Отново за Мехомѝя – старото наименование на днешния град Разлог

Етикети

етимология, значение, лични имена (антропоними), мехомия, ойконим, пирин, произход, разлог, селищно име, топоним

Статията е своеобразно продължение на „За Мехомия (Разлог) накратко“ в частта й, засягаща произхода и значението на ойконима. Предишното име на днешния град Разлог, който впрочем носи името си по наименованието на цялата котловина, сместена между Родопи и Пирин, е Мехомѝя. Това си име Разлог носи до 26 март 1925 г. Селищното име Мехомия е неясно, непрозрачно по смисъл и значение. Тук се излага една възможност за неговото обяснение.

Обидим – произход на топонима

Етикети

банско, географско име, гостун, етимология, значение, места, местно име, обидим, ойконим, пирин, произход, разлог, ретиже, село, топоним

Обидим е село в община Банско, недалеч от р. Места. Селото е много старо – в околностите му се отриват или съществуват 13 религиозни обекта – черкви, иконостаси, параклиси, останки от манастир. Още в 15 век е регистирано от османските данъчни служители с 47 данъчно задължени домакинства. Приблизително 250 души е брояло тогава.

Именуване на географски обекти в Пирин

Етикети

местни имена, микротопоним, наименования, пирин, планина, топоним

        Едва ли има човек посетил Пирин, който да не е проявил интерес към неговите топоними – местни имена. Дори и най-незаинтересования сблъсквайки се с тях, мислено се запитва защо даден обект (връх, езеро, река, местност) е наречен така, и какво означава самото название.

За Джангал и Момини двори

Етикети

любознателен, местни имена, микротопоним, пирин, планина, топоними

Районът на Попово езеро е едно от най-посещаваните места в НП „Пирин“. Всеки дошъл на това място остава възхитен от мащабите и красотата на това истинско планинско море. Неотменима част от този пейзаж са двата върха, които се издигат се като самотни кули от двете му страни. Този който възправя мощната си снага на запад от езерото днес е популярен сред туристите с името Джангал, а източния, забил острието си в облаците, те наричат Сиврия.

За хидронима Ретиже

Етикети

кремен, места, местни имена, местно име, местност, наименования, обидим, ойконим, пирин, речно име, топоним, топоними, хидроним

Ретиже е река, минаваща през землищата на селата Кремен и Обидим – бързоструйна, пиринска река, която събира водите си от Попово езеро и Кременските езера и се влива в р. Места, като неин десен приток при село Места. Дължината й е 18,5 км, а площта на водосборният басейн на реката е 46 км².

Едно старо сказание за Северен Пирин

Етикети

блог, българия, местни имена, местно име, местност, наименования, пирин, разлог, топоним, топоними

Наименованията в Северен Пирин, погледнати от Разложката котловина, имат определена логика и изглежда именно от тази изходна позиция са кръщавани. Няма тук да се задълбаваме в „националната“ принадлежност на думичките, защото това е твърде обширна и спорна тема, а и не е предмет на нашия разказ. По-важно е да разберем, че имената са слагани по определен ред и смисъл. Предел означава ‘граница, територия’ и тази местност бележи естествено граница на територия  между три планини . В Пирин отвъд предела виждаме Джинджирица. Това име е съставено от ‘джин‘ (лош дух) и ‘джир‘ (въртя, завъртам), а -ица е  топонимично окончание. В местния диалект ‘джиркам се“ означава ‘мярвам се’. Който е замръквал там, знае за какво иде реч.

Названията на върховете и скалните гребени в Пирин, според народната терминология

Етикети

българия, връх, гребен, кукла, пирин, тепе, топоним, тумба, ушици, чука, чукар, чукла

       Една от най-интересните страни на Пирин, обект на изучаване от науката, е геоморфоложка му история. Геоморфологията е наука, гранична между геологията и природната география. Тя изучава възникването и развитието на релефа на Земята – морфометрия, строеж, генезис, възраст и история на формиране.

Имената на седловини в Пирин, според народната терминология

Етикети

блог, любознателен, местни имена, местност, народна, ойконим, пирин, порти, премка, преслап, седловина, терминология, топоним, топоними

Всяка географска школа по света базира изследванията си на местната терминология и класификация. Българската географска наука не прави изключение от това правило. Като пример може да се даде използването от науката на народни названия, които се отнасят до позитивните форми на релефа. Как биха се изучавали те, ако нямаше думи като планина, възвишение, бърдо, плато, могила или хълм? Несъмнено, планинската терминология е една от най-интересните страни в проучването на Пирин. Народните понятия са безценно богатства на езика ни, от което се ползва и българската наука. В известна степен те са базата, върху която тя се гради.