непрефигирано нарицателно или собствено име (напр. За-гора, Под-гора), то частицата не- посочва общо, че името с нея означава обект с противоположни качества спрямо друг обект (напр. в СелИ Небрегово в Прилепско и Брегово, Видинско). Заимов добавя още, че не- се среща рядко в топонимията и случаите с нея трябва да се считат за твърде старинни (Заимов 1967: 23-4).

Един такъв случай е ойконима (име на селище) Неправища.

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

гьоврен, етимология, значение, ойконим, планина, родопа планина, родопи, селищно име, село

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните.

Към етимологията на селищното име Опака

Етикети

етимология, значение, ойконим, опака, попово, северна българия, селищно име

Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 г. в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!

За името на село Хотанца, Русенско и Хотал, Карнобатско

Етикети

етимология, ойконим, русе, селищно име, село, топоним, хотал, хоталич, хотанца, хотел

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.

Изчезнали селища от Радомирско

Етикети

западна българия, изчезнали, местни имена, местно име, местност, ойконим, радомир, развалини, селище, селищно име, село, топоним

През 1959 г. в Радомирска околия е имало 63 села, до Освобождението техният брой е бил значително по-голям. В Извори за българската история, том XVI, ce споменава за 87 села. Пак там, както и в том X и XIII са включени списъци на джелепкешани от Радомирско. При част от селищните имена има забележка: неуточнено, изчезнало. Руси Стойков също е отбелязал изчезнали селища от Радомирско. Топонимичният материал от този район позволява да бъдат локализирани някои от тях, а други да бъдат доуточнени.

Ономастично-исторически бележки за село Риш

Етикети

значение, история, ойконим, риш, ришки проход, селищно име, село, стара планина, топоним

По спомени на старци, записани от Илия Блъсков в края на 19-и, началото на 20-и век, село Рижъ възниква в периода 1695-1700 г. Основано е от българин овчар от Котел и деветимата му сина. Около 1700 година синовете на този овчар стават свидетели на грабеж на султанската хазна. Оказало се, че разбойниците са българи (говорели на български) и синовете на овчаря ги причакали, избили ги и отнесли хазната с тях. След пристигането на турска потеря да търси хазната, овчарят ги завел на мястото, където синовете му скрили хазната.

Българене – откъс от миналото

Етикети

българене, географски имена, географско име, левски, мизия, ойконим, плевен, плевенски край, северна българия, селище, селищно име, село, топоним

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни.

Из ономастиката на Поморавие – Мърковица

Етикети

географски имена, етимология, лесковац, местни имена, мърковица, ойконим, поморавие, селищно име, село, сърбия, топоним, чемерник

Село Мърковица се намира на 30 км по пряка линия югоизточно от общинския център Лесковец, на 20 км южно от Власотинци, на 11 км северно от Сурдулица и на 13 км североизточно от Владишки хан. Към 2002 г. има 14 жители, а към 1991 – 27. През 1963 г. са отбелязани 36 семейства.

Имената на петте столици на цар Самуиловата държава

Етикети

ойконим, пеньо пенев, селищно име, столици, цар самуил

През 971 година Източна България, в чиито предели влизат: географската област Мизия със столица Велики Преслав, Северна Тракия с център Пловдив и Черноморското крайбрежие, е присъединена към Византийската империя. Българите, които населяват непокорените и незавоювани земи, се обединяват и създават своя собствена държава под името Западнобългарско царство (Дринов 1871: 388-438; Иванов 1986:75). В него влезли вътрешните части на Балканския полуостров: областта Македония, Албания, Северен Епир, Северна Тесалия, Моравската долина, околностите на Видин и София (Иречек 1886: 244).

Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

етимология, значение, мушат, ойконим, роман, северозападна българия, селищно име, стояново, топоним, хубавене, хуйовене

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947), по-късно уточнено Стоя̀новци (Михайлов 2008: 547). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни.